№ 611
гр. Бургас, 14.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно
наказателно дело № 20222120201141 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.
Образувано е по жалба на „С.” ООД, ЕИК ********* срещу Наказателно
постановление № 46783 от 15.12.2021 г., издадено от директора на Регионална дирекция за
областите Бургас, Сливен и Ямбол към Главна дирекция „Контрол на пазара” при КЗП, с
което на жалбоподателя за нарушение на чл. 115, т. 1 от Закона за туризма на основание чл.
210, ал. 1 от същия закон е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 500 лв.
Жалбоподателят оспорва наказателното постановление като излага твърдения, че при
издаването му е нарушен материалният и процесуалният закон. Моли за отмяна на
обжалвания акт или евентуално намаляване размера на наложеното наказание.
Жалбоподателят, редовно уведомен, не се представлява.
АНО – Директор на Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол към
Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите чрез
процесуалния си представител юрисконсулт Д. оспорва жалбата като неоснователна и моли
обжалваното постановление да бъде потвърдено като законосъобразно. Счита нарушението
за безспорно доказано. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази възраженията
на страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
По повод постъпил в Комисия за защита на потребителите в гр. Бургас сигнал срещу
място за настаняване – апартаменти и стаи за гости, стопанисвани от „С.” ООД, находящи се
в гр. С., м. Г., С.и с., на 27.07.2021 г. свидетелката К.К. на длъжност гл. инспектор в
1
Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол извършила проверка на място в
обекта. При посещението свидетелката констатирала, че дружеството-жалбоподател
извършва хотелиерска дейност, като в нарушение на чл. 115, т. 1 от Закона за туризма не е
обявил на видно за потребителите място в близост до рецепцията ценоразпис на
предлаганите услуги (цена на нощувки и др. услуги).
При така установеното при проверката, свидетелката К. съставила на 26.08.2021 г.
срещу жалбоподателя АУАН, а впоследствие на 15.12.2021 г. е било издадено и
обжалваното НП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по
делото доказателства. Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи се,
поради което съдът ги кредитира изцяло.Показанията на свидетелката К. са обективни,
логични и безпротиворечиви, поради което съдът напълно им дава вяра. Показанията на
свидетелката К. изцяло се подкрепят от приложените в преписката писмени доказателства.
По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така
установените факти.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена
от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва
да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е
неоснователна по следните съображения:
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за
законност, констатира, че при съставяне на АУАН и издаването на наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да
обуславят отмяна на обжалвания акт. Обжалваното наказателно постановление и АУАН са
издадени от компетентни органи (Заповед № 675/21.08.2019 г. и Заповед № 380
ЛС/22.04.2015 г. и двете на председателя на Комисия за защита на потребителите) в
сроковете по чл. 34 ЗАНН. Процесното нарушение и обстоятелствата, при които е
извършено са описани в пълна степен както в АУАН, така и в НП. Недвусмислено е
отразено, че жалбоподателят, който извършва хотелиерски услуги, не е обявил на видно за
клиентите място цените на предоставяните от него услуги (цени на нощувки и др.)
В случая се касае за извършено нарушение по чл. 115, т. 1 от Закона за туризма,
съгласно която лицата, извършващи хотелиерство, са длъжни да обявяват цените на
нощувките и на другите предлагани от тях услуги чрез ценоразпис, поставен на видно за
потребителите място в близост до рецепцията. Не е спорно по делото, а и от събрания
доказателствен материал (свидетелски показания и писмени доказателства) се установява, че
дружеството-жалбоподател извършва хотелиерска дейност в обекти апартаменти и стаи за
гости, стопанисвани от „С.” ООД, находящи се в гр. С., м. Г., С.и с.. На следващо място от
показанията на свидетелката К., която е извършила проверка на място в обекта на 27.07.2021
г. се установява, че не е имало поставен ценоразпис на предлаганите услуги на видно място
2
за потребителите до рецепцията. При така установеното от фактическа страна безспорно
следва извод за осъществен от жалбоподателя състав на нарушение по чл. 115, т. 1 от Закона
за туризма.
Правилно АНО е приложил санкционната норма на чл. 210, ал. 1 от Закона за туризма,
в която се предвижда, че на хотелиер, който не изпълнява задълженията си по чл. 115 или ги
изпълнява не по указания начин, се налага глоба в размер от 200 до 2000 лв., съответно
имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лв. На дружеството-жалбоподател е била
наложена санкция в минимален размер от 500 лева. Съдът счита, че с така наложеното
наказание ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и
превъзпита нарушителя, както и генералната превенция за въздействие върху обществото.
С оглед изложеното наказателното постановление е законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
Съдът достигна до извод за неоснователност на подадената жалба. В производството
представителят на АНО претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение на
основание чл. 63д, ал. 3 ЗАНН. При определяне на дължимите разноски за юрисконсултско
възнаграждение следва да се приложи разпоредбата на чл. 63д, ал. 5 ЗАНН, съгласно която
размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който
препраща към Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 27е от Наредба за
заплащането на правната помощ възнаграждението за защита в производства по Закона за
административните нарушения и наказания е от 80 до 120 лв. Предвид фактическата и
правна сложност на делото за осъщественото от юрисконсулта процесуално
представителство в полза на АНО следва да се определи и присъди възнаграждение в размер
на 100 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 46783 от 15.12.2021 г., издадено от
директора на Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол към Главна
дирекция „Контрол на пазара” при КЗП, с което на „С.” ООД, ЕИК *********, за нарушение
на чл. 115, т. 1 от Закона за туризма на основание чл. 210, ал. 1 от същия закон е наложено
наказание „имуществена санкция” в размер на 500 лв.
ОСЪЖДА „С.” ООД, ЕИК ********* да заплати на Комисия за защита на
потребителите сумата от 100 лева, представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Бургас в
14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
3
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4