№ 12596
гр. София, 25.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:П С
при участието на секретаря З П
като разгледа докладваното от П С Гражданско дело № 20231110108635 по
описа за 2023 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 25.06.2024 година град София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На четиринадесети май две хиляди двадесет и четвърта година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П С
Секретар З П
1
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия П С
гражданско дело номер 8635 по описа за 2023 година на СРС, 155 състав,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на М. Е. П., с ЕГН **********, със
съдебен адрес: гр. София, ул. „Л...в“ № .., ет. 2, адв. Р. М., против В. С. Г., с ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Б..“ №.. ап. 3, адв. Б. К., за осъждане на
ответницата да заплати на ищцата сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в срам, огорчение и унижение,
накърняване на доброто име на ищцата в обществото, в резултат на отправени от
ответницата клеветнически и обидни твърдения на 17.10.2022 г., характеризиращи ищцата
като неморална личност, жена, продаваща се за пари и предлагаща сексуални услуги, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от извършване на увреждащото действие –
17.10.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото
разноски.
Ищцата твърди, че на 01.06.2022 г. постъпила на работа в „М..“ ООД на длъжност
„личен асистент“. В началото на работния процес нямало никакви проблеми до момента, в
който ответницата започнала да разпространява сред колегите и близките на ищцата на
злепоставящи твърдения и клевети. В продължение на месеци ответницата говорила, че
ищцата не изпълнява трудовите си задължения, злепоставяла я пред колегите ѝ. При опити
ищцата да разговаря с ответницата, последната я избягвала. Впоследствие ищцата разбрала,
че ответницата разпространявала пред различни колеги и служители информация и
твърдения, свързани с личния живот на ищцата. Говорела, че ищцата не изпълнява
трудовите си задължения, подмазвала се на шефовете, била като момиче на повикване, била
жена с нисък морал и ходела с богати чичковци, за да я издържат, ходела с мъж, който й
правил порнографски видеоклипове, била развратница. През средата на месец октомври
2022 г. ищцата научила за отправените от ответницата неверни твърдения от своя приятелка,
която споделила, че общи приятели на двете жени се интересували за достоверността на
разпространената информация и споделили, че са шокирани от чутото. Когато разбрала за
разпространените неистини, ищцата се разплакала, разстроила се, изпитала унижение от
чутото, изпитала силни притеснения, че информацията е разпространена пред колегите й,
изпитала срам и унижение. На следващия ден получила паник атака, плачела, наложило се
да приема успокоителни. Когато отишла на работа попитала се опитала да разговаря с друга
колежка относно разпространените от ответницата твърдения, което било потвърдено от
колежката й. Притесненията, униженията и срамът, които ищцата преживяла, наложило да
си подаде молба за прекратяване на трудовото правоотношение, което било прекратено на
24.10.2022 г. Ищцата се затворила в себе си, спряла да излиза от дома си, ограничила
контактите си с близки и приятели, нейна приятелка й носела храна и се опитвала да я
2
разведрява. Ищцата била студентка по специалност "право" в Нов български университет и
не могла да се подготви за първия си държавен изпит на 22.11.2022 г. По препоръка на
родителите си започнала да се консултира с психолог. На 03.01.2023 г. ищцата получила
силни болки, имала затруднено дишане и с помощта на нейна приятелка отишла на преглед
в УМБАЛ „С...“ АД, извършен й бил преглед, била й назначена терапия. В следващите дни
на ищцата й били извършени допълнителни медицински прегледи. След като състоянието й
не се подобрило, ищцата започнала да посещава прегледи при психиатър. Състоянието на
ищцата било в резултат на разпространените клеветнически твърдения. Излага подробни
съображения, свързани с претърпените увреждания. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата
молба. Моли съда да уважи предявения иск, като основателен и доказан, претендира
направените по делото разноски.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор по смисъла на чл. 131 от ГПК
от ответницата М. Е. П., с който оспорва предявения иск по основание и размер. Не спори,
че ищцата е работела в посоченото търговско дружество. Твърди, че не е имала отношение
към извършваните от ищцата задължения и не е проявявала интерес към работата й, не е
имала контакт с ищцата. Сочи, че с получаване на препис от исковата молба узнала, че
ищцата е търсела контакт с ответницата. Оспорва разпространяване на информация,
свързана с личния живот на ищцата. Оспорва изложените твърдения в исковата молба.
Твърди, че краткият период от време в продължение на 4 месеца, през който ищцата е
работела в търговското дружество, не е позволил на ищцата да се наложи на работното си
място, като работодателят е констатирал неизпълнение на задължения от страна на ищцата,
включени в длъжностната характеристика. Ищцата била освободена по взаимно съгласие с
работодателя. Излага подробни съображения. Моли съда да отхвърли исковата претенция,
претендира направените по делото разноски.
В съдебно заседание ответницата, редовно призована, не се явява, не изпраща
представител.
Предявени са искови претенции са с правно основание чл. 52 във връзка с чл. 45 ЗЗД,
чл. 84, ал. 3 от ЗЗД. Направено е искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От представените заверени преписи от писмени доказателства се установява, че на
03.01.2023 г., 05.01.2023 г., 07.01.2023 г. и 09.01.2023 г. ищцата е била на медицински
прегледи, при които е било установено, че е съобщила за болка и стягане във врата и между
скапулите, болка при дишане и силно ограничено движение на шията, като е получила
увреждания на междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб
с радиокулопатия, за което и е била предписана терапия с медикаменти.
От представения заверен препис от допълнително споразумение № 1 от 01.09.2022 г.,
3
сключено на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 70, ал. 1 от КТ, се установява, че е
било увеличено трудовото възнаграждение на ищцата по Трудов договор № 123 от
31.05.2022 г.
От разпита на свидетелката Л.. се установява, че познава ищцата от средата на м.
септември 2022 г., когато свидетелката е постъпила на работа в „М..“ ЕООД, като сочи, че
познава и ответницата. Свидетелката установява, че е чувала от ответницата, че ищцата има
интимни отношения срещу заплащане, което е било коментирано по време на работния
процес, както и че е лека жена, а нещата, които ищцата притежавала, били в резултат на
предоставените от ищцата услуги. Сочи, че В. е споделяла тази информация със
свидетелката и с друга колежка от работа. Други колеги също коментирали чутото от В..
Ищцата узнала за коментарите, след което започнала да плаче, затворила се в себе си,
отслабнала, не искала да се храни, оказала да излиза. Коментарите на работното място били
причина ищцата да напусне работа. Свидетелката се опитвала да се свърже по телефона с
ищцата, но тя не отговаряла на телефонните обаждания. През месец януари 2023 г.
свидетелката разговаряла по телефона с ищцата, от която разбрала, че имала здравословни
проблеми, консултирала се с психиатър за коментарите по неин адрес. Съдът изцяло
възприема показанията на свидетелката, тъй като същите кореспондират със събраните по
делото писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
От събраните по делото доказателства - писмени и гласни такива безспорно се
установява, че ищцата е била служител на „М..“ ЕООД. Спори се относно причиняване на
неимуществени вреди в резултат на клеветнически и обидни твърдения, отправени от
ответницата спрямо ищцата.
Съгласно чл. 45, ал. 1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму.
Съобразно с разпределената доказателствена тежест ищцата следва да установи
елементите от фактическия състав на деликта, а именно: извършени от ответницата
действия, които са причинили вреди на ищцата, вина на ответницата, претърпени от ищцата
вреди, както и наличието на причинно-следствена връзка между настъпилите събития и
причинените вреди.
От събраните по делото доказателства – писмени и гласни такива, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, се установява, че страните по делото са били служители в
„М..“ ЕООД, като ответницата е разпространявала позоряща информация и непристойни
коментари относно ищцата, която е станала повод за обсъждане на ищцата на работното й
място. Съдът възприема показанията на свидетелката Л.. относно вида на разпространената
от ответницата позоряща информация за ищцата, която ищцата е узнала. За съда се налага
извод, че ищцата, съобразно с разпределената доказателствена тежест, не доказа по
безспорен и несъмнен начин момента на узнаване от ищцата на клеветническите твърдения,
разпространявани от ответницата, от който момент е настъпило твърдяното увреждане. По
4
делото не беше доказан и периодът от време, през което ответницата е разпространявала
позоряща информация за ищцата, за да може да се направи безспорен извод за наличието на
причинно-следствена връзка между действията на ответницата и твърдените претърпени
вреди. В тази насока следва да се допълни, че от разпита на свидетелката Л.. се установява,
че същата е била на работа в търговското дружество в продължение на шест месеца от
средата на месец септември, а от представените от ищцата писмени доказателства относно
наличие на здравословни проблеми в началото на месец януари, не може да се направи
безспорен извод за момента на увреждането. Отделно от това по делото липсват данни и
относно момента на прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата, за да се
извърши преценка за наличие на последователност в хронологията на отделни настъпили
факти. Ето защо съдът намира, че ищцата не доказа момента на увреждането и наличието на
причинно-следствена връзка между твърдяното увреждане и настъпилите последици.
В хода на делото ищцата не установи и вина на делинквента. По делото не бяха
събрани безспорни доказателства, установяващи умисъл, нито пък такива, установяващи
наличие втората форма на вината – небрежност. За съда се налага извод, че ответницата не е
действала виновно, за да бъде ангажирана отговорността й.
Предпоставка за уважаване на иска е кумулативното наличие на всички елементи от
фактическия състав на деликта, което не беше установено по безспорен начин пред
настоящата инстанция. Ето защо и с оглед на гореизложеното съдът намира, че предявената
искова претенция следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
С оглед неоснователността на претенцията за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди, съдът намира за неоснователна и претенцията за присъждане на лихва
за забава, считано от датата на увреждането – 17.10.2022 г. до окончателното плащане на
сумата, поради което същата следва бъде отхвърлена.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ищцата, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съдът намира
същото за неоснователно, с оглед изхода от спора, поради което и разноски в полза на
ищцата не следва да бъдат присъждани.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ответницата, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК съдът намира
същото за основателно, съразмерно с отхвърлената част от исковата претенция.
Същевременно по делото не са представени доказателства за плащане на договореното
между ответницата и адвокат възнаграждение съобразно с т. 1 от ТР от 06.11.2013 по тълк.д.
№ 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. От представения към отговора на исковата молба договор за
правна помощ и съдействие от 20.08.2023 г. се установява единствено размера на
договореното адвокатско възнаграждение, но не и плащането му. Ето защо в полза на
ответницата разноски не следва да бъдат присъждани.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
5
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявената искова претенция от М. Е. П., с ЕГН **********, със
съдебен адрес: гр. София, ул. „Л...в“ № .., ет. 2, адв. Р. М., против В. С. Г., с ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Б..“ №.. ап. 3,, адв. Б. К., за осъждане на
ответницата да заплати на ищцата сумата от 5 000 лв. /пет хиляди лева/, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в срам, огорчение и
унижение, накърняване на доброто име на ищцата в обществото, в резултат на отправени от
ответницата клеветнически и обидни твърдения на 17.10.2022 г., характеризиращи ищцата
като неморална личност, жена, продаваща се за пари и предлагаща сексуални услуги, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от извършване на увреждащото действие –
17.10.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото
разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните пред Софийски градски съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6