РЕШЕНИЕ
№
306/10.05.2022г., гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито
заседание на тринадесети април, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Председател:
Ива Байнова
Членове: Росица Чиркалева
Биляна Икономова
при
секретаря Йорданка Попова..…..………………...………..............…в присъствието на Прокурор
Антон Стоянов…………........……................………………………като разгледа докладваното
от Председателя АНД (К) № 65 по описа за 2022 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от АПК
във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на А.А.
***, подадена чрез пълномощник, срещу Решение №153
от 13.12.2021г., постановено по АНД №516 по описа на Районен съд – Димитровград за 2021
година.
Решението се счита за неправилно,
незаконосъобразно и необосновано. Твърди се, че възприетите от районния съд
показания на разпитаните свидетели относно извършителя на административното
нарушение са противоречиви. Същите се опровергавали от събраните по
административнонаказателната преписка доказателства. Не била взета предвид
декларацията по чл.188 от ЗДвП и не били разпитани лицата С. И.и А. С.. Установено
било, че собственикът на автомобила А. С. бил извън страната към датата на
нарушението и не знаел кой управлявал МПС на посочената в акта дата. Сочи се,
че по случая било образувано досъдебно производство, в хода на което се
установил водачът на превозното средство. Навежда се довод, че към дата на
съставяне на АУАН №Д830511 от 15.05.2019г., касаторът не присъствал и към тази
дата разпитаните двама свидетели по делото нямали представа кое е
санкционираното лице. Изтъква се, че в хода на досъдебното производство се
изяснило, че наказаното лице не осъществило състав на престъпление или
нарушение, защото не управлявало автомобила. Установеното по това досъдебно
производство не било обсъдено в атакуваното съдебно решение. Доказателства, които
по категоричен начин да установявали извършване на административно нарушение
липсвали. По случая не били разпитани посочените от наказаното лице свидетели
за изясняване на действителната фактическа обстановка, а и А. не присъствал при
съставяне на АУАН, който бил издаден при неизяснена фактология. Всичко това
обосновавало незаконосъобразност на наказателното постановление.
По изложените съображения се претендира
отмяна на съдебното решение и отмяна на санкционния акт.
Ответникът по делото, РУ - Димитровград
към ОДМВР - Хасково, редовно призован, не изразява становище по касационната
жалба.
Представителят на ОП - Хасково счита оспореното
решение за правилно и законосъобразно, като излага съображения в тази насока.
Моли да бъде оставено в сила.
Административен съд – Хасково, след
проверка на оспорваното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания,
както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално
допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.
С оспореното решение Районен съд – Димитровград
е потвърдил Наказателно постановление №19-0254-000517 от 25.06.2019г. на Началник
сектор към ОДМВР – Хасково, РУ – Димитровград, с което на А.А.А., за нарушение
на чл.103 от Закона за движението по пътищата ЗДвП) и на основание чл.175,
ал.1, т.4 от ЗДвП, е наложено административно наказание - „глоба“ в размер на
200 лева.
За да постанови решението си, районният
съд приел, че установеното нарушение било правилно описано и правилно правно
квалифицирано. Наказателното постановление било издадено при спазване на
процесуалните правила, отговаряло и на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, като описаните
в АУАН констатации съответствали на изписаните нарушени разпоредби на ЗДвП,
както и на установената в съдебно заседание фактическа обстановка. Обсъдил
показанията на свидетеля Д. С.и действията на водача на МПС, извършил
процесното нарушение, като определил същите като такива, показващи желанието му
да не се подчини на подадения от полицейския служител сигнал със стоп-палка, а
по-нататъшните му действия били свързани с осуетяване на полицейска проверка.
Отбелязал, че след като не се е съобразил с подадения сигнал, нарушителят бил
преследван както в градска, така и в извънградска среда, което било
предпоставка за ПТП. Кредитирал показанията на свидетеля С., които били
последователни, логични и безпротиворечиви, съответстващи на приетите като
доказателства документи. Приел, че именно А.А. извършил вмененото му
административно нарушение, предвидено в чл.103 от ЗДвП, за което и получил
съответното наказание. Последното правилно било определено в максималния му
размер, доколкото били налице отегчаващи отговорността обстоятелства, а именно
водачът се отдалечил и не било възможно да бъде открит, при което се наложило
да бъде издирван в следващите дни. Също така, от наказаното лице били създадени
предпоставки за предизвикване на ПТП, като движението с висока скорост в
градска среда, проявената упоритост и отказа да се подчини на полицейските
органи, довел до преследване в градска и извънградска среда, в продължение на
километри, обосновавали налагането на максимален размер на глобата. В тази
връзка степента на обществена опасност на нарушението и на нарушителя изцяло
съответствали на наложеното наказание.
Настоящата инстанция напълно споделя
изводите на районния съд.
Правилно е прието, че при провеждане на
административнонаказателната процедура, завършила с издаване на НП, не са
допуснати съществени процесуални нарушения. Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН. Както АУАН, така и НП съдържат всички необходими реквизити, визирани в
чл.42 и в чл.57 от ЗАНН. Ясно са посочени датата и мястото на нарушението, в
какво се изразява то, нарушената разпоредба и обстоятелствата по реализирането
ѝ от наказаното лице.
При правилно установената от районния
съд фактическа обстановка, настоящата инстанция приема изводите на същия в
насока, че от събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин
извършването от
обективна и субективна страна на визираното в АУАН и НП деяние, осъществяващо
състава на вмененото нарушение.
Съгласно чл.103 от ЗДвП, при подаден
сигнал за спиране от контролните органи, водачът на пътно превозно средство е
длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на
посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява
неговите указания.
В случая е установено по безспорен начин,
че на посочените в АУАН и НП дата и място наказаното лице е осъществило
фактическия състав на цитираната разпоредба, като въпреки ясно подадения му
сигнал със „стоп палка“ от контролен орган, не е спряло управляваното от него
превозно средство. Правилно съдът е кредитирал показанията на актосъставителя –
свидетеля Д. С., който е подал сигнал за спиране и съответно е пряк очевидец на
осъщественото от касатора деяние. При анализа на доказателствата по делото, се
налага категоричния извод, до който е достигнал и районният съд, че касационният жалбоподател
е извършил виновно вмененото му нарушение. Безспорно се установява, че водачът
на автомобила е имал възможността да види необезпокояван отправеното
разпореждане със стоп-палка след което да се подчини на подадения сигнал, което
явно не е сторил.
След извършената преценка относно
наложеното наказание, правилно районният съд е приел, че същото е правилно
определено, като изложените в тази насока доводи в обжалваното решение изцяло
се споделят от касационната инстанция, поради което не е необходимо преповтарянето
им. Пред настоящия съд не са представени нови доказателства, които да
обосновават различни от изложените от районния съд съображения.
Предвид гореизложеното неоснователни са
доводите, изложени в касационната жалба що се отнася до авторството на деянието.
Всички доказателства по делото, включително и документите по ДП №668/2019г.,
сочат, че именно касаторът е управлявал лек автомобил „Мерцедес Е 220“ ЦДИ с рег.№
*******в 04.30 на 28.04.2019г.в гр.Д. на ул***, до СБА, в посока на движение от запад на изток,
като при подаден ясен за разбиране сигнал със стоп-палка по образец от
униформен полицай със светоотразителна жилетка на осветен участък от пътя,
превключил на дълги светлини и рязко увеличил скоростта си, с което осуетил
извършването на полицейска проверка. Противно на изложеното в жалбата, в хода
на досъдебното производство е било установено управление на посочения автомобил
именно от лицето А.А.. В
хода на досъдебното производство по несъмнен начин е установено, че именно
касаторът е автор на деянието, за което е било водено това производство. Същото
е било прекратено не както се твърди в жалбата – защото наказаният не управлявал
МПС, а поради липсата на субективен елемент - знание, че автомобилът е бил с
прекратена регистрация и че има издадено друго наказателно постановление.
Обстоятелството, че собственикът на
автомобила А. С. е бил извън страната към датата на нарушението не води от
игнорираното на декларираното от това лице с декларация по чл.188 от ЗДвП, че
на дата 28.04.2019г. около 04.30 часа МПС с рег.№ *******е било управлявано от А.А.А..
Този факт се подкрепя от всички доказателства по делото, вкл. и от показанията
на свидетелите. Разпитът на други свидетели за случая, различни
от разпитаните пред РС, не би могъл да доведе до извод, различен от формирания
от административнонаказващия орган и районния съд.
По изложените съображения, касационната
инстанция намира, че обжалваното решение не страда от визираните в касационната
жалба пороци, поради което същото, като правилно и законосъобразно, следва да
бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл.221,
ал.2, предл.първо от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА
Решение №153 от 13.12.2021г., постановено по АНД №516 по описа на Районен съд – Димитровград за 2021
година.
Решението е окончателно.
Председател: Членове:
1.
2.