Р Е Ш Е Н И Е №
151
21.04.2021 г., гр. Стара Загора
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд Стара Загора, трети касационен
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди
и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАБАКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
1.КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
2.СТИЛИЯН
МАНОЛОВ
при
секретаря Зорница Делчева
и в
присъствието на прокурора Константин Тачев
изслуша докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА к.а.н.д. №102 по
описа на съда за 2021 г.
Производството е по реда на чл.63, ал.І,
изр.2 от ЗАНН и глава ХІІ, чл.208 и сл. от АПК.
Обжалваното
решение
С Решение №260042 от 21.09.2020г.,
постановено по анд № 266/2020г., с което РС Стара Загора потвърдил електронен
фиш, серия К № 2806608, издадено от ОДМВР Стара Загора, с което на Т.Б.Б., ЕГН **********
*** за нарушение на чл.21, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДвП и на осн. чл.189, ал.4, вр.
с чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП било наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 400 лева и осъдил Т.Б. да заплати на ОДМВР Стара Загора разноски за
юрисконсулт в размер на 100 лева.
Обстоятелства по обжалването
Недоволна от решението, в частта, с която е потвърден ЕФ, с който й е наложено наказание „глоба“ в размер на 400 лева, наказаната го обжалва в срок, с доводи, че същото страдало от съществени пороци, касационни основания по чл.348 от НПК, тъй като било неправилно като необосновано, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие на материалния закон.
На първо място се мотивира, че РС постановил решението си без да обсъдил всички оплаквания на жалбоподателката, което довело до нарушаване на правото й на защита. Съдът анализирал едностранчиво доказателства, само тези в насока законосъобразност на ЕФ, без да били обсъдени възраженията против него.
На следващо място и в алтернатива се сочи, че в случая било налице злоупотреба на власт при установяване на нарушението и налагане на наказанието, което възражение не било разгледано от РС. Излагат се съответните доводи в тази насока.
Касаторът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.
Ответникът, редовно призован, не се представлява и не взема становище по касационната жалба.
ОП Стара Загора се представлява от Прокурор Тачев, който изразява становище за правилност и законосъобразност на решенето на РС, а подадената против него жалба се явява неоснователна.
По
същество на спора
Съдът, въз основа на събрания по делото доказателствен
материал, обсъден в неговата цялост и взаимна връзка, намира жалбата за
допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а по съществото си същата
е неоснователна.
За да потвърди процесния пред него ЕФ, РС приел за безспорно
установена описаната в акта фактическа обстановка, според която на 11.06.2019г.
в 14,22 ч. по АМ Тракия, км. 205 касаторът управлява в посока към гр. София МПС
от посочената марка, модел и рег. номер, със скорост от 134 км./час при
ограничение на скоростта от 90 км./ч., въведено със знак В-26, съгласно Заповед
№ РД-11-362/29.03.2019г. на АПИ, като нарушението било установено с мобилна
радарна система TFR –M1 657, при отчетен толеранс от 3%. Превишение на разрешената
скорост от 44 км./час. Тези факти въззивният съд приел за удостоверени, чрез
приложения по делото клип, заснемащ движение на процесното МПС на процесната
дата и засечената скорост на автомобила, от Протокола /по образец/ за
използване на АТТС, от представените писмени доказателства за техническа
изправност на ползваното техническо средство /радарен скоростомер/, данни за
собственика на МПС и др. писмени доказателства и гласни доказателства /разпит
на един свидетел/.
Въз основа на доказателствената съвкупност, РС приел, че
наказаната извършила нарушение на чл.21, ал.2, вр. с ал. 1 от ЗДвП и правилно
била санкционирана на осн. чл.189, ал.4, вр. с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП с
предвиденото наказание „глоба“ в размер на 400 лева. Въззивният съд приел за
несъстоятелни възраженията на наказаната за непълнота при описанието на
нарушението в ЕФ. Същият бил издаден изцяло по утвърден образец от Министъра на
вътрешните работи и съдържал всички изискуеми се реквизити. Също за
несъстоятелно било прието и възражението, че към ЕФ следвало да се приложи и
снимка от АТТС, тъй като подобно изискване ЗДвП не установявал. Такава снимка
имало приложена по делото, а чрез нея се установявала и релевантната фактическа
обстановка по извършване на конкретното нарушение на изискванията за скорост.
Отчетен бил и предвидения в чл.755, ал.1, т.2 от наредбата за средствата за
измерване, които подлежат на метрологичен контрол процент на приспадане - 3%,
като след него установената скорост била 133,86 км./ч.
Също за неоснователни били възприети и
възраженията относно техническата годност на използваното АТТС. Според РС от
приложеното писмено доказателство, било видно, че въпросната мобилна система за
контрол била от одобрен тип и технически изправна към момента на нейното
използване и при установяване на нарушението. Що се касаело до неговото използване,
то приложеният протокол установявал това по несъмнен начин.
Като неоснователни въззивният съд приел и възраженията
относно поставения знак В26, като посочил, че съгласно чл.6, т.1 от ЗДвП
участниците в движението били длъжни да се съобразяват с предписанията на
поставените пътни знаци и не била предвидена законова възможност те да
преценяват дали мястото на поставяне на знака било на валидно правно основание
и съобразно законовите изисквания и в зависимост от това да съобразяват или не
своето поведение на водачи. В конкретния случай се установявало, че на
инкриминараната дата мястото на нарушението попадало в обхвата на действие на
пътен знак В26, а от приети по делото писмени доказателства, се установявало
валидното поставяне на този знак. При това положение всички участници следвало
да съобразяват своето поведение с неговото предписание.
Според въззивния съд посочването в ЕФ на заповедта на АПИ не
било необходим реквизит, но доколкото тя се сочела от АНО, следвало да се
обсъди. От анализа на събрания в тази насока доказателствен материал, РС
заключил, че били спазени изискванията на закона за поставянето на знака, както
и факта, че същият бил поставен на датата 11.06.2019г. и съотв. задължителен за
водачите.
Във връзка с възражението на жалбоподателката за засилен
трафик по време на движението й на посочената дата по АМ Тракия,
първоинстанционният съд събрал допълнителни писмени доказателства, чрез които
извел извода, че за периода от 14.10 до 14.30 часа на 11.06.20019г. били
представени пет клипа, от които последният с № 12107 бил обжалваният, като на
всеки от тези клипа било заснето само едно превозно средство и в двете пътни
ленти за движение. Така РС приел за опровергани твърденията на наказаната, че
била принудена да увеличи скоростта на си движение, заради засилен пътен
трафик.
Касационната инстанция приема, че спор по фактите от
обективна страна на нарушението не се повдига пред нея, а тя изцяло споделя
фактическите изводи на РС, вкл. и довода му за достатъчна доказателствена
съвкупност, която по несъмнен начин удостоверява спазването на особените
процесуални изисквания на ЗДвП и Наредба №8121з-532/2015г.
Касаторът претендира най общо касационни основания по чл.348,
ал.1, т.1-2 от НПК, вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН. Следва да се посочи, че необоснованост
на съдебното решение на РС, не се въздига като самостоятелно касационно
основание по см. на НПК. Що се отнася до твърдението за постановяване на акта
на РС при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, то следва да се
има предвид, че съгласно чл.348, ал. 3 от НПК „Нарушението на процесуални правила е
съществено, когато: 1. (изм. – ДВ, бр. 63 от 2017 г., в
сила от 5.11.2017 г.) е довело до ограничаване на процесуалните права на
страните, ако не е отстранено; 2. няма мотиви или протокол за
съдебното заседание на първата или въззивната инстанция; 3. присъдата
или решението са постановени от незаконен състав; 4.
тайната на съвещанието е била нарушена по време на постановяване на присъдата
или решението. Касаторът от своя страна не мотивира доводи
относно липсата на мотиви или протокол от с.з. пред въззивната инстанция, нито
за незаконност на съдебния състав постановил решението, нито, че е нарушена
тайната по време на постановяване на решението. Формално твърди, че са му
ограничени процесуални права, тъй като не били обсъдени всичките възражения в
жалбата.
Настоящата инстанция намира това оплакване за напълно
неоснователно, като се съобрази обжалваното решение. Видно от неговото
съдържание, то дава самостоятелен и правно обоснован отговор на всяко
повдигнато от жалбоподателката, настоящ касатор оплакване в насока
незаконосъобразността на процесния ЕФ. Тези фактически и правни доводи изцяло
се споделят, което не налага тяхното приповтаряне. Ето защо твърдението за
наличие на касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК се явява изцяло
неоснователно. Няма допуснато от РС нарушение на съдопроизводствените правила, което
да води до ограничаване процесуалните правила на страната.
Освен това, конкретните доводи на касатора, чрез които той
обосновава касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, се свеждат до
твърдения за не обсъдени от РС доводи и твърдения за допуснати съществени
пропуски на специалното производство по установяване на конкретното нарушение
на правилата за скорост по пътищата и в частност за липса на доказателства за
тяхното изпълнение. Следва обаче да се посочи, че тези доводи са неотносими към
визираното единствено касационно основание – допуснати съществени процесуални
нарушения от въззивния съд. Касаторът не разграничава, че пред РС предметни са
процесуалните действия на АНО в насока установяване и удостоверяване
законосъобразността на наказване на конкретно нарушение на ЗДвП, което става в
едно специално производство и чрез процесния ЕФ, а пред тази инстанция на контрол
подлежи само решението на РС.
Ето защо, този съд не намира, че при постановяване на
процесния съдебен акт, първоинстанционният съд допуска съществени по см. на
чл.348, ал.3 от НПК процесуални нарушения – налице е редовно призоваване на
страните, налице е произнасяне по всички наведени в жалбата доводи за
предполагаеми нарушения на производствените правила, като на тях е даден и
отговор, който се явява съответен на закона. Въззивният съд в напълно
достатъчна степен мотивира, че в своята съвкупност, данните от преписката в
пълнота удостоверяват релевантните факти по спора – момента, мястото на
нарушението, ограничението в пътния участък от АМ Тракия, което е временно
въведено с акт на АПИ, установеността на конкретния деец и субективния елемент,
превишението на скоростта, правната му квалификация, наложеното по вид и размер
наказание. Както вече се каза по-горе, всички тези доводи се споделят от
настоящата инстанция и не следва да се приповтарят. Споделят се и фактическите
изводи на РС, че пред него е събрана достатъчна доказателствена съвкупност, която
обосновава извод за спазване на специалните процесуални норми, които се
установяват в Наредба №8121з-532/2015г., вкл. в пълнота попълнен протокол по
чл.10 от наредбата, като данните от него изцяло подкрепят фактите, които се
сочат в процесния ЕФ, който е и процесния пред РС.
Ето защо, изцяло правилен се явява правният извод на
въззивния съд, че пред него се доказва не само законосъобразно установено от
органа нарушение на ЗДвП, но и законосъобразност на самия ЕФ, с който се
ангажира административно-наказателната отговорност на конкретния деец, тъй като
фактите от обективна страна, сочени във фиша изцяло се потвърждават по несъмнен
начин от доказателствата пред РС, както и е налице и субективния елемент от
фактическия състав на противоправното деяние. Наложената глоба е правилна по
вид и размер с оглед установеното превишение на скоростта на движение в този
участък от над 40 км./час.
Що се отнася до наведения пред касационната инстанция довод
за издаване на ЕФ при злоупотреба с власт, то следва да се посочи, че такава не
се установява. Налице е законосъобразно проведено АНП, приключено със
законосъобразен акт – EФ. Същият е резултат изцяло на волята на дееца, който виновно
извършва нарушение на правилото от ЗДвП, което го задължава да съобразява
своето поведение на водач по пътищата с предписанията на поставените пътни
знаци. Правилно РС сочи в своето
решение, че в компетенцията на АПИ е определянето на местата, на които следва
да се поставят съотв. пътни знаци, а задължение на всеки водач е да се
съобразява с тях. Дори и да се касае за инцидентен случай в поведението на
конкретния водач, то несъмнено неговото нарушение е доказано и поради това
следва да бъде наказано, както в съотв. с предписанията на ЗАНН и ЗДвП е
процедирано от АНО.
При извод за липса на визираното касационно основание по чл.
348, ал.1, т.2 от НПК, вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът намира касационната
жалба за неоснователна и същата следва да се остави без уважение, а въззивното
решение да се остави в законна сила.
Ответникът по касация не претендира разноски, поради което
такива не му се следват.
Водим от горното и на осн. чл.221, ал.2 от АПК, Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260042 от 21.09.2020г.,
постановено по анд №266/2020г. по описа на РС Стара Загора.
Настоящото решение не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.