Определение по дело №137/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е образувано по протест на прокурор при РПГД против присъда №644/22.12.2009 г, постановена по нохд №586/2009 г. по описа на РСГД.

В протеста се съдържат оплаквания за неправилност на присъдата, тъй като тя не съответства на установената фактическа обстановка и доказателствата. За деянието, извършено на 06.10.2006 г. съдът неправилно е приел, че не е доказано, а по отношение на деянията на 01.09.2008 г. и 08.10.2008 г. веднъж е прието, че са непрестъпни по смисъла на чл.9, ал.2 от НК, а втори път, че всяко от тях е маловажен случай по чл.235, ал.6 от НК.Не може да се приеме, че деянията не са престъпни по смисъла на чл.9, ал.2 от НК, тъй като те са три, извършени в кратък период от време, всяко следващо сочи на завишаване на обществената опасност и трайно отношение към обекта на посегателство, използвано е моторно превозно средство и техническо средство – моторен трион. По отношение на първото деяние обществената опасност е по-висока и поради предмета на посегателство – бял бор, тъй като се нарушава биологичното равновесие.За преценка дали деянието е малозначително не е относима само стойността на причинените вреди, общата стойност на вредите е 241 лева и не е възстановена, по аргумент от чл.218б от НК като изключително ниска би могла да се определи стойност под 150 лева. Противоречието в мотивите на съда е свързано с квалификацията на деянието, веднъж деянията са приети за малозначителни по смисъла на чл.9, ал.2 от НК, респ. непрестъпни, а по-нататък в мотивите са определени като малозначителни по чл.235, ал.6 от НК, което е следвало да доведе до извод за виновност в извършване на престъпление по чл.235, ал.6 от НК във вр. с чл.26, ал.1 от НК.Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен в извършване на престъплението, посочено в обвинителния акт.

В съдебно заседание представителят на ОП Б. поддържа протеста. Излага доводи, че не могат да бъдат споделени изводите на първоинстанционния съд относно количеството дърва, необходимо за отопление на едно домакинство. Действията на подсъдимия са доказани, за това са съставени актове за установяване на административни нарушения, налице са показания на свидетели, така че присъдата следва да бъде отменена, като се наложи съответно наказание на подсъдимия.

Служебният защитник на подсъдимия твърди, че атакуваната присъда е правилна и като такава следва да бъде потвърдена. Деянията по пунктове две и три няма как да бъдат извършени от подсъдимия, който по това време е бил на работа в Банско. За деянието на 01.09.2008 г. подсъдимият не е имал съзнание, че извършва престъпление, тъй като му е било указано предварително, че ще му се издаде документ. Не е доказано той да е добивал дървен материал на посочените дати. Показанията на свидетелите са противоречиви и пораждат съмнение относно отразеното в актовете и не следва да бъдат възприемани като несъмнени доказателства. Следва да се има в предвид, че подсъдимият е млад, семеен, неосъждан, безработен и баща на две деца.

Подсъдимият пред настоящия състав заявява, че бил подведен от горския, скарал се с началника му и той го заплашил, изгонили го от работа по тази причина, започнал да работи в Б. и два месеца след случая разбрал, че са му съставени актове. В последната си дума заявява, че присъдата на РС е правилна.

Пред въззивната инстанция не са събирани нови доказателства.

Въззивният съд, след като обсъди наведените в протеста и в съдебно заседание доводи, становището на ОП Б. и на служебния защитник, в пределите на правомощията си по чл.314, ал.1 от НПК, провери изцяло правилността на атакувания акт, намира протеста за допустим и основателен, а атакуваната присъда – за незаконосъобразна.

При преценка на доказателствата, поотделно и в тяхната съвкупност, въззивният съд намира за установено следното:

РСГД е бил сезиран с обвинителен акт против М. М. Г. по чл.235, ал.1, пр.1, хип.1 и 5 от НК във вр. с чл.26, ал.1 от НК за това, че в периода от 01.09.2008 г. до 08.11.2008 г. в землището на с.Р., обл.Б., при условията на продължавано престъпление, без редовно писмено позволително за извоз и позволително за сеч на територията на ДЛ “Г.” – с.Г., обл.Б., от горския фонд е отсякъл и извозил 6.90 куб.м. иглолистни дърва за огрев от бял бор на стойност 241 лв. и извършеното не е маловажен случай, като деянията е извършил, както следва: на 01.09.2008 г. в отдел 357, б”Б”, землището на с.Р., без редовно писмено позволително за сеч е отсякъл от горския фонд 3.00 куб.м. иглолистни дърва за огрев от бял бор на стойност 105.00 лева, на 16.10.2008 г. в отдел 385, б.”В”, землището на Р., е извозил от горския фонд 2.00 куб.м. иглолистни дърва за огрев от бял бор на стойност 70.00 лева и на 08.11.2008 г. в отдел 404, б.”К”, м.”Стражите”, землището на с.Р. е извозил от горския фонд 1.90 куб.м. иглолистни дърва за огрев от бял бор на стойност 66.50 лева. За съвместно разглеждане в наказателния процес е приет граждански иск, предявен с писмена молба от ДГС”Г.” чрез юрисконсулт Х., упълномощен с писмено пълномощно от И. М., директор на ДГС”Г.”, за вреди в размер на 241.50 лева, като граждански ищец е конституирано ДГС “Г.”, а като граждански ответник е конституиран подсъдимият. Състав на първоинстанционния съд е приел, че подсъдимия е невиновен и го оправдал, като частично е уважен гражданския иск. В мотивите са изложени факти относно две от деянията, а именно, че на 01.09.2008 г. свидетелите Ликов и Инузов чули шум от моторна резачка, отишли до мястото, откъдето идвал шума и видели подсъдимия да сече дърва от бял бор, общо 3.00 куб. м., на стойност 105 лева според експертизата. За случая бил издаден акт за установяване на административно нарушение и НП №204/10.10.2008 г. На 08.11.2008 г. свидетелите И. и И. видели МПС, управлявано от подсъдимия, който изхвърлил на пътя трупи, а малко след това бил спрян за проверка и се установило, че превозва и други дърва. Съставен бил АУАН, впоследствие не е издавано НП. Замерените дърва били 1.90 куб.м. Посочено е, че стойността на дървата за трите деяния съгласно заключението на експертизана е 241 лева. Въз основа на тези факти съдът е заключил, че подсъдимият е извършил част от деянията по обвинението, но същите не са п

рестъпни с оглед разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК. При обсъждане на доказателствата са направени изводи защо деянията от 01.09.2008 г. и 08.11.2008 г. се приемат за извършени. По отношение на деянието, посочено в обвинителния акт като извършено на 16.10.2008 г., не са изложени никакви факти. В мотивите са съдържа извод, че то не е доказано, като са обсъдени свидетелските показания на Л. и Атипов и обясненията на подсъдимия.По отношение на деянията, извършени на 01.09.2008 г. и на 08.11.2008 г. е прието, че представляват доказани нарушения, които са с явна незначителност на обществената опасност, тъй като стойността 171.50 лв. е изключително ниска, а според посочените от гражданския ищец стойности в АУАН се касае за стойности от 45 и 28.50 лева, т.е. количеството на материала е незначително и щетите са в малки размери, липсва системност на нарушенията, обществената опасност на дееца е незначителна, той не е осъждан. По аргумент на противното от чл.235, ал.6 от НК, за да е съставомерно, деянието следва да не е маловажен случай.Тези изводи са в подкрепа на заключението, че деянието не е престъпно. Отделно от това всяко от посочените в обвинителния акт деяния следва самостоятелно да не е маловажен случай, за да е налице престъпление по чл.235, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК.В мотивите си съдът е приел, че всяко от деянията е маловажен случай и не осъществява състава на чл.235, ал.1 от НК. По отношение на гражданския иск е прието, че следва да бъде уважен в размер на 171.50 лева, а в останалата част да се отхвърли, тъй като вредите са установени в тези размери.

Въз основа на изложеното, първоинстанционният съд е признал подсъдимия Г. за невиновен в извършване на престъплението по чл.235, ал.1 от НК във вр. с чл.26, ал.1 от НК и го е оправдал по това обвинение, като го осъдил да заплати на ДГС “Г.” сумата от 171.50 лева и е отхвърлил гражданския иск над уважения размер.

При извършената служебна проверка въззивният съд установи, че са налице предпоставки за отмяна на присъдата по следните съображения:

Първоинстанционният съд е постановил същата, като е допуснал две съществени нарушения на процесуалните правила, неотстраними от настоящата инстанция.

На първо място е допуснато нарушение, довело до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия, което не е отстранено. Допуснат е до съвместно разглеждане граждански иск, конституиран е и граждански ищец, без да са били налице процесуалните предпоставки за това. ДГС “Гърмен” не е било представлявано надлежно, тъй като писмената молба, поддържана устно в съдебно заседание, е подадена и подписана от юрисконсулт Хц, упълномощен с писмено пълномощно от директора на ДГС. Съгласно разпоредбата на чл.100, ал.1 от НПК гражданският ищец може да упълномощи повереник, който съгласно разпоредбата на чл.100, ал.3 от НПК във вр. с чл.91, ал.1 от НПК може да бъде лице, упражняващо адвокатска професия. От писменото пълномощно на лист 12 от съдебното производство се установява, че Хаджиев е назначен по силата на трудов договор на длъжност “юрист” в ДГС”Гърмен”, което означава, че не е имал надлежна представителна власт, тъй като не упражнявал адвокатска професия и съответно не би могъл да бъде допуснат до участие в производството в качеството на повереник, както и не би могъл да отправи годно да сезира съда искане за съвместно разглеждане на граждански иск в наказателния процес. Въпреки това такъв иск е допуснат и разгледан, като ДГС “Г.” е конституирано като страна и по този начин са нарушени правата на подсъдимия.Освен това неправилно подсъдимият Г. е бил конституиран в качеството на граждански ответник, а това изрично е изключено съгласно разпоредбите на чл.86 и чл.89 от НПК, в това качество може да участват лица, които носят гражданска отговорност за вреди, причинени от престъпление, но не и подсъдимия. На второ място, допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в липса на мотиви, в предвид описаните по-горе противоречия в мотивите относно основанието за оправдаване. Не са изложени никакви факти относно едно от деянията, съставящи продължаваното престъпление, а именно деянието с дата 16.10.2008 г.В същото време по отношение на него са излагани правни изводи за недоказаност. Прието е, че другите две деяния са непрестъпни по смисъла на чл.9, ал.2 от НК, а също и че те представляват маловажни случаи по смисъла на чл.235, ал.6 от НК. Това противоречие в мотивите се приравнява на липса на такива изобщо, тъй като е аб

солютна пречка за проверка на правилността на правните изводи и няма възможност да се обсъдят по същество наведените в протеста доводи за отмяна на присъдата. При тези противоречия в мотивите не може да се направи извод какви са били действителните основания за оправдаване и дали правните изводи за това са правилни, още повече, че по отношение на едно от деянията изобщо лисва изложение на факти. В този смисъл протестът в частта, в която се посочва наличие на противоречие в мотивите, е основателен. По отношение на доводите за наличие на доказателства за осъждане на подсъдимия по обвинението настоящият състав не може да се произнесе по същество поради наличието на посочените по-горе съществени нарушения на процесуалните правила.

Гореизложеното е основание за отмяна на присъдата на основание чл.335, ал.2 от НПК във вр. с чл.348, ал.3, т.1 и т.2 от НПК. По силата на чл.335, ал.2 от НПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане на първоинстанционния съд, тъй като посочените нарушения на процесуалните правила, освен че са съществени, са неотстраними от настоящата инстанция.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

Отменява присъда №644/22.12.2009 година, постановена по нохд №586/2009 г. по описа на РСГД и връща делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд.

Решението е окончателно.

Председател: Членове: