№ 1321
гр. Бургас, 22.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20232100501964 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Подадена е въззивна жалба от Д. Д. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б.,
ж.к. „М. р.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. *, чрез процесуален представител адв. Антон Стоянов,
срещу решение № 2092/13.10.2023 год. по гр.д.№ 1867/2023 год. по описа на Бургаския
районен съд, с което са отхвърлени предявените искове от Д. Д. С., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. Б., ж.к. „М. р.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. *, срещу Д. С., роден на
**********г., гражданин на Р.Ч., за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
общо 800 лв. /по 400 лв. на месец/, представляваща дължима издръжка за периода
01.02.2023г. – 29.03.2023г., както и за заплащане издръжка в размер на 400 лв. месечно,
считано от 29.03.2023г. /датата на предявяване на иска/, до настъпване на основания за
нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за забавено плащане.
Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно и необосновано –
постановено в противоречие с материалния закон и при неправилен анализ на
доказателствата. Сочи се, че задължението за заплащане на издръжка на учащо се
пълнолетно дете не е безусловно, но в случай, че ответникът оспорва нуждата на детето,
негова е тежестта на доказване относно липсата на такава нужда, като той следва да
установи и обстоятелството, че даването на издръжка би съставлявало особено затруднение
1
за него. Твърди се, че по делото са установени всички предпоставки за уважаване на
предявените искове, но районният съд в противоречие със събраните доказателства,
включително относно трудовата ангажираност на бащата на работа в Н. З., е направил
необосновани правни изводи за неоснователност на предявените искове. Иска се отмяна на
обжалваното решение, уважаване на предявените искове и присъждане на съдебните
разноски.
В дадения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от адв. Недялка Атанасова
в качеството и на назначен от съда особен представител на ответника по предявените
искове Д. С., роден на **********г., гражданин на Р.Ч., в който са изложени подробни
съображения за неоснователност на въззивната жалба и за правилност на обжалваното
решение. Твърди се, че претенциите на ищцата са недоказани, тъй като не е установен
дохода на ответника и възможността му да дава издръжка на пълнолетното си дете, поради
което обжалваното решение следва да бъде потвърдено от въззивния съд.
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице и е допустима.
С горепосоченото решение Бургаският районен съд се е произнесъл по обективно
съединени искове за издръжка с правно основание на първия иск чл.144 от СК, вр. чл.149 от
СК, а на втория - чл.144 от СК.
В открито съдебно заседание на въззивния съд страните чрез процесуалните си
представители поддържат изразените становища.Въззивницата не поддържа искането си за
присъждане на съдебни разноски.
Обжалваното решение е валидно и допустимо, постановено по исковите претенции
на Д. Д. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б., ж.к. „М. р.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. *,
със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Граф Игнатиев“ №7, чрез адв. Антон Стоянов, срещу Д.
С., роден на **********г., гражданин на Р.Ч., за осъждане на ответника да заплати на
ищцата - негова дъщеря, дължима издръжка за периода преди предявяване на иска – от
01.02.2023 г. до 29.03.2023 г. по 400 лв. месечно или сумата от общо 800 лв., както и да
заплаща на ищцата издръжка в размер на по 400 лв. месечно, считано от 29.03.2023г., до
настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва
за забавено плащане. В исковата молба се твърди, че съгласно съдебно решение ищцата е
настанена до завършване на средно образование при нейните б. и дядо по майчина линия,
които са пенсионери с малки пенсии, но въпреки това те осигуряват издръжката й. Сочи, че
считано от 31.01.2023 год. е пълнолетна, но продължава средното си образование, като няма
доходи и възможност да се издържа от имущество, поради което за нея е налице нужда от
осигуряване на издръжка от ответника. Сочи, че майка й е инвалидизирана поради
заболяване от множествена склероза в напреднал стадий и се нуждае от средства за лечение,
поради което няма възможност да участва в издръжката й, но ответникът, когото не е
виждала в съзнателния си живот и до момента не е участвал в нейната издръжка, предвид
обстоятелството, че работи и живее в Н. З. където средният доход е 3083 щатски долара, има
възможност да й осигурява издръжка в претендирания размер от по 400 лв. месечно.
Ищцата поддържа предявените искове, ангажира доказателства.
2
Ответникът, чрез назначения от съда особен представител е депозирал отговор на
исковата молба сочи, че предявените искове са неоснователни, тъй като не е установено, че
бащата би могъл да осигурява издръжка за пълнолетната си дъщеря, без особени
затруднения за него. Направено е искане за отхвърляне на предявените искове.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид изложеното по-горе и събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от представеното удостоверение за раждане ищцата Д. Д. С., е родена на
**.**.**** год. в Н. З. от майка М. Г. Ч. – българска гражданка и баща Д. С. – ч. гражданин.
С решение №1431/11.12.2009 год. по гр.д.№2680/2009 год. по описа на Бургаския
районен съд ответникът по делото е бил осъден да заплати месечна издръжка на дъщеря си –
ищцата по делото за минал период в размер на общо 1200 лв., както и да й заплаща месечна
в размер на 100 лв., считано от 10.04.2009 год. до настъпване на причина за изменение или
прекратяване на издръжката. Задължението за заплащане на месечна издръжка в размер на
100 лв. е прекратено с настъпване на пълнолетие на ищцата на 31.01.2023 година.
От представеното по делото решение №514/09.03.2023 год. по гр.д.№565/2023 год.
по описа на Бургаския районен съд се установява, че е продължено настаняването на ищцата
в дома на нейните б. и дядо по майчина линия в гр.Бургас, за срок до завършване на
средното й образование, но не повече от 20-годишна възраст, или до настъпване на законови
основания за прекратяване на настаняването. От мотивите към решението и от безспорните
обстоятелства по делото се установява, че грижата и отглеждането на ищцата още от най-
ранна детска възраст са били възложени на нейните б. и дядо по майчина линия. Установява
се, че майката на ищцата страда от множествена склероза, от дълги години постоянно
пребивава в Н. З., където е включена в програма за осигуряване на лечение, като не е била и
не е в състояние да се грижи за дъщеря си и да я издържа. Установява се, че ответникът по
делото изцяло се е дезинтересирал от дъщеря си още когато е била съвсем малка, след като
тя и майка й са напуснали Н. З. когато ищцата е била на година и четири месеца и са
пристигнали в България. Ответникът не е полагал грижи за дъщеря си, не е осигурявал
издръжка до нейното пълнолетие или след това.
От приложените по делото служебна справка от системата ЕСГРАОН и писмо от
МВР се установява, че няма регистрирани данни ответникът да е посещавал Република
България, като същият няма регистриран адрес на територията на страната.
Съгласно представено удостоверение, към момента на предявяване на исковете
ищцата е редовна ученичка от ** клас на ПГЧЕ“Васил Левски“-Бургас, а за учебната
2023/2024 година е в ** клас, като през **** година и предстои завършване на средното
образование и абитуриентски бал.
Свидетелката Д. Ч. - б. на ищцата по майчина линия сочи, че Д. е родена в Н. З..
Майката й /д. на свидетелката/ довела Д. в България в дома на свидетелката и нейния
съпруг, когато била на една година и четири месеца и от тогава грижи за детето полагат
свидетелката и нейния съпруг, като те осигуряват нейната издръжка към момента.
3
Свидетелката сочи, че родителите на ищцата живели заедно в Н. З., но влошеното
здравословно състояние на майката на ищцата наложило двете да се приберат в България.
След като оставила ищцата в дома на свидетелката, д. й трябвало да се върне в Н. З. за да се
лекува. Нежеланието на ответника да бъде част от живота на ищцата и нейната майка
проличало от това, че по време на престоя в България, ответникът изпратил съобщение на
съпругата си, че е по-добре да си остане в България. След връщането на д. на свидетелката в
Н. З., родителите й се разделили, като ответникът се преместил да живее в друг град в Н. З..
Към момента майката на ищцата също е в Н. З. и провежда лечение, тъй като е с 95%
инвалидност. Свидетелката знае от дъщеря си, че ответникът има друго семейство и други
две деца, че живее на квартира, като работи в овощни градини и се занимава с отглеждане
на киви. Свидетелката сочи, че ищцата не поддържа контакти с ответника, той никога не се
е интересувал от нея и не е осигурявал средства за издръжката й, но към м.10.2023 год. й
изпратил 40 лева. Свидетелката не знае как ответникът е намерил внучката й, след като
преди това не е имал никакъв контакт с нея. Свидетелката сочи, че внучката й понякога
получава паник атаки, като веднъж дори припаднала на улицата, но като цяло е здрава и не
страда от болестта на майка си.
Съгласно разпоредбата на чл.144 от Семейния кодекс родителите дължат издръжка
на пълнолетните си деца, ако учат редовно в средни и висши учебни заведения, за
предвидения срок на обучение, до навършване на двадесет години при обучение в средно и
до двадесет и пет години при обучение във висше учебно заведение и не могат да се
издържат от доходите си или от използване на имуществото си и родителите могат да я
дават без особени затруднения.
Съгласно чл.149 от Семейния кодекс издръжка за минало време може да се търси
най-много за една година преди предявяването на иска.
За да бъде определена издръжка в тежест на родител при условията на чл.144 от
Семейния кодекс, когато детето е пълнолетно, следва да се установи наличие на няколко
кумулативно изискуеми предпоставки: пълнолетното дете следва да учи редовно в средно
или висше учебно заведение, то следва да не може да се издържа от доходите си или от
използване на имуществото, а също-родителят следва да може да дава издръжката без
особени затруднения.
Установено е по делото, че като пълнолетно лице ненавършило 20 години, което към
момента на предявяване на исковите претенции и към настоящия момент продължава
средното си образование, ищцата попада в хипотезата на чл.144 от СК.
По делото не се спори относно нуждата на ищцата от издръжка. Не е установено
ищцата да разполага със собствени доходи и имущество, които да й осигуряват
необходимите средства за задоволяване на нормалните потребности на учащ млад човек на
19 години от храна, облекло, социални и културни дейности. Установено е по делото, че
майката на ищцата не е в състояние за отделя средства за нейната издръжка, поради тежко
здравословно състояние и необходимост от постоянно лечение осъществявано през годините
и към момента в Н. З..
4
Страните спорят относно възможностите на бащата да дава издръжка на дъщеря си
без особени затруднения. Действително, възможността на бащата да дава издръжка на
дъщеря си не може да се предполага, а следва да бъде установена по делото. Настоящият съд
намира, че следва да се отчетат спецификите на случая, предвид обстоятелството, че след
като ищцата е била доведена от майка си в България, когато е била на година и четири
месеца, връзката между нея и нейния баща е била изцяло прекъсната. Ищцата никога не е
знаела и не знае точно къде се намира нейният баща, поради което съдът приема, че е в
обективна невъзможност да ангажира преки доказателства относно неговите имуществени и
финансови възможности. При липсата на обективна възможност за ангажиране на преки
доказателства относно имуществените и финансовите възможности на бащата, съдът следва
да извърши анализ на събраните по делото косвени доказателства в този смисъл. Както е
посочено в решение № 50279/11.09.2023г. по г.д. 3876/2021г. на ВКС, IV г.о., не съществува
пречка главното доказване, което е и пълно такова да бъде реализирано чрез косвени
доказателства. При съвкупна преценка на косвените доказателства събрани по делото,
настоящият съд намира за доказани твърденията на ищцата относно това, че ответникът е
работоспособен, че живее и работи постоянно в Н. З. и получава средни за страната в която
живее доходи, които се равняват на около 3080 щатски долара, позволяващи му без
затруднения да й осигурява месечна издръжка за претендираните периоди от по 400 лв.
Обстоятелства в горния смисъл се установяват както от отразеното в мотивите на
цитираните съдебни решения, така и от свидетелските показания на разпитаната по делото
свидетелка Ч.. Настоящият съд взе предвид също, че твърденията на ищцата относно
възможността на ответника да й осигурява издръжка без особени затруднения не са оборени
с други доказателства ангажирани от ответната страна, въпреки, че районният съд е указал
тежестта на доказване за ответника в случай на възражения по твърденията на ищцата.
Предвид изложеното по-горе съдът намира, че по делото са установени
кумулативните предпоставки за уважаване на предявените искове, а като е приел обратното
районният съд е постановил неправилно съдебно решение - постановено в противоречие с
материалния закон чл.144 от СК и събраните доказателства, което следва да бъде отменено,
а спорът – решен по същество от настоящия съд с присъждане в полза на ищцата на месечна
издръжка от по 400 лв. както по претенцията за минал период, така и по претенцията за
периодично плащане на издръжката, считано от предявяване на иска до настъпване на
основания за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за забавено
плащане върху всяка просрочена вноска.
Съобразно изхода от делото на осн. чл.78, ал.6 от ГПК, ответникът дължи държавна
такса върху присъдения размер на издръжката за минало време – 50 лв. и за периодично
дължимата месечна издръжка – 576 лв. – т.е. от общо 626 лв., държавна такса за подадената
от насрещната страна въззивна жалба в размер на 313 лв., както и разноските направени от
бюджета на съда по делото общо от 500 лв. – изплатени суми за възнаграждения на
особения представител за двете съдебни инстанции. Дължимите такси и разноски следва да
бъдат изплатени по сметка на Бургаския окръжен съд.
5
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №2092/13.10.2023 год. по гр.д.№1867/2023 год. по описа на
Бургаския районен съд, КАТО ВМЕСТО ОТМЕНЕНОТО РЕШЕНИЕ ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Д. С., роден на **********г., гражданин на Р.Ч. да заплати на дъщеря
си Д. Д. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б., ж.к. „М. р.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. *,
на осн. чл.144 вр. чл.149 от СК, издръжка за минало време – за периода от 01.02.2023г. –
29.03.2023г. по 400 лв. на месец, т.е.общо сумата от 800 лв. /осемстотин лева/.
ОСЪЖДА Д. С., роден на **********г., гражданин на Р.Ч. да заплаща на дъщеря
си Д. Д. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б., ж.к. „М. р.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. *,
на чл.144 от СК издръжка в размер на 400 лв. месечно, считано от 29.03.2023г. - датата на
предявяване на иска, до настъпване на основания за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва за забавено плащане върху всяка просрочена
вноска.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.6 от ГПК, Д. С., роден на **********г., гражданин на
Р.Ч. за заплати по сметка на Бургаския окръжен съд следните суми: държавна такса от
626 лв. /шестстотин двадесет и шест лева, от която 50 лв. за присъдената издръжка за минал
период и 576 лв. за периодично дължимата месечна издръжка/, държавна такса за
подадената от ищцовата страна въззивна жалба в размер на 313 лв. /триста и
тринадесет лева/, както и разноските направени от бюджета на съда по делото общо от
500 лв. /петстотин лева/- изплатени възнаграждения на особения представител за двете
съдебни инстанции.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6