РЕШЕНИЕ
№
Гр.София, .…01.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XV въззивен състав в публично
съдебно заседание на двадесет и пети ноември, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕЛИЧКА МАРИНКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. ДАНИЕЛА ТАЛЕВА
2.
СИМОНА УГЛЯРОВА
при
участието на секретаря Весела Венева и в присъствието на прокурора Дочо Дочев,
като разгледа докладваното от съдия Маринкова
ВНОХД № 3874/2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI от НПК:
С присъда № 127890 от 30.05.2019 г. по
НОХД № 156/2017 г. по описа на СРС, НО, 135 състав,
подсъдимият Т.Б.Д. с ЕГН: ********** е признат за невиновен в това на 29.09.2015
г. около 20.38 часа в гр. София, бул. “********, на паркинга пред магазин
“БИЛЛА”, от лек автомобил “Фолксваген” модел “Пасат” с per. № ********да е
отнел чужди движими вещи - черна на цвят кожена чантичка на стойност 18,00
(осемнадесет лева) лева, един брой мобилен телефон марка “Нокиа” модел “С5 00”
на стойност 69,00 (шестдесет и девет лева) лева, един брой мобилен телефон
марка “Нокиа” модел “Лумиа 620” на стойност 140,00 (сто и четиридесет лева)
лева и сумата от 1000,00 (хиляда лева) лева, с обща парична стойност 1 227,00
(хиляда двеста двадесет и седем лева) лева, както и личната карта, издадена на
името на И.Й.И., свидетелство за управление на моторно превозно средство,
издадено на името на И.Й.И. и контролен талон към него; свидетелство за
регистрация на моторно превозно средство част II, издадено за лек автомобил
“Фолксваген” модел “Пасат” с per. № ******ТХ; дебитна карта №**********с
издател “Първа инвестиционна банка”, издадена на името на И.Й.И.; дебитна карта
с издател “Първа инвестиционна банка”, издадена на името на И.Й.И.; електронна
карта на Лукойл България за зареждане на горИ. и карта за достъп до сградата на
Народното събрание, същите без стойност, от владението на собственика им И.Й.И.,
без негово съгласие с намерение протИ.законно да ги присвои и деянието да е
извършено в условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29 ал. 1 б.”А” и
б.”Б” от НК, след като Т.Б.Д. с ЕГН ********** е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода не по - малко от една година, изпълнението
на което не е отложено по чл. 66 от НК и след като е бил осъждан два или повече
пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне
за едното от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК
както следва:
- С определение от 27.02.2014 г.,
постановено по НОХД № 680/2014 г. по описа на Софийски районен съд, 102 - ри
състав, влязло в сила на 27.02.2014 г. Т.Б.Д. с ЕГН ********** е осъден да
изтърпи наказание Лишаване от свобода за срок от шест месеца, за деяние
извършено на 19.09.2013 г., което наказание да се изтърпи ефективно в затвор
при първоначален строг режим, за извършено от него престъпление по чл. 196,
ал.1, т.2 вр. чл.195, ал.1 т.4 вр. 4.194, ал.1 вр.чл.20, ал.2 вр. ал.1 вр.
чл.29 ал.1 б.”А” отНК.
- С определение от 18.03.2015 г.,
постановено по НОХД № 358/2015 г. по описа на Софийски районен съд, 4 - ти
състав, влязло в сила на 18.03.2015 г. Т.Б.Д. с ЕГН ********** е осъден да
изтърпи наказание Лишаване от свобода за срок от една година и два месеца, за
деяние извършено на 02.11.2014 г. което наказание да се изтърпи ефективно в
затвор при първоначален строг режим, за извършено от него престъпление по чл.
196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 предл. второ вр. чл. 194, ал. 1 вр.
чл. 29, ал. 1 б “А”, и б. “Б”, вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, поради което
и на основание чл.304 НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение за
престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1 б.
„А” и б. „Б” от НК.
На основание чл.190, ал.1 НПК
направените по делото са оставени за сметка на държавата.
Първият съд се е разпоредил и с
вещественото доказателство – карта пропуск с № 19557, като е постановил да се
върне на титуляра И.Й.И..
Срещу присъдата в законоустановения срок
е постъпил протест и допълнение към него от прокурор от СРП, който счита, че съдебният
акт е постановен в нарушение на материалния закон и след неправилни изводи във
връзка със събраните по делото доказателства. Коментирани са мотивите на съда и
доказателствата по делото, като не се споделят доводите за невъзможност свидетелят
М. да е видял и разпознал извършителя на деянието, както и изводите на СРС за
опороченост на извършеното разпознаване. Твърди се, че съдът е следвало да
разпита по-подробно последният преди да направи тези прибързани заключения.
Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият да
бъде признат за виновен по повдигнатото му престъпление и да му се наложи
справедлИ. наказание.
В протеста и допълнението към него не се
правят доказателствени искания.
В проведеното по реда на чл.327 от НПК
закрито съдебно заседание въззивният съд е приел, че за правилното решаване на
делото не се налага разпит на подсъдимия и на вещи лица, но следва да бъде
допуснат допълнителен разпит на свидетеля М. и да бъдат изискани актуална справка
за съдимост ведно с бюлетини за съдимост за подсъдимия Д., който извод бе
застъпен и в публичното заседание, проведено на 25.11.2019 г., след изслушване становищата
на страните.
В проведеното открито съдебно заседание
прокурорът при СГП не поддържа протеста, но не го оттегля. Представителят на
държавното обвинение излага, че показанията на свидетеля М. не са категорични в
нужната степен за окончателен правен извод, че деянието е извършено от
подсъдимия. Акцентира върху обстоятелствата, че са дадени три различни версии
за разстоянието, на което е била извършена кражбата и че отнемането на лаптоп
не е инкриминирано в повдигнатото обвинение. Споделя виждането за порочност на
осъщественото разпознаване и възможността свидетелят М. да е бил заблуден
относно възприятията си. В заключение сочи, че протестът е неоснователен и
следва да бъде оставен без уважение.
Надлежно упълномощения защитник на
подсъдимия настоява присъдата да бъде потвърдена. Адв. Д. поддържа мнението на
прокурора и допълва, че свидетелят М. е заинтересован, поради факта, че е
получил пари от пострадалия. Набляга на съдимостта, регистрациите за кражби и
неграмотността му. Отново критикува проведеното разпознаване и намира присъдата
за правилна и законосъобразна.
Подсъдимият Делирадев редовно призован
чрез своя баща не се явява да изложи личната си позиция по спора.
Софийски
градски съд, като взе предвид сезиращите го документи и изложените в тях
доводи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като
сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си по чл.314
и сл. от НПК намира за установено следното:
Въззивният протест е подаден в законния
срок, от надлежно легитимирана страна, срещу съдебен акт подлежащ на въззивен
съдебен контрол, поради което е допустим.
Разгледан по същество протестът
е неоснователен.
Първоинстанционната присъда
е постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се
установява от събраните пред СРС доказателствени материали, обсъдени в мотивите
на присъдата. Чрез законосъобразно извършени процесуални действия са събрани
необходимите от гледна точка на разпоредбата на чл.102 НПК доказателства.
Аналитично са изследвани фактите и обстоятелствата, установявани и изведени от
събраните по делото доказателства и доказателствени средства. Въззивният съд,
след като подложи на внимателен анализ доказателствената съвкупност по делото,
не установи възможност въз основа на нея да бъдат направени съществено различни
изводи относно фактите по делото, поради което споделя фактическите констатации
на СРС.
Предвид гореописаното, СГС
приема за установено от фактическа
страна следното:
Подсъдимият Т.Б.Д. е роден
на *** г. в гр. Силистра, българин, български гражданин, неженен, осъждан, със
средно образование, живущ ***, с ЕГН **********.
Подсъдимият Д. е осъждан
многократно и е изтърпявал наказания „лишаване от свобода“ в Софийски централен
затвор. Свидетелят Г.И.М. също е осъждан и е изтърпявал наказание „лишаване от
свобода“ в Софийски централен затвор.
На 29.09.2015 г. вечерта
свидетелят И.Й.И. паркирал лекия автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ с
per. № ******ТХ, който управлявал, на паркинга на магазин „БИЛЛА“, находящ се в
гр. София, бул. „********. В автомобила заедно с него пътувал и неговия син.
Двамата слезли от автомобила, св. И. го заключил и заедно със сина си влезли в
магазин „БИЛЛА“. След като напазарували св.И. и сина му излезли от магазина и
се качили в лекия автомобил. Тогава св. И. установил, че кожената му чанта
липсва от автомобила. Поради тази причина същият предприел мерки да разбере
какво се е случило, като се свързал посредством служебния си телефон (който се намирал
у него) с работното си място, за да провери дали не е забравил чантата си там,
от където получил отрицателен отговор. По - късно се свързал с издателя на
дебитните карти, намиращи се в чантата му - Първа инвестиционна банка, от
където разбрал, че от една от дебитните му карти са извършени 7 тегления от
банкомат на „Р.“ ЕАД, находящ се в гр. София с № 057014.
На горепосочения паркинг на
магазин „БИЛЛА“ по това време се намирали свидетелите Г.М. и С.Б.. За времето,
в което св. И. бил в магазина, св. М. забелязал, че лице от мъжки пол отваря вратата на лекия автомобил, управляван от св. И.,
и взема нещо от вътре, след което лицето побягнало. Св. М. впоследствие
разпознал това лице като неговия познат от затвора, който познавал с името „И.“.
Това свое наблюдение св. М. споделил със св.Б., който от своя страна не бил видял
нищо, а по-късно и със св.И., докато последният все още се намирал на паркинга
на магазина.
Междувременно на следващия
ден - 30.09.2015 г. свидетелят С.Г. намерил чантичката на св. И., оставена на
пейка в ж.к.„Борово“, пред бл. 222, вх. Г. При преглед на съдържанието на
чантичката св.Г. установил, че вътре има лични документи на непознато за него
лице, поради което предприел действия за свързване с това лице, за да му върне
чантичката. След като вещта била върната на св.И., последният установил, че от
чантичката липсват два мобилни телефона, сума пари и дебитните му карти.
Видно от заключението на изготвената
приета по делото съдебно - оценителна експертиза стойността на инкриминираните
вещи възлиза на 1227,00 лв., от които парична сума в размер на 1000,00 лева,
кожена чантичка на стойност 18,00 лева; един брой мобилен телефон марка „Нокиа“
модел „С5 00“ на стойност 69,00 лева и един брой мобилен телефон марка „Нокиа“
модел „Лумиа 620“ на стойност 140,00 лева. Минималната работна заплата за
страната към инкриминирания период - м.септември 2015 г. е в размер на 380,00
лв.
От заключението на
изготвената съдебно-техническа експертиза се установява, че при прегледа на
фотоснимките и видеозаписите, обхващащи част от фасадата на сграда с ATM
устройство (банкомат) за времевия период от 20:29:59 часа до 21:29:58 часа на
29.09.2015 г. се наблюдават само преминаващи лица по тротоарното пространство,
не се наблюдават лице или лица, които да извършват транзакции на ATM
устройството.
Горепосочената фактология се
подкрепя от:
Гласните доказателствени
средства – обясненията на подсъдимия Д. (л. 54-55 от ДП, прочетени по реда на
чл. 279, ал.2 вр. ал.1, т.2 от НПК); показанията на пострадалия И. И. (л.6 от
ДП,
прочетени по реда на чл.281, ал.4 вр.ал.1,т.1 от НПК,
л.131-132 от СП, л.302 - 303 от СП); показанията на свидетеля И. Б., (л. 115 от
СП); показанията на свидетеля С.Г. (л.79 от ДП, прочетени
по реда на чл.281, ал.4 вр.ал.1, т.2, предл.2 от НПК, л. 115 - 116 от СП); показанията
на свидетеля Й.Б., (л.132 -132 от СП); показанията на свидетеля Е.С.(л.153 от
СП); показанията на свидетеля Л.П.(л.154 от СП); показанията на свидетеля А.Р.(л.154
от СП); показанията на свидетеля С.Б. (л.191 от ДП, прочетени на основание
чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 от НПК, л.199 от СП); показанията на свидетеля Г.М.
(л.9 от ДП, прочетени на основание чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 и т.2, предл. 2
от НПК, л. 259 от СП и л.141-л.142 дадени в хода на въззивното съдебно
следствие).
Писмените доказателства и
доказателствени средства – протокол за оглед на веществени доказателства (л.10
от ДП), протокол за доброволно предаване (л.11 от ДП); протокол за разпознаване
на лица и предмети (л.21-л.22); заповед за задържане на лице (л.24 от ДП);
протокол за личен обиск на лице (л.25-л.26); писмо от Р.Б.ЕАД с изх.№
102856/23.10.2015 г. (л.83 от ДП); характеристична справка от СДВР (л.84 от
ДП); заключение на техническа експертиза по протокол № 272/2015 г. (л.142 от
ДП); писмо от БТК ЕАД с рег. № С2498/15.02.2016 г. (л.135 от ДП); писмо от
„Теленор България“ ЕАД с изх.№ 2612/15.02.2016 г.(л.136 от ДП); писмо от „М.“
ЕАД София с изх.№ 2874/16.02.2016 г. (л.137 от ДП); копие на гаранционна карта
№ 5215341 (л.139 от ДП); писмо от ГД „Изпълнение на наказанията“ ведно с 5 броя
справки (л.174-180 от ДП); заключение на съдебнооценителна експертиза
(л.197-л.199 от ДП); писмо от Р.Б.ЕАД с изх.№ 77263/30.06.2016 г. (л.201 от ДП); писмо от „Теленор България“
ЕАД с изх.№3577/02.03.2017 г. (л.43 от СП); писмо от БТК ЕАД с рег.№
С3641/06.03.2017 г. (л.44 от СП); писмо от „М.“ ЕАД София с изх.№ 4341/02.03.2017
г. (л.46 от СП); писмо от НАП с изх.№ 11-03-76#1/14.03.2017 г. (л.50 от СП); писмо от
„Теленор България“ ЕАД с изх.№ 5437/03.04.2017 г. (л.54 от СП); писмо от БТК
ЕАД с рег. № С5362/03.04.2017 г. (л.55 от СП); писмо от НАП с изх.№
С170022-178-0006430/22.03.2017 г. (л.56 от СП); писмо от НОИ ведно със справка
за уведомления по чл.62, ал.3 от КСО (л.93-95 от СП) и другите прочетени и
приобщени по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.
Веществени доказателства – 1
брой бяла на цвят пластика – карта с надпис „****** с цветна снимка на лице от
мъжки пол и името И.Й.И., запечатана с найлонов плик с надпис СДВР Серия
А0232540, дата 01.10.2015 г., адрес: гр. София, ул. ********(л.12 от ДП); 1
брой компактдиск с надпис върху лицевата му страна „EMTEC DVD-R и номер на подложката на
диска „ MFP 399 QK131125682, запечатан с найлонов
плик с надпис СДВР Серия А0248922, дата 07.12.2015 г., изследван
обект във връзка с изготвен протокол № 272/15 г. (л.116 от ДП).
Възприетите от първата
инстанция фактически положения относно основните факти са правилно установени,
като при съвкупната оценка на събраните по делото доказателства не са допуснати
логически грешки. Първата инстанция в съответствие с изискуемия по закон
минимум е мотивирала постановената от нея присъда. Съдът в съответствие с
изискванията на процесуалния закон е анализирал доказателствените източници,
като е обосновал съображенията си, въз основа на които ги е кредитирал. Липсват
основания, които да мотивират въззивният съд да промени направените в
първоинстанционния съдебен акт фактически констатации, тъй като в мотивите му
са обсъдени събраните по делото доказателствени материали и не е допуснато
превратното им тълкуване. В тази връзка е необходимо да се отчете, че когато
изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция,
въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по
делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори
изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста /р.372/01.10.2012 г.
по н.д. № 1158/2012 г., ВКС, Н.К., ІІІ Н.О/.
При прочита на мотивите се
забелязва подробно и задълбочено обсъждане на дадените от свидетелите
показания, като надлежно са коментирани всички налични протИ.речия. Правилно
долният съд се е доверил на тази част от сведенията на пострадалия И., в която
се съдържа информация за датата, мястото, начинът на отнемане на инкриминираните
вещи и връщането на чантата му постфактум. Този съд се солидаризира изцяло и с
маркираните разминавания досежно, времето по което е извършено деянието,
моментът на установяване на липсващите вещи и размерът на паричната сума. Резонно
е направен паралел с показанията на свидетеля Г., който е спомогнал за
възстановяване на владението от страна на пострадалия върху част от откраднатите
предмети. Неговият разказ е еднопосочен и напълно корелира с твърдяното от И.
обратно получаване на документите му. Тези показания имат косвен характер по
отношение на извършената кражба, т.к благодарение на тях този факт се
затвърждава, а даденото описание на намерените вещи пряко съвпада със заявеното
от пострадалия. Не без значение е и обстоятелството, че районът, в който са
открити вещите е в непосредствена близост със зоната на деянието.
С нужната прецизност са
проверени и дадените от подсъдимия в хода на досъдебното производство
обяснения. Отчетена е както двойнствената им природа, така и конкретната им
доказателствена стойност. От целокупния им анализ с останалите доказателствени
източници, адекватно районният съд е стигнал до заключението, че следва да даде
вяра на твърдението на подсъдимия, че със свидетеля М. се познават от затвора.
Въззивната инстанция няма възражения и срещу изводите за защитна версия на тази
част от обясненията на подсъдимия, в която се сочи, че между двамата със
свидетеля М. е имало конфликт и че на инкриминираната дата е бил заедно с
лицата Н.П.и М.Б..
Въззивният съд намира, че
една идея по-обстойно следва да бъдат разгледани показанията на свидетелите,
които редом с подсъдимия са били настанени в V-та група на Софийски централен затвор.
Всички те единодушно заявяват, че познават подсъдимия под прякора „Тулафа“, но
не си спомнят кой е Г.М.. Единствено свидетелят Б. категорично споделя, че
последният му е добре известен. По делото от една страна в показанията на
свидетелите Б. и Б. се съдържат индикации за физическо пререкание между
подсъдимия и друг затворник, който според Б. е именно свидетелят М., а от друга
по сведения на С., П. и Р. не е имало инциденти със затворници от ромски
произход. Само за изчерпателност настоящият състав държи да посочи, че в
първоинстанционните мотиви изначало липсва позоваване на показанията на
свидетеля С., което най-вероятно е по причини от техническо естество, но този
пропуск не само не влияе върху крайните изводи, а и сегашният анализ напълно го
санира. Изложените данни препятстват възможността окончателно да бъде приета
тезата за влошени междуличностни отношения между подсъдимият и свидетелят М.,
както правилно е посочил долният съд. Кредитирането на коментираните показания
е основателно, като резонно е отчетена
липсата на заинтересованост.
Ключова роля в разкрИ.ето на
обективната истина имат показанията на свидетеля М., който е очевидец на
деянието. Ревизираният съд дискредитира твърденията на последния, че е видял
именно подсъдимия Д. да извършва процесната кражба на базата на това, че го е
наблюдавал през тъмната част на денонощието. Действително при всеки един от
разпитите му М. излага различна информация относно разстоянието, на което се е
намирал от автомобил на пострадалия, но това се дължи на неговата неграмотност,
за което свидетелства и неспособността му да определи собствената си височина.
Изразеното от предходния съд съмнение не може да почива единствено на факта, че
действието се е развило вечерта, т.к свидетелят е еднопосочен в твърдението си,
че деецът куца с единия си крак, като тази особеност някак си е пренебрегната
при коментирането на показанията му. Този съд не може да се съгласи и със
становището, че житейски нелогично е две лица, които непосредствено са заедно
на едно и също място да не възприемат сходни факти. В хипотеза, в която
свидетелят М. е обърнал внимание на пострадалия, който е слизал от автомобила
си, за разлика от свидетеля Б., а по-късно различно лице е отворило вратата и е
взело нещо от него, е напълно възможно първият да е отчел случващото се като
кражба, а за вторият това да е нормално поведение. В подкрепа на това са
категоричните данни за липсата на интервенция по леката кола, което навежда на
мисълта, че същата най-вероятно е била отключена. Не може да се подмине и
обстоятелството, че самият М. е криминално проявено лице за престъпления от
същия вид, като „сетивата“ му за подобни прояви са по-изострени от тези на
останалите хора без опит в тази област. Въпреки неправилното интерпретиране на
посочените факти, въззивната инстанция без колебание споделя позицията на СРС
за недостатъчност на обвинителните доказателства.
Изтъкнатите в мотивите
разногласия между сведенията на М. и Б. сериозно „подкопават“ авторството на деянието.
От една страна се споменава лице с името „И.“, което по думите на М. е наркоман
от квартала, а по производни данни на Б. двамата с М. се знаят от затвора. Най-съществено
обаче е протИ.речието в изявленията касаещи моментът на отнемане на чантичката.
Свидетелят Б. в двете фази на процеса излага различни виждания по въпроса дали М.
реално е свидетел на кражбата или просто е заявил, че познава вероятния извършител.
От своя страна пък свидетелят М. убедително твърди, че приятелят му Б. също е
видял какво е станало, докато последният категорично отрича това. Големи различия
се забелязват и при изявленията им за направената от пострадалия почерпка.
Двамата твърдят различни неща по въпроса на кой от тях са дадени парите. Тук е мястото
да се отбележи, че точно това действие внася дълбоко съмнение в достоверността
на показанията на очевидеца М., т.к е много вероятно да се е възползвал от
ситуацията, съзнавайки затрудненото си финансово положение. В проведеното
въззивно съдебно следствие тази неяснота не само не успя да се отстрани, но още
по-осезаемо се задълбочиха обсъжданите несъответствия. В дадените пред
въззивния съд показания свидетелят М. е еднопосочен единствено за времето,
мястото на деянието и присъствието на приятеля му Б.. Коренно различни сведения
са предоставени за инкриминираните вещи и дееца. За първи път се споменава, че
от автомобила на пострадалия е отнет лаптоп, за който изобщо няма възведено
обвинение. На следващо място свидетелят се е отметнал от казаното по-рано, че познава
подсъдимия като „И.“ и декларира, че не знае името му, никога не го е чувал и
не знае как го наричат. Отрича да са се виждали в затвора и дава разнородна
информация за това дали същият е куцал или е тичал нормално, след като е взел
вещите.
От разпита на М. пред
въззивния съд не можа да се изчисти и изясни и проблемът с проведеното на
досъдебното производство разпознаване. В протокола за това действие по
разследване е записано, че свидетелят разпознава подсъдимия по косата,
телосложението и височината, а в показанията си сочи, че го е разпознал по лицето.
Забелязват се и редица алогизми при опита му да даде конкретно описание на
извършителя. Сочи се едновременно, че подсъдимият е с къса черна коса и че е
плешив. За лицето му се твърди, че е черно, но е изразена несигурност за
произхода. Редом с това е направена следната констатация – „освен, че куца няма
друго с какво да го оприлича“. Свидетелят М. допълва, че подсъдимият е по-висок
от него, без обаче да има някакъв бегъл ориентир за собствената си височина.
Касателно представените му снимки излага различни версии – първо споделя, че не
помни колко са били, след което твърди, че са му представили фотоизображение на
подсъдимия и са го запитали дали го познава, като „следователят“ му е казал, че
е той, а накрая изтъква, че му е показана само една снимка. По всичко личи, че
извършеното разпознаване е опорочено, т.к свидетелят изобщо не може да свърже
лицето, което е наблюдавало с определено име. Най-яркият пример за това е
изказването му „аз горе-долу бях сигурен, че това е лицето“. Въпреки положените
усилия от съда, не бе разсеяно съмнението за евентуалното насочване на
свидетеля при разпознаването и възможното му заблуждаване относно неговите
възприятия, поради въззивният съд прецени, че правилно първостепенният такъв е
изключил от доказателствената съвкупност процесния протокол.
Основателно е пренебрегнато
заключението на изготвената по делото техническа експертиза на записите от
видеокамерата до АТМ устройството, където е била използвана неправомерно
отнетата от пострадалия дебитна карта, т.к същото не допринася за изясняване на
обстоятелства
от предмета на доказване по чл.102 от НПК.
СГС се солидаризира с извода
на районния съд да кредитира заключението на съдебнооценителната експертиза,
като обективно и компетентно. Изчисленият размер на общата стойност на отнетите
вещи е бил компрометиран от показанията на пострадалия И., който нееднократно е
изложил несходни данни за откраднатата сума, което влече след себе си недоказване
на обвинението. Въззивната инстанция счита, че заключението е пълно, ясно, изготвено
от лице с нужните специални знания и отговарящо с необходимата прецизност на
поставените въпроси. Същото е било правилно възприето и от СРС при формирането
на фактическите и правни изводи по делото.
Констатация за обремененото
съдебно минало на подсъдимия Д., районният съд правилно е направил въз основа
на приложените и приети по делото като писмено доказателство справки съдимост.
В заключение настоящият състав
се съгласява с доводите за дефицита на безпротИ.речиви доказателства, от които
да се направи окончателен правен извод, че деянието е извършено от подсъдимия.
Въз основа на тази напълно
изяснена фактическа обстановка първостепенният съд правилно е приел, че по
делото не са налице достатъчно убедителни доказателства затова, че именно подсъдимият
Т.Д. е автор на престъплението, за което е предаден на съд,а именно такова по чл.
196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1 б. „А” и б. „Б” от НК.
В тази връзка въззивният съд намира следното:
По делото безспорно бе
установено, че от владението на пострадалия са отнети черна на цвят кожена
чантичка, един брой мобилен телефон марка “Нокиа” модел “С5 00”, един брой
мобилен телефон марка “Нокиа” модел “Лумиа 620”, лична карта, СУМПС с контролен
талон, свидетелство за регистрация, два броя дебитни карти от „Първа
инвестиционна банка“ АД, клиентска карта от „Лукойл“ и карта за достъп до
Народното събрание. Авторството на отнетите инкриминирани вещи обаче съдът не
счита за доказано по несъмнен начин. Макар предметът на обвинението да е
установен като факт от обективната действителност, липсват доказателства, въз
основа на които да се признае престъпна ангажираност именно на подсъдимия във
връзка с това конкретно инкриминирано деяние. Съгласно цитираната разпоредба на
чл.303 ал.2 от НПК достигането на положителен извод относно авторството на
приписаното на подсъдимия Д. престъпно деяние изисква събирането на обективни
находки, които в своята съвкупна цялост да обусловят несъмненост на
обвинителната теза и нейната доказателствена безусловност. Съдът намира, че по
делото няма събрани нито преки, нито косвени доказателства, които след
съответен анализ да обосноват такъв извод, като подробни съображения по този
въпрос изложи при анализа на доказателствата по- горе. В унисон със здравия
разум са аргументите на контролираната инстанция, че показанията на очевидеца М.
не са вътрешнобалансирани, житейски логични и непротИ.речиви, за да може въз основа
на тях да се постанови осъдителна присъда. Коректно е спазено законовото
изискване, че съдебният акт не може да не почива на предположения и адекватно
са съобразени презумпцията за невиновност и тежестта на доказване.
Доколкото не са налице
безспорни и категорични доказателства относно авторството на деянието, то и
безпредметно е обсъждането останалите признаци от обективната и на субективната
страна на конкретното инкриминирано деяние.
Правилно при това положение и с оглед изхода на делото и
на основание чл.190, ал.1 от НПК с присъдата си проверяваният съд е оставил сторените
по делото разноски за сметка на държавата.
Законосъобразно е постановено връщането
на картата пропуск за Народното събрание на пострадалия И., т.к същата е негова
собственост.
Въз основа на изложеното настоящият
въззивен състав приема, че обжалваната присъда е правилна и законосъобразна и
като такава следва да се потвърди. Същата е постановена при безспорна и
коректно изяснена фактическа обстановка, без да са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила и на материалния закон.
Така, при извършената на основание
чл.314, ал.1, вр. чл.313 НПК цялостна служебна проверка на правилността на
атакувания съдебен акт, въззивната инстанция не констатира наличие на
основания, налагащи неговата отмяна или изменение, поради което същият следва
да бъде потвърден, а въззивният протест - да бъде оставен без уважение, като
неоснователен.
Така мотивиран и на основание чл.334,
ал.1, т.6 вр. чл.338 НПК, Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло
присъда № 127890 от 30.05.2019 г. по НОХД № 156/2017 г. по описа на СРС, НО, 135
състав.
РЕШЕНИЕТО
е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.