Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Плевен, 18.02.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
VІІ-ми граждански състав в
открито заседание, на петнадесети февруари през две хиляди и деветнадесета
година в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ :ЗОРНИЦА БАНКОВА
При секретаря Поля Цанева като разгледа докладваното от
съдия Банкова гражданско дело №5779 по описа на съда за 2018г., за да се
произнесе взе предвид следното :
Искове с правно основание чл. 422 вр.
чл. 124 от ГПК
Пред ПлРС е постъпила ИМ
от «А1България» /»Мобилтел»/ ЕАД против Д.Й.Т., в която се твърди, че между кредитора „Мобилтел” ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление *** и длъжника е сключен договор за далекосъобщителни
услуги.Твърди се, че не са изпълнени условията за заплащане на услугите, което
е наложило и прекратяване на договора.Твърди се, че е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№146/2018г на ПлРС.Длъжникът не е бил
открит по проведена процедура по чл.47 от ГПК и е разпоредено да се предяви иск
от кредитора. С настоящата ИМ е предявен иск с правно основание чл.124 от ГПК, за установяване задължение в размер на 281,31лв. ,главница по Договори№М2826342/11.07.2011г., М№3625903/16.05.2013г. и
М3643222/31.05.2013г., ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на същата, за които суми и издадена заповед по чл.410
от ГПК по ч.гр.д.№146/18г.
по описа на РС-Плевен.Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, като
е признал предявения иск.
Съдът, след като се
съобрази със становищата на страните и събраните по делото писмени, прецени ги
по реда на чл. 235 ал.2 от ГПК и прие за установено от фактическа и правна
страна следното :
Видно от приложеното гр.д.№ 146/2018г. по
описа на РС-Плевен е, че ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за
изпълнение срещу ответника, като длъжникът е осъден да заплати на ищеца сумата сумата
281,31 лв., представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга, ведно с
мораторна лихва в размер на 77.44 лв., ведно със законната лихва, считано
от п.к. 05.01.2018 г. до изплащане на
вземането, както и направени деловодни разноски в размер на 25 лв. и адвокатски
хонорар в размер на 180 лв.
Вземането произтича от
следните обстоятелства: по договори за далекосъобщителни услуги №
М2826342/11.07.2011 г., М3625903/16.05.2013 г., М3643222/31.05.2013 г.
Претенцията
на ищеца за главница
, намира своето правно
основание в разпоредбата на чл. 422 от ГПК. Налице е спор между страните
относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед за
изпълнение по ч. гр. д. по описа на Плевенския районен съд. Предявените искове са допустими, тъй като
във всички случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на
предвиден в закона несъдебен акт /несъдебно изпълнително основание/ и е
постъпило възражение от длъжника в установения двуседмичен срок, респ.
заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, заявителят
/кредиторът/ разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки
претенцията по чл. 422 от ГПК. Разгледани по
същество, исковете са неоснователни.
Вземането
на ищеца „А.Б.” ЕАД произтича от сключен договор за предоставяне на електронни
съобщителни услуги. По делото са
приложени фактури, издадени от ищеца, които не са оспорени в преклузивния срок
по чл.193 от ГПК и по които липсва плащане от страна на ответницата. Общата стойност на ползваните и
неплатени услуги по тези фактури възлиза на сумата от 281,31лв. Тук е мястото да се отбележи, че ответницата не е
представила доказателства, че е оспорила месечните си сметки, отразени в
процесните фактури, по реда, предвиден в т. 26. 6 от Общите условия за
взаимоотношенията между “А.Б.” ЕАД и абонатите и потребителите на обществените
мобилни наземни мрежи на оператора. С оглед правилата за разпределение на
доказателствената тежест /чл. 154 ал. 1 от ГПК/ в настоящото производство
ищецът следва да докаже наличието на вземане спрямо ответницата за сумите,
посочени в исковата молба. Това е сторено по надлежния ред, като ищцовото
дружество е провело пряко и пълно доказване на твърдените от него факти. Направено е признание на иска.При тези обстоятелства съдът приема, че
предявеният положителен установителен иск по чл. 422 от ГПК е основателен и
следва да бъде уважен за сумата от 281,31лв., представляваща ползвани и незаплатени
далекосъобщителни услуги.
Съдът приема, че ответникът не е
изпълнил в срок задължението си и с поведението си е станал причина ищецът да
направи разноски по ч.гр.д. и по настоящето дело, които следва да заплати на
ищеца, съобразно уважените претенции.
Съобразно т. 12 от ТР № 4/2013г., съдът следва да се произнесе и относно
разноските в заповедното производство, съобразно изхода на спора, с осъдителен
диспозитив и се осъди ответника да заплати разноските в размер на 160,75лв. общо, съобразно предявената претенция.
Следва да се осъди ответника да заплати
направени разноски в настоящето производство: 305лв., от които 1025лв. д.т. и 180 адвокатско
възнаграждение.
Ответницата е
направила искане, при уважаване на иска, по реда на чл. 241 от ГПК.
Представил е декларация
за семейно и имотно състояние с вписване, че знае, че носи наказателна
отговорност за неверни данни. Съдът намира, че са налице предпоставките по чл. 241 от ГПК, и
направеното искане е основателно. Следва обаче да се разсрочи само вземането,
установено по делото, включващо главница, както и законната лихва върху
главницата до окончателното ѝ заплащане, но не и разноските /в т.см. и
Решение № 226 от 08.06.2017 год. по в.гр. дело № 308 по описа за 2017 год. на
ПлОС /. Следва се разсрочи за шест месеца, като се определи размер на месечна вноска по 46,88лв., ведно със законната лихва върху главницата, като
първата вноска да е платима на 5-то число на месеца, следващ този, в който
решението влезе в сила, а останалите - на всяко следващо 5-то число на
месеците, до окончателното изплащане на съдебно установените вземания.
Вземането за разноски обаче не би могло да бъде разсрочено, както беше посочено
по-горе, и ответникът ще ги дължи на общо основание след влизане в сила на
решението.
По изложените съображения Плевенският районен съд
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО НА ОСНОВАНИЕ чл.422,
ал.1 от ГПК, че Д. Й.Т., ЕГН********** , ДЪЛЖИ на “А.Б.“ ЕАД/предишно наименование Мобилтел“ЕАД/, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, сумата общо 231,31лв.- главница - потребени н
незаплатени далекосъобщителни услуги по договори №
М2826342/11.07.2011 г., М3625903/16.05.2013 г., М3643222/31.05.2013г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението -08.01.2018г. до окончателното изплащане на същата, за които суми е издадена Заповед№88 от 09.01.2018г. по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№146/2018г. на РС-Плевен.
РАЗСРОЧВА, на основание чл. 241, ал.1 ГПК,
изпълнението на решението, с което се
осъдена Д. Й.Т., ЕГН**********, ДА ЗАПЛАТИ на “А.Б.“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***, сумата
ОБЩО 231,31лв.-
главница, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението – 08.01.2018год. до окончателното изплащане на сумата, на шест последователни равни ежемесечни вноски, всяка от
които в размер на 46,88лв. главница,
платими на всяко пето число на всеки месец, считано от влизане в сила на
решението до окончателното изплащане на
съдебно признатото с решението вземане.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Д. Й.Т., ЕГН**********,
ДА ЗАПЛАТИ на “А.Б.“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, направените разноски в
исковото производство в размер общо 305лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК Д. Й.Т., ЕГН**********, ДА ЗАПЛАТИ на “А.Б.“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, направените разноски общо
от 160,75лв.- разноски по ч.гр.д.№146/2018г. по описа на ПлРС, съобразно
заявената претенция.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните, с въззивна жалба.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :