РЕШЕНИЕ
Номер ІІ- 77 02.08.2019 г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД втори
въззивен граждански състав
На: тридесет и първи юли две
хиляди и деветнадесета година
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА
КРАЛЕВА
Секретар Цветанка Арнаудова
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Елеонора Кралева
въззивно
гражданско дело номер 982 по описа за 2019 година
Производството по делото по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Г.С.К., със съдебен адрес ***, подадена
чрез пълномощник адв.Теодора Станоева-Шиварова, както и въззивна жалба от СУ „Константин Петканов“ гр.Бургас, с адрес гр.Бургас, ж.к.“Меден
рудник“, до бл.448, представлявано от директора на училището Даринка Иванова,
подадена чрез пълномощник адв.Адриан Хаджиев, двете жалби насочени против решение № 952/24.04.2019 г., постановено по гр.д.№ 8454/2018
г. по описа на РС-Бургас.
С
първоинстанционното решение съдът е уважил предявените от Г.С.К. против СУ
„Константин Петканов“ гр.Бургас искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, като
е постановил следното:
- ПРИЗНАВА ЗА
НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението на Г.С.К., извършено със Заповед № **/***2018 г. на
директора на Средно училище „Константин Петканов“ гр.Бургас;
- ВЪЗСТАНОВЯВА
Г.С.К. на заеманата преди уволнението длъжност „*********“ в Средно училище „Константин
Петканов“ гр.Бургас;
- ОСЪЖДА Средно училище
„Константин Петканов“ гр.Бургас да заплати
на Г.С.К. сумата от 3848.14 лв., представляваща обезщетение по
чл.225, ал.1 КТ за оставането му без работа поради уволнението, дължимо за
периода 18.11.2018г. – 10.04.2018г.,
като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над уважения до предявения размер от
4812.00 лв., както и за периода 11.04.2019г. – 18.05.2019г..
С решението СУ
„Константин Петканов“ гр.Бургас е осъдено да заплати на Г.К. разноски по делото
от 550.00 лв., а последният е осъден да заплати на училището разноски от 30.00
лв., съобразно уважената и отхвърлената част от исковете, като училището е осъдено да
заплати по сметка на БРС и сумата от 253.93 лв. за държавни такси върху
уважените искове.
І. С въззивната жалба на Г.С.К. първоинстанционното решение се обжалва в отхвърлителната му част, с която е
отхвърлен иска по чл.225, ал.1 КТ за разликата
над уважения до предявения размер от 4812.00 лв., както и за периода 11.04.2019
г. – 18.05.2019 г. Посочва се, че в действителност крайния срок на
претендирания период ще настъпи в хода на процеса до приключване на устните
състезания пред въззивната инстанция, което обстоятелство е от значение за
спорното право и на основание чл.235, ал.3 ГПК следва да бъде взето предвид при
произнасяне по основателността на иска за заплащане на обезщетение. Поради това
въззивникът счита, че предвид установената незаконност на уволнението и
причинната връзка между него и оставането му без работа, следва да се приеме,
че са налице всички предпоставки, обуславящи дължимост на обезщетение по чл.225,
ал.1 КТ и за периода 11.04.2019 г. – 18.05.2019 г., поради което иска е
основателен в претендирания размер от 4812 лв. Моли въззивния съд да отмени
решението в обжалваната му част и да постанови решение, с което да уважи изцяло
иска, както и да отмени решението в частта за разноските, с която ищецът е
осъден да заплати на ответното училище съдебно-деловодни разноски, съобразно
отхвърлената част от иска. Не са направени доказателствени искания. Претендират
се направените съдебни разноски в настоящото производство.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна СУ „Константин
Петканов“ гр.Бургас, не се взема становище по жалбата.
ІІ. С въззивната жалба на СУ „Константин Петканов“
гр.Бургас изразява недоволство от първоинстанционното
решение в неговата цялост,
като същото се счита за неправилно, необосновано и незаконосъобразно,
постановено в нарушение на материалния закон и на трайно установената съдебна
практика. На първо място са изложени съображения за допуснати от първата
инстанция нарушения на съдопроизводствените правила, като се посочва, че
районният съд не се е произнесъл по нито едно от заявените от ответника
възражения за неоснователност на иска, постановеното решение е порочно,
постановено при пълно игнориране и липса на тълкуване на събраните гласни и
писмени доказателства в тяхната съвкупност, необсъждане и липса на мотиви по
наведените от ответника възражения. В тази връзка се посочва, че за да мотивира
решението си, районният съд е приел изцяло доводите и аргументите на ищеца,
разгледал е едностранчиво и чисто субективно представените от него
доказателства, като в същото време са игнорирани напълно доказателствата,
представени от ответната страна. Изложени са съображения и за това, че
действително в случая е налице противоречие между изписаното с думи основание
за прекратяване на ТПО и цифровото му изписване като текст от КТ, като се сочи,
че съгласно съдебната практика при подобно противоречие приоритет има
основанието за прекратяване, което е изписано с думи. В тази връзка се посочва,
че в оспорената заповед е записано с думи основанието за прекратяване на ТПО –
поради придобито (а не придобиване) и упражнено право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст от страна на ищеца, което негово право обективно е било налице
още към 2002 г., поради което е ясно основанието и то съответства на нормата на
чл.328, ал.1, т.10б КТ, като за ищеца е било пределно ясно защо трудовият му
договор е бил прекратен. С оглед на това, въззивникът счита, че уволнението е
законосъобразно извършено. Моли въззивния съд да отмени изцяло
първоинстанционното решение като порочно и вместо него да постанови ново
решение, с което да отхвърли предявените от ищеца искове. Не се правят
доказателствени искания. Претендира се присъждане на разноските, направени пред
двете съдебни инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна Г.С.К., не се взема становище по жалбата.
Въззивните
жалби отговарят на изискванията на чл.259 и сл. ГПК, същите са подадени в
законоустановения срок от лица, които имат правен интерес от обжалването, поради
което са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
С оглед
изложените в двете въззивни жалби доводи и становищата на страните, като
прецени събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, Бургаският
окръжен съд приема за установено следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искове с правно
основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ, предявени от Г.С.К. против СУ „Константин
Петканов“ за признаване за незаконно уволнението на ищеца, извършено със Заповед
№ **/***2018 г. на работодателя; за възстановяване на заеманата преди
уволнението длъжност в ответното предприятие „*********“; за осъждане на ответника
да му заплати сумата от 4812 лв., представляваща обезщетение за времето, пред
което е останал без работа, поради незаконното уволнение за период от 6 месеца,
считано от 18.11.2018 г. до 18.05.2019 г., изчислено на база брутното му
трудово възнаграждение на месец, ведно със законната лихва от предявяване на
иска до окончателното плащане.
В исковата молба са изложени твърдения, че с трудов договор от ******ищецът е бил назначен на работа в ответното предприятие на длъжността „*********“, за неопределено време, с месечно трудово възнаграждение в размер на 470 лв. и допълнително възнаграждение за придобил трудов стаж в размер на 206.80 лв. (44 %). На 17.09.2018 г. работодателят му отправил двумесечно предизвестие за прекратяване на трудовия договор на основание чл.328, ал.1, т.10 КТ, считано от 18.11.2018 г., а на 25.09.2018 г. на ищеца му била връчена и Заповед № **/***2018 г. с която трудовото му правоотношение е прекратено, считано от 18.11.2018 г. Навеждат се доводи, че уволнението е незаконно и следва да бъде отменено, тъй като работодателят се е позовал на основанието по чл.328, ал.1, т.10 КТ, в която хипотеза правото на пенсия следва да бъде придобито по време на действие на трудовия договор, като ищецът твърди, че е придобил и упражнил правото си на пенсия още преди сключването на трудовия договор, поради което счита, че не са налице сочените от работодателя правни и фактически основания за прекратяване на трудовото правоотношение, още повече, че фактически основания не са били изложени в отправеното до него предизвестие. Посочва се също, че в резултат на уволнението ищецът е останал без работа до изтичането на 6-месечния срок по чл.225, ал.1 КТ, за който ответникът му дължи обезщетение от 4812 лв. Ангажирал е писмени доказателства.
Ответникът
е депозирал писмен отговор, с който е оспорил исковите претенции по чл.344,
ал.1, т.1-3 КТ като неоснователни, като са изложени съображения за
законосъобразно издаване на заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение. В тази връзка се твърди, че в заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение изрично е пояснено основанието (причините) за
уволнението, а именно „придобито право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст“, което юридически и чисто граматически съответства на хипотезата на
чл.328, ал.1, т.10б КТ, тази заповед е връчена непосредствено след
предизвестието, т.е. в двумесечния му срок, като ищецът сам признава, че е придобил право
на пенсия за осигурителен стаж и възраст преди сключването на трудовия
договор, т.е. признава
съществуването на посоченото от работодателя основание и е бил наясно защо се
прекратява трудовото му правоотношение. Посочва се, че при противоречие между
текстовата част и цифровото отразяване на основанието за прекратяване приоритет
има текстовото отразяване. Предвид неоснователността на иска за отмяна на уволнението,
ответникът счита, че неоснователен е и искът за възстановяване на ищеца на
заеманата преди уволнението длъжност, както и за присъждане на обезщетение.
Ангажирал е писмени и гласни доказателства.
Фактите
по делото са следните:
Между
страните не се спори, че с трудов договор от ******Ищецът Г.К. е бил назначен на работа в ответното Средно училище „Константин Петканов” гр.Бургас на длъжността „*********”, за неопределено
време.
По
делото е безспорно и обстоятелството, че ищецът е придобил и упражнил правото
си на пенсия за осигурителен стаж и възраст преди сключването на процесния трудов
договор с ответното училище, поради което за установяването му не са събирани
доказателства. Това обстоятелство е изрично заявено от К. в исковата му молба,
видно е и от представената Заповед № 566/02.09.2002 г. (л.79) за прекратяване
на предходно трудово правоотношение на ищеца с „Лукойл нефтохим Бургас“ АД на осн.
чл.328, ал.1, т.10 КТ, считано от 03.10.2002г., поради придобиване право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст.
На 17.09.2018 г. на
ищеца е било връчено двумесечно
предизвестие за прекратяване на трудовото
правоотношение, като
в
същото е посочено, че сключеният с
училището трудов договор от ******следва
да бъде прекратен на основание чл.328, ал.1, т.10 КТ, считано от
18.11.2018 г. В предизвестието не е посочено фактическото основание за прекратяването.
Със
Заповед № **/***2018 г.
на директора на СУ „Константин
Петканов”, трудовото правоотношение на ищеца е прекратено на основание
чл.328, ал.1, т.10 КТ, считано от 18.11.2018 г., по причини за прекратяване на
трудовия договор –
придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Заповедта е връчена на ищеца на 25.09.2018 г.
По
делото са събрани и гласни доказателства – св.М. Д. А., заемаща длъжността заместник директор по АСД в
ответното училище.
В показанията си св.А.е заявила, че е присъствала при връчването на ищеца на отправеното му
от работодателя предизвестие, като директорът на училището г-жа Иванова
му разяснила причината, поради която се налага неговото освобождаване – че той
е пенсионер от дълго време и му е трудно да си изпълнява задълженията. св.А.е описала
и реакцията на ищеца при връчването на предизвестието – той попитал директора
дали има възможност да остане още на работа и при отговора на директора, че
няма такава възможност, тъй като отдавна е навършил пенсионна възраст, К.
напуснал кабинета с блъскане на врати.
При така
установените по делото факти, първоинстанционният съд е приел, че ищецът е придобил право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст не по време на трудовото правоотношение с
ответника, а много преди това, поради което в конкретния случай не са били налице условията за
прекратяването
му на
основание чл.328, ал.1, т.10 КТ, поради
което уволнението е незаконно и следва да бъде
отменено. В тази връзка, съдът е приел, че наличието на условията на чл.328,
ал.1, т.10б КТ, не може да санира по никакъв начин порока на процесното
уволнение при условие, че в заповедта като фактическо и правно основание за
прекратяването е посочена друга правна норма, като този порок на
прекратяването на трудовото правоотношение не се санира и от факта, че работникът
е знаел какви са действителните причини за уволнението (в каквато насока са
свидетелските показания), тъй като за да е законно уволнението, следва да е
налице съответствие между фактическото и правното основание за това, а в случая такова не е налице – посоченото в заповедта
правно основание не съответства на действителните причини за уволнението, за
които ищецът е бил уведомен от работодателя си в устен разговор. По тези съображения, районният съд е уважил предявения иск по чл.344,
ал.1, т.1 КТ като основателен и доказан, а като последица от признаване
на уволнението за незаконно е уважил и иска
по чл.344, ал.1, т.2
КТ за възстановяване на ищеца
на заеманата от него преди
уволнението длъжност
„*********“ в СУ „Константин
Петканов“ гр.Бургас. По отношение на иска по чл.328,
ал.1, т.3 КТ, съдът е
взел предвид отбелязванията в трудовата книжка на ищеца, че след процесното уволнение същият не е започнал нова
работа по трудов договор,
както и размера на получаваното от него брутно трудово възнаграждение за
м.октомври 2018 г., предхождащ уволнението, като е уважил претенцията за
заплащане на обезщетение в размер на 3 848.14 лв., дължимо за периода до приключване на
устните състезания пред първата
инстанция, а именно за
периода 18.11.2018 г. – 10.04.2019 г., като е отхвърлил иска за
разликата над присъденото обезщетение до претендирания размер от 4812 лв. и за
периода 10.04.2019 г. – 18.05.2019 г., като неоснователен и
недоказан.
Съгласно разпоредбата
на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. При
тази служебна проверка, Бургаският окръжен съд намира обжалваното решение за
валиден и допустим съдебен акт.
След самостоятелна
преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, въззивният съд намира обжалваното
решение за неправилно. Въззивната жалба на ответника СУ „Константин Петканов“ е
основателна, а въззивната жалба на ищеца Г.К. е неоснователна. Съображенията на
съда са следните:
Между страните
няма спор по установената по делото фактическа обстановка.
Основният
спорен въпрос, който е пренесен и пред настоящата инстанция е за законността на
уволнението, предвид съществуващото несъответствие между фактическото основание за уволнението и
цифровото му отразяване като правна норма, посочени в заповедта за прекратяване
на трудовото правоотношение. В този смисъл са и наведените от ищеца доводи в
исковата му молба за незаконосъобразност на издадената заповед, поради обстоятелството, че
трудовото му
правоотношение било прекратено на основание чл.328, ал.1,
т.10 КТ, което е неправилно,
защото към момента на започването на работа в ответното училище той
вече е бил пенсионер.
Съгласно
трайната практика на ВКС, неправилната
правна квалификация, дадена в заповедта за уволнение, не обуславя сама по себе
си неговата незаконност (Решение № 318/21.06.2010 г. по гр.д.№ 120/2009 г. на
ВКС, ІІІ г.о.), а при наличие на противоречие между текстовата част на заповедта
и нейното цифрово изражение от значение за правната квалификация на уволнението
е съдържателната (текстовата част) от заповедта и въз основа на нея съдът
следва да прецени законността на уволнението, като задължение на съда е да
определи действителното основание за уволнение въз основа на мотивационната
част от акта на работодателя и да извърши проверка за наличието на елементите
от състава на приложимата правна норма (Решение № 746/20.01.2011 г. по гр.д.№
119/2010 г. на ВКС, ІІІ гр.д.).
В
практиката на ВКС се приема също, че във всички случаи на прекратяване на
трудовото правоотношение следва да има яснота (мотиви) за основанието, на което
то се извършва; от значение е заповедта за уволнение да е мотивирана и от нейното
съдържание да следва несъмнения извод за същността на фактическото основание за
уволнение, за да може в рамките на изложените в заповедта мотиви работникът да
разбере кои са фактите в обективната действителност, поради които трудовото му
правоотношение се прекратява, а съдът да може да извърши проверка дали тези
факти са се осъществили, като ги подведе под съответната правна норма и въз
основа на това да заключи дали уволнението е незаконосъобразно (решение №
346/23.07.2010 г. по гр.д.№ 468/2009 г. на ВКС, ІV г.о.; Решение №
314/30.10.2014 г. по гр.д.№ 840/2014 г. на ВКС, ІV г.о.; Решение №
476/04.04.2012 г. по гр.д.№ 1413/2010 г. на ВКС, ІV г.о.). Касационната
инстанция приема още, че ако в заповедта за уволнение не е уточнено правното
основание, но при връчването й работникът е узнал какво е основанието, целта на
закона е постигната – интересите на уволненото лице са защитени, те не е
поставено в положение на неизвестност, на процесуална изненада или процесуално
неравенство, тъй като предметът на спора е определен и неговото право на защита
няма да бъде нарушено (Решение № 145/18.02.2010 г. по гр.д.№ 565/2009 г. на
ВКС, ІІІ г.о.).
В конкретния
случай по делото е безспорно, че ищецът е сключил трудов договор с ответното
училище след като вече е придобил и упражнил правото си на пенсия за
осигурителен стаж и възраст още през 2002 г. Безспорно е също, че
въззивникът-работодател е връчил на ищеца на 17.09.2018 г. писмено предизвестие
за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.10 КТ, считано от
18.11.2018 г., а на 25.09.2018 г. му е връчена и Заповед № **/***2018 г. за
прекратяване на трудовото правоотношение на същото
правно основание чл.328, ал.1, т.10 КТ, считано от 18.11.2018 г., т.е. от
изтичане срока на предизвестието, като в заповедта като фактическо основание за
уволнението е посочено – „придобито право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст“. Вярно е, че в
предизвестието не са посочени фактическите основания за прекратяването, но от
събраните пред първата инстанция гласни доказателства (св.А.), преценени с
оглед разпоредбата на чл.172 ГПК, се установява по категоричен начин, че при
връчване на предизвестието ищецът е бил уведомен от работодателя си и е бил
наясно за причините, поради които ще бъде прекратен трудовият му договор, т.е. бил
е наясно за фактическите обстоятелства за прекратяване на трудовото му
правоотношение – че е пенсионер от дълго време. Съдът кредитира показанията на св.А.,
тъй като са обективни и основани на нейните лични и непосредствени възприятия
за обективните факти, свързани с връчването на предизвестието и
разясняването на ищеца на причините за уволнението.
Съдът счита, че няма основания да се
съмнява в обективността и достоверността на свидетелските показания, независимо
от обстоятелството, че св.А.е
служител на ответника,
като изнесените от нея факти по никакъв начин не са оспорени и опровергани от
ищеца.
С оглед така
установените по делото данни, въззивният съд намира, че действително в
заповедта за уволнение е налице несъответствие между посочения цифров текст и
описаното фактическо основание. Посоченото правно основание в заповедта и в
предизвестието – чл.328, ал.1, т.10 КТ се отнася до прекратяване на трудовото
правоотношение от работодателя с предизвестие при
придобиване от работника на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст след сключване на трудовия договор. Докато посоченото в
процесната заповед фактическо основание – „придобито право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст“, означава, че правото на пенсия е настъпило в един
минал момент, тъй като думата „придобито“ е употребена във формата на минало
страдателно причастие, показващо признак на лицето, резултат от минало
действие. В този смисъл, посоченото в заповедта фактическо основание е относимо
към правна квалификация на основанието за уволнение по чл.328, ал.1, т.10б КТ.
Настоящият съд намира обаче, че това несъответствие в процесната заповед
между цифровото изражение (чл.328, ал.1, т.10 КТ) и текстовото описание
(придобито право на пенсия) не води до незаконност на уволнението на ищеца, тъй
като с оглед
посочената по-горе съдебна практика, меродавно е текстовото описание на основанието, което е
достатъчно индивидуализирано, за да е налице яснота у ищеца относно фактите от
обективната действителност, на които се основава прекратяването на трудовото му
правоотношение, а именно поради това, че е придобил и упражнил правото си на
пенсия за осигурителен стаж и възраст преди сключването на трудовия договор с
ответното училище, като същият е бил наясно с това основание и към момента на
връчване на предизвестието. В случая, с оглед безспорния по делото факт, че
ищецът е придобил право на пенсия още през 2002 г., т.е. значително време преди
сключването на настоящия трудов договор от 30.05.2017 г., то за него не е
представлявало затруднение да разбере, че правилното и действително правно
основание в предизвестието и в заповедта за прекратяване на трудовото му
правоотношение е чл.328, ал.1, т.10б КТ (когато трудовото правоотношение е
възникнало след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст), а не е чл.328, ал.1, т.10 КТ (при придобиване
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст след сключване на трудовия
договор). В подкрепа на този извод е и установеното по делото обстоятелство, че
К. е бил наясно и е знаел какви са действителните причини за уволнението му и при връчване на предизвестието, когато е бил уведомен за тях от работодателя в устен разговор, в какъвто смисъл за гласните доказателства, които настоящият съд
кредитира по изложените по-горе съображения. В този смисъл, за съда се налага
извода, че към момента на връчването на заповедта ищецът вече е знаел, че го
уволняват, поради това, че трудовото му правоотношение е възникнало след като е
придобил право на пенсия, т.е. че коректото правно основание е по чл.328, ал.1,
т.10б КТ,а не по т.10 от същата разпоредба, поради което същият не е бил
поставен в положение на неизвестност и неяснота срещу кое от двете основания да
се брани и правото му на защита не е нарушено. При това положение и
съобразявайки разрешенията в цитираната съдебна практика, при проверка на
релевантните за спора факти, въззивният съд намира, че уволнението е извършено
законно, тъй като трудовият договор на ищеца с ответното училище е сключен на ******след
като същият вече е бил пенсионер, т.е. трудовото му правоотношение е
възникнало след като е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст,
които факти съставляват основанието по чл.328, ал.1, т.10б КТ, на която разпоредба съответстват посочените в
заповедта за уволнение фактически основания. Ето защо, настоящата инстанция
намира за неправилен извода на БРС, че предвид несъответствието на
фактическото и правното основание за прекратяване на трудовото правоотношение в
заповедта за уволнение, същото е незаконно, макар и районният съд да е
констатирал наличието на условията на чл.328,
ал.1, т.10б КТ.
Предвид
изложените съображения, въззивният съд намира, че уволнението на ищеца е
законно извършено, поради което предявеният иск с правно основание чл.344,
ал.1, т.1 КТ е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен. С оглед на
този извод, неоснователни се явяват и обективно съединените обусловени искове с
правно основание чл.344, ал.1, т.2 и т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ. Като е приел обратното,
районният съд е постановил неправилно и незаконосъобразно решение, което следва
да бъде отменено, вкл. и в частта за разноските, като вместо него въззивният
съд следва да постанови ново решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.
В тази връзка, по отношоние на иска по чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в осъдителната му част за
присъждане на обезщетение от 3848.14 лв. за периода
18.11.2018 г. – 10.04.2018г., а в частта за отхвърляне на претенцията решението
следва да се потвърди.
При този изход на делото и направените от двете страни искания за разноски, съдът намира, че на въззивника-ищеца Г.К. такива не му се следват, предвид неоснователността на въззивната му жалба. Предвид основателността на въззивната жалба на въззивника-ответник СУ „Константин Петканов“ и отхвърлянето на предявените искове, въззиваемият К. следва да заплати на училището направените разноски в двете съдебни инстанции в общ размер на 1 126.97 лв., от които 400 лв. – за платено адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство и 726.97 лв. – за разноски във въззивното производство (126.97 лв. държавна такса и 600 лв. адвокатско възнаграждение). Претендирания адвокатски хонорар за първата инстанция до размера на 1200 лв., или за сумата от 800 лв., не следва да се присъжда на ответното училище, поради липсата на представени доказателства за заплащане на сумата по сметка, съгласно посочения начин на плащане в представения договор за правна защита.
Мотивиран от
горното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 952/24.04.2019 г., постановено
по гр.д.№ 8454/2018 г. по описа на РС-Бургас, В ЧАСТТА, с която е признато
за незаконно и отменено уволнението на Г.С.К., извършено със Заповед № **/***2018 г. на
директора на Средно училище „Константин Петканов“ гр.Бургас; за възстановяване на Г.С.К. на
заеманата преди уволнението длъжност „*********“ в Средно училище „Константин
Петканов“ гр.Бургас; за осъждане на Средно училище „Константин
Петканов“ гр.Бургас да заплати на Г.С.К. сумата от 3848.14 лв.,
представляваща обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за оставането му без работа
поради уволнението, дължимо за периода 18.11.2018г.
– 10.04.2018г., както и
В ЧАСТТА за разноските, с която СУ „Константин Петканов“ е осъдено
да заплати на Г.С.К. сумата от 550 лв. за разноски
по делото и по сметка на БРС да заплати сумата от 253.93 лв. за
държавна такса, КАТО
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените
искове от Г.С.К., ЕГН **********, със съдебен
адрес ***, против СУ
„Константин Петканов“ с адрес
гр.Бургас, ж.к.“Меден рудник“, до бл.448, представлявано от директора на
училището Даринка Иванова, с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3, вр.
чл.225, ал.1 КТ, за признаване
за незаконно уволнението на ищеца, извършено със Заповед № **/***2018 г. на работодателя;
за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност в ответното
предприятие „*********“; за осъждане на ответника да му заплати сумата от 3848.14 лв., представляваща обезщетение за времето, пред което е
останал без работа, поради незаконното уволнение, за периода 18.11.2018г. –
10.04.2019г., ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното
плащане.
ПОТВЪРЖДАВА съдебно
решение № 952/24.04.2019
г., постановено по гр.д.№ 8454/2018 г. по описа на Районен съд –
гр.Бургас, В ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА ЧАСТ, с която предявения
иск по чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.255, ал.1 КТ е отхвърлен за разликата над 3848.14
лв. до предявения размер от 4812 лв., както и за периода 11.04.2019г. –
18.05.2019г.
ОСЪЖДА Г.С.К., ЕГН **********, със съдебен
адрес ***, да заплати на СУ „Константин Петканов“ с адрес гр.Бургас, ж.к.“Меден
рудник“, до бл.448, представлявано от директора на училището Даринка Иванова, сумата от 1 126.97 лв. (хиляда
сто двадесет и шест лева и деветдесет и седем стотинки) за направените разноски
в двете съдебни инстанции (400 лв. в първоинстанционното производство пред БРС
и 726.97 лв. във въззивното производство пред БОС).
РЕШЕНИЕТО подлежи
на касационно обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл.280,
ал.1 и ал.2 ГПК, в едномесечен срок, считано от 02.08.2019 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.