Определение по дело №404/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е образувано по две въззивни жалби, едната от които е подадена от адв. Л. срещу постановеното решение по гр. дело № 492/2011г. на РС-Разлог, в частта, с която е отхвърлен искът за делба на недвижим имот с идентификатор 02676.501.1147 по кадастралната карта и кадастралния регистър на [населено място], както и на построените в него сграда с идентификатор 02676.501.1147.3 и сграда с идентификатор 02676.501.1147.2, както и в частта, в която е отхвърлено искането на ищците за предоставяне на ползването на процесния имот до приключване на настоящото производство.

Сочи се, че съдът е игнорирал изцяло представените от ищците писмени доказателства, както и гласните такива. Това възражение се обоснована с липсата на изложени съображения в мотивите на решението по представените от ищците доказателства и направените от тях доводи. Според въззивниците, игнорираните доказателства обосновават различни фактически констатации и правни изводи. Твърди се, че в нарушение на разпоредбата на чл. 236, ал. 2 ГПК, съдът не е извършил преценка на представените от ищците писмени доказателства по отделно и в съвкупност, след което във въззивната жалба е направен анализ на тези писмени доказателства и са изведени фактически констатации, такива каквито, според пълномощника на въззивниците, се налагат от представените от ищцовата страна доказателства. Според въззивниците, представените от тях писмени доказателства не са недопустими, неотносими и ненадлежни, както е приел РС, а те съдържат факти, които опровергават удостоверените такива в нот. акт. № 14 от 2009г. издаден по обстоятелствена проверка. Според въззивниците, представлявани от адв. Л., по делото не са приложени от ответниците по иска доказателства, които да съдържат кадастрални данни за това, как са нанесени процесните имотите в КК и как са описани в КР. Направен е анализ на игнорираните свидетелските показания, като според въззивниците, съдът е проявил пренебрежение към ангажираните от тях такива и необосновано е счел, че делбените имоти се ползват от ответниците, които единствено полагат грижи за тяхната поддръжка. Според същите, неправилно РС е приел, че по делото е прието само едно писмено доказателство, което следва да се цени, а именно констативен нотариален акт № 14/2009г. Те излагат подробни възражения срещу констатираните в него факти и считат, че той не установява правата, удостоверени в него. Въззивниците смятат, че неправилно е отхвърлено искането за ползване на делбения имот. Съдът неправилно е предоставил ползването на ответниците, без те са да поискали това и без да е определил размера на обезщетението, което същите следва да заплащат на ищците за ползването на този имот.

Въз основа на изложеното считат, че първоинстанционният акт е необоснован и постановен в нарушение на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде отменен в обжалваната му част и вместо него да бъде постановен нов, с който да бъдат уважени исковете за делба на посочените три поземлени имота, както и искането за предоставяне на ползването на същите до приключване на производството.

Втората въззивна жалба е депозирана от Г. Л. и И. Л.. В нея се сочи, че решението е частично недопустимо, като тази недопустимост се изразява в това, че съдът е допуснал до делба сграда с идентификатор 02676.501.1147.6, която не съществува. Считат, че по аргумент от разпоредбата на параграф 5, т. 46 от ДП на ЗКИР една сграда съществува като такава, дори и в груб строеж, когато в нея са изпълнени ограждащите стени и покривът без или със различна степен на изпълнителни довършителни работи, а такива факти не са установени за сочената сграда. Сочат, че решението е неправилно, защото е постановено в нарушение на материалния закон. В решението, според тях, не е посочено, след като се извършва делба на наследствени имоти, кой е наследодателят на страните, от чие наследство произтича съсобствеността, за да може да се проследят наследствените дялове и за да бъдат правилно определени. На второ място се сочи, че съдът е основал изцяло съдебния си акт върху предходен такъв, а именно решение № 268/17.03.2008г. по гр. дело № 1450/2006г. на ВКС, въз основа на което е определил съсобствеността без да се произнесе в собствения си акт, както са поискали ответниците, по въпроса да бъде установено, че те притежават ¼ ид. част от процесния имот. Твърдят, че ищците не са доказали какви ид. части притежават от него, поради което не е доказана съсобственост по делото. Твърдят, че съдът не се е произнесъл и по направеното от тях възражение в отговора на ИМ за изтекла в полза на ответниците придобивна давност за периода от 1983г. до настоящия момент по отношение на всички имоти. Поддържа се, че атакуваното решение следва да бъде отменено, поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в това, че съдът не се е произнесъл по оспорвания на истинността на документи. Обосновават процесуално нарушение и с липсата на произнасяне относно възражението за изтекла придобивна давност.

Въз основа на изложеното се иска обезсилване на съдебния акт на РС и отмяна на същия в посочената част.

Отговор е постъпил по втората депозирана жалба от адв. Л., в който излага становище, че всички изложени възражения на въззивниците Л. са неоснователни. Отново се прави анализ на събрания по делото доказателствен материал.

Страните не са направили искания по реда на чл. 266 ГПК.

Въз основа на анализ на събраните от първоинстанционния съд доказателства, въззивният състав установи следното от фактическа страна :

Видно е от удостоверение за наследници на Е. И. С., починала на 27.01.1959г., че е оставила като наследници дъщеря си К. С. и синовете си Л. Л., Д. Л., Б. Л. и И. Л.. Последният не оставил низходящи и възходящи наследници, а само сестра си К. С. и братя си Л., Д. и Б. Л.. В резултата на това последните са станали собственици по наследство от своята майка и от своя брат И. Л., от една страна и на собствено основание на по 6/24ид.ч. от процесните имоти.

К. С. е починала през 1991г. и е оставила наследници по закон синовете си Г. С. и Р. С., които са придобили съответно по 3/24ид.ч. от същите. Р. С. също е починал към момента на завеждане на делото и е бил наследен от съпругата си К. С., от сина си В. С. и от дъщеря си И. С., които са получили по 1/24и.д. от наследството, като към момента на завеждане на делото частта на В.(починал през 2004г.) е наследена от неговия син А. В. С..

Л. Л. е починал през 1993г. и е оставил като наследници по закон сина си К. Л. и дъщеря си Ю. И., които притежават по 3/24 ид.ч. от наследството.

Д. Л. е починал през 1995г. и негов наследник по закон към момента на завеждане на делото е синът му В. Д. Л., който е наследил цялата 6/24 ид.ч. на баща му от делбените имоти.

Б. Л. е починал през 1993г. и негови наследници по закон към момента на предявяване на иска за делба са синовете му Г. Л. и И. Л.. Същите са придобили по 3/24 ид.ч. от същите.

Общата наследодателка на съделителите Е. С. и нейните деца К. С., Л. Л., Д. Л., Б. Л. и И. Л. са придобили към м. декември 1942год. на основание наследство и давност правото на собственост върху къща, застроена на 250кв.м., двор от 450кв.м. , градина от 900кв.м., находящи се в [населено място], при съседи Л. П., В. П., К. П., н-ци на П. М., М. В., Е. М. З. и улица. Този факт се установява от съставения констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка №731, т. |||, рег. №1338, дело №593/1942г. на Разложки околийски съдия. Липсват по делото твърдения и данни за извършвани разпоредителни сделки с имотите от лицата, посочени в горния нот.акт като титуляри на правото на собственост. Заедно с изложеното, в този нотариален акт не са посочени по отделно квоти са съсобствениците, поради което следва, че са признати за такива при равни квоти.

С решение №118 от 07.12.1983г. по гр.д.№18/1983г. на Районен съд - Разлог Л Л., Д. Л., Е. Л.-наследница на И. Л., К. С. и Б. Л. са признати за собственици по наследство и давностно владение на парцел V, пл.№1147 в кв. 61 по плана на [населено място], ведно с къщата и плевнята, построени върху него, при съседи Г. П., Л. Ц., н-ци на Б. В. и улица.

За процесния недвижим имот е била подадена декларация от наследници на К. Л. С. на 14.06.1985г., в която е декларирано, че имотът се състои от къща с дворно място и плевня. Видно е от удостоверение № Р 02-1864 , че през периода 1985г. - 1995г. процесният имот( къща с парцел) е бил деклариран като собственост на наследници на К. Л. С..

К. Л. Л. и Ю. Л. И. са се снабдили с констативен нот.акт, издаден на основание представени писмени документи №4, т.||, дело №267/1998г. на нотариус при РС - Разлог, с който са били признати за собственици по наследство на 1/4 ид.ч. от парцел V, пл.№1147 в кв. 61 по плана на [населено място], ведно с 1/4 ид.ч. от построената в същия парцел къща, при съседи Л. П., В. П., К. П., н-ци на П. М., М. В., Е. М. З. и улица.

М. Л. и В. Л. са се снабдили с констативен нот.акт, издаден на основание представени писмени документи №5, т.||, дело №268/1998г. на нотариус при РС - Разлог, с който са били признати за собственици по наследство на 1/4 ид.ч. от парцел V, пл.№1147 в кв. 61 по плана на [населено място], ведно с 1/4 ид.ч. от построената в същия парцел къща, при съседи Л. П., В. П., К. П., н-ци на П. М., М. В., Е. М. З. и улица.

К. С., И. С., В. С. и Г. С. са се снабдили с констативен нот.акт, издаден на основание представени писмени документи №6, т.||, дело №269/1998г. на нотариус при РС - Разлог, с който са били признати за собственици по наследство на 1/4 ид.ч. от парцел V, пл.№1147 в кв. 61 по плана на [населено място], ведно с 1/4 ид.ч. от построената в същия парцел къща, при съседи Л. П., В. П., К. П., н-ци на П. М., М. В., Е. М. З. и улица.

Г. Л., И. Л. и майка им Р. Л. са се снабдили с констативен нот.акт издаден на основание обстоятелствена проверка №20, т.|||, дело №919/1995г. на нотариус при РС - Разлог, с който са били признати за собственици по давностно владение и наследство на дворно място, представляващо парцел V, пл.№1147 в кв. 61 по плана на [населено място], ведно с построените в него къща и плевня, при съседи за целия имот : парцели |V, ХV|, ХХ|, Х|V, Х|||, V|||, V||, V и път. Този нот.акт е бил отменен за 3/4 ид.ч. от описания в него недвижим имот дворно място, представляващо парцел V, пл.№1147 в кв. 61 по плана на [населено място], ведно с построените в него къща и плевня. Тази отмяна е постановена с решение №268/08 от 17.03.2008г. по дело №1450/2006г. на ВКС, с което също е отменено решение от 27.07.2006г. по гр.д.№2037/2003г. на САС в частта, с която е оставено в сила решение №146/02.10.2000г. по гр.д.№1001/2000г. на Б. и ВКС е постановил ново, с което е признал за установено по отношение на Г. С., И. С., В. С., К. Л., Ю. И., М. Л. и В. Л., че Г. Л., И. Л. и Р. Л. са собственици на 1/4 ид.ч. от съсобствения на страните недвижим имот - дворно място, представляващо парцел V, пл.№1147 в кв. 61 по плана на [населено място], ведно с построените в него къща и плевня.

С Акт за узаконяване №6 от 10.07.1998г. на гл.архитект на [община] са узаконени построените без строително разрешение изчезнали обеми от месилник и кухня със сервизни възли. С идентично съдържание е и Акт за узаконяване №7 от 10.07.1998г. на гл.архитект на [община]. Посочено е в тях, че изчезналите обеми са построени от Г., И. и Р. Л..

Г. Л. и И. Л. са се снабдили с констативен нот.акт издаден по обстоятелствена проверка №14, т.||, рег.№1431, дело №178 от 2009г. на нотариус М. К. с район на действие района на РС -Разлог. С него са били признати за собственици по наследство и давностно владение на сграда - месилник с площ от 26кв.м. и сграда - кухня със застроена площ на кухнята от 25кв.м. и на сервизните помещения 9кв.м., построени в северната част на УПИ V, пл.№1147 в кв. 61 по плана на [населено място], целият с площ от 1863кв.м при посочените в него съседи.

Със заповед № РД-09-698/27.12.2005г. на министъра на културата е одобрено решението на Националния съвет по опазване паметниците на културата "Сирлещовата къща", находяща се в [населено място], кв. 61, УПИ V, пл.№1147 от архитектурно - строителен паметник на културата с категория "Местно значение" да бъде понижен на категория "Ансамблово значение".

Останалите писмени доказателства като неотносими към същината на настоящия спор, съдът счита, че не следва да обсъжда.

