Решение по дело №137/2020 на Районен съд - Елин Пелин

Номер на акта: 260002
Дата: 8 септември 2020 г. (в сила от 17 октомври 2021 г.)
Съдия: Росица Генадиева Тодорова
Дело: 20201820200137
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 май 2020 г.

Съдържание на акта

 

     Р Е Ш Е Н И Е

 

        гр.Елин Пелин, 08.09.2020 г.

 

      В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД EЛИН ПЕЛИН, Пети състав, в публично  заседание на  двадесет и втори юли през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: РОСИЦА ТОДОРОВА

 

при секретаря Вера Георгиева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 137 по описа за 2020 г.  на РС Елин Пелин  и за да се произнесе, взе предвид следното:

        

Постъпила е жалба от А.А.С., ЕГН ********** *** срещу Наказателно постановление № 20-0262-000244/21.04.2020 г.  на Началник група към ОД МВР София,  РУ Елин Пелин, с което на основание чл.178Д от ЗДвП му е наложено административно наказание  - глоба в размер на 200.00 лева за извършено нарушение  по чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП. В жалбата се твърди, че деянието не е извършено от нарушителя и изложената фактическа обстановка не е отговаря на действителната такава. Моли се съдът да отмени наказателното постановление, тъй  като липсва нарушение.

 

Производството е по чл. 59 и сл. ЗАНН.

Административнонаказващият орган – РУ Елин Пелин, редовно призовани не изпращат представител и не вземат становище по жалбата.

РП Елин Пелин редовно призовани не изпращат представител.

Съдът след като провери законосъобразността на атакувания административен акт и обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, намери за установено следното:

Видно от обжалваното Наказателно постановление № 20-0262-000244/21.04.2020 г.  на Началник група към ОД МВР София,  РУ Елин Пелин, на основание чл.178Д от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание  - глоба в размер на 200.00 лева за извършено нарушение  по чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП, за това че:  „На 07.04.2020 г. в 21.15 часа в гр.Елин Пелин, на ул. Витоша като водач лек автомобил…. с рег. № …..държава България при обстоятелства: в гр.Елин Пелин, ул. Витоша паркинга на блок 12 като предстоящ собственик и водач на л.а. …..с рег. № …..като без да има това право, паркира на място определено за ПС, обслужващо хора с трайни увреждания или за ПС приспособено и управлявано от хора с трайни увреждания. Е извършил: 1. Лице, което обез да има това право, паркира на място определено за ПС, обслужващо хора с трайни увреждания или за ПС приспособено и управлявано от хора с трайни увреждания“.

Наказателното постановление е издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение серия АА № 463989/07.04.2020 г. по описа на РУ Елин Пелин, съставен срещу А.А.С. за това, че: „На 07.04.2020 г. в 21.15 часа в гр.Елин Пелин, на ул. „Витоша“ при следните обстоятелства: В гр.Елин Пелин, ул. Витоша паркинга на блок 12 като предстоящ собственик и водач на л.а. ……с рег. № ….. като без да има това право, паркира на място определено за ПС, обслужващо хора с трайни увреждания или за ПС приспособено и управлявано от хора с трайни увреждания, с което виновно е нарушил чл.98, ал.2 т.4 от ЗДвП.

Видно от Заповед № 8121з-515/04.08.2018 г. на министъра на МВР същата удостоверява компетентността на служителите да издават АУАН и НП.

От справка за нарушител водач на ОД МВР се установява, че  А.А.С. е правоспособен водач и има налагани наказания по ЗДвП.

По делото е представено Експертно решение № 0053/005/09.01.2012 г., от което е видно, че Г.С. Д. страда от множествена склероза, поради което е с 95 % намалена работоспособност с чужда помощ.

Видно от трудов договор № 43/31.12.2019 г. е, че М. Т. И. е назначена на длъжност личен асистент на Г. С. Д..

От карта за паркиране за хора с увреждания, се установява, че същата е издадена на името на Георги Дашев със срок на валидност 01.02.2023 г. и дава право на притежателя й да ползва място за преференциално паркиране на  ППС превозващи хора с увреждания в зоните за почасово платено паркиране.

В хода на проведеното съдебно производство са разпитани свидетелите Д.К.Н. - актосъставител и по искане на жалбоподателя – Г.С. Д.и М. Т.И..

Свидетелят Д.К.Н. твърди, че били изпратени на мястото на нарушението с колегата му Т.В.Т., който е свидетел по съставянето на АУАН във връзка с подаден сигнал на тел.112, че има паркиран автомобил на място за инвалиди в гр. Елин Пелин при блока зад старото училище Васил Левски, където има две  паркоместа за инвалиди. При пристигането установили паркиран автомобил и жалбоподателя, който се  представил като собственик на автомобила. Във връзка с констатираното нарушение бил съставен АУАН на жалбоподателя. Свидетелят сочи, че жалбоподателят обяснил, че е спрял на мястото за инвалиди, защото има разрешение от човека, на когото е разрешено да ползва това място, но те не са говорили с този човек.

   Свидетелят Г. С. Д. разказва, че е инвалид и М. И., която е майка на жалбоподателя А.  е негов личен асистент, поради което А., често му съдейства в обслужването на автомобила, носи го на ръце, когато се налага, включително и за днешното съдебно заседание както  е видал съдебния състав се е наложило да го внесе на ръце до съдебната зала. Тъй като на 07.04.2020 г. автомобилът на свидетеля, който той паркира  обичайно на мястото за инвалиди пред блока, не можал да запали, жалбоподателят докарал своя автомобил …. и го паркирал частично на инвадилдното място, за да подаде ток за автомобила на свидетеля Д.. Проди това жалбоподателят и майка му Миглена били избутали преди това автомобила на свидетеля Д., за да може жалбоподателят да паркира и на инвалидното място близо до автомобила на свидетеля. Времето обаче било много студено и автомобила на свидетеля не успял да запали, поради което свидетелят Д. казал да оставят всичко за другия ден и да се качат в апартамента в блока. Свидетелят разказва, че тъй като е неподвижен, А.  трябвало да го пренесе до дома му. През това време дошли полицаите и А. и М. слезли долу при тях. Свидетелят Д.не слязъл с тях, тъй като трябвало отново А. да го носи на ръце до долу. Това била единствената причина А. за малко да паркира на инвалидното място, и то не бил спрял изцяло на него. Иначе никога не спирал на инвалидното място.

  Свидетелката М. Т. И.  сочи, че е личен асистент на Г.Д., който имал разрешение от Община Елин Пелин да паркира автомобила си на инвалидното паркомясто пред блока, което било разкрито от общината специално за Г. Д.. На 07.04.2020 г. автомобилът на Г., който паркирал на мястото за инвалиди не можал да запали, затова  тя помолила синът си А. да  даде ток на автомобила на Г. Д.. Затова със сина й – жалбоподателя по делото, избутали автомобила на Г. Д. малко встрани от инвалидното паркомясто, за да може  А. да спре с неговия автомобил своето ….с рег. …… близо до автомобила на Г. и да му даде ток. Автомобила на Г. абаче не можал да запали тъй като времето било студено  и те решили да се приберат, като А. занесъл както обикновено свидетелят Д. до апартамента му на ръце. През това време дошли служители на полицията, на които свидетелката и синът й А. обяснили защо  автомобилът на жалбоподателя е спрян на инвалидното паркомясто и им предложили да се качат до апартамента на Г.Д., който да потвърди казаното. Полицейските служители обаче отказали да разговарят със свидетеля Д. и съставили на жалбоподателя АУАН.

  При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи:

            При издаването на наказателното постановление и при съставянето на АУАН не е допуснато нарушение на ЗАНН. Същите са съставени съобразно разпоредбите на ЗАНН и имат доказателствена сила до доказване на противното. Обстоятелствата по издадения АУАН и НП обаче се оспорват от наказаното лице. 

