Р Е Ш Е Н И Е

11.06.2019г.

 

номер ..................                                                       град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенски районен съд На четиринадесети май

Шести наказателен състав                    година 2019

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВАЛЕРИ ЦВЕТАНОВ

Секретар: ЖУЛИЯНА ЦАНЕВА

Като разгледа докладваното от съдия ЦВЕТАНОВ

НАХ дело номер 394 по описа за 2019 година

и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН

 

         С наказателно постановление № 18-0938-006231 от 23.11.2018г Началникът на сектор ПП към ОДМВР - Плевен е наложил на основание чл. 53 от ЗАНН и  чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП на К.М.И. *** административни наказания глоба в размер на 2000лв и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца и на основание Наредба №Із – 2539 на МВР са отнети общо 12 контролни точки.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят К.М.И., който чрез процесуалния си представител адв. Т. го обжалва в срок и моли съда да го отмени, като неправилно и незаконосъобразно поради допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. Адв. Т. навежда правни доводи, че в акта за установяване на административното нарушение и в издаденото въз основа на него наказателно постановление не е правилно описаната фактическата обстановка, при която е било осъществено деянието, което представлява нарушение на разпоредбите, регламентиращи задължителното им съдържание. Процесуалният представител на жалбоподателя И. навежда доводи, че от наказателното постановление не става ясно наложеното наказание за кое конкретно административно нарушение се отнася, доколкото в същото са посочени две деяния, представляващи административни нарушения. Според адв.Т. жалбоподателят К.И. не е субект на приписаното му административно нарушение поради липсата на качеството „водач на МПС“ по смисъла на параграф 6, т.25 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП. Последната моли съда да обърне внимание да противоречията в показанията на разпитаните свидетели.

         За въззиваемата страна О.н.М. ***, не се явява представител и не изразява становище по съществото на спора.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, допустима е, разгледана по същество е неоснователна.

         Обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на Акт серия АА №075831 от 13.11.2018г. за установяване на административно нарушение от който е видно, че на 13.11.2018г. в град***, ж.к. „***“ на кръстовище, образувано от бул. „***“ и ул. „***“, с посока на движение бензиностанция „***“, жалбоподателят И. като водач на лек автомобил „***“ с рег. № ***в 16:05 часа отказал да му бъде извършена проба с медицинско изделие полеви тест дрегер „дръг чек 3000“ с версия номер ***, валидно до 05.2019г. за установяване употреба на наркотични вещества и техните аналози. Издаден е талон за медицинско изследване с №*** и издаден стикер за валидност и сигурност на пробата с пореден номер ***, а останалите седем боря останали към талона, предназначен за водача. Водачът бил съпроводен до СПО при ЦСМП град Плевен, където отказал да даде кръв за медицинско изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, с което не изпълнил предписанието за изследване. Водачът заявил, че сутринта на 13.11.2018г. около 08:00 часа изпушил една цигара с марихуана.

Горните обстоятелства се установяват от показанията на разпитания актосъставител И.В.Д. и свидетелите И.В.Н., Д.Л.Д., Р.И.И. и Л.О.А., чиито показания съдът кредитира изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени доказателства – протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества и техни аналози от 13.11.2018г., талон за медицинско изследване № *** от 13.11.2018г, справка за нарушител/водач на сектор ПП при О.н.М. писмо от ***„Пътна полиция“ при О.н.М. и приложено към него писмо от Изпълнителна агенция по лекарствата, писмо от директора на дирекция „Сигурност“ – „БТК“ ЕАД с установъчна и трафична информация за СИМ карта с абонаментен номер  ***за 13.11.2018г. от 14:00ч. до 16:00 ч. и писмо от управителя на „***“ ООД относно изискани видеозаписи от 13.11.2018г. за периода 13:30ч. – 16:00 ч. От показанията на актосъставителя И.Д. и свидетеля Д.Д. се установява, че двамата работят като ***в сектор „Пътна полиция“ при О.н.М. От показанията на същите се установява, че на 13.11.2018г. получили искане за съдействие от автопатрул на Първо РУ-Плевен в състав Р.И., И.Н. и техния началник група - Л.А., за извършване на тест за алкохол и наркотични вещества на проверяван от тях водач на МПС на кръстовище в град Плевен, образувано от ул. „***“ и бул. „***“. Според показанията на актосъставителя Д. и свидетеля Д. се установява, че при пристигането им на описаното място вече била започнала проверка на лицето, посочено като водач от колегите им от Първо РУ, а именно - жалбоподателят И. и на момчето, което се возело в неговата кола. От показанията на двамата полицейски служители се установява, че на жалбоподателя К.И. било обяснено, че ще му бъде извършен тест за наркотици с описание на медицинското изделие за тази цел и неговата валидност, но последният отказал да бъде изпробван с него, като обяснил, че на същата дата, сутринта, е изпушил цигара с марихуана, поради което знае какъв ще бъде резултатът. От разпита на актосъставителя Д. и свидетеля Д. се установява, че след отказа на жалбоподателя И. за изследване с „дрегер дръг чек 3000“, същите му съставили талон за медицинско изследване заедно с придружаващия го стикер, ведно с още седем стикера, прикрепени към копието на талона, и непосредствено след това го съпроводили до ЦСМП гр.Плевен. От показанията на полицейските служители се установява, че жалбоподателят И. отказал да даде кръв за медицинско изследване за установяване на наркотични вещества или техни аналози в тяхно присъствие и присъствието на медицинските лица, за което му бил съставен акт за установяване на административно нарушение, били иззети нужните документи, а автомобилът бил дерегистриран и спрян от движение. Актосъставителят Д. и свидетелят Д. са категорични в това, че макар и да са пристигнал по-късно на местопроизшествието, водач на автомобила е бил именно жалбоподателят К.И., който към този момент вече е бил извън автомобила, а колегите му от ***са извършвали претърсване на последния. От показанията на актосъставителят Д. и свидетеля Д. се установява, че при нито едно от описаните действия не е присъствало друго лице, което да възприеме непосредствено проверката на жалбоподателя К.И.. Според актосъставителя Д. и свидетеля Д. жалбоподателят И. е бил изследван с алкотест дрегер, който по техни спомени е дал отрицателен резултат, като данните от същият дрегер, както и от дрегер „дръг чек 3000“ са били запазени. В хода на съдебното следствие обаче се установява, че последното не отговаря на действителността, тъй като ***„Пътна полиция“ при О.н.М. депозира отговор във връзка с отправено към него запитване за представяне на полеви тест дрегер „дръг чек 3000“ с версия № *** и алкотест дрегер от извършената проверка на жалбоподателя И. на 13.11.2018г. От посоченото писмо се установява, че поради отказа на жалбоподателя И. да му бъде извършена проба с медицинско изделие, тестът “Dreger Drug Cheek 3000“ не е бил използван  и по тази причина не може и да бъде представен резултат от него. Освен това се установява, че доколкото последния тест е орален и е предоставен от „******“, той няма пореден номер, а на всички тестове са изписани символите REF ***. От приложеното писмо от Изпълнителна агенция по лекарствата е видно, че описаното изделие отговаря напълно на изискванията, предвидени в ЗМИ и може да бъде използвано от службите за контрол. По отношение на двукратно изискания алкотест дрегер, ***„Пътна полиция“ при О.н.М. депозира категоричен отговор, че оралният тест не е бил отварян, поради което е използван във времето при друг водач и не може да бъде представен по тази причина. Съдът кредитира напълно показанията на актосъставителя Д. и свидетеля Д., тъй като техните показания са конкретни, ясни и последователни, макар и да не изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства, тъй като същите не са възприели непосредствено фактическата обстановка, свързана с разминаването между патрулния автомобил и автомобила на жалбоподателя И., паркирането на двата автомобила, последващата проверка и установяването на самоличността на водача. Освен това няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на тези свидетели, или да сочат на наличието на мотив да набедят жалбоподателя И. в нарушение, което не е извършил. От показанията на свидетеля Д. се установява, че след като жалбоподателят И. е бил запитан от него дали е управлявал автомобила преди извършената проверка, последният без никакви възражения е депозирал утвърдителен отговор. Освен това от показанията на същия свидетел се установява, че жалбоподателят И. не е депозирал възражения и при съставянето на акта. От показанията на свидетелите И.Н., Р.И. и Л.А. се установява, че същите работят в ***при О.н.М. От разпита им се установява, че тримата са били на смяна на 13.11.2018г., като при обход на ж.к. „***“, завивайки към *** непосредствено пред блок ***, се разминали с автомобил с марка „***, с плевенска регистрация и син цвят. Тримата свидетели са категорични, че при разминаването ясно са възприели жалбоподателя И. да управлява описания автомобил, а на предната дясна седалка да се вози лице от мъжки пол. От показанията на свидетеля Н. и свидетеля И. се установява, че двамата познавали преди това само визуално жалбоподателя И., тъй като са го засичали и друг път да управлява същия автомобил, като дори свидетелят И. депозира показания, че миналата година му е извършил проверка, при която е установил употреба на наркотични вещества. От показанията на свидетеля Н. се установява, че преди случая са имали информация, че в автомобила на жалбоподателя И. се транспортират високорискови наркотични вещества. Тримата свидетели И., Н. и А. са категорични, че след разминаването между патрулния автомобил, в който са били същите, и автомобила на жалбоподателя И., те са извършили маневра, като са обърнали след последния на отбивката за входа на блок №*** в ж.к. "***". От показанията им се установява, че след описаната маневра, те последвали автомобила на жалбоподателя И., който непосредствено след това спрял на уширението на Метан-станцията в ж.к. „***“, където няколко секунди след това те също паркирали служебния автомобил. Свидетелите Н., А. и И. депозират показания, че от момента, в който са възприели движещият се срещу тях автомобил до момента на спирането му на уширението на Метан-станцията са имали непосредствен визуален контакт с него, който им е позволил да установят кой го е управлявал и кой е стоял до мястото на водача. От разпита на същите свидетели се установява, че след спиране на патрулния автомобил те извършили проверка на документите на двете лица, намиращи се в автомобила, от която констатирали, че лицето, което непосредствено преди това са възприели като водач на автомобила и което са заварили на шофьорското място при започване на проверката, е именно жалбоподателят К.И.. Според свидетелите не е било възможно по време на движението и преди паркирането на автомобила на Метан-станцията да е извършена размяна на местата между двете лица, доколкото те са били забелязани да стоят на същите места, както по време на разминаването с патрулния автомобил, така и при започването на проверката от страна на полицейските служители. По спомени на свидетеля Н., когато са се приближили до автомобила на жалбоподателя И., той е бил с изключен двигател, а ключовете били в контактния панел, като след проверка на документите, служителите на „Пътна полиция“ пристъпили към проверка на автомобила, където открили няколко топчета марихуана. От разпита на свидетелите Н., А. и И. се установява, че непосредствено след проверката на автомобила, за която бил изготвен протокол за проверка на МПС, извършили личен обиск на лицата, впоследствие ги задържали и в този момент поискали съдействие от служители на КАТ, за да бъде извършен тест за алкохол и наркотични вещества на жалбоподателя К.И.. Тримата свидетели депозират показания, че лично са присъствал при отказа на последния да бъде изпробван с тест за наркотични вещества, за което му бил издаден талон за медицинско изследване. От показанията на свидетеля Н. се установява, че лицето К.