Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 262332 11.10.2021 година град Пловдив
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, ХVІІІ граждански състав, в публично заседание на четиринадесети
септември две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРИСТИНА ТАБАКОВА
при участието
на секретаря Радка Цекова
като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 16116
по описа на съда за 2020 г. и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба на „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър
Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 против Т.К.Н., ЕГН **********,
с адрес ***, с правно основание чл. 422,
вр. с чл. 415, ал.1, ГПК вр. с чл. 99 ЗЗД и чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, за
признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 191 лева – главница,
дължима по договор за паричен заем № ***от 04.05.2016 г., сумата от 6.73 лева- договорна лихва за периода
от 23.06.2016 г.-25.08.2016 г., 112.99
лева – обезщетение за забава за периода от 23.06.2016 г. до 12.03.2020 г.,
ведно със законната лихва за забава от датата на постъпване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в съда- 27.08.2020 г. до
окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 10987/20 по описа на
Районен съд Пловдив, VІІI гр.с.
В исковата
молба се твърди, че на 04.05.2016 г. между „Изи Асет Мениджмънт“
АД, като заемодател и ответника, като заемател бил сключен Договор за паричен
заем № ***/04.05.2016 г., като с подписването на договора заемодателят
предоставил на заемателя парична сума в размер на 300 лева. Твърди се, че
съгласно разпоредбите на договора за паричен заем, заемателят се е задължил да
върне кредита заедно с договорната лихва, която е в размер на 20 лева, на 16
равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 20 лева, или общо в размер
на 320 лева, с падеж на първата погасителна вноска 12.05.2016 г. и падеж на
последната погасителна вноска на 25.08.2016г. Срокът на договора изтекъл с падежа
на последната погасителна вноска. На кредитополучателя била начислена лихва за
забава върху неплатената главница за периода от 23.06.2016 г. до 12.03.2020 г.
Ищецът твърди,
че на 01.08.2017 г. било подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба
и прехвърляне на вземания от 30.01.2017 г., по силата на който вземането
на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, произтичащо от договор за паричен заем № ***/04.05.2016
г. било прехвърлено на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, а
последното от своя страна го е прехвърлило с Договор за продажба и прехвърляне
на вземания от 03.05.2019 г. на ищеца „Агенция са събиране на вземания“ ЕАД,
ведно с всички привилегии и обезпечения. Сочи, че във връзка с уведомяването на
длъжника за извършената цесия на същия му били изпратени уведомления по пощата,
като на обратната разписка било отбелязано, че пратката не е потърсена от
получателя. В условията на евентуалност моли да се приеме, че уведомлението за
извършената цесия е връчено на длъжника, ведно с исковата молба и приложенията
към нея. Тъй като ответникът не е изплатил изцяло задълженията си договора за
паричен заем, то ищецът подал заявление по чл. 410 ГПК срещу ответника, по
което било образувано ч.гр.д. 10987/20 по описа на Районен съд Пловдив, VIII гр.с. , но тъй
като срещу заповедта било постъпило възражение, били предявени настоящите
установителни искове за съществуване на вземането. Моли същите да бъдат уважени.
Претендират се и разноски за заповедното и исковото производство.
Препис от исковата молба е бил редовно връчен на ответника Т.К.Н., при условията на чл. 46, ал. 2, вр.
ал. 1 ГПК, чрез служител на дружеството - работодател, според актуалната справка от
НАП, със задължение да предаде, като в законоустановения едномесечен срок не е постъпил отговор на
исковата молба.
Ответникът Т.К.Н. е бил редовно призован за първото съдебно заседание, при условията на чл. 46, ал. 2, вр. ал.
1 ГПК, чрез служител на дружеството - работодател, според актуалната справка от
НАП, със задължение да предаде.
В изпратените до същия съобщения – за препис от
исковата молба с приложенията й, така и с определение по чл. 140 ГПК, изрично е
вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно
заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово
отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено
решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноски.
В открито съдебно заседание,
проведено на 14.09.2021 г. ответникът не се е явил, не е изпратил упълномощен
представител, няма и направено искане делото да се гледа в негово отсъствие.
Същевременно ищецът, чрез пълномощника си, изрично е поискал на основание
чл.238, ал.1 ГПК да бъде постановено неприсъствено решение срещу него.
Съдът намира, че всички предпоставки за
постановяване на неприсъствено решение са налице. Ответникът не е депозирал
писмен отговор на исковата молба в срока по чл.131, ал.1 ГПК, не изпраща
представител в първото по делото заседание, редовно призован и не е направил
искане делото да се разглежда в негово отсъствие. От приложените към исковата
молба писмени доказателства може да се направи извод за вероятна основателност
на исковите претенции. Ето защо следва да се постанови решение по реда на чл.
238 ГПК, с което предявените искове да се уважат изцяло.
Относно разноските:
Съгласно т. 12 от ТР №4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен
по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в
исковото, така и в заповедното производство. В мотивната част на тълкувателното
решение е указано, че съдът по установителния иск следва да се произнесе с
осъдителен диспозитив и за разноските, сторени в заповедното производство, тъй
като с подаване на възражение от длъжника изпълнителната сила на заповедта за
изпълнение в частта й относно разноските отпада.
В заповедното и в исковото производство ищецът е заплатил държавна такса в
общ размер 50 лева, която следва да се присъди изцяло в тежест на ответника.
Освен това, ищецът в заповедното производство е претендирал юрисконсултско
възнаграждение в размер от 50 лева, както и в настоящото исково производство
претендира юрисконсултско възнаграждение. Понастоящем е в сила изменената разпоредба на чл.
78, ал. 8 ГПК (ДВ, бр.8/24.01.2017 г.), според която в полза на юридически лица
или еднолични търговци се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са били защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата е процесуална
и следва да намери приложение спрямо всички неизвършени процесуални действия,
включително по отношение присъждането на разноските от исковия съд, който
определя и разноските, дължими на страната за заповедното производство, без да
е обвързан от констатацията на заповедния съд в това отношение. Разпоредбата на
чл. 37 ЗПП препраща към Наредбата за заплащане на правната помощ, която в чл.
26 и чл. 25 предвижда възнаграждение за заповедното производство от 50 до 150
лева, а в исковото – от 100 до 300 лева. Съгласно чл.1 от Наредбата съдът
следва да определи възнаграждението в зависимост от вида и количеството на
извършената работа.
Предвид изложеното, съдът като съобрази, че от една страна - делото е с
малък материален интерес, за вземания, произтичащи от потребителски договор. От
друга страна, извършената от юрисконсулта работа в заповедното производство се
състои в попълване на кратко бланково заявление, съответно искова молба, по
множество еднотипни заповедни и искови производства. Освен това настоящото дело
не се отличава с фактическа и/или правна сложност. Ето защо, съдът намира, че в
полза на ищцовото дружество, следва да се определи и присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер 50 лева за заповедното производство и в размер 100 лева
– за исковото производство, общо 150 лева.
Така общият размер на разноските за двете производства, дължими в полза на
ищеца, е 200 лева, от които 75 лева за заповедното производство и 125 лева за
исковото производство, който следва да бъде присъден в тежест на ответника.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Т.К.Н., ЕГН **********, с адрес *** дължи на „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4,
сумите, както следва: сумата от 191 лева
/сто деветдесет и един лева/ – главница, дължима по договор за паричен заем № ***от
04.05.2016 г., сключен на 04.05.2016
г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и длъжника, вземанията по който са
прехвърлени на 01.08.2017 г. с Приложение № 1 към Рамков договор за прехвърляне
на парични вземания /цесия/ от 30.01.2017 г. на „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ООД, което дружество от своя страна е прехвърлило
вземанията в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с Договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 03.05.2019 г.; сумата от 6.73 лева /шест лева и седемдесет и три
стотинки/ - договорна лихва за периода от 23.06.2016 г.-25.08.2016 г.; сумата
от 112.99 лева /сто и дванадесет
лева и деветдесет и девет стотинки/ – обезщетение за забава за периода от
23.06.2016 г. до 12.03.2020 г., ведно със законната лихва за забава от датата
на постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 27.08.2020 г. до
окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 4664/31.08.2020 г. по
ч.гр.д.№ 10987/20 по описа на Районен съд Пловдив, VІІI гр.с.
ОСЪЖДА Т.К.Н., ЕГН **********, с адрес ***, да
заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“
№ 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, сумата от 200 лева
/двеста лева/ - разноски, от
които сумата от 75 лева – деловодни разноски за производството по частно гр.
дело № 10987/2020 г. по
описа на ПРС, VІІІ гр. състав и сумата от 125 лева – деловодни разноски по
настоящото гр.д. № 16116 по описа за 2020 г. на ПРС, ХVІІІ гр.с.
Решението не подлежи на обжалване,
като ответникът може да търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред Пловдивския
окръжен съд в едномесечен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Кристина Табакова
Вярно с оригинала!
РЦ