№ 135
гр. Айтос, 17.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, I СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Таня Г. Спасова
при участието на секретаря Росица Г. Марковска
като разгледа докладваното от Таня Г. Спасова Гражданско дело №
20212110100380 по описа за 2021 година
Производството е образувано по исковата молба на М. АЛ. Х. с ЕГН **********
с постоянен адрес в с. Р., общ. Р., ***, чрез адв. С.К. със съдебен адрес *** – ***,
против ЗАД „Б.В.И.Г“ ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от изпълнителните директори Н.Ч. и К.Р., чрез адв. М.С. със съдебен
адрес ***.
С исковата молба е предявен иск за осъждане на ответното дружество да заплати
на ищеца сумата от 2 500 лева – обезщетение за имуществени вреди, настъпили в
резултат на ПТП на 06.05.2018 г., по л.а. марка ***, модел ***, първа регистрация 2004
г., с рег. № ***, собственост на ищеца, ударен отзад от л.а. марка ***, модел *** с рег.
№ ***, застрахован при ответното дружество по застраховка „Гражданска
отговорност“.
С исковата молба се твърди, че вследствие на ПТП, възникнало на 06.05.2018 г. с
л.а. марка ***, модел *** с рег. № ***, застрахован при ответното дружество, по лекия
автомобил марка ***, модел ***, първа регистрация 2004 г., с рег. № ***, собственост
на ищеца, били нанесени имуществени вреди. Разходите по ремонта на лекия
автомобил, собственост на ищеца, възлизат на 5 000 лева, като лекият автомобил бил в
перфектно състояние преди ПТП. За настъпилото ПТП било образувано ДП, като за
виновен бил посочен ищеца. Същото било прекратено по искане на пострадалото лице,
като ищецът счита, че вина за настъпилото ПТП има и другия водач – този на лек л.а.
марка ***, модел *** с рег. № ***, застрахован при ответното дружество, поради което
от ответното дружество му дължат половината от стойността на ремонта в размер на
1
2 500 лева. Въпреки предявеното искане пред ответното дружество от последното му
било отказано изплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, поради
което ищецът счита, че за него е налице правен интерес от предявяване на осъдителен
иск срещу него за сумата от 2 500 лева.
В срока за отговор, от ответната страна е постъпил отговор, като исковата
претенция се оспорва като неоснователна и недоказана. Не се спори по това, че
действително другият лек автомобил, участвал в ПТП, е бил застрахован при ответното
дружество и че ответното дружество е отказало изплащане на обезщетение за
причинени имуществени вреди на ищеца. Като причина за отказа се сочи липсата на
противоправно поведение на водача на застрахования в ответното дружество лек
автомобил. Поддържа се, че за случая е образувано досъдебно производство,
прекратено по желание на пострадалото лице, като вината за настъпилото ПТП е на
ищеца, в която връзка са изложените мотиви на решението, постановено във връзка с
образуваното по случая НАХД № 2850/2019 г. на РС-*** – ищецът е предприел
обратен завой на непозволено място, не е спазил задължението да се убеди в
безопасността на предприетата от него маневра и не е пропуснал движещия се в лява
лента автомобил, с които си действия е причинил настъпването на процесното ПТП,
нарушавайки чл.25, ал.1 от ЗДвП. Посочва също, че на основание чл.494, т.3 от КЗ
претендираните вреди са изключени от застрахователното покритие на „Гражданската
отговорност“, като виновният водач при ПТП не е материално легитимиран да търси
обезщетение за вредите, настъпили по управляваното от него МПС. Поддържа се също
така, че ако се приеме, че ищецът не е виновен за процесното ПТП, то същият е
допринесъл за негов, като възражението за съпричастност ответното дружество може
да конкретизира след запознаване с материалите по ДП, което следва да бъде
приложено по делото. Поддържа, че вредите и тяхната стойност също не са доказани
по делото, съответно желае отхвърляне на исковата претенция.
От събраните по делото доказателства от ФАКТИЧЕСКА и ПРАВНА
СТРАНА се установи следното:
В съдебно заседание от 18.11.2021 г. на основание чл.214 от ГПК е прието
направеното изменение на размера на исковата сума от 2 500 лева на 4 868, 50 лева,
която сума се претендира ведно със законната лихва от 20.04.2021 г. до окончателното
плащане.
От събраните по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице
по САТЕ се установява, че на 06.05.2018 г. на път I-5 при километър 225+600 се е
движил л.а. „*** ***“ с рег. № ***, управляван от ищеца М.Х., с посока на движение
от юг към север – от гр. *** към гр. ***. По същото време в същата посока се е движил
л.а. „*** ***“ с рег. № ***, управляван от к.Р..
Пътното платно в участъка е двупосочно с по едно платно за движение за всяка
2
посока и всяко едно платно е с две пътни ленти за движение в една посока. Двете
платна за движение са разделени с разделителна ивица и метална предпазна ограда,
като на километър 225+600 предпазната ограда е прекъсната и разделителната ивица е
асфалтирана. На около 55 метра преди това място платното за движение прави ляв
завой спрямо посоката на движение на двата автомобила. Левият завой ограничава
видимостта на мястото, където е прекъсната мантинелата. Платната за движение са
били мокри от падналия по-рано дъждовалеж. Водачът на л.а. *** се е движил в
дясната пътна лента за посока север. Когато е достигнал мястото, където предпазната
ограда липсва е решил да предприеме маневра „Завой в обратна посока“. Когато
предната част на автомобила е достигнала до разделителната асфалтирана ивица
водачът на л.а. *** е намалил скоростта си значително или е спрял, за да може да се
огледа и пропусне движещите се по платното за движение пътни превозни средства за
посока гр. ***. В този момент задната част на автомобила е била в лявата пътна лента
за посока гр. ***, а дясната пътна лента е била свободна. Л.а. *** се е движил с около
99 км/ч в лявата пътна лента за посока гр. ***, когато е излязъл от левия за него завой и
е забелязал лек автомобил разположен почти перпендикулярно на платното за
движение. Водачът на л.а. *** е реагирал първосигнално с предприемане на екстремно
спиране. Въпреки предприетото спиране е настъпил удар между предната част на л.а.
*** и задната странична лява част на л.а. ***. След удара л.а. *** е получил ударен
импулс, при което се е придвижил към платното за насрещно движение и завъртял в
посока обратна на часовниковата стрелка. Л.а. *** е останал в лявата пътна лента.
Вещото лице в заключението по съдебно автотехническата експертиза е
констатирало, че поведението на всеки от водачите е допринесло за настъпване на
процесното ПТП, както следва:
Ищецът като водач на л.а. *** е предприел маневра „завой в обратна посока“ на
място, където тази маневра не е разрешено да се извършва. При извършването на
маневрата е създал опасност на платното за движение за пътните превозни средства,
които се движат в лявата пътна лента за посока гр. ***. Произшествието не би
настъпило, ако водачът не е бил предприел тази маневра.
Водачът на л.а. ***, застрахован при ответното дружество по застраховка
„Гражданска отговорност“, се е движил в лява пътна лента, а технически правилно е
при движение в извън населени места на път с две пътни ленти за движение в една
посока, водачите да се движат в дясна пътна лента. Лявата лента се използва за
изпреварване или заобикаляне. Технически правилно е при избора на скорост водачите
да се съобразяват с пътните условия, за да могат да преустановят движението си пред
всяко предвидимо и непредвидимо препятствие. Водачът на л.а. *** се е движил
технически неправилно в лявата пътна лента със скорост несъобразена с пътните
условия – мокра настилка. Ако водачът на л.а. *** се е движил в дясната пътна лента,
дори с непроменена скорост на движение, произшествието не би настъпило.
3
Установява се също така от заключението на вещото лице, че стойността на
щетите на л.а. *** възлизат на 8 237 лева според представения от застрахователя опис
на повредените части, като в тази сума не са пресметнати разходите за боядисване и
труд по подмяна на повредените части, като след прибавяне на сумите за боядисване и
труд вещото лице е посочило, че сумата възлиза на около 10 000 лева, а остатъчна
стойност на лекия автомобил - 12 258 лева.
Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.1, т.1 от КЗ, с договора за застраховка
„Гражданска отговорност” застрахователят се задължава да покрие в границите на
определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие, а разпоредбата на чл. 432, ал. 1
от КЗ предоставя право на увредения, спрямо когото застрахованият е отговорен по
чл.45 от ЗЗД, да претендира заплащане на дължимото обезщетение пряко от
застрахователя на делинквента. Съгласно чл.499, ал.6 от КЗ в случаите, когато не може
да се установи приносът на всеки от участниците за възникване на застрахователното
събитие, на вредите или техния размер, отговорността се разпределя поравно между
всички участници, като всяка от страните има право на обезщетение в пропорциите, за
които не носи отговорност.
Не е спорно, че лекият автомобил марка ***, управляван при процесното ПТП
от к.Р., е бил застрахован по риска „гражданска отговорност” при ответното
дружество, със застрахователна полица, валидна към момента на настъпване на
произшествието – 06.05.2018 г.
Въз основа на заключението на вещото лице, което съдът няма основание да не
кредитира като компетентно и обективно извършено, се установява, че двамата водачи
са допринесли с поведението си за настъпване на вредоносния резултат – ищецът като
водач на л.а. *** е нарушил разпоредбата на чл.25, ал.1 и чл.58а от ЗДвП,
предприемайки маневра обратен завой на забранено място и то без да се убеди, че със
забранената маневра няма да създаде опасност за движението на пътя за останалите
участници, а водачът на л.а. *** е нарушил разпоредбите на чл.15, ал.1 и чл.20, ал.2 от
ЗДвП, задължаващи го да използва най-дясната свободна лента и да съобразява
скоростта на движение с пътните условия. Като не са съобразили поведението си с
посочените разпоредби водачите на двата леки автомобила са допуснали ПТП, при
което всеки от тях е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. Установеното
по делото поведение на двамата водачи действително е в нарушение на правилата за
движение и обуславя извод за съпричиняване в равна степен, поради което
неоснователно е възражението на ответната страна, че вината за настъпване на ПТП е
изцяло на ищеца и съответно исковата му претенция е неоснователна.
С оглед задължителната съдебна практика обезщетението по имуществена
4
застраховка се определя в рамките на договорената максимална застрахователна сума,
съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля
действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му
стойност към датата на увреждането - в този смисъл решение № 52 от 08.07.2010 г. по
т. д. № 652/2009 г. I т. о. и решение № 209 от 30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. на II
т. о. ВКС. Ето защо, при изчисляването на действителната стойност по метода на
пазарната стойност, който е отразен в заключението на вещото лице, то следва да се
приеме, че претърпяната щета възлиза на 10 000 лева при остатъчна пазарна стойност
на лекия автомобил от 12 258 лева. Доколкото двамата водачи са нарушили нормите на
ЗДвП и по този начин с поведението си всеки от тях е допринесъл за настъпването на
процесното ПТП, съдът следва да отчете приноса на ищеца като съпричиняване в равна
степен с другия водач, при което дължимото обезщетение възлиза наполовина от
стойността на вредите, оценени от вещото лице на 10 000 лева или в случая 5 000 лева.
От ищцовата страна при условията на съпричиняване в равна степен се претендират с
исковата молба 4 868, 50 лева, поради което исковата претенция се явява изцяло
основателна.
С оглед крайния резултат в полза на ищцовата страна следва да се присъдят
съдебно деловодни разноски в размер на 700 лева съобразно представения списък на
л.125 от делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
Осъжда ЗАД „Б.В.И.Г“ ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от изпълнителните директори Н.Ч. и К.Р., чрез адв. М.С. със съдебен
адрес ***, да заплати на М. АЛ. Х. с ЕГН ********** с постоянен адрес в с. Р., общ. Р.,
***, чрез адв. С.К. със съдебен адрес *** – ***, сумата от 4 868, 50 лева за претърпени
имуществени вреди от ПТП на 06.05.2018 г. по л.а. „*** ***“ с рег. № ***, ведно със
законната лихва от предявяване на исковата претенция – 20.04.2021 г. до
окончателното плащане.
Осъжда ЗАД „Б.В.И.Г“ ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от изпълнителните директори Н.Ч. и К.Р., чрез адв. М.С. със съдебен
адрес ***, да заплати на М. АЛ. Х. с ЕГН ********** с постоянен адрес в с. Р., общ. Р.,
***, чрез адв. С.К. със съдебен адрес *** – ***, съдебно деловодни разноски в размер
на 700 лева.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му. Препис от решението да се връчи на страните.
5
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
6