Р Е Ш Е Н И Е
град
София, 22.03.2018 година
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на тринадесети декември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл.с.: БОРЯНА ПЕТРОВА
при секретаря ЦВЕТЕЛИНА
ПЕЦЕВА и с участието на прокурор ………… разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело
№3 по описа за 2017 година и
за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение №12247
от 02.08.2016г., постановено по гр.дело №44396/2011г. по описа на СРС, І Г.О., 42-ри
състав, е признато за установено на основание чл.124, ал.4 ГПК по отношение на В.Т.Д.
и Л.Ц.Д., че пълномощно рег. №1491 по описа на нотариус М.Е.от 14.02.2001г., с
което Л.А.К. е упълномощила В.Т.Д. да се разпореди със собствения й недвижим
имот в град София, ж.к.„*******, е неистински документ. Със съдебното решение са осъдени В.Т.Д. и Л.Ц.Д. да заплатят на Л.А.К. на
основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 1000 лв., направени разноски
за платено адвокатско възнаграждение.
Постъпила е въззивна жалба от ответниците - В.Т.Д.
и Л.Ц.Д., чрез
адв.Ан.Т., с която се обжалва изцяло постановеното решение на СРС като са
инвокирани доводи за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт. На
първо място се навеждат твърдения, че предявеният иск за установяване на
неистинност на оспореното пълномощно се явява недопустим, тъй като е заведено
гр.дело №5925/2010г. по описа на СГС, І Г.О., 1 състав, на същото правно
основание, предвид на което в това производство страната, която се позовава на
неистински документ, следва да докаже това свое твърдение и е недопустимо
установяването на неистинността на документ да бъде предмет на разглеждане в
самостоятелно исково производство. Навеждат се доводи, с които се оспорват
констатациите на експерта-графолог в приетото по делото заключение на
съдебно-почеркова експертиза относно обоснованият извод, че е установена кражба
на подпис на ищцата върху оспореното пълномощно. Поддържа се, че първоинстанционният
съд е допуснал процесуално нарушение като не е допуснал нова съдебно-почеркова
експертиза, както и тройна такава, въпреки своевременно направеното в този
смисъл искане и по този начин е нарушил принципа на равнопоставеност между
страните, което е довело до накърняване правото на защита на страната. Излага
се още, че първоинстанционният съд е обосновал своите изводи, без да прецени в
съвкупност събраните по делото доказателства. По изложените аргументи молят
съда да постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло обжалваното решение и постанови
друго решение, с което отхвърли предявения установителен
иск по чл.124, ал.4 ГПК. Във въззивната жалба е
заявена претенция за присъждане на направените по делото разноски, а в съдебно заседание е
променено становището на въззивниците, изразено чрез процесуален представител в
смисъл, че не претендират присъждане на разноски. Прави се възражение по реда
на чл.78, ал.5 от ГПК относно претендирани от въззиваемата страна разноски за
адвокатско възнаграждение.
Въззиваема страна - Л.А.К., не
депозира писмен отговор, в съдебно заседание чрез процесуални представители адв.К.
и адв.Ч., взема становище относно неоснователност на подадената въззивна жалба.
Излага се, че първостепенният съд е обсъдил релевантните за спора факти и
обстоятелства и е достигнал до правилен и законосъобразен извод, че оспореното
пълномощно е неистински документ. Моли съда да постанови съдебен акт, с който
да потвърди обжалваното съдебно решение. Претендира присъждане на разноски.
Представя списък по чл.80 от ГПК.
Предявен е от Л.А.К. срещу В.Т.Д. и Л.Ц.Д. установителен
иск с правно основание чл.124, ал.4 ГПК за признаване за установено, че
пълномощно, рег. №1491 по описа на нотариус М.Е., от 14.02.2001г., с което Л.А.К.
е упълномощила В.Т.Д. да се разпореди със собствения й недвижим имот, находящ
се в град София, ж.к.„*******, е неистински документ.
Софийският градски съд, като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена
подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са събрани
доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят
установената фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия
съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция
доказателства, които са правилно обсъдени и преценени към релевантните за спора
факти и обстоятелства.
Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Въззивната жалба, с която съдът е
сезиран, е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана
страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на
въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в
обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови обжалваното
съдебно решение, с което е уважен предявения иск, първостепенният съд е приел,
че съобразно разпределената с доклада, по реда на чл.146 ГПК, доказателствена тежест ищцата - Л.А.К. е доказала наличието на правопораждащите
факти, на които основава исковата си претенция. СРС
е кредитирал приетите по делото две експертни заключения на съдебно-почеркови
експертизи, по които вещите лица са изследвали процесното пълномощно и въз основа
на наличието на множество признаци са достигнали до общ извод, че е налице
кражба на ръкописен текст „Л.А. К.” и положен подпис под него в долен десен ъгъл на пълномощно от 14.02.2001г..
Въз основа на констатациите на вещите лица е обоснован краен извод, че ищцата
не е имала намерение да направи изявление, каквото е материализирано в процесното
пълномощно, т.е. че същата не е имала намерение да упълномощи ответника - В.Т.Д.
да се разпореди със собствения й недвижим имот, находящ се в град София, ж.к.„*******, което обуславя основателността
на предявения иск. Така изложените правни аргументи са законосъобразни,
обосновани са при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и при
правилно приложение на закона, поради което настоящият съдебен състав споделя
мотивите на първоинстанционния съд в обжалваното решение и на основание чл.272 ГПК изцяло препраща към тях. Във връзка с доводите във въззивната жалба следва
да се добави следното:
На първо място съдът следва да
разгледа наведеното от въззивниците възражение за недопустимост на предявения
иск, което намира за неоснователно. Постановено е влязло в сила определение от
14.05.2014г. по ч.гр.дело №1362/2014г. по описа на СГС, Т.О., VІ-1 състав, в
което е прието, че доколкото по делото не са ангажирани доказателства досежно
обстоятелството дали ищцата е пропуснала да оспори процесното пълномощно,
респективно дали същото е било изобщо представено по висящото гр.дело №5925/2010г. по описа на
СГС, І Г.О., 1 състав, следва да се приеме, че не е преклудирано правото на
ищцата да предяви самостоятелна искова претенция за установяване на неистинност
на процесното пълномощно в отделно исково
производство и за същата е налице правен интерес от предявяване на
самостоятелен иск с правно основание чл.124, ал.4 от ГПК. Ето защо настоящият
състав намира, че предявеният от Л.А.К. срещу В.Т.Д.
и Л.Ц.Д. установителен иск с правно основание чл.124, ал.4 ГПК за признаване за установено, че
пълномощно, рег. №1491 по описа на нотариус М.Е., от 14.02.2001г., с което Л.А.К.
е упълномощила В.Т.Д. да се разпореди със собствения й недвижим имот, находящ
се в град София, ж.к.„*******, е неистински документ, е допустим. Постановеното
първоинстанционно решение е валидно /не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират
условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна
власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното
съдържание/, както и е допустимо /съдът е разгледал предявения иск като му е
дал правилна правна квалификация/.
На следващо място настоящият
състав следва да разгледа наведените във въззивната жалба доводи досежно
допуснати процесуални нарушения от СРС, довели до накърняване правото на защита
на въззивниците-ответници. Неоснователно е релевираното от въззивниците
оплакване за недопускане от страна на районния съд на нова съдебно-почеркова
експертиза, както и тройна такава, въпреки своевременно направеното в този
смисъл искане. В съдебно заседание на 15.04.2016г. с оглед изрично заявеното становище
на процесуален представител на ответниците - адв.Т., че оспорва констатациите
на вещото лице в изготвена единична съдебно-почеркова експертиза в частта
относно извършена кражба на ръкописен текст и положен подпис под него на ищцата
върху оспореното пълномощно, СРС е допуснал тройна съдебно-почеркова
експертиза, със задачи идентични на приетата единична съдебно-почеркова
експертиза. Още повече - в следващо съдебно заседание на 27.05.2016г. е прието
заключение на изготвената тройна съдебно-почеркова експертиза, като не е
заявено становище от адв.Т. за оспорване на същата. Следователно противно на
изложеното във въззивната жалба следва да се приеме, че първостепенният съд е
уважил изцяло искането на ответниците за допускане на тройна съдебно-почеркова
експертиза, предвид на което не е нарушен принципа на равнопоставеност между
страните в каквато насока са изложени доводи във въззивната жалба. Не е налице
допуснато от първостепенния съд процесуално нарушение в хода на съдебното
производство, довело до ограничаване правото на защита на ответниците-въззивници
в процеса. Обжалваното съдебно решение е постановено при правилно разпределена
доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и при изпълнение на
задълженията, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е
обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху
приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон.
По доводите във въззивната жалба, касаещи материалната незаконосъобразност
на оспореното решение, съдът приема следното:
От
съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се установява по
категоричен начин, че е налице кражба на ръкописен текст „Л.А. К.” и положен подпис под него в долен десен
ъгъл на пълномощно от 14.02.2001г.. В тази насока са направените изводи на
експертите - графолози както в приетата по делото единична, така и в тройната
съдебно-почеркова експертиза. Изводите на вещите лица са направени въз основа
на изследвани множество признаци в процесното пълномощно, изразяващи се в мястото и начина на
полагане на подписа
на ищцата за упълномощител спрямо текста на пълномощното, наличието на добавен
щрих при изписване на фамилното име на ищцата, наличието на ръкописни добавяния
на цифри, наличието на различие в химикалната паста, с която са изпълнени
ръкописните текстове, както и наличието на натискови щрихи, което се дължи на
изписването на имена и полагането на подписи върху множество документи.
Приетите по делото заключения на съдебно-почеркови експертизи - единична и
тройна, са обосновани, напълно аргументирани са и подробни, поради което
правилно са кредитирани от първостепенния съд като обективни и компетентни
изготвени. Заявените с въззивната жалба общи
възражения не сочат необоснованост на приетите по делото заключения
на съдебно-почеркови експертизи - единична и тройна, и като отчита че не са подкрепени от събрани по
делото доказателства, въззивният съд приема за неоснователни.
С
оглед на горното въззивният съд обосновава извода, че ищцата с допустимите в
закона доказателствени средства е доказала, че пълномощно, рег. №1491 по описа
на нотариус М.Е., от 14.02.2001г., с което Л.А.К. е упълномощила В.Т.Д. да се
разпореди със собствения й недвижим имот, находящ се в град София, ж.к.„*******, представлява
неистински документ и същият не
обективира нейната воля да упълномощи ответника да извърши действия, описани в
пълномощното. Предявеният установителен иск с
правно основание чл.124, ал.4 ГПК е доказан по своето основание и като такъв следва да бъде уважен. Първоинстанционния съд е
достигнал до същия правен извод по отношение на основателността на предявения
иск, поради което обжалваното съдебно
решение следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно на основание чл.271, ал.1 от ГПК.
По разноските:
С оглед изхода на спора пред
настоящата инстанция право на разноски има въззиваемата страна. Възражението на въззивниците,
чрез процесуален представител по реда на чл.78, ал.5 от ГПК по отношение на
размера на претендираното от въззиваемата страна адвокатско възнаграждение е
неоснователно и немотивирано. Платеното адвокатско възнаграждение от 1000 лв.
за един адвокат не се явява прекомерно, не надвишава нормативно установените
размери по Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, както и е съобразено с фактическата и правна сложност на спора.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК въззивниците-ответници следва да бъде осъдени
да заплатят на въззиваемата страна -ищца сумата от 1000.00 лв.,
сторени разноски за платено адвокатско възнаграждение съгласно приложен списък
по чл.80 от ГПК и доказателства, удостоверяващи извършеното реално плащане.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №12247 от 02.08.2016г., постановено по гр.дело №44396/2011г. по
описа на СРС, І Г.О., 42-ри състав.
ОСЪЖДА В.Т.Д., с ЕГН **********, и Л.Ц.Д., с ЕГН **********,***; да
заплатят на Л.А.К., с ЕГН **********,***; на основание чл.78, ал.1 от ГПК
сумата от 1000.00 лв. /хиляда лева/, платено адвокатско възнаграждение за
въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД при условията на чл.280, ал.1 от ГПК в едномесечен срок от
съобщението до страните, че е постановено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: 1./
2./