№ 2896
гр. София, 16.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Виктория Мингова
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20231100511327 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответниците Ц. К. В., А. В. Б. и К. Ц. К. срещу
решение от 14.06.2023 г. по гр.д. №73325/2021 г. на Софийския районен съд, 66 състав, в
частта, в която жалбоподателите са осъдени да заплатят при равни квоти от по 1/3 за всеки
на „Топлофикация София” ЕАД на основание чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ вр. чл.86
ал.1 ЗЗД както следва: сума в размер на 458,47 лв. – главница за доставена от дружеството
топлинна енергия през периода 01.05.2017 г. - 30.04.2020 г., относно топлоснабден имот с
адрес: гр. София, жк. ****, с аб. №27714, ведно със законната лихва върху главницата
считано от 06.03.2023 г. до окончателното и погасяване.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че по
делото е установено, че в хода на процеса доброволно са заплатили сумата от 2061,02 лв.,
претендирана от ищеца в настоящето производство. Предвид изложеното, жалбоподателите
молят въззивния съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли изцяло предявените
искове. Претендират разноски.
Въззиваемата страна „Топлофикация София” ЕАД в срока за отговор по чл.263 ал.1
ГПК оспорва жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
Претендира разноски.
Третото лице-помагач „Техем Сървисис” ЕООД в срока за отговор по чл.263 ал.1
ГПК не взема становище по въззивната жалба.
1
Решението не е обжалвано от ищеца в частта, в която предявените осъдителни искове
са отхвърлени за разликата над посочения по-горе размер, поради което е влязло в законна
сила в тази му част.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и
правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272
ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на
решението, следва да се добави и следното:
Съгласно разпоредбата на чл.76 ал.1 ЗЗД, този, който има към едно и също лице
няколко еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, може
да заяви кое от тях погасява. Ако не е заявил това, погасява се най-обременителното за него
задължение. При няколко еднакво обременителни задължения, погасява се най-старото, а
ако всички са възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно, а съгласно ал.2 на
същата разпоредба, когато изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите, разноските и
главницата, погасяват се най-напред разноските, след това лихвите и най-после главницата.
Съгласно ТР №3/2017 г. на ОСГТК на ВКС, при липса на уговорка между страните за
реда на погасяване на задълженията и ако са налице условията по чл.76 ал.1 ЗЗД, изборът на
длъжника кое от няколкото еднородни задължения погасява обвързва кредитора. В случай,
че длъжникът не е направил избор, погасяването задължително се извършва по реда на чл.76
ал.1 изр.2 или изр.3 ЗЗД. Правилото на чл.76 ал.1 ЗЗД е установено в интерес на длъжника.
По този ред се погасяват еднородните задължения, включително паричните. Условието е да
съществуват няколко задължения, всяко от които е главно и самостоятелно и е определено
по основание и размер. За погасяването на паричните задължения приложение намира
специалното правило на чл.76 ал.2 ЗЗД, според което при недостатъчно изпълнение се
погасяват най – напред разноските, след това лихвите и най-после главницата. Условие за
прихващане по реда на чл.76 ал.2 ЗЗД е съществуването на едно задължение, което се
формира от поне два от посочените елемента, или – от главница и лихви.
2
В случая предмет на производството по гр.д. №73325/2021 г. по описа на СРС, 66
състав, са парични вземания за неплатена топлинна енергия за периода мес.05.2017 г. –
мес.04.2019 г. в общ размер на сумата от 2061,02 лв., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба до окончателното изплащане, съгласно споразумение от
20.07.2020 г., сключено от наследодателя на ответниците.
В о.с.з., проведено на 06.03.2023 г., е представено и прието преводно нареждане за
кредитен превод от 05.03.2020 г. за платена в полза на ищеца по банков път сума от 2061,02
лв. – пълно плащане по гр.д. №73325/2021 г. по описа на СРС, 66 състав.
При тези данни и с оглед разпоредбата на чл.76 ал.2 ЗЗД, приложима в процесния
случай, ответниците са заплатили разноските в първоинстанционното производство по гр.д.
№73325/2021 г. по описа на СРС, 66 състав, които разноски са в общ размер на сумата от
437,44 лв., законната лихва върху процесната главница от датата на депозиране на исковата
молба – 22.12.2021 г., до датата на извършеното плащане – 05.03.2023 г., която лихва е в
размер на 226,29 лв., и част от главницата или сумата от 1397,29 лв., като неизплатената
част от главницата за процесния период възлиза на сумата от 458,47 лв.
С оглед гореизложеното и поради съвпадение на крайните изводи на настоящата
инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено изцяло в обжалваната му част.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на въззиваемата страна на основание
чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство в размер
на сумата от 100,00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №10192 от 14.06.2023 г., постановено по гр.д.
№73325/2021 г. по описа на СРС, ГО, 66 състав, в обжалваната част.
ОСЪЖДА Ц. К. В., ЕГН **********, адрес: гр. София, жк. ****, А. В. Б., ЕГН
**********, адрес: гр. София, ул. ****, и К. Ц. К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк.
****, да заплатя РАЗДЕЛНО /по 1/3 всеки/ на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ №23Б, на основание
чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК сумата от 100,00 лв., представляваща разноски във въззивното
производство.
Решението е постановено при участие на третото лице-помагач на страната на ищеца
„Техем Сървисис” ЕООД.
3
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4