              По делото бяха представени доказателства от жалбоподателя в подкрепа на твърдението му, че към момента на проверката е паркирал само половината от автомобила си на паркомясто обслужващо хора с увреждания с разрешението на лицето, за което е открито това парко място – Г. Д. с цел да му помогне за отстраняване на повредата на автомобила му.  В тази насока съдът прецени представените от жалбоподателя писмени доказателства – карта за паркиране за хора с увреждания на името на Г. Д. и експертно решение за  ТЕЛК на името на Г. Д. удостоверяващо инвалидност от 95 % с чужда помощ, трудов договор удостоверяващ, че свидетелката М. Т. И. е личен асистент на Г. Д.. Съдът дава вяра и на свидетелските показания на разпитаните свидетели Г. Д. и М. И., че жалбоподателя като син на свидетелката И. често й помага в обслужването на  свидетеля Д., който е неподвижен и по време на проверката е бил паркирал частично автомобила си на инвалидното място, за да бъде близо до автомобила на свидетеля Д. и да може да му подаде ток. Съдът кредитира показанията на свидетелите Д. и И., тъй като същите са логични, последователни и безпротиворечиви и кореспондират напълно с представените по делото писмени доказателства. От друга страна същите не се опровергават от свидетелските показания на полицейските служители извършили проверката, тъй като свидетелят Д.Н. разпитан в хода на съдебното следствие не опровергава тези показания, а заявява че само е констатирал, че автомобила на жалбоподателя – е бил паркиран на инвалидното паркомясто и е съставил АУАН.

 С оглед така събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства, настоящият състав намира, че в случая е налице нарушение на  процесуалните правила, тъй като се касае за маловажен случай на административно нарушение и приложимост  на нормата на чл.28 от ЗАНН.  По делото не се установява да е налице засягане на обществените отношения в сериозна степен или да са настъпили  някакви неблагоприятни вредни последици, поради което очевидно се касае за нарушение с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Преценката на органа, обаче не е по целесъобразност, а представлява израз на възлагане на компетентност и подлежи на общо основание на съдебен контрол за законосъобразност /Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. по т.н.д. № 1/2007 г. на ОСНК, ВКС/.

            Съгласно цитираното решение наказващия орган при извършване на преценка дали са налице основанията по чл.28 от ЗАНН, е бил длъжен да приложи правилно закона, като отграничи "маловажните" случаи на административни нарушения от нарушенията, обхванати от чл.6 от ЗАНН. При тази преценка, в случай че установи, че деянието представлява "маловажен" случай на административно нарушение, той е следвало да приложи чл.28 от ЗАНН. Отнася се за особена компетентност на наказващия орган за произнасяне по специален, предвиден в закона ред, а именно - при наличие на основанията по чл.28 от ЗАНН, да не наложи наказание и да отправи предупреждение, от което произтичат определени законови последици.

           По конкретния казус, наказващия орган не е извършил преценка за маловажност или ако такава е била извършена то резултата от нея е бил, че случаят не е преценен като маловажен. Установените по делото факти и обстоятелства и поведението на жалбоподателя – спирайки личния си автомобил на парко място за инвалиди, но с разрешение на ползвателя му и с цел да помогне и съдейства на лице в неравностойно положение, в случая сочи на ниска степен на обществена опасност и това мотивира съда да приеме, че отказа на наказващия орган да приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН е незаконосъобразен, което пък се явява основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление.  

            По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1, изр.първо, предл. последно от ЗАНН съдът  следва да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление.

             Воден от горното, съдът

                                     

                                             Р   Е   Ш   И :

 

   ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0262-000244 /21.04.2020 г.  на Началник група към ОД МВР София,  РУ Елин Пелин.

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на глава ХІІ от АПК пред Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

                                         РАЙОНЕН  СЪДИЯ: