№ 519
гр. София, 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Въззивно гражданско
дело № 20211100505932 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 20035585/08.02.2021г. по гр.д. 17873/2020г., ІІІ ГО,
141състав, съдът е осъдил ГД „П.б. и з. на н.“, при МВР да заплати на Е.С. Д.-
Х. на основание чл. 187, ал.5, т.2 вр. с чл. 179, ал.1 във вр. с чл. 178, ал.1 т.3 от
ЗМВР сумата от 2 739,44лв., представляващо допълнително възнаграждение
за положен извънреден труд получен в разултат на преизчисляване на
положен нощен труд в дневен труд за периода 01.02.2017г. – 31.01.2020г.
ведно със законната лихва върху тази сума от 20.02.2020г. до погасяване на
задължението, а на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД сумата от 401,75 лв.
представляващ обезщетение за забавеното плащане на положения извънреден
труд за периода 01.04.2017г. – 19.02.2020г. В полза на ищеца са присъдени
разноски в размер на 500 лв. адвокатско възнаграждение, на Н. ИВ. Б. на
основание чл. 187, ал.5, т.2 вр. с чл. 179, ал.1 във вр. с чл. 178, ал.1 т.3 от
ЗМВР сумата от 2 810,76лв., представляващо допълнително възнаграждение
за положен извънреден труд получен в разултат на преизчисляване на
положен нощен труд в дневен труд за периода 01.02.2017г. – 31.01.2020г.
ведно със законната лихва върху тази сума от 20.02.2020г. до погасяване на
задължението, а на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД сумата от 357,87 лв.
представляващ обезщетение за забавеното плащане на положения извънреден
труд за периода 01.04.2017г. – 19.02.2020г. В полза на ищеца са присъдени
разноски в размер на 500 лв. адвокатско възнаграждение, на Г. Н. Г., на
основание чл. 187, ал.5, т.2 вр. с чл. 179, ал.1 във вр. с чл. 178, ал.1 т.3 от
1
ЗМВР сумата от 2 532,46лв., представляващо допълнително възнаграждение
за положен извънреден труд получен в разултат на преизчисляване на
положен нощен труд в дневен труд за периода 01.02.2017г. – 31.01.2020г.
ведно със законната лихва върху тази сума от 20.02.2020г. до погасяване на
задължението, а на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД сумата от 335,74 лв.
представляващ обезщетение за забавеното плащане на положения извънреден
труд за периода 01.04.2017г. – 19.02.2020г. В полза на ищеца са присъдени
разноски в размер на 500 лв. адвокатско възнаграждение. А в полза на
бюджета на съда сумите от 1093,31 лв. държавна такса и възнаграждение за
вещо лице,
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ГД
„П.б. и з. на н.“, при МВР с доводи за неговата неправилност. Поддържа, че е
налице самостоятелна уредба относно отчитането и заплащането на нощния
труд и не следва да се прилагат чл.9, ал.1, 2 и 3 от Наредба за структурата и
организацията на работната заплата по Кодекса на труда. Изтъква че часовата
норма за нощния труд регламентирана от ЗМВР и различна от тази по КТ.
Сочи че правата и задълженията на служителите на МВР са регламентирани
от специалния ЗМВР, поради което не следва да се прилагат избирателно
нормите на КТ и поздаконовите му нормативни актове.
Ответниците по жалбата по жалбата Е.С. Д.-Х., Н. ИВ. Б. и Г. Н. Г.
считат, че решението на СРС следва да бъде потвърдено. Поддържат, че
решението е валидно допустимо и правилно, тъй като е налице празнина в
специалната уредла на ЗМВР и подзаконовите му актове поради което следва
да се приложи общата уредба на КТ и подзаконовите му актове каквато е и
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за
установено следното:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове
с правно
основание чл. 176 ЗМВР вр. с чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР вр. с чл. 179, ал.
1 вр. с чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав счита, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни материални
норми.
Решението на СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК
въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от
това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави
и следното:
2
Безспорно е във въззивното производство, че през процесния период
страните са били обвързани от валидно служебно правоотношение, по силата
на което ищците са били служители към ГД „П.б. и з. на н.“, при МВР с ранг
на държавни служители, полагали са труд на 24-часов режим на работа, като
работното време било изчислявано сумирано за тримесечен период.
През периода от 01.02.2017г. – 31.01.2020г. ищцата Е.С. Д.-Х. е
отработил 4952 часа нощен труд . За процесния период на ищцата са
заплащани по 0,25 лв. на час нощен труд.
През периода от 01.02.2017г. – 31.01.2020г. ищеца Н. ИВ. Б. е
отработил 5592 часа нощен труд. За процесния период на ищеца са
заплащани по 0,25 лв. на час нощен труд.
През периода от 01.02.2017г. – 31.01.2020г. ищеца Г. Н. Г. е отработил
5352 часа нощен труд. За процесния период на ищеца са заплащани по 0,25
лв. на час нощен труд.
Спорните между страните въпроси са свързани с това дали при отчитане
и заплащане на положените часове нощен труд са приложими разпоредбите
на КТ и НСОРЗ – в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от посочената
наредба, или следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и на
издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, както и дали е
налице извънреден труд при превръщане на нощните часове в дневни по реда
на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ.
Дневното работно време е обичайното работно време. Нощен е трудът,
който се полага от 22. 00 ч. до 06. 00 ч. – виж чл. 140, чл. 141, ал. 2 КТ.
Трудовото законодателство изхожда от идеята за принципна допустимост на
работата през нощта, като я съчетава с мерки за ограничаване на нейното
неблагоприятно влияние върху работника или служителя – специална закрила
/чл. 140, чл. 140а, чл. 149 и чл. 261 КТ/, която произтича от оценката за
повишената вредност на работата през нощта за човешкия организъм – чрез
нея се нарушават обичайните за тази част на денонощието биологични
функции на човешкия организъм, тя изисква по-голямо напрежение, води до
по-бърза и по-голяма умора, променя реда на почивките на работника или
служителя, нарушава обичайния ритъм на неговия личен живот. Положеният
нощен труд се отчита и се заплаща увеличено в сравнение с дневния.
Увеличението се изразява на първо място в запазването на ставката за
дневното работно време, като изравняването се извършва със съответни
коефициенти в зависимост от начина на изчисляване и отчитане на работното
време /подневно или сумирано/ – виж чл. 9, ал. 2 НСОРЗ и на второ място – в
заплащане на допълнително трудово възнаграждение към така увеличеното
възнаграждение, чийто минимален размер е установен в чл. 8 НСОРЗ.
Оправданието за това допълнително заплащане на нощния труд е в по-
големия разход на умствена и физическа енергия от престираната работна
сила от работника или служителя и необичайното за биологичния ритъм на
човека време от денонощието, през което трудът се полага /виж и Решение №
3
14 от 27.03.2012 г. на ВКС по гр. дело № 405/2011 г., IV г. о., ГК/.
Съгласно разпоредбата на чл. 176 ЗМВР, брутното месечно трудово
възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно
месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. В чл. 179, ал. 1
ЗМВР е предвидено, че на държавните служители се изплаща допълнително
възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22. 00 ч. до 6. 00 ч., а в чл.
187, ал. 5, т. 2 и ал. 6 ЗМВР – че работата извън редовното работно време до
280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на
смени, като извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху
основното месечно възнаграждение.
Нормалната продължителност на работното време на държавните
служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна
седмица – чл. 187, ал. 1 ЗМВР. Работното време на държавните служители се
изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12или 24-часови
смени – сумирано за тримесечен период – чл. 187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР. При
работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22. 00 ч.
и 6. 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за
всеки 24-часов период – чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР.
Според чл. 187, ал. 9 ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се
определят с наредба на министъра на вътрешните работи. През процесния
период е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за
организация и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерство на вътрешните работи, издадена от министъра на вътрешните
работи, обн., ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г., отм., бр. 3 от
10.01.2020 г., в сила от 10.01.2020 г., Решение № 16766 на ВАС на РБ – бр. 4
от 14.01.2020 г. В чл. 3, ал. 3 от наредбата е предвидено, че за държавните
служители от МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22. 00
ч. и 06. 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за
всеки 24-часов период, а в чл. 31 – че отработеното време между 22. 00 ч. и
06. 00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят,
сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове. В
посочения подзаконов нормативен акт обаче липсва правило за
трансформиране на нощния труд в дневен /за разлика от чл. 31, ал. 1 от
Наредба № 8121з407 от 11.08.2014 г., отм. с Наредба № 8121з-592 от
25.05.2015 г., съгласно който при сумирано отчитане на отработеното време
общият брой часове положен труд между 22. 00 ч. и 06. 00 ч. за отчетния
период се умножава по 0.143, като полученото число се сумира с общия брой
отработени часове за отчетния период/.
4
Същевременно съгласно нормата на чл. 188, ал. 2 ЗМВР, държавните
служители, полагащи труд за времето между 22.00 ч. и 06.00 ч., се ползват
със специална закрила по КТ. При липсата на правило за отчитане на нощния
труд в специалния закон – ЗМВР /до изменението на чл. 187, ал. 4 със
ЗИДЗМВР от м. юли 2020 г. / и в наредбата, издадена по чл. 187, ал. 9 ЗВМР,
то при сумирано отчитане на работното време на служителите от МВР,
работещи по служебно правоотношение, следва да се прилага субсидиарно
правилото за трансформиране на нощните часове в дневни, установено в чл.
9, ал. 2 НСОРЗ. Да се приеме противното би означавало да се допуснат
различни системи на отчитане на нощния труд от служителите в МВР и от
работниците по трудово правоотношение, въпреки че те изразходват
психическа и физическа енергия и извършват полезна трудова дейност в една
и съща част от денонощието /работно време/ и при едни и същи вредни за
здравето последици, което би довело до нарушаване на принципа за
равностойно третиране, закрепен в чл. 6 от Конституцията на Република
България и чл. 14 ЕКЗПЧОС /виж и Решение № 311 от 08.01.2019 г. на ВКС
по гр. дело № 1144/2018 г., ІV г. о., ГК/.
В този смисъл неоснователни се явяват възраженията на жалбоподателя
за неприложимост на установения в чл. 9, ал. 2 НСОРЗ коефициент за
отчитане на положения от ищеца нощен труд. А с оглед изложеното вече по-
горе приложението на правилото на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ не се изключва от
обстоятелството, че ответникът е изпълнил задължението си да заплати на
ищеца допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0. 25 лв. за
всеки отработен час през нощта.
При сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място /чл. 9,
ал. 2 НСОРЗ/. Нормалната продължителност на работното време на
държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-
дневна работна седмица /чл. 187, ал. 1 ЗМВР/. Следователно нормалната
продължителност на дневното работно време, установени при подневно
отчитане на работното време на държавните служители в МВР, е 8 часа – това
е първата от двете величини, необходими за изчисляване на приложимия
коефициент. По отношение на втората от тях СГС приема, че за работещите
на 8-, 12- или 24-часови смени в системата на МВР работното време се
изчислява сумирано за тримесечен период с възможност за полагане на труд и
през нощта между 22. 00 ч. и 06. 00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период /чл. 187, ал. 3 ЗМВР/. Т.
е., от посочената норма е видно, че 8-часовото ограничение при полагане на
нощен труд на смени се отнася за случаите на сумирано изчисляване на
работното време за тримесечен период, а не за случаите на подневно отчитане
на работното време, която е различна форма на отчитане на труда. През
исковия период в ЗМВР липсва норма, която да установява нормалната
5
продължителност на нощното работно време при подневно отчитане на
работното време. Ето защо при подобна празнота в специалния закон следва
да се приложи общото правило на чл. 140, ал. 1 КТ, съгласно което
нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна
работна седмица е до 7 часа. Следователно отношението между нормалната
продължителност на дневното работно време /8 часа/ и нормалната
продължителност на нощното работно време /7 часа/, установени за подневно
отчитане на работното време на служителите в МВР, е 1. 143.
На следващо място настоящият съдебен състав приема, че съгласно чл.
143, ал. 1 КТ, извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със
знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния
ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно
време. Работодателят може да установява сумирано изчисляване на работното
време – седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да
бъде повече от 6 месеца – чл. 142, ал. 2 КТ. Както вече бе посочено по-горе,
работното време на държавните служители в МВР, работещи на 8-, 12- или
24часови смени, се изчислява сумирано за тримесечен период – чл. 187, ал. 3,
изр. 1 ЗМВР. Сумираното изчисляване на работното време форма на отчитане
на работното време, при която установената нормална продължителност на
работното време се спазва средно за определен по-продължителен период от
време, който в процесния случай е тримесечен. При сумираното изчисляване
продължителността на работния ден не е еднаква, поради което за
работодателя не съществува задължение през всеки календарен период
/седмица, месец/ да осигурява отработване на пълния размер на
законоустановеното работно време, което за държавните служители е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, съгласно чл. 187,
ал. 1 ЗМВР. В този случай продължителността на работното време през
отделните дни може да надвишава нормалната, но работата в повече се
компенсира с почивка в границите на отчетния период. По този начин
балансът на работното и свободното време се запазват средно за периода на
отчитане. Когато в края на отчитане, нормата свободно време е превишена,
ще е налице извънреден труд.
Сумираното работно време се установява в полза на работодателя за
работници и служители, които извършват работа със специфичен характер
и/или организация на труда /чл. 154а КТ/, но изчисляването му се основава на
продължителността, установена при подневното отчитане на работното време
/чл. 142, ал. 1 КТ/. Тримесечната норма на отчитане представлява
допълнителна тежест за работника или служителя, тъй като затруднява
възстановяването на работната сила, което биологично се осъществява най-
добре в рамките на едно денонощие /виж т. 2 от Тълкувателно решение № 8
от 14.11.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 8/2013 г., ОСГК/.
Подневното отчитане на работното време служи за база при определяне
на следните компоненти и особености, характерни за сумираното отчитане на
работното време: 1/нормата на работното време за периода на сумираното му
6
изчисляване; 2/ правилата за изчисляване на трудовото възнаграждение; 3/
правилата за установяване и изчисляване на извънреден труд, положен от
работещите при условията на сумирано изчисляване на работното време и 4/
правилата за изчисляване на броя на отработените дни при определяне на
трудовия стаж, възнаграждението за платен годишен отпуск, размерът на
обезщетенията и др.
Съгласно чл. 9, ал. 5 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж,
трудовият стаж на работниците и служителите, работещи при сумирано
изчисляване на работното време, се определя, като изработените часове по
графика за периода на сумирането, след превръщане на нощните часове в
дневни за смените с повече от 4 нощни часа, се разделят на установената за
тях нормална продължителност на дневното работно време. Определеният по
този начин труд стаж не може да е по-голям от броя на работните дни за
периода на сумирането.
В чл. 18, ал. 3 НСОРЗ е предвидено, че при сумирано изчисляване на
работното време броят на отработените дни се установява, като отработените
часове през месеца след превръщането на нощните часове в дневни се
разделят на дневната продължителност на работното време, установена за
работното място при подневно отчитане на работното време.
Съответно в чл. 9б, ал. 1 /Нов – ДВ, бр. 41 от 2017 г., в сила от
01.01.2018 г. / от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, е
установено, че при сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2
КТ се определя норма за продължителност на работното време за периода.
Нормата се определя в часове, като броят на работните дни по календар,
включени в периода на отчитане, се умножи по дневната часова
продължителност на работното време, определено в трудовия договор, а в чл.
9а, ал. 4 от наредбата /редакция изм., бр. 41 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.
/, че когато се полага нощен труд, сборът от работните часове по графика на
работника или служителя по ал. 3 се изчислява след превръщане на нощните
часове в дневни за смените с 4 и повече от 4 часа нощен труд с коефициента
по чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. Превръщането на нощните часове в дневни не се
извършва, когато за работното място е установено намалено работно време,
както и когато трудовият договор е сключен за работа само през нощта.
Съгласно нормата на чл. 26, ал. 1 от Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016
г. за реда за организация и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерство на вътрешните работи, при сумирано отчитане на
работното време общият брой на отработените часове по график се сравнява с
нормата работни часове за отчетния период, получена от броя календарни
работни дни за периода, умножени по цифрата осем. Получените часове над
тази норма се отчитат като положен труд извън редовното работно време.
Посочената наредба не предвижда превръщане на нощните часове в дневни с
7
коефициент 1. 143 за изчисляване на отработените дни и за отчитането и
заплащането на извънредния труд. С оглед изложените вече по-горе
съображения за приложимост на установения в чл. 9, ал. 2 НСОРЗ
коефициент за отчитане на положения от ищеца нощен труд и доколкото
правилото за преизчисляване на нощните часове в дневни е в синхрон с
правилата за заплащане на труда и зачитането на трудовия стаж, настоящият
съдебен състав приема, че за процесния период нощните часове,
преизчислени в дневни с коефициент 1. 143, следва да се вземат предвид при
решаването на въпроса дали е положен извънреден труд от страна на ищеца.
Видно е от заключението на вещото лице по допусната и изслушана в
първоинстанционното производство съдебно-счетоводна експертиза, което
при преценката му по реда на чл. 202 ГПК подлежи на кредитиране, че през
процесния период /01.02.2017г. – 31.01.2020г./ ищците са положили нощен
труд както следва:
Е.С. Д.-Х. е положила нощен труд в размер на 4952ч., които
преизчислени с коефициент 1. 143 и приравнени на дневно работно време
възлизат на 5255 ч. Възнаграждението за разликата от 303 ч. е в размер на 2
739,44 лв. , а обезщетението за забава в размер на законната лихва за периода
от възлиза на 401,75лв.
Н. ИВ. Б. е положил нощен труд в размер на 5592ч., които преизчислени
с коефициент 1. 143 и приравнени на дневно работно време възлизат на 5
984,20 ч. Възнаграждението за разликата от 392,1 ч. е в размер на 2 810,76 лв.,
а обезщетението за забава в размер на законната лихва за периода от възлиза
на 357,87 лв.
Г. Н. Г. е положил нощен труд в размер на 5352ч., които преизчислени с
коефициент 1. 143 и приравнени на дневно работно време възлизат на 5707,60
ч. Възнаграждението за разликата от 355,6 ч. е в размер на 2 532,46 лв., а
обезщетението за забава в размер на законната лихва за периода от възлиза
на 335,74 лв.
Не се спори по делото също така, че отработените от ищците часове на
смяна и съответно за отчетния период от три месеца надхвърлят определената
норма часове, който извод следва от обстоятелството, че работодателят е
заплатил допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, което е
било определено без да е било извършено превръщане на отработените нощни
часове в дневни.
В този смисъл първинстанционният съд е приел, че исковете за
главница и обезщетение за забава са изцяло основателни, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане.
Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а
решението на СРС – потвърдено, като правилно.
По отношение на разноските:
8
При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК жалбоподателят /ответникът/ следва да
бъде осъден да заплати на всеки от ищците действително направените
разноски във въззивното производство за възнаграждение за един адвокат
като същото бъде намалено във връзка със своевременно релевираното от
жалбоподателя възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК се явява основателно предвид
сравнително ниската фактическа и правна сложност на делото /въззивното
производство се е развило в едно съдебно заседание, в което не са били
събирани доказателства/ и при съобразяване на нормата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Във връзка с изложеното на Е.С. Д.-Х. следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 450 лв. На Н. ИВ. Б. се следват разноски в размер на 452
лв. На Г. Н. Г. следва да бъдат присъдени разноски в размер на 431 лв.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящото решение не подлежи на
касационно обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20035585/08.02.2021г. по гр.д.
17873/2020г., ІІ ГО, 141състав.
ОСЪЖДА ГД „П.б. и з. на н.“, при МВР, да заплати на основание чл.
78, ал. 1 ГПК направените от въззиваемите в производството разноски както
следва:
На Е.С. Д.-Х. 450 лв.,
На Н. ИВ. Б. 452 лв.
На Г. Н. Г. 431 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9