Решение по дело №244/2022 на Административен съд - Разград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 8 декември 2022 г. (в сила от 8 декември 2022 г.)
Съдия: Ива Станчева Ковалакова-Стоева
Дело: 20227190700244
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 19 октомври 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е    194

 

Гр. Разград, 08 декември 2022 год.

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в публично заседание на двадесет и девети ноември две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА

                                                  

при секретаря Ралица Вълчева и в присъствието на прокурора ……  разгледа докладваното от съдията дело № 244 по описа за 2022 год.  и за да се произнесе взе предвид следното:         

          Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по жалба на М. М. А. от гр. И. против Решение № 1012-16-227/1 от 27.09.2022 г. на  ръководителя на ТП на НОИ-Разград, с което е потвърдено Разпореждане № Д-16-000-00-0157277 от 31.08.2022 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите за спиране на  производството по изплащане на парично обезщетение по чл.53 от КСО.

 В жалбата и по същество се твърди, че тези актове се явяват незаконосъобразни, като постановени при допуснати съществени процесуални нарушения, в противоречие на материалния закон и преследваната от него цел. С оглед на това моли съда да ги отмени, ведно със следващите от това законни последици. Претендира и за заплащане на деловодните разноски по производството.

          Ответникът по жалбата, чрез своя процесуален представител, заявява, че тя е неоснователна и недоказана и моли съда да я отхвърли.

Разградският административен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, които съобрази с доводите и становището на страните, приема за установено следното:

          Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл.118, ал.1 от КСО,  от надлежна страна срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. Разгледана по същество тя се явява основателна по следните фактически и правни съображения:

          Административното производство е образувано във връзка с подадено от жалбоподателката Заявление - декларация за изплащане на парично обезщетение за отглеждане на малко дете на основание чл. 53 от КСО ( л.12). Обезщетението е отпуснато на основание чл. 54к от КСО и изплащано до 31.07.2022 г. Неин последен работодател и осигурител е бил ЕТ „Н.- Р. Н.“, гр. Исперих.

По повод съмнения за допуснати нарушения на осигурителното законодателство на основание чл. 107 от КСО и чл. 29, ал. 1 от Инструкция № 1 от 3.04.2015 г. за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на Националния осигурителен институт, със заповед на ръководителя на ТП на НОИ – Разград (л. 16) е възложено да се извърши проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на ЕТ „Н.- Р. Н.“ от посочения там контролен орган на ТП на НОИ. Тази проверка е приключила и резултатите от нея са отразени в Констативен протокол № КП-5-16-01117471/19.04.2022 г. ( л. 13- л. 15). 

В него е посочено, че за относимия период са назначавани лица по трудови правоотношения, които са осигурявани за много кратък период (от 3 дни до един месец), след което на същите са изплащани парични помощи за бременност и раждане, и отглеждане на малко дете. Трудовото правоотношение с тях е прекратено веднага след изтичане срока на отпуска по чл.164 от КТ. Лицата са черпили права и за изплащане на парични обезщетения за безработица. Предвид установените факти, осигурителят ЕТ “Н. – Р. Н.“, гр. Исперих е категоризиран, като рисков осигурител, в който се назначават лица по трудови правоотношения с цел да получават парични обезщетения и помощи от ДОО, както и да придобиват трудов и осигурителен стаж, без да осъществяват реална трудова дейност.

Конкретно за жалбоподателката е посочено, че е в трудово отношение от 20.08.2021г. и осигурена само за 3 дни, след което са  ѝ изплащани парични обезщетения за бременност и раждане и за отглеждане на дете до 2 г. възраст. Тя е била назначена на длъжността „чистач/хигиенист“, като през този период на същата длъжност е имало назначено друго лице (Р. С. Ш.),  което не е ползвало отпуск и не е отсъствало от работа. При това, имайки предвид дейността на фирмата (счетоводни и одиторски дейности, данъчни консултации) и малката площ на ползваните за офис помещения, контролният орган е приел, че не е било необходимо да се назначава още едно лице, което да извършва тази дейност. В заключение той е посочил, че констатациите при проверката сочат, че проверяваният търговец фиктивно назначава лица по трудови правоотношения с цел придобиване на осигурителни права и следва да бъде категоризиран като рисков.

          При тези данни и в съответствие с разпоредбата на чл.108а от КСО с Писмо изх. №2113-16-1132/15 от 17.05.2022 г. (л. 33) е сезирана Окръжна прокуратура – Разград за предприемане на действия по компетентност. По повод сигнала е разпоредено на ОДМВР да извърши проверка, която е започнала на 01.06.2022 г. и приключила на 05.09.2022 г., за което е образувана преписка №330000-19530/2022 г. по описа на Сектор „Противодействие на икономическата престъпност“ при ОДМВР- Разград, видно от приложените писма изх. № 330000-23429/07.07.2022  г. (л.37) и №330000-40107/ 24.11.2022 г. (л. 62). Към  настоящия момент с Постановление от 26.09.2022 г. на прокурор при Окръжна прокуратура –Разград ( л. 28- л. 32), а в последствие и с Постановление от 26.10.2022 г. на прокурор при Районна прокуратура- Разград ( л. 49- л. 54) е отказано да се образува досъдебно производство за извършени престъпления от общ характер по подадения сигнал от ръководителя на ТП на НОИ- Разград.

При така установените факти и обстоятелства е издадено процесното Разпореждане № Д-16-000-00-0157277 от 31.08.2022 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите ( л. 10). С него на основание чл. 40, ал. 4 от КСО е спряно производството за изплащане на парично обезщетение по чл.53 от КСО  на М. М. А., поради съмнения за злоупотреба със средства на ДОО, за което с Писмо изх. №2113-16-1132/15 от 17.05.2022 г. е уведомена Окръжна прокуратура – Разград за извършване на проверка.

Този акт е обжалван пред Ръководителя на ТП на НОИ - Разград по реда на чл.117 от КСО, който със свое  Решение №1012-16-227/1 от 27.09.2022 г. е отхвърлил жалбата, като е възприел изцяло фактическите констатации и правни изводи, изложени в него. Това решение е предмет на съдебен контрол в настоящето производство.

Оспореното решение е валиден административен акт, като издаден в предвидената писмена форма от оправомощен административен орган, в кръга на неговата териториална и материална компетентност.  То обаче е постановено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и норми и в противоречие с материалния закон.

В оспореното разпореждане не е посочено прецизно правното основание за спиране на изплащането на отпуснатото обезщетение. В разпоредбата на чл. 40, ал. 4 от КСО се съдържат три хипотези ( чл. 40, ал. 4, т. 1, т.2 и т. 3 от КСО), при които компетентното длъжностно лице издава разпореждане за спиране на производството по отпускането или изплащането на обезщетенията за временна неработоспособност, трудова злополука или професионална болест, трудоустрояване, бременност и раждане, отглеждане на дете до 2-годишна възраст, осиновяване на дете до 5-годишна възраст и отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя). Тава са случаите когато:

1. са обжалвани актове на органите на медицинската експертиза;

2. е необходимо да бъде извършена проверка от контролен или друг компетентен орган относно обстоятелства от значение за правото или размера на обезщетението; в този случай спирането е до приключване на проверката, но за не повече от 6 месеца;

3. не са предоставени данни за издадените болнични листове и решенията по обжалването им в регистъра по чл. 33, ал. 5, т. 12 от КСО.

Следователно компетентното длъжностно лице е следвало  изрично да посочи коя от тези хипотези е приложима в настоящия случай. Едва в решението на ръководителя на ТП на НОИ се навеждат доводи, че производството по изплащане на отпуснатото обезщетение за отглеждане на дете до 2-годишна възраст е спряно на основание чл. 40, ал. 4, т. 2 КСО.

Според чл. 40, ал. 4, т. 2 от КСО производството по изплащане на обезщетение се спира, когато е необходимо да бъде извършена проверка от контролен или друг компетентен орган относно обстоятелства от значение за правото или размера на обезщетението.

В разпоредбата на чл.52а от КСО е посочено кои лица  имат право на това обезщетение. Това са осигурените лица за общо заболяване и майчинство, които имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Размерът на обезщетението се определя със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване и не зависи от осигурителния доход на лицето.

Анализът на относимата нормативна уредба сочи, че за да се прецени дали едно лице има право да получава обезщетение за отглеждане на  дете до навършване на 2-годишната му възраст, е необходимо да се провери дали то е осигурено лице по смисъла на КСО и дали има 12 месеца осигурителен стаж, през който е осигурено за съответния риск (общо заболяване и майчинство). Тази преценка се извършва от органите на НОИ въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО и представените пред тях писмени документи, а при необходимост и след извършване на проверки или ревизии ( по арг. на чл. 107 и чл. 108 от КСО). Няма пречка проверка на относимите обстоятелства да се извърши и от друг административен орган съобразно неговата материална компетентност. По правило това са контролни органи на Националната агенция по приходите, Дирекция „Инспекция по труда“ и др. Прокуратурата обаче не е административен орган, който извършва проверки по смисъла на чл. 40, ал. 4, т. 2 от КСО. Нейните функции и правомощия са разписани в чл. 127 от Конституцията на Република България, разпоредбите на глава VІ от Закона за съдебната власт и на глава V от Наказателно-процесуалния кодекс. Според тях  прокуратурата е орган на съдебната власт, като нейната основна дейност е свързана с разследването на деяния, които съставляват престъпления от общ характер, привличането към наказателна отговорност на лицата, които са извършили такива престъпления и поддържането на  обвинението срещу тях.

Наред с това следва да се отбележи, че законодателят не е предвидил възможност изплащането на отпуснатото обезщетение по чл. 53 от КСО да се спира „поради съмнения за злоупотреба със средства на ДОО“, както е посочено в процесното разпореждане. При наличието на данни за причинени щети на ДОО от неправомерно извършени  осигурителни разходи, контролните органи на НОИ разполагат с правомощието да издадат ревизионни актове за начет срещу физическото лице и/или неговия осигурител ( чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО).

Също така липсва и възможност това производство да се спира при евентуално установени данни за извършено престъпление от значение за правото или размера на обезщетението. Такава възможност е предвидена с разпоредбата на чл. 95, ал. 1, т. 5 от КСО, но тя касае само изплащането на пенсии и е неприложима в настоящето производство.

Въз основа на така изложените фактически и правни съображения съдът намира, че оспорените административни актове са издадени при допуснати процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон.

В случая обстоятелствата, които са от значение за правото и размера на обезщетението по чл. 53 от КСО, са били установени с надлежни доказателства, в това число и с констативен протокол, съставен след извършена проверка на осигурителя. Неправилната  преценка на тези доказателства при отпускане на обезщетението не може да послужи като основание за спиране на неговото изплащане по реда и при условията на чл. 40, ал. 4, т. 2 от КСО.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК жалбоподателят има право на сторените деловодни разноски. Същите са своевременно предявени и доказани в размер на 300 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение.

Мотивиран така Разградският административен съд

 

 

Р    Е    Ш    И   :

 

ОТМЕНЯ  Решение № 1012-16-227/1 от 27.09.2022 г. на  ръководителя на ТП на НОИ - Разград, с което е потвърдено Разпореждане № Д-16-000-00-0157277 от 31.08.2022 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите за спиране на  производството по изплащане на парично обезщетение по чл.53 от КСО на М. М. А. от гр. И.

ОСЪЖДА ТП на НОИ – Разград да заплати на М. М. А. от гр. И. сумата от 300 (триста) лева- дължими деловодни разноски.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 119 във вр. с чл. 117, т. 2, б.“ж“ от КСО.

 

 

СЪДИЯ : /п/