РЕШЕНИЕ
№
………..
гр. София, 02.08.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, І-20 състав, в публично заседание на четиринадесети юни две
хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: АЛБЕНА БОТЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 2328/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано
е по искова
молба с вх. № 23886/24.02.2020 г., предявена от Н.Ф.
А., с ЕГН: **********, с адрес: *** А, против „Д.З.“ АД, ЕИК: *******, със
седалище и адрес на управление:***.
Ищецът Н.Ф.А.
твърди, че 06.10.2019 г., в гр. София, на ул. „Самоковско шосе“, до
бензиностанция „ОМВ“, Т.В..Р., при управление на собствения си лек автомобил,
нарушил правилата за движение по пътищата, като не спрял на знак „Стоп“, с
което станал причина и реализирал пътнотранспортно произшествие (ПТП) с движещия се по път с предимство лек
автомобил, управляван от ищеца.
По повод на описаното ПТП,
бил съставен Протокол за ПТП № 1731156/06.10.2019 г.
Ищецът твърди, че в
резултат на ПТП, е получил следните увреждания: счупване на горния край на
лявата раменна кост (хемурус); травма на лявата гръдна половина и ляво рамо;
мозъчно сътресение; счупени 7-мо и 8-мо ребро;
Ищецът твърди, че от
причинените му от описаното ПТП увреждания е претърпял неимуществени вреди,
изразяващи се в силни болки в лява гръдна половина и лява раменна става,
главоболие, гадене, позиви за повръщане, световъртеж, болки във врата. Ищецът изпаднал в стрес, уплаха, изпаднал е в депресия,
станал неработоспобен, имал главоболие,
световъртеж, бил тревожен и страхуващ се от МПС. Сочи, че от описаните
травматични увреждания търпи болки и страдания и към датата на предявяване на
исковата молба.
Ищецът твърди, че към
датата на увреждането, ответникът е застраховал гражданската отговорност на
лицата, управляващи лекия автомоби, управляван от Т.В..Р.. Застрахователният договор бил сключен със
застрахователната полица
BG/08119001521496.
Предвид изложеното, ищецът
моли да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да му
заплати: сумата от 90 000 лева,
представляващо обезщетение за причинениете му неимуществени вреди, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 06.10.2019 г.
Ищецът претендира и
направените разноски по делото.
В срока по чл. 131 ГПК,
ответникът „Д.З.“ АД е депозирал отговор на исковата молба.
Ответникът
не оспорва, че към датата на процесното ПТП - 06.10.2019 г., по силата на
договор за застраховка „Гражданска отговорност“, е застраховал гражданската
отговорност на Т.В..Р. при управление на лекия автомобил, описан в Протокола за
ПТП. Ответникът оспорва иска с възражението, че е неоснователен. Оспорва
твърдените в исковата молба причини, обстоятелства и механизъм на настъпване на
процесното ПТП, както и че виновен за настъпването му е водача Т.В..Р.. Излага
съображения, че по делото не са ангажирани доказателства, установяващи
извършено противоправно деяние от страна на застрахован при ответника водач, в
пряка причинно-следствена връзка с което, ищецът да търпи всички посочени в
исковата молба вреди. Сочи, че процесното ПТП е било констатирано с Протокол за
ПТП, а не с Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, който се съставял
винаги, когато от ПТП имало и пострадали, т. е. компетентните длъжностни лица
не са установили пострадали от ПТП лица. Ответникът оспорва и твърдените от
ищеца увреждания, връзката им с процесното ПТП, както и твърдените болки и
страдания.
Ответникът релевира възражение
за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищецо, като твърди, че
при настъпване на процесното ПТП, Н.Ф.А. е управлявал МПС с незаконосъобразна
скорост и без поставен обезопасителен колан, независимо че въпросното МПС е
било фабрично оборудвано с такова. Твърди се, че с това си поведение, ищецът е
допринесъл съществено за негативните за него последици от ПТП.
Ответникът заявява и че
искът е предявен в завишен размер, който не е съобразен със съдебната практика,
не отговаря на действително претърпените вреди, както и на приноса от страна на
пострадалото лице.
Предвид изложеното, моли
искът да бъде отхвърлен.
Съдът
приема от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 493, ал. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал.1 КЗ (обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от
01.01.2016г.).
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ, увреденият, спрямо който
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, който, съгласно ал. 2
на чл. 432 КЗ, може да прави възраженията, които произтичат от договора и от
гражданската отговорност на застрахования. Видно от законовата разпоредба, за
да бъде уважен иска, следва да бъде установено наличието на валидно правоотношение
по застраховка „Гражданска отговорност” между ответника - застраховател и
делинквента относно управлявания от последния автомобил. Наред с това, за да се
ангажира отговорността на застрахователя, следва да са налице и всички
кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД /деяние, вреди,
противоправност, причинна връзка и вина/, пораждащи основание за отговорност на
прекия причинител – застрахован за обезщетяване на причинените вреди, тъй като
отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на
застрахования делинквент и има вторичен характер – застрахователят дължи
обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото
лице за репатрирането им. Вината се предполага – чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, като
опровергаването на тази презумпция е в тежест на ответника при условията на
обратно пълно доказване.
В
настоящия случай не се спори по делото, че към датата на процесното ПТП – 06.10.2019
г., по силата на Договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“,
сключен във формата на застрахователна полица № BG/08119001521496, „Д.З.“
АД е застраховало гражданската отговорност на Т.В..Р. при управление на лекия
автомобил, описан в представения по делото Протокол за ПТП. Този факт е отделен
като безспорен и ненуждаещ се от доказване в отношенията между страните по
делото (с определението от 15.07.2020 г.).
Установяват
се и останалите правопораждащи правото на ищеца юридически факти,
представляващи елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД:
Съдът
приема за установено по делото, че на 06.10.2019 г., гр. София, на бул.
„Самоковско шосе“, до бензиностанция „ОМВ“, е реализирано
пътнотранспортно произшествие с участници: лек автомобил, управляван от Т.В..Р. и лек автомобил,
управляван от ищеца Н.Ф.А..
Настъпването
на процесното ПТП и участието на водача, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника, се установява от представения по делото Протокол за
ПТП № 1731156/06.10.2019 г., съставен от
автоконтрольор при КАТ-СДВР, който е посочил, че на 06.10.2019 г. в
17.50 ч. е посетил мястото на ПТП. В
Протокола за ПТП, като обстоятелства и причини за ПТП, е посочено, че на
06.10.2019 г., в гр. София, на ул. „Самоковско шосе“, до бензиностанция „ОМВ“, е реализирано пътнотранспортно
произшествие с участници: лек автомобил, управляван от Т.В..Р. и лек автомобил,
управляван от ищеца Н.Ф.А..
Актосъставителят
е изготвил схема на ПТП, в която е обозначил местоположението на двата леки
автомобила. Протоколът за ПТП е подписан от актосъставителя и от двамата
водачи, без възражения.
В
протокола е посочено, че на водача на участник № 1 - Т.В..Р., е съставен Акт за установяване на
административно нарушение, за нарушение на ЗДвП.
По
делото е прието заключението по извършената автотехническа експертиза. Вещото
лице, след като се е запознало с представените по делото доказателства, и след
като констатирало, че представеният по делото Протокол за ПТП №
1731156/06.10.2019 г. е нечетлив, поради което и е невъзможно да се посочат
повече индивидуализиращи данни, е описало следния механизъм на ПТП:
На
06.10.2019 г., в гр. София, по бул. „Самоковско шосе“, в посока от гр. Самоков към гр. София, се е
движил лек автомобил „Мерцедес Ц 220“, с рег. № В …. ВР , управляван (според
твърденията в исковата молба) от Н.Ф.А., с неустановена скорост. Когато лек
автомобил „Мерцедес Ц 220“ се е приближавал към кръстовището с улица, водеща
към бензиностанция „ОМВ“ и изход към бул. „Цариградско шосе“, срещу него, в
дясната си пътна лента, се е движил лек автомобил „Волво“, също с неизвестен
номер.
Водачът
на л.а. „Волво“ е предприел ляв завой, за да навлезе в напречната улица, водеща
към бензиностанция
„ОМВ“, в опасна близост на насрещно движещия се направо срещу него лек
автомобил „Мерцедес Ц 220“. Поради тази причина е настъпил челен кос и
ексцентричен удар между двата автомобила.
ВЛ
по АТЕ е посочило, че ако водачът на л.а. „Волбо“ е извършил левия завой без да
спира, водачът на л.а.
„Мерцедес Ц 220“ не е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара
и не е могъл да предотврати удара и ПТП. Ако водачът на л.а. „Волво“ е спрял
Преди да предприеме ляв завой, без изчисления
с конкретни параметри на движение на двата автомобила, не може да се даде
отговор (предотвратимо ли е било ПТП), тъй като по делото няма достатъчно
обективни данни.
Видно
от АТЕ, причината за настъпване на произшествието е в действията действията на водача на л.а.
„Волво“ - Т.В..Р.,
който при наличие на насрещен автомобил е предприел ляв завой, в резултат на
което е настъпил челен удар с движещия се направо насрещен л.а. „Мерцедес Ц
220“.
По делото е прието заключението по съдебно-медицинската
експертиза (СМА), извършена от вещото лице д-р П.С.П.. Вещото лице по СМЕ, след като се е запознало
с представената по делото медицинска документация, е приело, че вследствие на
процесното ПТП, Н.Ф.А. е получил следните травматични
увреждания:
·
Черепно -
мозъчна травма състояща се от следните компоненти:
-
Сътресение на
главния мозък;
-
Контузия на
главата;
·
Травма на
гръдния кош, изразяваща се в:
-
Счупване
(фисура) на седмо и осмо ребра вляво, без ренгенови данни за пневмо- или
хемоторакс;
·
Травма на
опорно-двигателния апарат, съсояща се от:
-
Счупване на лява раменна кост в областта на
големия туберкул без дислокация на фрагментите;
Черепно-мозъчната травма-сътресение на главния мозък, е протекла с количествено нарушение в яснотата на съзнанието, без медицински данни за настъпило безсъзнателно състояние (кома) и е реализирало медико-биологичния признак „Разстройство на здравето временно неопасно за живота“. Общо мозъчната симптоматика (главоболие, позиви за повръщане, световъртеж) най-често е за период от около 3 седмици, като е най-изявена в първите 10 дни.
Контузията на главата е причинила на ищеца болки и страдания (са до 20 дни, най-интензивни в първите 10 дни).
Травмата на гръдния кош, изразяваща се в счупване (фисура) на седмо и осмо ребра вляво, без ренгенови данни за пневмо- или хемоторакс, е реализирала медико-биологичния критерий „Затруднение в движението на снагата за период до 30 дни“. Болките и страданията при това увреждане също са до 20 дни, най-интензивни в първите 10 дни.
Травмата на опорно-двигателния апарат, състояща се от счупване на лява раменна кост в областта на големия туберкул без дислокация на фрагментите, е реализирало медико-биологичния критерий „Трайно затруднение на движенията на ляв голен крайник да период по-дълъг от 30 дни“. Счупването е причинило на ищеца болки и страдания за около 20 дни, най-интензивни в първите 10 дни. Ищецът е имал болки и след свалянето на ортезата (имобилизацията) по време на рехабилитацията.
В открито съдебно заседание на 02.11.2020 г., вещото лице по СМЕ уточнява, че раменната кост не е счупена, счупен е израстък на същата, за който се залавят мускули и сухожилия. За счупването на големия туберкул се поставя ортеза за около 20 - 30 дена. Възстановителният период е до два - три месеца. При мозъчното сътресение най-често възстановителния период е две до пет седмици. ВЛ е констатирало, че няма данни за проведено лечение във връзка със счупванията или издаден болничен лист. За лечението е записано само, че е поставена ортеза.
ВЛ е посочило също, че много често след травма на гърдите не се установяват счупвания, след два - три дни се вижда, че има такива пропуквания на контролният преглед. В случая, не е правен преглед непосредствено след инцидента. Първият преглед е правен на следващия ден, а след три дни е правен преглед при ортопед или хирург. Възможно е такова счупване на ребра да се установи и по-късно.
ВЛ е посочило и че е изискал, преглед с всички налични документи и снимки, но такива не са му били предоставени. Ищецът не се и явил на преглед при вещото лице.
Заключенията по АТЕ и СМЕ са изготвени от вещи в съответната област на
науката лица, които са висококвалифицирани експерти, за чиято професионална
компетентност и добросъвестност не са налице основания за поставянето им под
съмнение. Заключенията са пълни, ясни и обосновани, вещите лица са съобразили
всички обективни данни по делото, поради което и съдът не намира основание да се съмнява в тяхната правилност и ги кредитира.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на Ф.Р.А. и И.Н.А..
Свидетелят
Ф.Р.А. е баща на ищеца. Двамата живеели заедно, виждали се всяка вечер, но били
отделни семейства и не споделяли. Свидетелят сочи, че синът му управлявал
„Мерцедес“. Свидетелят не бил очевидец на ПТП на 06.10.2019 г., а пристигнал на
място 3-4 часа след произшествието. Това се случило в „Горубляне“. Сочи, че е
видял сина си със смачкана кола. На
място била колата на сина му и другата кола, смачкана, която не може да каже
каква е. Свидетелят го „издърпал“ с неговата кола. Според свидетеля, ударът бил
„много жесток“. Първоначално, ищецът бил
уплашен. В последствие го заболели гърдите. Лявото рамо също го боляло. След
ПТП, ищецът ходил на лекар, но
свидетелят не знае повече. Ищецът се
оплаквал от болки. Свидетелят не може да
каже, дали на сина му е слагана превръзка на рамото, нито на следващия ден,
нито след това. Заявява, че е нямал превръзка на рамото. Оплаквал се от болки в
главата, но най-вече бил уплашен от „цялата история“. Ищецът не ходил на
работа, но свидетелят не знае колко дни не е ходил и предполага два – три.
Свидетелката
И.Н.А. е майка на ищеца. Двамата живеели в едно домакинство. Свидетелката сочи,
че синът й е управлявал л.а. „Мерцедес“, но не знае модела на автомобила и
регистрационния му номер. Заявява, че
катастрофата станала на 06.10.2019 г., в Горубляне. Свидетелката видяла сина си
след като съпругът й го докара в дома им същият ден, следобед.
Ищецът
бил замаян, имал болки в главата и гръдната област. Не спал цяла нощ и на
следващия ден отишъл на лекар. Установило се, че има сътресение на мозъка,
счупване на две ребра и лявата раменна става. Наложило се да се грижат за него.
Раменната става на ищеца била стегната с
превръзка, неподвижна. Свидетелката заявява, че не знае кога му била
сложен превръзката. Мисли, че му е била
сложена на следващия ден, в болница св. Анна. Там му правили и изследвания на
главата. Свидетелката не може да каже в кое отделение, нито с кой или с какво е
отишъл синът и до болницата. Заявява, ищецът продължава да страда от
главоболие, на моменти вдигал кръвно. Заболявала го глава от рязка светлина, от
много топло или много студено. Имал страхове от шофиране
При
съвкупна преценка на така установените факти, съдът приема, че се установяват
всички елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а презумпцията по чл.
45, ал. 2 от ЗЗД не беше опровергавана. Възраженията на ответника са
неоснователни. Действително, в хода на делото, ищецът така и не посочи
регистрационните номера на леките автомобили, участвали в процесното ПТП. Дори
и при това положение, обаче, по делото се установи, че водачът Т.В..Р.
е действал противоправно, тъй като е нарушил разпоредбата на чл. 37, ал. 1,
изр. І от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), предвиждаща, че при завиване наляво за навлизане в друг път
водачът на завиващото нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне
насрещно движещите се пътни превозни средства. Следователно, на
основание чл. 432, ал. 1 КЗ, застрахователят по застраховка „Гражданска
отговорност“ „Д.З.“ АД дължи да
заплати обезщетение за доказаните неимуществени вреди на увреденото лице,
каквото като пострадал се явява Н.Ф.А. (чл. 478, ал. 2 и ал. 1 КЗ).
Що
се отнася до размера на
обезщетението за претърпените неимуществени вреди, съдът намира следното:
Въпреки
липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и страдания и
паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да претендира
парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да
прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това
обезщетение – по силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ, че обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Критериите за
определяне на този размер са възрастта на пострадалия, видът, обемът и тежестта
на причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на претърпените
болки и страдания, продължителността на възстановителния период,
общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на
обществото, което е от значение за номиналния размер на обезщетението.
Обезщетението за неимуществени вреди следва
да се определи съвкупно като обезвреда за цялостните последици за здравето
и претърпени от ищеца болки, в каквато насока е константната съдебна практика
на всички съдилища в Република България. В тази връзка съдът съобрази
указанията, дадени с Постановление № 4/68г. на Пленума на ВС и с Постановление
№ 17/63г. на Пленума на ВС, съдебната практика по сходни случаи и
отчете вида и характера на доказаните по делото увреждания, възрастта на пострадалия; доказаните болки и страдания;
общият лечебен и възстановител период; отсъствието на негативни последици,
обществено - икономическите условия и лимита на застрахователното обезщетение
към датата на ПТП.
Предвид
всички тези обстоятелства по настъпването на вредите, вида и характера на
уврежданията, претърпените болки и страдания, степента на увреждане и ефектът,
който са оказали върху начина на живот на Н.Ф.А., съдът намира, че
справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди възлиза общо на
сумата от 20 000 лева.
При
това положение, съдът следва да разгледа евентуалните възражения на ответника
за съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалия ищец.
По
обективния характер на съпричиняването е налице задължителна за съдилищата
съдебна практика – т. 7 от ППВС № 17/1963г. В константната си практика по
приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а и в създадената по реда на чл. 290 ГПК
практика (решение № 45/ 15.04.2009г. по т. д. № 525/2008г. на ІІ т. о., решение
№ 159/24.11.2010г. по т. д. № 1117/2009г. на ІІ т. о., решение № 206 от
12.03.2010г. по т. д. № 35/2009г. на ІІ т. о., решение № 58/29.04.2011г. по т.
д. № 623/2011г. на ІІ т. о., решение № 59 от 10.06.2011г. по т. д. № 286/2010г.
на І т. о., решение № 153/31.10.2011г. по т. д. № 971/2010г., решение №
169/28.02.2012г. по т. д. № 762/2010г. на ІІ т. о., решение № 54 от 22.05.2012г. по т.д. №
316/2011г., на ВКС, ТК, ІІ ТО и др.), Върховният касационен съд последователно
е застъпвал становище, че намаляването на обезщетението за вреди от деликт на
основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между
поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване
от пострадалия по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, следва неговото поведение
обективно да е в причинна връзка с настъпването на вредите, т.е. пострадалият
трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия
или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, като вина на пострадалия
в тази насока не се изисква. Или, от съществено значение е конкретното проявление
на действието или бездействието на пострадалия, което съставлява пряка и
непосредствена причина за причинените вреди. Релевантен за съпричиняването и за
прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на
пострадалия, без който не би се стигнало (наред с неправомерното поведение на
делинквента) до увреждането като неблагоприятен резултат. Правните последици от
съпричиняването и значението му за размера на обезщетението, което увреденият
има право да получи като паричен еквивалент на произлезлите от деликта вреди,
изключват допустимостта съдът да обосновава изводите си за съпричиняване с
вероятности или с предположения. Както в т. 7 на ППВС № 17/63
г., така и в постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решения на ВКС (решение
№ 154/10.10.2017 г. по т. д. № 2317/2016 г. на ВКС, II ТО, решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 59/10.06.2011 г. по т. д. №
286/2011 г. на ВКС, I ТО, решение
№
98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г., решение № 169 от
28.02.2012 г., по т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II ТО и мн.
други) е прието, че изводът за наличие
на съпричиняване на вредата не може да почива на предположения. Т.е. във всички
случаи на предявен иск по чл. 45 ЗЗД срещу делинквента или по чл. 432, ал.1 КЗ срещу
застрахователя съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който с
позоваване на предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД цели намаляване на
отговорността си към увреденото лице.
Освен
това, според цитираната съдебна практика, дори безспорните нарушения на ЗДвП от
страна на пострадалия, имат значение при преценката на приноса му, само ако се
намират в причинна връзка и са допринесли за настъпване на вредоносните
последици, тъй като вината на увреденото лице не е елемент от фактическия
състав на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, т.е. във всички случаи на предявен иск по чл. 45 ЗЗД срещу
делинквента или по чл. 432, ал.1 КЗ срещу застрахователя съпричиняването
подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по чл.
51, ал. 2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към увреденото лице.
В постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решение № 165/26.10.2010 г. по т. д. № 93/2010 г. на ВКС, II т.
о. и решение № 44/26.03.2013г. по т. д. № 1139/2011 г. на ВКС, ІІ ТО също е
прието, че вината на пострадалия не е елемент от фактическия състав на чл. 51,
ал. 2 от ЗЗД и с оглед на това способността на увредения да действа разумно и
да предвижда евентуалните негативни последици от своите действия и бездействия
са правно ирелевантни за института на съпричиняването. Принос по смисъла на чл.
51, ал. 2 от ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал
предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е
улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.
С
отговора на исковата молба ответникът твърди, че при настъпване на процесното ПТП, Н.Ф.А. е
управлявал МПС с незаконосъобразна скорост и без поставен обезопасителен колан,
независимо че въпросното МПС е било фабрично оборудвано с такова.
Видно
от заключението по АТЕ, управляваният от ищеца лек автомобил е бил оборудван
фабрично с предпазни колани за всички 5 места.
Вещото лице по СМЕ, след като е анализирало механизма на ПТП и получените
от ищеца увреждания, е приело, че те са възможни и при поставен предпазен
колан. ВЛ по СМЕ е обяснило, че обезопасителният колан предпазва тялото на
водача от движение напред при челен удар от контакт с арматурното табло, волана
и панорамното стъкло, а в случая ударът е бил челен, но кос с известна рява
насоченост. Диагоналната (раменна) част от колана има превантивно действие
главно напред, като не може да удържи горната част на тялото от движение
встрани, в случая – вляво. По този начин, ищецът е получил удар в главата,
гръдния кош и лява раменна кост от части на интериора.
Относно възражението на ответника, че при
настъпване на процесното ПТП, ищецът е управлявал МПС с незаконосъобразна
скорост: видно от заключението по АТЕ, по делото нямо нито обективни, нито
субективни данни и не е възможно, нито да се изчиси, нито да се определи, както
скоростта на л.а. „Мерцедес“, така и скоростта на л.а. „Волво“. ВЛ е посочило,
че поради липсата на обективни данни не е възможно да се определи дали ударът е
бил предотвратим за водача на л.а. „Мерцедес“.
Възражението
за съпричиняване следва да бъде доказано по нетърпящ съмнение начин, каквото по
делото не е проведено. Поради това, съдът приема, че не се установява, че
ищецът е допуснал нарушения на правилата за движение по пътищата. Възраженията на ответника са неоснователни,
поради което и определеното по-горе обезщетение не следва да бъде намалявано.
Искът
е основателен и доказан за сумата от 20
000 лева, а за разликата до пълния предявен размер, искът следва да се
отхвърли.
Съгласно
чл. 432, ал. 1 КЗ, отговорността
на застрахователя е обусловена от отговорността на прекия причинител на
увреждането. При задължение от непозволено увреждане, деликвентът се смята в
забава и без покана и дължи лихва от
деня на увреждането (чл. 84, ал. 3 ЗЗД). Разпоредбите на новия КЗ (в сила от 01.01.2016г.), обаче,
предвиждат, че застрахователят дължи
лихва за забава от един по-късен момент. Съгласно чл. 497, ал. 1 , т. 1 и т. 2 КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано
от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл. 106, ал.
3; 2. изтичането на срока по чл. 496, ал.
1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило
доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал.
3. Съгласно чл. 106, ал. 3 КЗ, когато ползвателят на застрахователната услуга е увредено лице по
застраховки „Гражданска отговорност“ или трето ползващо се лице по други
застраховки, застрахователят го уведомява за доказателствата, които той трябва
да представи за установяване на основанието и размера на претенцията му.
Допълнителни доказателства може да се изискват само в случай че необходимостта
от тях не е можела да се предвиди към датата на завеждане на претенцията и
най-късно в срок 45 дни от датата на представяне на доказателствата, изискани
при завеждането по изречение първо. Чл.
496, ал. 1 КЗ предвижда, че срокът за окончателно произнасяне по
претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по
реда на чл. 380
пред застрахователя, сключил застраховката „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, или пред неговия представител за уреждане на претенции.
В
случая, не се спори по делото, че претенцията на ищеца е била заведена при
ответника на 16.10.2019
г. Не се установява (а и не се твърди), ответникът да е обезщетил ищеца. С оглед на така установените
факти и цитирани разпоредби, обезщетението за неимуществени вреди е дължимо от 17.01.2020 г., а за периода от 06.10.2019
г. до 16.01.2020 г., претенцията следва да се отхвърли, като неоснователна.
Относно разноските: На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, вр. чл.
7, ал. 2, т. 4 и ал. 9 от Наредба № 1 за минималният размер на адвокатските
възнаграждения, ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния
представител на ищеца – адвокат С.В.Б.,
адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част от иска, в размер
на 732.60 лева (3330 лв. х 0.22).
При
този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника следва да се
присъди сумата от 351 лева от общо
направените разноски в размер на 450 лева (450 лв. х 0.78) - депозити за АТЕ и
СМЕ. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК
/изм. – ДВ бр.8/2017/, вр. чл. 37, ал.1 от ЗПП вр. чл. 25 от Наредба за
заплащането на правната помощ, на ответника се дължи юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя на 300 лева. Съразмерно на отхвърлената
част от исковете, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответника следва да се
присъди сумата от 234 лева (300 х
0.78) за юрисконсултско
възнаграждение.
На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК и съобразно уважената част от иска, ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на Софийски градски съд, сумата от 899 лева, от които: 800 лв. - държавна такса и 99
лева – депозит за експертизи (450 лв. х 0.22), от внасянето на които, на
основание чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК, ищецът е бил освободен.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, 20 състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Д.З.“ АД, ЕИК: *******,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Н.Ф.А.,
с ЕГН: **********, с адрес: *** А, на основание чл. 493, ал. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал.1 КЗ,
сумата от 20000 лева – главница,
представляваща застрахователно
обезщетение за претърпените от Н.Ф.А. неимуществени вреди от ПТП,
реализирано на 06.10.2019 г., в гр. София, ведно
със законната лихва, считано от 17.01.2020 г. до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал.1 КЗ, за разликата над 20 000 лева до пълния
предявен размер от 90 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, както
и претенцията за лихва за забава, за периода от 06.10.2019 г. до 16.01.2020
г. като неоснователни.
ОСЪЖДА „Д.З.“ АД, ЕИК: *******,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати на адвокат С.В.Б., с ЕГН: **********, адрес: ***, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, сумата от 732.60 лева – адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Н.Ф. А., с ЕГН: **********, с адрес: *** А, да заплати на „Д.З.“ АД, ЕИК: *******,
със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 351 лева –
разноски по делото и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, сумата от 234 лева - юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Д.З.“ АД, ЕИК: *******,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати на СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, на основание чл.78, ал. 6 ГПК, сумата от 899 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: