Определение по дело №326/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е образувано по подадена частна жалба от М. И. В. против протоколно определение № 6375/28.11.2011 г., постановено по гр.д. № 1860 по описа за 2010 г. на РС-Р., с което производството е прекратено в частта по предявения иск за установяване правото на собственост върху 2/3 ид.ч. от недвижим имот - овощна градина от 1 дка,намираща се в м. “К.”, представляваща част от имот с идетификационен № 02676.23.22 по одобрената кадастрална карта на гр. Б..

Сочи се от жалбоподателя, че определението е неправилно, необосновано, постановено в противоречие със събраните доказателства и процесуалните правила. За да прекрати производството съдът е приел, че е налице произнасяне по същия иск със сила на присъдено нещо по гр.д. № 436 по описа за 2007 г. на РРС, което е процесуална пречка за повторното му разглеждане. Изводът според жалбоподателката е необоснован, тъй като е направен преди събирането на допустимите и относими към спора доказателства. Преди събирането им не може да се прецени налице ли е идентичност между имота по протокола от 1978 г. на комисия на ГНС-Б. и заявеният по предишното и настоящото дело. По приключилото производство съдът е отхвърлил претенцията й поради недоказана идентичност между имота по протокола и заявения. Сега е лишена от възможността да докаже, че между заявения по прекратеното производство и този по протокола от 1978 г.е налице идентичност, което е и косвено доказателство за различие на имотите предмет на двете съдебни производства.Приетата от съда идентичност между имотите, предмет на двете дела и описания в протокола е обстоятелство, което не е доказано.Съдът не е съобразил, че произнасянето по приключилото дело е за придобиване собствеността по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, докато твърденията по настоящото са за придобиване на основание § 4б. Няма идентичност и между страните. Затова се иска отмяна на атакувания акт.

Ответниците не са изразили становище по частната жалба.

Жалбата е допустима, но неоснователна.

Първоинстанционният съд е прекратил производството по гр.д.№ 1860 по описа за 2010 г. на БРС в частта по предявения иск за установяване правото на собственост върху 2/3 ид.ч. от недвижим имот, представляващ овощна градина с площ от 1 дка, намираща се в м. “К.”, в землището на гр. Б., която представлява част от имот с идентификационен № 02676.23.22 по одобрената кадастрална карта на гр. Б., при съседи за целия поземлен имот: имот с идентификатор 02676.23.6, имот с идентификатор 02676.23.8, имот с идентификатор 02676.10 и имот с идентификатор 02676.23.12, с площ от 1,399 дка. Приел е, че е налице предпоставката визирана в чл. 299, ал. 1 от ГПК- спор, който не може да бъде пререшаван, тъй като е разрешен с влязло в сила решение по гр.д. № 436 по описа за 2007 г. на РРС, който се е развил между едната ищца-М. В. и ответниците по настоящото дело. Въз основа на заключение на експерта е приел идентичност на имота предмет на двата иска, както и че е налице идентичност на придобивното основание и на фактите, на които М. В. основава правото си на собственост по двете дела – трансформиране на право на ползване в право на собственост, СИО и наследяване от съпруга й Н. В..

Определението е законосъобразно

Според чл. 299, ал. 1 и 2 от ГПК спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван освен в случаите, когато законът разпорежда друго като повторно заведеното дело се прекратява служебно от съда.

Видно е, че с влязло в сила решение по гр.д. № 436/2007 г. по описа на РРС предявения от М. В. иск за приемане за установено, че в качеството й на наследник на Н. А. В., починал през 1998 г., е собственик на 2/3 ид.ч. от недвижим имот, представляващ овощна градина в м. “К.” землището на гр. Б. с площ 1 000 кв.м.,при съседи Д. К. и Д. Ч., ведно с построената върху имота постройка против ответниците, които са ответници и по настоящия иск, е отхвърлен. Видно е, че въззивният съд в постановеното от него решение е разгледал наличието на предпоставките както на § 4а, така и тези на § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Ето защо доводите на жалбоподателката, че приключилото производство е с правно основание § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, а настоящото производство е с друго правно основание - § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ - са абсолютно несъстоятелни. Изрично окръжният съд е посочил в решението си, че следва да се изложат съображения по отношение и на двете материални разпоредби, което е и направил в постановения от него акт. В този контекст доводите на жалбоподателката, според които исковете по приключилото и настоящото дело са с различни правни основания са необосновани. При твърдения, че настоящото производство е по § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ и предвид, че в приключилото производство е разгледана от въззивния съд и тази хипотеза, то настоящият състав счита, че са налице условията на чл. 299, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ГПК за прекратяване на делото, поради разрешаването на спора с влязло в сила решение - на същото основание, между същите страни и за същото искане, който не може да бъде пререшаван.

Изтъкнатото в жалбата като самостоятелно основание за незаконосъобазност на атакуваното определение - липса на идентичност между страните - настоящият състав счита за несъстоятелно. Очевидно е, че жалбоподателката е била ищца в приключилото производство и по отношение на нея е формирана сила на пресъдено нещо т.е. тя е в кръга на лицата, които се обхващат от субективните предели на СПН. Извън тях са неучаствалите в предишното производство А. и И. В., които са ищци по настоящото дело, но те не са атакували съдебния акт . М. В. не може да брани чужди права, освен ако законът го позволява, за което обаче няма доводи.

Твърдението й за липса на идентичност на имота предмет на двете дела, също е несъстоятелно. Видно е, че имотът по приключилото производство е индивидуализиран с площта и съседите според нот. акт № 103/1994 г., издаден на основание § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като за същият този имот, предмет на нотариалния акт според изложените обстоятелства в исковата молба по настоящото производство се твърди, че е идентичен на част от имота по одобрената кадастрална карта с идентификационен номер 02676.23.22. Затова и твърдението на жалбоподателката за идентичност на имота според протокола на комисията на ГНС-Б. от 1978 г. и предмета на настоящото производството /което сочи, че е била лишена да докаже/, според съда потвърждава приетото от районната инстанция за идентичност на предмета между двете производства, тъй като в приключилото е съобразен именно този протокол, с който е предоставено ползването на имота на съпруга й и който протокол се съдържа в изпратената по делото от общината преписка. Очевидно и по двете дела се претендира трансформираното право на ползване в право на собственост относно имот, предоставен с протокол от 1978 г. на съпруга й за ползване. Ето защо съдът счита доводът за неустановена идентичност между предмета на делата за неоснователен. Необосновано се твърди още в тази насока, че искът е бил отхвърлен на основание на недоказана идентичност между имота по протокола на комисията на ГНС от 1978 г. и заявения от нея. Видно от мотивите на БОС е посочено като самостоятелно основание за постановения резулат, неустановено идентичност, но между описания в исковата молба и възстановения на ответниците, а не както твърди жалбоподателката между заявения/претендирания/ и този по протокола от 1978 г. По изложените съображения съдът счита атакуваното определение за правилно и законосъобразно поради което го потвържадава.

Водим от изложеното Окръжният съд

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 6375/28.11.2011 г., постановено по гр.д. № 1860 по описа за 2010 г. на РС-Р.

Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването му на станите пред ВКС.

Председател: Членове: