Р Е Ш Е Н И Е № 3
гр. Пловдив, 06.01.2020 г.
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, втори наказателен състав, в открито
заседание на пети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛИНА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДЕНИЦА СТОЙНОВА
ВЕЛИНА АНТОНОВА
при
участието на съдебния секретар НЕЛИ
КИРИЛОВА и в присъствието на прокурора РУМЕН БОЕВ, след като разгледа
докладваното от съдията Магдалина
Иванова наказателно дело за
възобновяване № 502 по описа за 2019 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 420, ал. 2 НПК.
Образувано е по искане на осъдения Ц.Г.Г., чрез
неговия защитник адв. М.Б., за възобновяване на производството по ВНОХД №
409/2019 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив и изменение на постановеното по
него решение като по отношение на наложеното му наказание бъде приложена
разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК и му се наложи наказание в размер от две
години лишаване от свобода и алтернативно – да бъде намален размерът на
наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода при условията на чл. 54 НК до предвидения в закона минимум от три години за престъплението по чл. 196,
ал. 1, т. 2 НК.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция
осъденият и неговият защитник поддържат искането и молят то да бъде уважено по
изложените в него съображения.
Представителят на Апелативна прокуратура - Пловдив
дава становище, че искането за възобновяване е неоснователно.
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна с
приложените по делото материали и като съобрази становищата на страните, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Искането за възобновяване е процесуално допустимо, а
разгледано по същество – неоснователно.
С присъда № 2/08.01.2019 г., постановена по НОХД № 3532/2018
г. по описа на РС - Пловдив, подсъдимият Ц.Г.Г. е признат за виновен за
извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал.1, т. 3 и т. 4 вр.
чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал.1, б. А и б. Б вр. чл. 26, ал. 1 НК и при
условията на чл. 58а, ал. 1 вр. чл. 54 НК е осъден на четири години лишаване от
свобода, за изтърпяването на което е определен първоначален строг.
На основание чл. 59, ал. 1, т. 1 и ал. 2 НК от така
наложеното на подсъдимия Г. наказание лишаване от свобода е приспаднато
времето, през което същият е бил задържан, считано от 08.01.2019 г. до влизане
на присъдата в сила, като един ден задържане е зачетен за един ден лишаване от
свобода.
По жалба на подсъдимия Г. срещу така постановената
присъда е образувано ВНОХД № 409/2019 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив. По
делото е постановено Решение № 127/23.05.2019 г., с което първоинстанционната
присъда е потвърдена. Решението на въззивната инстанция не подлежи на
касационна проверка и е влязло в сила на датата на постановяването му - 23.05.2019
г.
При проверка на съдопроизводствените действия на двете
предходни инстанции, както и на постановените от тях актове, настоящият въззивен
състав не констатира да е налице посоченото в искането основание за отмяна по
реда на възобновяването. Определеното с присъдата наказание на Г. не е явно
несправедливо, поради което не е налице и касационното основание по чл. 348, ал. 1,
т. 3 НПК за възобновяване на наказателното производство и изменение
на съдебния акт с намаляване на наказанието. За престъплението, предмет на
обвинението, в особената част на НК се предвижда наказание от три до петнадесет
години лишаване от свобода. При индивидуализация на наказанието и определяне
вида и неговия размер от шест години лишаване от свобода районният съд е отчел
всички налични и известни към момента на постановяване на присъдата обуславящи
отговорността обстоятелства. Лошите характеристични данни изводими от
предишните осъждания на Г., извън тези, обуславящи квалификацията на настоящото
деяние като извършено при условията на опасен рецидив, преценени съвкупно с
проявеното съдействие в хода на разследването и изразеното разкаяние, са довели
до правилния извод, че наказанието следва да бъде определено при условията на
чл. 54 НК, при превес на смекчаващите вината обстоятелства. С оглед реда, по
който е протекло първоинстанционното производство – съкратено съдебно следствие
по чл. 371, т. 2 НПК, размерът на така наложеното на Г. наказание лишаване от
свобода е редуциран с 1/3 по реда на чл. 58а, ал. 1 НК, като окончателният му размер е четири години
лишаване от свобода. При съвкупната преценка на индивидуализиращите
отговорността обстоятелства правилно е прието, че смекчаващите такива не са
нито многобройни, нито някое от тях е изключително по своя характер, за да бъде
приложена разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК и наказанието да бъде
определено под предвидения в закона минимум. Този извод е споделен изцяло от
окръжния съд, който е направил собствен и задълбочен анализ на всички факти и
доказателства, които имат значение за отговорността на подсъдимия, вкл. и представеното
във въззивното производство доказателство – решение на ТЕЛК, за влошено
здравословно състояние на бащата на подсъдимия. Правилно е прието, че макар и
да е смекчаващо обстоятелство, то не е изключително по своя характер, за да
обуслови приложението на чл. 55, ал.1, т. 1 НК. В тази връзка следва да бъде
добавено и това, че заболяването на бащата датира доста преди извършване на
престъплението по настоящото дело и очевидно не е възпряло подсъдимият от проявената
криминална активност, както и че по делото липсват данни единствено той да
полага грижи за болния си родител.
С оглед на изложеното, настоящата инстанция счита, че
при определяне на вида и размера на наложеното на Г. наказание съдилищата по
същество не са допуснали нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Наказанието
в окончателния размер от четири години лишаване от свобода напълно съответства
на степента на обществена опасност на деянието и дееца, както и на наличните
смекчаващи и отегчаващи обстоятелства. Определяне на наказание в по-нисък от
този размер би било несъответно на целите по чл. 36 НК и израз на необоснована
снизходителност спрямо подсъдимия.
Ето защо и като не установи основания за възобновяване
на наказателното производство, Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането на осъдения Ц.Г.Г. за възобновяване на наказателното производство по ВНОХД
№ 409/2019 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: