Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, ……………2018г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, ХV въззивен състав, в публично заседание на двадесет
и първи септември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИЧКА МАРИНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА ТАЛЕВА
ПЛАМЕН ГЕНЕВ
при участието на секретаря В.ВЕНЕВА и
прокурора А.ТАРАЛАНСКА, разгледа докладваното от съдия ТАЛЕВА в.н.о.х. дело №3090 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е
по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда от 16.05.2016г., постановена по НОХД
№233/2015г., СРС, НО, 14-ти състав, е признал подсъдимия Н.С.З. за ВИНОВЕН
в това, че на 21.11.2014г. около 03:04 часа в гр.София, по бул. „Тодор
Александров" с посока на движение от бул."Вардар" към бул.
„Константин Величков", пред 03 РУ-СДВР, е управлявал моторно превозно
средство - лек автомобил марка „Нисан“ модел „Алмера Тино“ с peг. № ******, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 ( едно цяло и две )
на хиляда, а именно 2,0 ( две) на хиляда, установено по надлежния ред с
протокол за химическа експертиза № 2292/21.11.14г. на МБАЛ "Света
Анна"-София" АД, поради което и на осн. чл.54 във вр. чл.58а във вр.
чл.343б, ал.1 от НК, му е НАЛОЖИЛ наказание лишаване от свобода за срок от ОСЕМ
МЕСЕСЦА, като на основание чл. 66, ал.1 от НК, е отложил изтърпяването на това
наказание за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
С присъдата на основание чл. 343г във вр. с чл. 343
б, ал.1, във вр. с чл. 37, ал.1, т.7 от НК, съдът му е наложил и на наказание
лишаване от право да управлява МПС за срок от ДВЕ ГОДИНИ, като на основание
чл.59, ал.4 от НК, е ПРИСПАДНАЛ от наказанието „ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА
МПС” времето, през което Н.З. е бил лишен от това право по административен ред.
С присъдата подсъдимият Н.С.З., на основание
чл.189, ал.3 НПК, е осъден да заплати по сметка на СРС, направените по делото
разноски в размер на 30 лева, както и сумата от по 5 лева за всеки издаден
изпълнителен лист.
Срещу присъдата е подадена жалба,
ведно с допълнение към нея от служебния
защитник на подсъдимия – адв. В.Ж., с която се иска да бъде намален размера на
наложените на подсъдимия наказания – лишаване от свобода и лишаване от право да
управлява МПС, като се твърди, че определените от първия съд наказания са
несправедливи и са отмерени при неправилна преценка на съотношението между
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
В разпоредително заседание на 12.07.2018г.
въззивният съд по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото, не се налага разпит на
подсъдимия, свидетели или експерти, както и ангажирането на нови писмени или
веществени доказателства.
Пред въззивния
съд представителят на Софийска градска прокуратура посочва, че присъдата на
първоинстанционния съд е правилна и законосъобразна и жалбата следва да се
остави без уважение. Становището на прокурора е, че наложеното от първия съд
наказание е съобразено с тежестта на деянието и с нормите на наказателния
закон, поради което пледира постановената присъда да бъде потвърдена в цялост.
Служебният защитник
на подсъдимия Н.С.З. –
адв. В.Ж., моли първоинстанционната
присъда да бъде ревизирана в частта на наложените на подсъдимия наказания, като
изтъква, че районният съд не е съобразил безупречното процесуално поведение на
подсъдимия З. още от момента на спирането му от контролните полицейски органи,
на които е оказал пълно съдействие за установяване на извършеното от него
престъпно деяние, сочи, че наказанието отмерено от първия съд, не е съобразено
с целите на наказанието, предвидени в чл.36 от НК, не е отчетен превеса на
смекчаващи над отегчаващи вината обстоятелства, поради което иска наложеното на
З. наказание „лишаване от свобода“ да бъде намалено, като бъде намален и срока
на наказанието „лишаване от право да управлява МПС“, тъй като подсъдимият
осигурява препитанието на семейството си, полагайки труд като шофьор на МПС.
Подсъдимият Н.С.З., в лична защита изразява съжаление за постъпката си, заявява че
работи като шофьор на бус, поради което наложеното му с атакуваната присъда
наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 години ще му
създаде затруднения с изхранването на семейството му, в последната си дума,
моли да му бъде дадена възможност да продължи живота си достойно, въпреки
извършеното.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата‚ както и
тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с
чл.314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания
за отмяна на постановената от СРС присъда, но са налице основания за нейното изменение
в частта на наложеното наказание, като съображенията за това са следните:
Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа
обстановка, като фактите са приети от съда по реда на чл.373, ал.3 от НПК вр.
чл.372, ал.4 от НПК така, както са били изложени в обвинителния акт и така,
както са признати от подсъдимия З., а самопризнанието на подсъдимия се подкрепя
от всички събрани на досъдебното производство доказателства.
Установената по делото фактическа обстановка, призната и от подсъдимия по
реда на чл.371, т.2 НПК, е следната:
Подсъдимият Н.С.З.
е роден на ***г. в гр. Пазарджик, българин е, български гражданин, със средно
специално образование, женен, неосъждан
/реабилитиран/, с адрес гр.София, ж.к.”******, с ЕГН- **********.
Подсъдимият З.
бил правоспособен водач на МПС, наказван многократно за нарушения по ЗДвП. На
неустановено по делото място, но преди 03:04 часа на 21.11.2014г, подсъдимият консумирал
алкохолна напитка. Към този момент той бил правоспособен водач на МПС,
категория „В”. На 21.11.2014г., около 03:04 часа в гр.София, подсъдимият Н.З. управлявал
криволичейки лек автомобил марка „Нисан” модел „Алмера Тино” с peг. № ******, по бул.„Тодор Александров”, с посока на движение от бул.’’Вардар”
към бул.„Константин Величков”. Пред 03 РУ-СДВР подсъдимият бил спрян за
проверка от униформени полицейски служители при СДВР – свидетелите Н.Ц.Г.и В.В.Г..
Служителите на МВР проверили документите и установили самоличността на З.. При
непосредствения вербален контакт с него, полицаите усетили мирис на алкохол,
поради което му казали, че ще му бъде извършена проба за алкохол. На място била
извършена проба с техническо средство “Алкотест Дрегер” 7410+, с фабричен №0070,
която да установи евентуално наличие на алкохол в издишания от З. въздух.
Техническото средство отчело положителен резултат от 2.64 на хиляда. Въз основа
на данните от техническото средство, сочещи към нарушаване на правилата за
движение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП и съгласно реда, установен в Наредба №30/27.06.2001г.
за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от
водачите на моторни превозни средства, обн.ДВ, бр.63/17.07.2001г., на
подсъдимия бил съставен акт за установяване на административно нарушение с
бланков номер 796115/21.11.2014г. След съставянето на акта, на З. бил издаден и
връчен талон за медицинско изследване № 0041283, с който документ подсъдимият
бил съпроводен до МБАЛ “Света Анна” – София АД, където бил медицински
освидетелстван и му била взета кръвна проба. Химическият анализ на взетата
кръвна проба, извършен в МБАЛ “Св.Анна” АД – гр. София, установил окончателно,
че концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия към момента на деянието е
била 2.0 на хиляда.
Описаната фактическа
обстановка се установява с оглед направеното от подсъдимия З. самопризнание,
съгласно чл.371, т.2 от НПК, което се подкрепя от събраните в досъдебното производство
доказателства, посочени в мотивите на първоинстанционната присъда.
Всички доказателства, събрани на досъдебното производство, които са: гласни доказателства – показанията на свидетелите Н.Г.и В.Г., писмени доказателства – разпечатка
от техническо средство, протокол за химическа експертиза № 2292/21.11.2014г. на
МБАЛ „Света Анна” – София АД, АУАН,
талон за медицинско изследване, справка за съдимост, справка-картон на водача, приобщени по време на съкратеното съдебно следствие по
реда на чл. 372 ал. 4 от НПК и прочетени по реда на чл. 283 от НПК, са събрани
посредством надлежно и
законосъобразно проведени процесуално-следствени действия, подкрепят
направеното от подсъдимия Н.З. пред първата
инстанция самопризнание, поради което фактическата обстановка, описана в
обстоятелствената част на обвинителния акт и възприета от първия съд, е
доказана по изисквания от чл.303 НПК несъмнен начин.
При така установената
фактическа обстановка, първата инстанция напълно обосновано е приела, че от
обективна и субективна страна подсъдимият Н.С.З. е осъществил състава на престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК.
От обективна страна – на 21.11.2014 год., около 03:04 часа в гр.София, по бул.„Тодор Александров”, с
посока на движение от бул.”Вардар” към бул.„Константин Величков”, пред 03 РУ-
СДВР, подсъдимият Н.С.З. управлявал моторно превозно средство – лек автомобил
марка „Нисан”, модел „Алмера Тино” с рег.№ ******, с концентрация на алкохол в
кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно 2.0 на хиляда, установено по надлежния
ред с протокол за химическа експертиза № 2292/21.11.2014 год. на МБАЛ ’’Света
Анна”-София” АД.
От субективна страна – деянието е осъществено от подсъдимия З. при форма на вината пряк умисъл. З.
е знаел, че управлява моторно превозно средство, след като е употребил алкохол,
съзнавал е противоправния характер на деянието, предвиждал е неговите
общественоопасни последици, но целейки да не спази дължимото поведение, е искал
настъпването на тези последици.
При индивидуализация и определяне
размера на наказанието, районният съд правилно е приел, че не са налице
условията за приложение на чл.55 от НК, тъй като в конкретиката на данните по
делото, липсват многобройни или изключителни смекчаващи отговорността на
подсъдимия З. обстоятелства. Не могат да бъдат споделени съжденията на
защитата, че с оглед безукорното процесуално поведение на подсъдимия,
наказанието следва да се определи при приложение на чл.55 от НК, а не както това
е сторила районната инстанция – в съответствие с чл.54 във вр. с чл.58а от НК.
В действителност първостепенният съд не е взел предвид признанието на
подсъдимия, направено в хода на досъдебното производство, с което е съдействал
за разкриване на обективната истина по делото, но въпреки това не са налице
многобройни смекчаващи вината обстоятелства, които да предпоставят определяне
на наказанието при условията на чл.55 от НК. Според въззивния съд смекчаващи
вината обстоятелства са чистото съдебно минало на подсъдимото лице и
самопризнанията, направени в досъдебната фаза на процеса. Отегчаващите вината
му обстоятелства са посочените от районния съд – високата концентрация на
алкохол в кръвта и немалкото на брой административни нарушения на ЗДвП. При
това положение е налице баланс между смекчаващи и отегчаващи вината на
подсъдимия обстоятелства, с оглед на което наказанието трябва да бъде отмерено
в съответствие с разпоредбата на чл.54 вр. чл.58а, ал.1 от НК, което правилно е сторил контролираният
съд. Въпреки това обаче, имайки предвид наличието на баланс между смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства, определянето на наказанието в предвидения от
закона максимален размер, се явява необосновано и несправедливо. Действително
подсъдимият е управлявал автомобила с концентрация на алкохол в кръвта,
надвишаваща доста предвидения от закона минимум, определящ подобен род деяние
като престъпление, а не като административно нарушение. Имайки предвид липсата
на други осъждания и направеното самопризнание от подсъдимия още в хода на
досъдебното производство, налагането на максимално предвиденото в закона
наказание, се явява прекалено тежко и несъобразено със степента на обществената
опасност на деянието и дееца. Според въззивния съд, при редакцията на чл.343б,
ал.1 от НК / в сила към момента на извършване на деянието/, срокът на наказанието
„лишаване от свобода“ следва да се отмери малко над средния размер, предвиден в
закона, а именно за срок от 9 месеца, който в съответствие с предвиденото в
чл.58а, ал.1 от НК, да бъде намален с 1/3 и на подсъдимия да се наложи
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца. По същите съображения ще
следва да бъде намалено и отмереното от първия съд, наложено на основание чл.343г вр.чл.343б, ал.1 вр.чл.37, ал.1,
т.7 от НК - „лишаване от право да управлява МПС“. Районната инстанция
е лишила подсъдимия от право да управлява МПС за срок от 2 години, който срок
също се явява прекомерен при наличието на баланс между смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства. По тези съображения, срока на лишаването от права също ще
трябва да бъде намален наполовина, т.е. лишаването от право да управлява МПС,
следва да бъде за срок от една година.
Необходимо е да се допълни още,
че в постановения от районния съдебен състав акт, липсва посочване на чл.2,
ал.2 от НК, което е било безусловно необходимо с оглед на последващите промени
в разпоредбата на чл.343б от НК, които са били в сила към момента на
постановяване на присъдата и са свързани с определеното от законодателя
наказание за това престъпление. Деянието, предмет на настоящето дело, е
извършено на 21.11.2014г., когато нормата на чл.343б, ал.1 от НК е предвиждала
наказание „лишаване от свобода“ до една година, а с последващото изменение на
НК /с ДВ бр.74 от 2015г./, за престъплението по чл.343б, ал.1 НК, е предвидено
наказание „лишаване от свобода“ от една до три години и глоба от 200 до 1000
лева. Едва от мотивите към атакуваната присъда става ясно, че първият съд е
определил наказанието съобразно редакцията на чл.343б, ал.1 НК, в сила към
момента на извършване на деянието, респ. съобразил е разпоредбата на чл.2, ал.2
от НК, съгласно която ако до влизане на присъдата в сила последват различни
закони, прилага се този, който е най-благоприятен за дееца. Видно от посоченото
по-горе досежно предвидената санкция в нормата на чл.343б, ал.1 НК /към момента
на деянието и последващото й изменение/, по-благоприятна за подсъдимия се явява
редакцията на чл.343б, ал.1 НК, която е била в сила към датата на деянието.
Първостепенният съд основателно е
приел, че са налице условията на чл.66, ал.1 от НК – към момента на извършване на престъплението подсъдимият не е бил осъждан
и поправянето му
може да бъде постигнато и без да бъде ефективно изтърпяно наказанието „лишаване от свобода“.
Напълно правилно на
основание чл.59, ал.4 от НК, районният съдебен състав е приспаднал от
постановеното „лишаване от право да управлява МПС“, времето през което подсъдимият е бил лишен от това
право по административен ред.
С оглед изхода от делото и в съответствие с нормата на
чл.189, ал.3 НПК, законосъобразно са присъдени разноските в тежест на
подсъдимия, като размерът им е правилно определен от първия съд.
При извършената
на основание чл.314 от НПК цялостна служебна проверка на правилността на
атакуваната присъда, въззивната инстанция не констатира наличието на други
основания, налагащи нейното изменяване или отмяна, поради което и с оглед
гореизложените съображения, постанови своето решение.
Водим от всичко
изложено и на основание чл.334‚ т.3 от НПК вр. чл.337, ал.1, т.1 и т.2 от НПК‚ Софийски градски съд
Р Е Ш И
:
ИЗМЕНЯВА присъдата от 16.05.2016г., постановена
по НОХД №233/2015г., СРС, НО, 14-ти състав, КАТО НАМАЛЯВА размера на наложеното на
подсъдимия Н.С.З. (с установена самоличност) наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 9 месеца на ШЕСТ МЕСЕЦА.
ИЗМЕНЯВА присъдата КАТО наложеното на основание чл. 343г във вр. с чл. 343 б, ал.1, във вр. с чл. 37, ал.1,
т.7 от НК на подсъдимия Н.С.З. (с установена самоличност) лишаване от право да
управлява МПС за срок от две години НАМАЛЯВА за срок от ЕДНА ГОДИНА.
ПОТВЪРЖДВА присъдата в останалата й част.
Решението е окончателно и не подлежи
на касационно обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.