Р Е
Ш Е Н
И Е № 2280
гр. Пловдив, 06.07.2020 г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – ІV гр. с., в публично
съдебно заседание на четвърти юни през две хиляди и двадесета година
Председател: Димитрина Тенева
при секретаря Диана Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 5295 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 422 от ГПК вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл. 327 от ТЗ и
чл. 86 от ЗЗД, "ЕВН България Топлофикация" ЕАД гр, Пловдив, ул.
"Христо Г. Данов" № 37, чрез ****** Н. против Б.И.П.,
ЕГН ********** *** за признаване за
установено, че ответника дължи на ищеца
сумата от 365,66 лв., представляваща стойността на разпределената
топлинна енергия за периода 01.11.2014 г. - 30.04.2016 г.;обезщетение за забавено плащане на главницата,
в размер на законната лихва, за периода 02.01.2015 г. – 27.02.2017 г.-57,39 лв.; законната лихва върху главницата, считано от
момента на депозирането в съда на заявлението за издаване на Заповед за
изпълнение (28.02.2017 г.),до пълното изплащане на задължението. Притендира
разноски.
В исковата молба се твърди, че ищеца е
енергийно предприятие по смисъла на чл. 126, ал.1 и чл. 129 от Закона за
енергетиката и притежава лицензия по чл. 43, ал. 2 от ЗЕ за производство и
пренос на топлинна енергия за обособената територия на гр. Пловдив. Съгласно чл. 150 от ЗЕ продажбата на
топлинна енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява
при публично известни общи условия предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране {КЕВР), като същите са
публикувани и на сайта на дружеството: www.evnfrg, и влизат е сила след изтичане на тридесетдневен срок след
публикуването им в един централен и един местен всекидневник и имат силата на
договор между топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия, без
да е необходимо изричното им писмено приемане от тях. С тях дружеството се
задължава да доставя доставя до абонатите станции на сградите топлинна енергия
за отопление и горещо водоснабдяване. В съответствие с това потребителите в
случая ответникът, като собственика като собственик на топлоснабден имот,
находящ се в гр. П., ул. „П.“ № **, ап. ** има качеството на клиент на топлинна
енергия и съгласно чл. 34, ал. 1 от ОУ е длъжна да заплаща месечните дължими
суми за доставената топлинна енергия в 30 - дневен срок след изтичането на
периода, за който се отнасят. Според клаузата на чл. 35, ал. 1 от ОУ, при
неизпълнение в срок ма задълженията по чл. 34, ал. 1 от ОУ, клиентите на
топлинна енергия дължат на дружеството обезщетение в размер на законната лихва
от деня на забавата. Ищеца е доставил до сградата, а търговецът-„Техем Сървисис” ЕООД, извършващ
дялово разпределение на топлинна енергия, е разпределил за имота на ответника
топлинна енергия 365,66 лв. с ДДС,
неплатена в срок и с дължимо обезщетение за забавеното и плащане за периода 02.01.2015 г. – 27.02.2017 г., в размер на 57,39 лв. За
събиране на вземането е депозирано заявление по чл. 410 от ГПК-ч. г.
д.-2716/2017 г. на ПРС, по което е издадена заповед за изпълнени и е подадено
срещу нея възражение от длъжника.
В
предоставения срок за отговор ответника оспорва иска. Отрича наличието на договор между него и ищеца, реално ползване на
топлинна енергия. Оспорва начина на разпределение на ползваната топлинна
енергия в сградата, която е етажна собственост, годността и изправността на
топломера на абонатната станция, размера на технологичните разходи, както и
размер на начислени суми за БГВ. Притендира разноски
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото
производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено
от фактическа страна следното:
От представените писмени доказателства-препис-извлечение от сметка (лист 5 от
делото), фактури(лист6-27 от делото) е видно, че за периода
01.11.2014-30.04.2016 г. на ответника задължение за недвижим жилищен имот
находящ се в гр.
П., ул. „П.“ № **, ап. ** в 365,66 лв. с ДДС формирано от
разпределена топлинна енергия-отдадена от сградната инсталация.
От изготвеното заключение от 31.05.2018 г. и допълнение от 07.11.2019 г. по извършената СТЕ е видно, че в процесния
период дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата е неприложимо по
начина, по който е направено, поради нарушение свързано с неприлагане на
сезонно дялово разпределение , включващо и изравнявания. Не е спазена методиката
към наредбата.
От изготвеното заключение от 29.05.2019 г. по извършената повторна тройна
СТЕ е видно, че разпределение на топлинна енергия в сградата е неприложимо по
начина, по който е направено, правилното разпределение на топлинната енергия за
сградна инсталация възлиза на сумата от 216,41 лв.
От изготвеното заключение от 05.12.2017 г. по изготвената ССЕ е видно, че задължението
на ответника за процесния период за ТЕ-отдадена от сградната инсталация е
365,66 лв. Размера на обезщетението за забава на плащането за периода 02.01.2015 г. – 27.02.2017 г., в размер на 57,39 лв.
От приложеното гр. д. 2716/17 г. е видно, че за притендираното задължение
ищеца се е снабдил със заповед за изпълнение № 1627/02.03.2017 г. срещу която в
срок е постъпило възражение, от ответника.
Предвид така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Поради подаденото възражение от длъжника срещу издадена заповед за
изпълнение по ч. гр. дело № 2716/17 г. на ПРС по реда на чл. 410 от ГПК и
разпоредбата на чл. 415 от ГПК, съда намира, че е налице правен интерес от
предявяване на настоящия положителен установителен иск чл. 422, ал. 1 ГПК от
страна на заявителя –ищец „ЕВН България Топлофикация” ЕАД.
Съгласно
разпоредбата на чл.153 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Не се
оспорва по делото от страна на ответника, че същия е собственик на процесния
имот, следователно той се явява потребител на предоставяни от ищеца услуги за апартамент,
намиращ се в сграда-етажна собственост, която е топлоснабдена с вертикална
отоплителна инсталация. Предвид това, същият се явява клиент на топлинна
енергия по смисъла на закона, доколкото съгласно цитираната разпоредба
качеството на потребител/клиент на топлинна енергия се придобива ex lege - по
силата на закона, с придобиването на право на собственост или ограничено вещно
право върху индивидуален обект, находящ се в сграда, за която вече е сключен
договор за топлоснабдяване, без да е необходимо сключването на индивидуален
договор за покупко-продажба между тях. Ето защо
съдът не споделя възражението на ответника, че не е налице основание за
пораждане на задължението.
В разпоредбата на
чл. 150 ЗЕ е предвидено, че продажбата на топлинна енергия на физически лица за
битови нужди се осъществява въз основа на общи условия, като по делото не е
спорно обстоятелството, че общите условия за продажба на ТЕ за битови нужди на
ищцовото дружество са били одобрени и публикувани по предвидения в закона ред,
както и че техните условия не са оспорени от ответника, предвид на което
предвидените в тях правила относно продажбата на ТЕ обвързват валидно страните
в настоящото производство.
Съгласно
разпоредбата на чл.142, ал.2 ЗЕ, топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за
отопление на имотите, като съгласно чл.143, ал.3 от ЗЕ - топлинната енергия
отдадена от сградна инсталация и топлинната енергия за отоплението на общите
части на сградата се разпределят между всички потребители пропорционално на
отопляемия обем на отделните имоти по проект.
По делото се
установява, че начисленото задължение на отвеника е формирано от разпределяне
на ТЕ, отдадена от сградната инсталация. Като се има предвид, че вертикалната топлинна
сградна инсталация преминава през всички обекти на сградата, същата се явява обща
част в етажната собственост, по аргумент на чл.38, ал.3 от ЗС и следователно всеки
собственик на индивидуален обект в сградата, дължи заплащане на частта от отдадената
от нея топлинна енергия, разпределена му съобразно правилата на Методиката за
разпределение на топлинна енергия. Заплащането на отдадената от сградната
инсталация топлинна енергия не е резултат от реалното ползване на топлинна
енергия от собствениците, а следва от факта, че сградната инсталация е обща
част по предназначение, от която никой не може да се откаже. В случаите на
чл.153,ал.6 от ЗЕ, в които потребители в сграда-етажна собственост прекратят топлоподаването в имотите си,
същите остават потребители на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация. Предвид това съдът приема за неоснователно изложеното възражение за
липса на реално потребление на топлинна енергия от ответника за определената му
цена.
Съобразно
заключенията по извършените две СТЕ-първоначална и повторна съдът намира, че
делът на имота от отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не е
определен правилно с оглед одобрената Методиката
за дялово разпределение. Предвид на това, както се установява и от заключенията
на вещите лица, ответникът дължи стойността на ТЕ, в размер от 216,41 лв., а не
както ищеца е определил-365,66 лв.
С оглед изложеното
съдът намира за установено вземането на ищеца към ответника за главница от 216,41
лв. за периода 01.11.2014 г. - 30.04.2016 г.
Основателността на главната искова претенция, срочността на месечното
задължение за заплащане на топлинна енергия и правилото, че срокът кани вместо
човека, както и липсата на доказателства за заплащане на дължимите суми,
обосновават дължимост и на претендираната мораторна лихва върху главницата за
процесния период. По делото не са ангажирани доказателства от ответника за
размера на притендираната мораторна лихва съобразно установения размер на
задължението от СТЕ, поради което съдът намира съществуването на вземането от 57,39 лв. за недоказано.
Предвид изложеното съдът намира, че иска е основателен и следва ад се уважи
до сумата от 216,41 лв. –главница-стойност на топлинна енергия за периода 01.11.2014 г. - 30.04.2016 г., ведно със законната лихва от 28.02.2017 г. до
пълното изплащане на задължението, като за
разликата над нея до 365,66 лв.-главница и 57,39 лв. обезщетение за забавено плащане на главницата, в
размер на законната лихва, за периода 02.01.2015 г. – 27.02.2017 г.-да се отхвърли.
С оглед изхода на делото на ищеца и ответника се дължат разноски съразмерно
на уважената и отхвърлената част съобразно представените доказателства за
сторени такива и списък на разноските. На ищеца следва да се присъди сумата от 989,84
лв. за деловодни разходи и 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение по
настоящето производство и сумата от 12,78 лв. за държавна такса и 50 лв. за
юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство, а на ответника
сумата от 246,66 лв. за деловодни разноски по настоящето производство.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Б.И.П., ЕГН ********** *** дължи на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г.
Данов” № 37, сумата от 216,41 лв. (двеста и шестнадесет лева и 41 ст.) представляваща стойността на разпределената
топлинна енергия за периода 01.11.2014 г. - 30.04.2016 г. законната лихва върху главницата, считано от
момента на депозирането в съда на заявлението за издаване на Заповед за
изпълнение (28.02.2017 г.),до пълното изплащане на задължението, за които е издадена заповед за изпълнение № 1627/02.03.2017 г. по ч. г. д. 2716/17 г. на ПРС.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ЕВН
България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37 против Б.И.П., ЕГН
********** *** иск за признаване за установено задължението за разпределената топлинна енергия за периода 01.11.2014 г. - 30.04.2016 г. в размер над 216,41 лв. (двеста и шестнадесет лева и 41 ст.) до 365,66 лв.(триста
шестдесет и пет лева и 66 ст.), ведно със законната лихва върху главницата, считано от
момента на депозирането в съда на заявлението за издаване на Заповед за
изпълнение (28.02.2017 г.), до пълното
изплащане на задължението, и за сумата от 57,39 лв.(петдесет
и седем лева и 39 ст.) обезщетение за забавено плащане на главницата, в размер на законната
лихва, за периода 02.01.2015 г. – 27.02.2017 г., за които е издадена заповед за изпълнение № 1627/02.03.2017
г. по ч. г. д. 2716/17 г. на ПРС. т
ОСЪЖДА Б.И.П.,
ЕГН ********** *** да заплати на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо
Г. Данов” № 37, сумата от 1139,84 лв. (хиляда сто тридесет и девет лева и 84
ст.) разноски за настоящето производство и сумата от 62,78 лв. (шестдесет и два
лева и 78 ст.) разноски по заповедното производство по ч. гр. дело № 2716/17 г.
на ПРС.
ОСЪЖДА„ЕВН
България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, да заплати на Б.И.П., ЕГН
********** *** сумата от 246,66 лв.(двеста четиридесет и шест лева и 66 ст.) разноски за
настоящето производство.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен
срок от датата на връчване на страните.
СЪДИЯ:
/ п / ДИМИТРИНА ТЕНЕВА
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: Д. Д.