Решение по дело №280/2023 на Административен съд - Кюстендил

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

   № 229

        гр. Кюстендил, 30.01.2024 г.

 

Административен съд – Кюстендил, VII състав, в съдебно заседание на седемнадесети януари две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

 

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ

                                                                             ЧЛЕНОВЕ: АСЯ СТОИМЕНОВА

                                                                                                    ДЕСИСЛАВА ТАБАКОВА

 

при секретар Лидия Стоилова и с участието на прокурор Марияна Сиракова, като разгледа докладваното от съдия Ася Стоименова КАНД № 280/2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и                   наказания (ЗАНН).

Делото е образувано по касационна жалба от главния секретар на                  Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” (ИААА) към Министерството на транспорта и съобщенията, чрез юрисконсулт И. Д., срещу                                      Решение № 350/05.10.2023 г., постановено по административнонаказателно                          дело (АНД) № 697/2023 г. по описа на Районен съд – Дупница, с което е отменено издаденото от него Наказателно постановление (НП) № ДАИ-0000105/01.06.2023 г.                       С посоченото наказателно постановление на основание чл. 178в, ал. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на Е.Г.И., с ЕГН **********, е наложено администартивно наказание глоба в размер на 200 лева. В жалбата е посочено касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс. Претендира се отмяна на решението и потвърждаване на наказателното постановление, както и присъждане в полза на ИААА на юрисконсултско възнаграждение.

Главният секретар на ИААА не се явява и не се представлява в съдебното заседание по делото.             

Процесуалният представител по пълномощие на Е.И. – адвокат В.С.,***, оспорва касационната жалба като неоснователна.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е допустима. Подадена е от страна с право на касационно оспорване по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол и в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното пред Районен съд – Дупница наказателно постановление административнонаказателната отговорност на Е.И. е ангажирана за нарушение на чл. 11в, т. 12, пр. 1 във вр. с чл. 34, ал. 1 от Наредба № 36 от 15.05.2006 г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания (Наредба № 36/15.05.2006 г.) – за това, че на 12.01.2023 г. в психологическа лаборатория (ПЛ) № 286, с адрес: гр. Дупница, ул. „Марков                     камък” № 1, към удостоверение за регистрация (УР) № 0112/14.11.2014 г. на „Групова практика за първична извънболнична дентална помощ – д-р Иван Ибришимов” ООД, не е спазил изискванията на нормативната уредба, като е допуснал по време на психологическо изследване на същата дата на Г.В.У.да присъства В.М., която не е изследвано лице, записано за 12.01.2023 г., не е психолог към УР № 0112/14.11.2014 г. и не е длъжностно лице, определено със заповед на изпълнителния директор на ИААА или оправомощено от него длъжностно лице. Нарушението е установено при проверка, извършена на 12.01.2023 г. в ПЛ № 286 към УР № 0112/14.11.2014 г. Резултатите от проверката са обективирани в протокол № 387 от същата дата. Срещу Е.И. е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 320626/04.04.2023 г.  за нарушение на чл. 11в, т. 12, пр. 1 във вр. с чл. 34, ал. 1 от Наредба № 36/15.05.2006 г. Въз основа на акта е издадено процесното НП, в което са възпроизведени фактическите констатации по същия. Районният съд е приел от правна страна, че в административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а по същество – че административното нарушение не е доказано, и е отменил наказателното постановление.

Настоящият касационен състав, като извърши проверката по чл. 218 от АПК, приема, че решението на районния съд е валидно, допустимо и правилно като краен резултат, поради което следва да бъде оставено в сила.

Процесните АУАН и НП са съставени в предвидените за това срокове и от надлежни органи. Актът за установяване на административното нарушение е съставен в отсъствието на Е.И. в нарушение на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН (същия е поканен да се яви в ИААА за съставяне и връчване на АУАН първоначално на 29.03.2023 г., а впоследствие на 03.04.2023 г., но не и на 04.04.2023 г., когато е съставен процесният АУАН, поради което е било неприложимо изключението по чл. 40, ал. 2 от ЗАНН за съставянето му в негово отсъствие). Посоченото нарушение обаче не е съществено, доколкото не е довело до нарушаване правото на защита на И. – на същия е връчен препис от акта и той е имал възможност да направи възражения при подписването му и в посочения в чл. 44, ал. 1 от ЗАНН (ред., ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) седемдневен срок от подписването му.

В хода на административнонаказателното производство обаче са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила на ЗАНН относно дължимото съдържание на процесния АУАН и издаденото въз основа на него НП, обуславящи незаконосъобразност на последното. Съгласно чл. 42, ал. 1, т. 4 и 5 и чл. 57, ал. 1,                    т. 5 и 6 от ЗАНН съответно в акта и в наказателното постановление следва да бъде описано нарушението и да бъдат посочени обстоятелствата, при които е било извършено, както и нарушените законови разпоредби. Необходимо е да е налице правно единство между словесното описание и цифровата квалификация на нарушението, посочени в акта и в наказателното постановление, тъй като в противен случай субектът, чиято административнонаказателна отговорност е ангажирана, ще бъде поставен в невъзможност да разбере спрямо кои факти да се защитава в хода на административнонаказателното производство, както и конкретната законова разпоредба, която се твърди, че е нарушил. Нормата на чл. 178в, ал. 4 от ЗДвП предвижда налагане на глоба или имуществена санкция в размер 200 лева, ако не е предвидено друго по-тежко наказание, на физическо или юридическо лице, което допусне или извърши нарушение на изискванията, определени с наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2, т.е. Наредба № 36/15.05.2006 г. В случая в наказателното постановление не е посочено в какво качество е ангажирана административнонаказателната отговорност на Е.И. и каква фунция е изпълнявал в психологическата лаборатория                             на 12.01.2023 г. Освен това нито в акта, нито в наказателното постановление са посочени конкретните задължения, които той е нарушил при провеждането на психологическото изследване на Г.У.на 12.01.2023 г., допускайки присъствието на В.М.. Този пропуск не е преодолян с посочване в акта и в наказателното постановление на чл. 11в, т. 12, пр. 1 във вр. с чл. 34, ал. 1 от                       Наредба № 36/15.05.2006 г. Съгласно чл. 11в, т. 12, пр. 1 от посочената наредба психолозите, работещи при лицата, притежаващи удостоверение за регистрация за извършване на психологически изследвания, при провеждане на психологическото изследване спазват изискванията на нормативната уредба. Според чл. 34, ал. 1 от Наредба № 36/15.05.2006 г. по време на психологическото изследване не се допускат други лица, освен психологът и изследваните, с изключение на случаите                              по ал. 2 (длъжностни лица, определени със заповед на изпълнителния директор на ИААА или оправомощено от него длъжностно лице). Посочените норми не вменяват конкретно задължение на адресатите. Неясното обвинение възпрепятства както правото на защита на Е.И., така и упражняването на съдебен контрол за материална законосъобразност на наказателното постановление. Правилно районният съд е отменил наказателното постановление и е осъдил ИААА да заплати на                    И. направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер                             на 300 лева в производството по АНД № 697/2023 г.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 1 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът

 

                                                                   Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 350/05.10.2023 г., постановено по                                     АНД № 697/2023 г. по описа на Районен съд – Дупница.

Решението е окончателно.

           

 

 

           

                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                                     2.