№ 1281
гр. Варна, 25.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. Атанасов
Деница Добрева
при участието на секретаря Елена Ян. П.а
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно гражданско
дело № 20243100500676 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.250 от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на “Сити Кеш“ ООД, против Решение
№215/18.01.2024г. по гр.д.№11144/2023г. на РС Варна, с което е уважен искът предявен от П.
Х. Н., против дружеството, като е прогласена нищожността на сключеният между страните
Договор за потребителски кредит №830707 от 18.03.2023г., на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД,
като противоречащ на чл.22 от ЗПК вр. с чл.11, ал.1, т.10 и чл.19, ал.4 от ЗПК.
С постановеното по делото Решение №888 от 29.07.2024г., въззивната жалба е
уважена като иска за прогласяване нищожността на договора за потребителски кредит, е
отхвърлен като неоснователен.
В последствие от страна на въззиваемата-ищца, е постъпила молба с правно
основание чл.250 от ГПК, с която е поискано допълване на решението, чрез произнасяне по
предявената в условията на евентуалност претенция за прогласяване на нищожността на
чл.6, т.6.6 от процесният договор за кредит.
В даденият му срок, от въззивника-ответник е постъпил отговор на молбата, с който
се излагат доводи, че разглеждането на евентуална претенция за първи път във въззивното
производство, би накърнило правото му на защита.
С оглед становищата на страните и на основание чл.250, ал.2 от ГПК, съдът е
1
насрочил делото за разглеждане в о.с.з., като на ответника е предоставена възможност да
изложи становище по евентуалната претенция, предвид съществуващата верност тя да бъде
разгледана по същество.
В съдебно заседание молителката не се представлява и не взема становище.
Ответника по молбата, чрез писмена молба подадена от пълномощник, поддържа
тезата си, че произнасянето по евентуален иск за първи път от въззивната инстанция, би
довело до постановяване на недопустими съдебен акт. Сочи съдебна практика в подкрепа на
становището си и моли за оставяне без уважение молбата за допълване.
За да се произнесе, съдът съобрази, следното:
Молбата за допълване е депозирана в срок и от активно легитимирано лице, поради
което е допустима.
Разгледана по същество е и основателна, поради следното:
При всички уточнения на исковата молба, включително и в настоящата инстанция
/л.58 от делото/, ищцата последователно е поддържала искане за разглеждане предявена в
условията на евентуалност претенция за прогласяване за нищожна клаузата на чл.6, т.6.6 от
Договор №830707/18.03.2023г. на основание на чл.26, ал.1, пр.3-то като накърняваща
добрите нрави. Въпросната претенция е намерила отражение в доклада на делото извършен
от първоинстанционният съд, както и атакуваното решение, в частта съдържаща описания
на претенциите, предмет на разглеждане по гр.д.№11144/2023г. на РС Варна.
Поради обстоятелството, че районният съд е уважил главната претенция, пред същия
не е стоял въпроса, а и възможността да разгледа и да се произнесе по предявеният
евентуален иск. Едва след ревизирането на резултата от въззивният съд, т.е. след
отхвърлянето на иска за прогласяване на нищожността на целият договор, се е сбъднало
вътрешно процесуално условие, което прави допустимо разглеждането на евентуалният иск
за установяване на нищожността на отделна клауза от същия.
Тук е мястото да се посочи, че в случая не се касае за произнасяне от въззивният съд
по непредявен иск или по неразгледан от първоинстанционният съд обективно кумулативно
предявен иск, а за евентуална претенция чиито предмет дублира частично този на главният
иск. При кумулативно обективно съединяване, съдът дължи произнасяне по всеки един от
предявените искове, а при евентуално съединяване произнасяне по евентуалния иск се
дължи, само ако се отхвърли главния иск. Критерият за определяне на вида на съединяването
на исковете е дали основанията, на които са предявени, се изключват или могат да са налице
едновременно и независимо едно от друго, както и относно правните последици от
уважаването на всеки един от исковете. В този смисъл както вече се посочи, разглеждането
на евентуалния иск зависи от неуважаването на главния иск, като съдът следва да се
произнесе по всеки един от исковете в поредността, произтичаща от естеството на
въведеното основание.
С оглед горното неоснователни се явяват възраженията на ответника, че е
недопустимо разглеждането на процесната евентуална претенция, едва от въззивния съд,
2
респективно посочената от страната съдебна практика се явява неотносима към
разглежданият казус.
Разгледан по същество евентуалният иск, е основателен, тъй като както вече съдът е
имал възможността да посочи, уговорката съдържаща се в чл.6, т.6.6 от процесният договор,
която предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 1541.17лв. при отпуснат кредит от
1200лв., накърнява добрите нрави, защото размера на уговореното обезщетение надхвърля,
както този на главното задължение, така и многократно размера на предвидимите вреди,
които кредитора би могъл да претърпи при неизпълнение. В случая основното /кредитното/
задължение има паричен характер, поради което единствените вреди, които кредитора би
могъл да търпи при забава, са съизмерими с размера на мораторната лихва. Ето защо
уговарянето на неустойка от 1541.17лв. платима при неизпълнение от кредитополучателя на
задължение, което цели да гарантира погасяването на дълг от 1200лв., т.е. на размер на
неустойка надхвърлящ този на главницата, накърнява принципите за добросъвестност и
справедливост, респективно влиза в противоречие с добрите нрави.
По изложените съображения съдът приема, че клаузата на чл.6, т.6.6 от процесният
договор, която предвиждаща заплащане на неустойка за неизпълнение на задължението на
заемателя по чл.6, т.6.5. от договора в тридневен срок от усвояване на земната сума, да
осигури обезпечение на кредита, чрез банкова гаранция или поръчителство, които следва да
отговарят на изискванията на чл.33 от ОУ, е нищожна като противоречаща на добрите
нрави.
При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищцата, се
следват деловодни разноски за внесена пред ВРС държавна такса и заплатено адвокатско
възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска, чиито размер изчислен по посоченият
научи възлиза на 251.34лв.
Воден от горното и на основание чл. 250, ал. 3 от ГПК, съдът:
РЕШИ:
ДОПЪЛВА Решение №888 от 29.07.2024г. постановено по в.гр.д.№676/2024г. по
описа на ОС Варна, както следва:
ПРОГЛАСЯВА по иска на П. Х. Н., с ЕГН **********, с адрес: ****, против “Сити
Кеш“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул.“Цариградско шосе“ №115Е, ет.5, представлявано от управителя Н. П. П., нищожността
на чл.6, т.6.6 от Договор №830707/18.03.2023г. за потребителски кредит, която клауза
предвижда заплащане на неустойка за неизпълнение на задължението на заемателя по чл.6,
т.6.5. от договора в тридневен срок от усвояване на земната сума, да осигури обезпечение на
кредита, чрез банкова гаранция или поръчителство, които следва да отговарят на
изискванията на чл.33 от ОУ, като противоречаща на добрите нрави, на основание чл.26,
ал.1, пр.3 от ЗЗД.
3
ОСЪЖДА “Сити Кеш“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.“Цариградско шосе“ №115Е, ет.5, представлявано от управителя
Н. П. П., да заплати на П. Х. Н., с ЕГН **********, с адрес: ****, сумата от 251.34лв.,
представляваща направени деловодни разноски пред двете инстанции.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4