И. е било придружено до ЦСМП от служителите на КАТ, като поради отказа му да изпълни предписанието за медицинско изследване, му бил съставен акт, който подписал без възражение. Според свидетелите И.Н., Р.И. и Л.А. на паркинга на Метан-станцията при извършване на описаните действия от тяхна страна не е имало други лица, които да възприемат непосредствено случилото се, като дори след намирането от тях на марихуана в автомобила на жалбоподателят И., достъпът до мястото бил ограничен. Съдът кредитира напълно показанията на свидетелите И., Н. и А., тъй като техните показания са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетото от тях управление на автомобила от жалбоподателя К.И., намерените топчета с марихуана в автомобила му и отказа му да даде кръв за медицинско изследване за установяване употребата на наркотици и техните аналози. Освен това няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на тези свидетели, или да сочат на наличието на мотив да набедят жалбоподателя И. в нарушение, което не е извършил. Съдът не кредитира показанията на свидетелката ***. От разпита на последната се установява, че тя живее на съпружески начала с жалбоподателя И.. *** депозира показания, че непосредствено преди извършването на проверката от горепосочените полицейски служителя, тя се е чула по телефона с жалбоподателя И., като са имали уговорка той да я изчака на Метан-станцията в ж.к. "***" и вървейки към нея, тя видяла автомобила, спрян до бял бус и впоследствие патрулния автомобил да се задава отгоре, който спрял на същото място. Според свидетелката *** полицаите били трима, като единият застанал до пасажера, другият - до шофьорското място, а третият разпоредил на жалбоподателя И. да излезе от колата и да отиде до патрулния автомобил с него. Причините, поради които съдът не дава вяра на показанията на свидетелката *** са няколко. На първо място, доколкото същата живее заедно с жалбоподателя К.И., то може да бъде направен извод за заинтересованост от нейна страна от изхода на делото. Освен това свидетелката *** депозира показания, че описаната фактическа обстановка е била възприета от нея, вървейки от бензиностанция "***", находяща се на бул. "***", към Метан-станцията, находяща се в ж.к. "***" №***, т.е тя се е намирала на разстояние от служебния автомобил и автомобила на жалбоподателя И. и дори да е видяла същите, то нейните показания не могат да бъдат кредитирани като правдиви доколкото двата обекта се намират на около 160 метра един от друг. Освен това във връзка с показанията на свидетелката ***, че е провела разговор с жалбоподателя И. преди да бъде проверен от полицейските служители и след това е вървяла в посока Метан-станцията, където той я е чакал, бе изискана справка от „БТК“ЕАД – Дирекция „Сигурност“ за дата  13.11.2018г., от 14:00ч. до 16:00 ч., а именно -  в кои работни клетки се е намирал мобилния телефон, използван от свидетелката ***. В отговор на отправеното запитване, директорът на Дирекция „Сигурност“ – БТК ЕАД изпраща писмо ведно с установъчна и трафична информация за същата СИМ карта, от която се установява, че СИМ картата с посочения от свидетелката *** номер за конкретния времеви период се е намирал в клетка с адрес: град***, ул. „***“ №***, находяща се в ж.к. „***“. От последното се установява, че свидетелката *** преди, по време на и след часа, посочен в Акта като констатиране на нарушението не се е намирала в близост до Метан-станцията в ж.к. „***“ и не е възприела непосредствено паркирания автомобил на жалбоподателя И. и пристигналия след това патрулен автомобил така, както сочи в своите показания. В допълнение, свидетелите И.Н. и Р.И. са категорични, че не са виждали никой да преминава покрай мястото на извършената от тях проверка, в т.ч. и свидетелката ***. От изложеното следва, че депозираните от свидетелката *** показания са неясни, абстрактни, непоследователни и не се подкрепят от събрания доказателствен материал по делото, поради което не могат да бъдат кредитирани като достоверни. В хода на съдебното следствие са изискани и записи от охранителните камери на Газстанция за метан и пропан - бутан №1, находяща се в Плевен, ж.к. „***“ №***, ул. „***“ №*** и стопанисвана от „***“ ООД, ЕИК ***. В отговор на оправеното запитване управителят на дружеството депозира отговор, че охранителните камери са насочени единствено към колонките на обекта и не осъществяват заснемане извън тях, както и че записите от същите се съхраняват максимум 30 дни.

         При така приетото за установено от фактическа страна законосъобразно и обосновано административно наказващият орган е приел, че с действията си жалбоподателят К.М.И. е извършил нарушение по чл.174 ал.3, прил. 2 от ЗДвП и правилно и законосъобразно му е наложил административни наказания на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.174 ал.3 пр.2 от ЗДвП.

         Съгласно разпоредбата на чл.174 ал.3 предл. 2 от ЗДвП водач на МПС, който откаже да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози се наказва с лишаване от право да управлява МПС за срок от две години и глоба от 2000лв. Разпоредбата на чл.174 ал.3, предл. 2-ро от ЗДвП предвижда едновременно задължително правило за поведение на водача за съдействие за проверката с полеви тест за употреба на наркотични вещества и техни аналози, както и санкция за неизпълнението му. За съставомерността на това деяние е без значение дали лицето е употребило наркотични вещества и техни аналози, достатъчно е само да се установи неговото противоправно бездействие изразяващо се в отказ да бъде изпробван за наличие на такива вещества. В правомощията на полицейските служители, като орган за контрол и регулиране на движението, е било да извършат такава проверка, като правно ирелевантно е обстоятелството каква е причината да бъде извършена тя. Обстоятелството, което е релевантно в случая е дали жалбоподателят К.И. е имал качеството „водач“ по смисъла на §1 т.25 от ДР на ЗДвП, което представлява елемент от фактическия състав на административното нарушение, за което е съставен АУАН. Както бе посочено по-горе по безспорен и несъмнен начин от всички събрани по делото доказателства се установява, че жалбоподателят И. е управлявал лекия автомобил „***“ с рег.№ ***, т.е. имал е качеството „водач“ по смисъла на ЗДвП и е отказал да бъде изпробван с медицинско изделие полеви тест „дрегер дръг чек 3000“ за употребата на наркотични вещества, както и че е отказал да даде кръв за медицинско изследване за установяване на употреба на наркотични вещества или техни аналози, т.е. поведението му безспорно попада в обхвата на разпоредбата на чл.174 ал.3, прил. 2 от ЗДвП. Същата норма има характер и на санкционна, като наказанието в нея е фиксирано – глобата и лишаването от права са определи в абсолютен размер, и за наказващият орган не съществува възможност да се отклонява от него. Освен това следва да се вземе предвид и приложената по делото справка за нарушител/водач е видно, че същият е 2011г. насам е извършвал редица административни нарушения, за които има приключили административно-наказателни производства.

Твърденията на жалбоподателя К.И., изложени в жалбата, по повод на която е инициирано настоящото производство, съдът счита за неоснователни и недоказани. На първо място същият твърди, че описаните факти и обстоятелства в наказателното постановление не отговарят на истината, тъй като автомобилът му е бил спрян на Метан-станцията преди да се появят полицейските служители, т.е те не са го спирали и не са осъществили визуален контакт преди това, за да установят със сигурност, че именно той е управлявал автомобила. Последното не се подкрепя от събрания доказателствен материал по делото, тъй като всички служители на Първо РУ-Плевен са категорични относно фактическата обстановка, при която са установили водача на автомобила и че той е именно жалбоподателя И.. Освен това твърдението остана недоказано и поради липсата на записи от охранителните камери от мястото на извършената проверка – Метан-станцията в ж.к. „***“  и от депозираната установъчна и трафична информация относно местонахождението на клетките, в които се е намирал посочения от свидетелката *** номер на мобилен телефон. Според жалбоподателя И. наказателното постановление не съдържа изискуемите реквизити, регламентирани в чл. 57 от ЗАНН, тъй като в наказателното постановление в началото е посочено, че с действията си е нарушил разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, а на следващия ред е изписано: „на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 174, ал. 3, прил. 2 от ЗДвП. Съдът счита посоченото възражение като несъстоятелно, тъй като от описаната по-горе фактическа обстановка става ясно, че нарушението в случая касае отказ на водача да изпълни предписание за медицинско изследване за установяване употребата на наркотици и техните аналози, а не за установяване на концентрация на алкохол в кръвта. Поради изложеното съдът счита, че административно–наказващият орган не е нарушил задължителните разпоредби на закона относно съдържанието на наказателното постановление, доколкото пропускът на предложението от приложимата разпоредба не създава объркване относно нарушението, за което водачът е санкциониран и още повече същото е конкретизирано непосредствено преди определянето на административното наказание. На следващо място възражението на жалбоподателя И., че Актът е издаден от И.В.Д., който не е оправомощен със Заповед да съставя актове от този вид, съдът отново счита за несъстоятелно. От приложената по делото Заповед № 81213-515/14.05.2018г. се установява, че министърът на вътрешните работи е оправомощил включително и младшите автоконтрольори, какъвто е актосъставителя И.Д.,  да съставят актове за установяване на административни нарушения. Жалбоподателят И. депозира възражение, че номера на Акта и номера, описан в наказателното постановление на същия Акт се различават: в Акта е посочено серия АА Акт № 075831, а в наказателното постановление – АУАН АА 75831/13.11.2018г. Съдът счита, че в случая е налице техническа грешка, тъй като двата номера се различават по една цифра, с всички останали елементи на името на нарушителя, мястото на нарушението, времето на установяване на нарушението, нарушените разпоредби и основанието за налагане на административното наказание съвпадат напълно. Неоснователно е и изложеното възражение относно валидността на медицинското изделие, предназначено за извършване на проба за наркотични вещества, тъй като в акта е изписана като дата на валидност 05.2019г., а същото е било представено на жалбоподателя И. на 13.11.2018г., т.е  напълно валидно за употреба. Освен това от приложеното по делото писмо от Изпълнителна агенция по лекарствата се установява, че медицинско изделие с търговско име “Drager DrugCheck 3000 STK” е придружено от необходимата документация, с което същото напълно отговаря на изискванията на ЗМИ и може да бъде използвано от службите за контрол. По отношение на твърденията, че обстоятелствата в Акта са описани неясно и неточно, поради което липсват обективните признаци в състава на конкретното нарушение и че така описани обстоятелствата следва да бъдат наложени две административни наказания, а не едно съдът не приема като основателни поради следните съображения. Жалбоподателят И. е санкциониран за нарушение по чл. 174, ал. 3, прил. 2 от ЗДвП, тъй като е отказал да бъде тестван за наркотици и упойващи вещества с техническо средство, като на основание чл. 3а, т.1 от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози му е връчен талон за медицинско изследване, за което също е депозирал отказ. В текста на разпоредбата на чл. 174, ал. 3, прил. 2 от ЗДвП, е предвидена санкция за водач на МПС, които откаже да му бъде извършена проба за алкохол и/или наркотични вещества, като проверката може да е както посредством полеви тест дрегер „дръг чек“, така и чрез медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване и нарушение е налице, когато лицето е отказало да бъде проверено и по двата начина, в резултат на което е осуетило проверката, т.е изобщо не се е стигнало до такава. В този смисъл, както в АУАН, така и в наказателното постановление, единственото отправено обвинение е за отказ на водача да бъде тестван за употреба на наркотици и други упояващи вещества и по двата начина, които в своята съвкупност представляват едно административно нарушение. Действително в наказателното постановление е цитиран текста на цялата законова норма, която е приета за нарушена, но това не е съществено процесуално нарушение, доколкото при описанието на фактите, срещу които се защитава санкционираното лице, точно и непротиворечиво е описано неговото поведение, а именно отказът да му бъде извършена проверка за употреба на наркотици и други упойващи вещества, с което правото му на защита не е нарушено.

 От изложеното следва, че съдът не констатира да са допуснати съществени процесуални нарушения, както при съставянето на акта за установяване на административно нарушение, така и при съставяне на обжалваното наказателно постановление, които да са довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице – жалбоподател в настоящото производство.

Съдът счита, че следва да бъде потвърдено обжалваното наказателно постановление относно наложените административни наказания на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.174 ал.3 пр.2-ро от ЗДвП, като законосъобразно и обосновано.

Водим от горното, съдът

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №18-0938-006231 от 23.11.2018г на Началника на сектор ПП към ОДМВР – Плевен, с което са наложени на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.174 ал.3 пр.2 от ЗДвП на К.М.И. *** административни наказания глоба в размер на 2000лв и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца и на основание Наредба №Із – 2539 на МВР са отнети общо 12 точки, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ОБОСНОВАНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

                                                                             

 

 

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: