№ 30992
гр. София, 16.11.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20221110135003 по описа за 2022 година
Делото е образувано по искова молба на А. З. А., ЕГН **********, срещу
„**********“ АД, ЕИК ********* и „*************“ ЕООД, ЕИК *********, която
отговаря на изискванията за редовност, а предявените с нея искове са допустими.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците са подали отговори на исковата молба.
Следва да се приемат като допустими, относими и необходими представените от
ищеца писмени доказателства.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 16.03.2023г. от 9,30 часа, за когато да се
призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца – и
преписи от отговорите на исковата молба.
ПРИЕМА представените от ищеца писмени доказателства.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и ал.
2 ГПК:
Предявени са искови претенции с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и чл.143
ЗЗП срещу „**********“ АД, ЕИК ********* с искане да се прогласи нищожността на т.6 от
сключен между страните Договор за Паричен заем № ****** от 30.09.2020 г., поради
накърняване на добрите нрави и неравноправност на клаузата и с правно основание чл. 55,
ал.1, пр.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 34,70 лева,
представляваща платена въз основа на недействителна клауза възнаградителна лихва по
Договор за Паричен заем № ****** от 30.09.2020 г., ведно със законната лихва, считано от
дата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата, както и искови
претенции с правно основание чл.26, ал.1, пр.2 ЗЗД вр. с чл.19, ал.4 ЗПК срещу
„*************“ ЕООД, ЕИК *********, с искане да се прогласи нищожността на Договор
за предоставяне на поръчителство № ******* от 30.09.2020 г., сключен между страните,
поради заобикаляна на закона и с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на
1
ответника да заплати на ищеца сумата от 216,30 лева, представляваща плащане на
възнаграждение за поръчителство по недействителен договор за предоставяне на
поръчителство № ******* от 30.09.2020 г., ведно със законната лихва, считано от дата на
подаване на исковата молба до окончателно изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 30.09.2020 г. между ищеца и „**********“ АД, е
сключен Договор за паричен заем № ******, съгласно който ответникът отпуснал паричен
заем в размер на 400 лева за срок от 21 седмици. Заемната сума се дължала на 21 броя
вноски съгласно погасителен план, като първата следвало да се заплати на 10.10.2020 г., а
последната на 27.02.2021 г. Сочи, че всяка вноска била в размер на 31 лева и включвала
главница – 20,70 лева, лихва – 3,08 лева и възнаграждение за поръчителство – 10,30 лева.
Твърди, че към момента кредита е изцяло изплатен в срок. Сочи, че при сключване на
договора за паричен заем, е бил принуден да сключи и договор за поръчителство № ****** с
другия ответник по делото - „*************“ ЕООД, по силата на който се предоставяло
обезпечение на заема под формата на възмездно поръчителство. За поемането на
задължението, потребителят дължал възнаграждение на поръчителя в размер на 216,30 лева
на вноски всяка в размер на по 10,30 лева, като всяка вноска била дължима на датата на
падежа на вноските по договора за паричен заем. Поддържа, че ответните дружества са
свързани лица, доколкото първият ответник /„**********“ АД/ бил едноличен собственик
на капитала на втория ответник /„*************“ ЕООД/, както и предвид това, че
изплащането на възнаграждението по договора за поръчителство е обвързано с изплащане
на задължение по договора за паричен заем. Излага, че с чл. 2, т.6 от Договор за паричен
заем № ******, страните уговорили ГЛП 40 %, което сочи, че надхвърля трикратния размер
на законната лихва и развива съображения в насока, че така уговорената възнаградителна
лихва противоречи на добрите нрави. Поддържа също и че клаузата е неравноправна. С
оглед изложеното счита, че не дължи сумата от 34,70 лева, представляваща възнаградителна
лихва по договора за периода от 10.10.2020 г. до 27.02.2021 г. Ищецът поддържа, че в чл. 4
от Договор за паричен заем № ****** било посочено, че заемателят се задължава да
предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: две физически лица, които да
отговарят на следните изисквания – да представят служебна бележка от работодател за
размер на трудово възнаграждение, нетния размер на осигурителния доход да е в размер на
1000 лева, да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател или поръчител по друг
договор за паричен заем, сключен с „**********“ АД, да няма неплатени осигуровки за
последните две години, да няма задължения към други банкови и финансови институции или
ако има – кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-
лош от „Редовен“; банкова гаранция с бенефициер – заемодателя със срок на валидност 30
дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора; одобрено от заемодателя
дружество-поръчител, което предоставя гаранционни сделки. Твърди, че с оглед изложеното
е бил принуден да избере за поръчител дружество, предоставящо гаранционни сделки.
Излага, че при справка в търговския регистър се установява, че едноличен собственик на
дружеството поръчител е заемодателят. Поддържа, че предмета на дейност на дружеството
поръчител е гаранционни сделки, както и че печалбата се разпределя в полза на едноличния
собственик на капитала. Сочи, че със сключването на договора за поръчителство се цели да
се уговори възнаграждение, което впоследствие да се разпредели като печалба на
„**********“ АД, а не реално обезпечаване на кредита. Развива съображения, че със
сключването на договора за поръчителство се цели допълнително оскъпяване на кредита,
допълнително възнаграждение, уговорено по друго правоотношение, което счита, че води до
недействителност на договора за поръчителство на основание чл. 26, ал.1, пр. 2 вр. чл.19,
ал.4 ЗПК. В заключение поддържа, че т.6 от договора за паричен заем е недействителна,
поради което счита, че първият ответник се е обогатил неоснователно за негова сметка и е
получил при липса на основание сумата от 34,70 лева, представляваща възнаградителна
лихва по договора за кредит за периода от 10.10.2020 г. до 27.02.2021 г., както и че
2
договорът за поръчителство е недействителен и че вторият ответник е получил при липса на
основание сумата в общ размер на 216,30 лева, представляваща възнаграждение за
поръчителство, дължимо на месечни вноски, всяка в размер на 10,30 лева в периода от
10.10.2020 г. до 27.02.2021 г. При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника
„**********“ АД, с който предявените искове се оспорват. Навежда твърдения, че
уговореният в договора за кредит ГЛП не се свежда само до възнаграждение за ползване на
главницата, а че е цена на услугата по предоставяне на паричен заем, поради което развива
подробни съображения в насока, че тази цена не може да бъде приравнена на
възнаградителна лихва и не следва да се обсъжда съответствието на размера й с добрите
нрави. Сочи, че към момента на сключване на договора е нямало ограничение на
максималния размер на цената на услугата. Аргументира, че в случая договорната лихва
представлява цена за ползване на парични средства за определен период от време, която се
формира от няколко фактора – разходи на търговеца за предоставяне на услугата,
конкуренция на пазара, ниво на обслужване, риск от неизпълнение. Сочи, че добрите нрави
не регулират цените на стоките и услугите, както и че в случая не е налице нарушение.
Поддържа, че ищецът е бил уведомен за размера на възнаградителната лихва, който бил
ясно записан в договора. ГПР, част от който бил и компонента ГЛП, не бил по-висок от 5
пъти размера на законната лихва. Развива подробни съображения, че възнаграждението на
дружеството поръчител не е част от заемното правоотношение, че договорът за
поръчителство е второ облигационно правоотношение и не би могло дължимото се по него
възнаграждение да бъде включено в ГПР по Договора за заем. Оспорва и твърденията за
недействителност на договора за поръчителство и отново излага, че не е поставял изискване
за сключване на договора, а е предоставил три възможни избора за обезпечаване на кредита.
Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба и от
„*************“ ЕООД. Навеждат се твърдения, че основният предмет на дейност на
ответното дружество е сключването на гаранционни сделки срещу съответното
възнаграждение, както и че тази дейност няма как да се извършва безплатно, доколкото
търговската дейност се извършвала с цел търговска печалба. Оспорва договора за
поръчителство да противоречи на добрите нрави и излага твърдения, че страните са
свободни да встъпват в договорни отношения с когото преценят и да определят
съдържанието на договора. Изложено е, че със сключването на договора за поръчителство,
дружеството е поело задължение да отговаря за задълженията на заемателя по договора за
заем, за което последният му дължал възнаграждение в неголям размер. Във връзка с
последното развива и подробни съображения, че не е налице нееквивалентност на
престациите. В заключение излага, че в случая са налице две правоотношения, както и че
дори да се приеме, че договорът за заем е нищожен, то поради непредоставяне на другите
две обезпечения /по договора за заем/, се е породило действието на Договора за
предоставяне на поръчителство и с оглед изпълнение на задължението да сключи договора
за поръчителство и да отговаря солидарно със заемателя, счита, че му се дължи
възнаграждение. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
По иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и чл.143 ЗЗП срещу
„**********“ АД:
В тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че е
сключил Договор за паричен заем № ******, част от съдържанието на който е оспорената
клауза – т.6. от Договора; че същата е нищожна, поради накърняване на добрите нрави,
както и че е неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП.
В тежест на ответника е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че
3
оспорената клауза е действителна, в това число и че е договорена индивидуално.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр.1 ЗЗД срещу „**********“ АД:
В тежест на ищеца е да докаже сключването на договора за кредит с посочените
клаузи, извършването на плащане в размер на 34,70 лева /за възнаградителна лихва/.
В тежест на ответника е да докаже, че е получил сумата въз основа на валидни и
равноправни клаузи от договора.
По иска с правно основание чл.26, ал.1, пр.2 ЗЗД вр. с чл.19, ал.4 ЗПК срещу
„*************“ ЕООД:
В тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че е
сключил Договор за предоставяне на поръчителство № ******* от 30.09.2020 г., който е
нищожен поради заобикаляне на закона.
В тежест на ответника е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че
сключеният договор е действителен, в това число и че клаузите на договора са договорени
индивидуално.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр.1 ЗЗД срещу „*************“ ЕООД:
В тежест на ищеца е да докаже сключването на Договор за предоставяне на
поръчителство № ******* от 30.09.2020 г. и извършването на плащане в общ размер на
216,30 лева.
В тежест на ответника е да докаже, че е получил сумата въз основа на валидни и
равноправни клаузи от договора.
ОБЯВЯВА ЗА безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните следните
обстоятелства: че между ищеца и „**********“ АД е сключен Договор за паричен заем №
****** със соченото в исковата молба съдържание, че ищецът е погасил задълженията си по
договора, включително и заплатил сумата от 34,70 лева, представляваща възнаградителна
лихва; че между ищеца и „*************“ ЕООД е сключен Договор за предоставяне на
поръчителство № ******* от 30.09.2020 г. със соченото в исковата молба съдържание, както
и че ищецът е заплатил в полза на „*************“ ЕООД сумата от 216,30 лева.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощени за целта
процесуални представители, за които следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5