От приетите заключения на основната и на двете допълнителни съдебно - технически експертизи, изпълнение от вещо лице специалист по кадастър и регулация се установява, че по действата кадастрална карта и регистри на [населено място] процесният парцел V, пл.№1147 в кв. 61 е отразен с идентификатор 02676.501.1147 и в него на място съществуват сгради с идентификатори 02676.501.1147.1 - представляваща жилищна сграда, състояща се от приземен етаж - механа и втори жилищен етаж; 02676.501.1147.2 - кухня със сервизни помещения; 02676.501.1147.3 - сграда месилник и бунар, като месилникът е преустроен в две стаи и таванско помещение, а бунара в стълбищна клетка и тоалетни; 02676.501.1147.4 е плевня; 02676.501.1147.5 е също плевня, която е разрушена и 02676.501.1147.6 е едноетажна сграда на ъгъла на югозападната граница и в груб строеж. Експертът е констатирал също, че след изменението на кадастралната карта със Заповед №КД-14-01-62/20.01.2012г. сградите с идентификатори 02676.501.1147.2 и 02676.501.1147.3 и пространството между тях, което при първоначалното изработване на кадастралната карта пред 2009г. е било празно пространство, е отразена като сграда с идентификатор 02676.501.1147.7. Установил е също, че гл. архитект на [община] е издал гореобсъдените актове за узаконяване на изчезнали обеми по съгласувани проекти от НИПК. Сочи също, че тази сграда с идентификатор 02676.501.1147.7 е търпим строеж по смисъла на параграф 16 от ЗУТ, тъй като е допустима по правилата и нормативите действали по време на изграждането.

Разпитани са свидетели, доведени от двете страни по делото, като при анализа на показанията на свид. К. съдът констатира, че са общи и не съдържат значими за правния спор факти. Такива са само установените от него, че когато е бил дете и е влизал в двора на процесния имот е имало построени къща и плевня, както и че е имало сайванти и колиби. Сочи, че постройката, която на скицата е с идентификатор 02676.501.1147.6 е направена през последните години.

Свидетелят Н. К. в показанията си сочи, че познава К. С., И. С., Г. С., А. С. и В. Л., но не познава К. Л., Ю. Л. и Е. Ц.. За всички твърди обаче, че не ги е виждал в процесния имот през последите 50години. Сочи, че Г. и И. Л. са в този имот и са възстановили изгорелите постройки през 2000година след пожар. Пресъздава свои възприятия за обстоятелството, че плевнята в имота е била ползвана от Б. Л., който е гледал животни.

Свидетелят И. М., който живее в имот, граничещ с процесния твърди, че в него са живели дядо Б. и баба Р., а сега постройките ги ползват Г. и И.. Те са построили според показанията му през последните 15 години нови такива като кухня и сервизни помещения към механата. Този и предходният свидетел сочат, че механата е направена през 1991г. - 1992г. Твърди, че не е виждал В. Л., К. С. и Г. С. да ползват процесните сгради.

От показанията на свид. П. се установява, че като директор на държавно предприятие "Б." е контактувал Б. Л., за да се уговори изграждане в началото на 90-те години на механа в "Сирлещовата къща" , а със самото изграждане се е занимавал синът му Г.. Твърди, че много пъти е ходил в имота и е видял, че в него живеят Б. и Р. Л..

В останалата им част показанията на последните трима свидетели не съдържат факти, касаещи същината на делото, поради което съдът счита че не следва да ги обсъжда. Заедно с това съдът счита, че следва да посочи, че показанията на всички свидетели не са вътрешно противоречиви и взаимно противоречиви, поради което им дава вяра.

Въз основа на изложените факти, Благоевградският окръжен съд приема следните правни изводи :

Разглежданият в настоящото производство иск е за допускане на делба на недвижими имоти и е с правно основание чл. 34 от ЗС във вр. с чл. 69 от ЗН. Фактите, които следва да се установят в тази първа фаза от делбеното производство са : дали страните са съсобственици на процесните имоти, но не могат да ги поделят доброволно (арг. чл.34 от ЗС), както и какъв е делът в съсобствеността на всеки от съделителите. Правото на собственост се придобива с правна сделка, по давност или при осъществяването на друг юридически факт, имащ за последица прехвърляне на вещно право върху една вещ, като например наследяване.

Спорен в делото е въпросът дали делбеният парцел и съществуващите в него постройки са съсобствени между страните, предвид направеното в отговора на ИМ възражение от ответниците, че са ги придобили по давност с непрекъснато владение от 1983г. до предявяване на иска за делба и предвид оспорването от тях на титулите за собственост - констативни нотариални актове от ищците. Предвид поддържаното от ищците твърдение, че са собственици на основание наследство от техните наследодатели съответно К. С. за Г. С., К. С., И. С. и А. С., Л. Л. за К. Л. и Ю. И. и Д. Л. за В. Л., съдът приема, че те са доказали соченото от тях основание за придобиване на съответни идеални части от правото на собственост върху процесните имоти. В производството не беше оборена обвързващата доказателствена сила на нотариалния акт, издаден по обстоятелствена проверка №731, дело№593/1942г. на Разложки околийски съдия, лигитимиращ наследодателите на всички съделители като съсобственици на къща, застроена на 250кв.м., двор от 450кв.м. , градина от 900кв.м., находящи се в [населено място], при съседи Л. П., В. П., К. П., н-ци на П. М., М. В., Е. М. З. и улица. В същият не са посочени квоти на съсобствениците, поради което следва, че те са равни и на база на това настоящият състав е изчислил посочените във фактическата обстановка квоти на страните в производството. Тези квоти преизчислени въз основа на наследяването след смъртта на титулярите на правото на собственост, посочени в нот.акт от 1942г., са формирали съответните идеални части, наследени от ищците в настоящото производство. За удостоверяване правото на собственост върху същите, те са се снабдили с констативни нотариални актове, съответно №4, т.||, дело №267/1998г. на нотариус при РС - Разлог, №5, т.||, дело №268/1998г. на нотариус при РС - Разлог и №6, т.||, дело №269/1998г. на нотариус при РС - Разлог. Както беше описано във фактическата обстановка, К. Л. и Ю. И. са били признати за собственици по наследство на 1/4 ид.ч. от парцел V, пл.№1147 в кв. 61 по плана на [населено място], ведно с 1/4 ид.ч. от построената в същия парцел къща, при съседи Л. П., В. П., К. П., н-ци на П. М., М. В., Е. М. З. и улица. На толкова идеални части от същия имот и на същото основание са били признати В. Л. и отделно от него на същите идеални части като собственици по наследство са били признати Г. С., К. С., И. С. и В. С.. В казуса в тежест на ищците е да докажат удстовереното в горните нотариални актове право на собственост, т.е. следва да докажат фактическия състав на съответното удостоверено от нотариуса придобивно основание. В случая то е наследяване, поради което следва да докажат, кой е наследодателят им и какво право е притежавал той към момента на откриване на наследството му. Г. С., К. С., И. С. и В. С. доказаха, че са наследници на К. С.. Последната се лигитимира като собственик на 1/4 ид.ч. от къща, застроена на 250кв.м., двор от 450кв.м. , градина от 900кв.м., находящи се в [населено място], при съседи Л. П., В. П., К. П., н-ци на П. М., М. В., Е. М. З. и улица, поради което след смъртта й този имот е преминал в патимониума на посочените съделители. Липсват данни тя да се е разпореждала с притежаваното от нея право на собственост преди смъртта си.

К. Л. и Ю. И. доказаха, че са наследници на Л. Л.. Последният се лигитимира като собственик на 1/4 ид.ч. от къща, застроена на 250кв.м., двор от 450кв.м. , градина от 900кв.м., находящи се в [населено място], при съседи Л. П., В. П., К. П., н-ци на П. М., М. В., Е. М. З. и улица, поради което след смъртта му този имот е преминал в патимониума на посочените съделители - негови наследници по закон. Липсват данни той да се е разпореждал с притежаваното от него право на собственост преди смъртта си.

В. Л. доказа, че е наследници Д. Л.. Последният се лигитимира като собственик на 1/4 ид.ч. от къща, застроена на 250кв.м., двор от 450кв.м. , градина от 900кв.м., находящи се в [населено място], при съседи Л. П., В. П., К. П., н-ци на П. М., М. В., Е. М. З. и улица, поради което след смъртта му този имот е преминал в патимониума на посочения съделител - неговият наследник по закон. Липсват данни той да се е разпореждал с притежаваното от него право на собственост преди смъртта си.

От своя страна ответниците се лигитимират като собственици също общо на 1/4 ид.ч. като наследници на баща им Б. Л.. Последният е придобил правото на собственост върху 1/4 ид.ч. от къща, застроена на 250кв.м., двор от 450кв.м. , градина от 900кв.м., находящи се в [населено място], при съседи Л. П., В. П., К. П., н-ци на П. М., М. В., Е. М. З. и улица, поради което след смъртта му този имот е преминал в патимониума на посочените съделители - негови наследници по закон. Липсват данни той да се е разпореждал с притежаваното от него право на собственост преди смъртта си. Въпросът за притежаваното от ответниците право на собственост в делбения имот е разрешен и с влязло в сила съдебно решение №268/08 от 17.03.2008г. по дело №1450/2006г. на ВКС, с което е признато за установено по отношение на Г. С., И. С., В. С., К. Л., Ю. И., М. Л. и В. Л., че Г. Л., И. Л. и Р. Л. са собственици на 1/4 ид.ч. от съсобствения на страните недвижим имот - дворно място, представляващо парцел V, пл.№1147 в кв. 61 по плана на [населено място], ведно с построените в него къща и плевня. В това производство Г. и И. Л. са се позовали на придобивна давност и на основание на нея са претендирали, че притежават изцяло собствеността върху имота. Предвид това, след като с влязло в сила решение е признато, че те не са придобили на основание давностно владение идеалните част на останалите съсобственици към 2008г., възражението им за изтекла придобивна давност от 1983г. до завеждане на иска за делба - 04.04.2011г. следва да бъде разгледано за периода след 17.03.2008г. От последната дата до образуване на настоящото производство не е изтекъл 10годишния срок по чл. 69 от ЗС.

За периода от 1983г. до 17.03.2008г. възражението за изтекла в полза на ответниците придобивна давност е отхвърлено и върху него се разпростира силата на пресъдено нещо, която прави недопустимо преразглеждането му.

Независимо от изложеното, дори да се разгледа това възражение за изтекла придобивна давност в полза на ответниците от 1983г. до 2011г. решаващият състав счита, че те не са установили субективния елемент от фактическия състав на владението. Съгласно тълкувателното разрешение, дадено в ТР №11/2012 от 21.03.2013г. по т.д. №11/2012г., когато и двете страни в правния спор легитимират с нотариални актове правото си на собственост върху имота всяка следва да докаже фактическия състав на придобивното си основание. В случая ответниците следва да докажат съвкупната даденост на обективните и субективните елементи, визирани в чл. 79, ал.1 от ЗС, и то установени при пълно и пряко доказване в процеса. Обективните такива са осъществяването на фактическа власт в имота от страната, която се позовава на придобивна давност за период по-дълъг от 10години. Тези обстоятелства са установени по категоричен начин в казуса. Ответниците Л. не са доказали, че са трасформирали държането върху 3/4 ид.ч. общо притежавани по наследство от ищците във владение, чрез демонстриране на намерение имотът да се свои от Г. и И. Л.. Това намерение трябва да се обективира в конкретни действия и тези действия да са демонстрирани на останалите съсобствениците на имота по начин, че да отблъсне тяхното владение-например като отказва да ги допуска в имота(виж решение №740 от 26.10.2010г. на ВКС по гр.д. №1935/2009г. но Іг.о., ГК). В настоящия казус няма каквото и да е доказателство в тази насока. Нито писмените, нито гласните доказателства установяват такава демонстрация на своене от Г. Л. и И. Л. по отношение на ищците. Представените писмени доказателства установяват, че през периода 1985г. - 1995г. той деклариран като собственост на наследниците на К. С.. Започналото през 2000г. съдебно производство от съделителите - ищци против съделителите ответници за заплащане на обезщетение за ползване от последните на целия съсобствен имот също сочи, че Г. и И. Л. не са заявили по категоричен за ищците начин намерението си да осъществяват фактическата власт върху целия имот като свой и само за себе си. Обстоятелството, че ответниците са възстановили постройки и обеми от постройки в имота, които са били изгорели при пожар или са били разрушени не представлява демонстрация на такова своене, а създава за тях облигационни права срещу останалите съсобственици.

Въззивният състав счита, че към настоящия казус са приложими разрешенията на точка първа от Тълкувателно решение №1 от 06.08.2012г. по тълк.д.№1/2012г. на ОСГК на ВКС, според която презумпцията на чл. 69 от ЗС, че се предполага, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго, в отношенията между съсобствениците е приложима, но следва да се счита оборена, ако основанието, на което първоначално е установена фактическата власт показва съвладение и съсобственик е започнал да владее съсобствената си идеална част, но да държи вещта като обща, то той е държател на идеалните части на останалите съсобственици и презумпцията се счита за оборена. Обосновано е в същото решение, че когато повече от едно леце е придобило право на собственост(възмездно или безвъзмездно) и е предадено владението върху един имот, но само един от приобритателите е останал в имота, следва да се приеме, че съвладението продължава, като последният владее своята идеална част и държи идеалната част на другите приобритатели. В тази хипотеза, за да се придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с едностранни действия държането им във владение и тези действия следва по явен и недвусмислен начин да показват отричане владението на останалите съсобственици. Тежестта да докаже тези обстоятелства е за съсобственика, който държи идеалните части на другите съсобственици с намерение да ги свои, както и да докаже, че е довел тези действия до знанието им. В казуса ответниците Г. Л. и И. Л. не представиха доказателства за свои действия, които да се квалифицират като такива, демонстриращи промяна на държането им във владение са себе си на 3/4 ид.ч. общо собственост на ищците по делото. Поради това, на база цитираните мотиви на Тълкувателно решение №1 от 06.08.2012г. по тълк.д.№1/2012г. на ОСГК на ВКС, следва да се приеме за оборена презумпцията на чл. 69 от ЗС по отношение на тях.

Последните двама поддържат, че са изключителни собственици на сградите с идентификатори 02676.501.1147.2 и 02676.501.1147.3, които в хода на произодството заедно с и пространството между тях, което при първоначалното изработване на кадастралната карта пред 2009г. е било празно пространство са отразени като сграда с идентификатор 02676.501.1147.7. Твърдят, че са ги придобили по давност и за легитимацията на това си право представят констативен нот.акт издаден по обстоятелствена проверка №14, т.||, рег.№1431, дело №178 от 2009г. на нотариус М. К. с район на действие района на РС -Разлог. В него е посочено основание за придобиване на собствеността наследство и давностно владение. Настоящият състав счита, че с оглед приетото, че недвижимият имот, в който са построени тези постройки е съсобствен между всички съделители, при посочените по - горе квоти, на основание чл.92 от ЗС следва да се приеме, че и тези построики със съсобствени между всички съделители при същите квоти. Липсват доказателства на ответниците да е учредявано от ищците право на строеж за тях. В тежест на ответниците е да оборят доказателствената стойност на презумпцията на чл. 92 от ЗС, което те не направиха в процеса. Поради това, на основание посочената правна норма ищците са придобили правото на собственост и върху тези постройки и тяхното оспорване на горния нотариалния акт е реализирано с доказване на своето право на собственост, върху общо 3/4 ид.ч. от поземления имот, в който са изградени. Такова оспорване, чрез доказване на права в полза на оспорващия, е допустимо съгласно Тълкувателно решение №11/2012г. от 21.03.2013г. по тълк.д.№11/2012г. на ОСГК на ВКС. Поради това въззивният състав не споделя извода на първоинстанционния съд, че ищците не са оборили обвързващата доказателствена сила на издадения по обстоятелствена проверка нотариален акт. В случая съществуването на законова презумпция за правото на собственост на ищците върху 3/4 ид.ч. от постройките размества доказателствената тежест, като правната норма я прехвърля върху ответниците.

Тук е мястото да се отговори и на възражението във въззивната жалба на Г. Л. и И. Л., че съдът не се е произнесъл по оспорванията на констативните нотариални актове, представени от ищците. Същото е неоснователно, тъй като съгласно горепосоченото Тълкувателно решение, за да отпадне легитимиращото действие на акта е необходимо да се докаже, че титулярът не е бил или е престанал да бъде собственик и това оспорване не се развива по правилата на чл. 193 от ГПК.

Решаващият състав приема, че обжалваното решение в частта, в която е отхвърлен искът за допускане на делба на сграда с идентификатор №02676.501.1147.5 е правилен, тъй като се установи от доказателствата в делото, че макар да е отразена в КК на [населено място] тя на място не съществува. След като не съществува фактически сградата, следва че липсва недвижим имот в правния мир, а от там и годен предмет на делба. Въззивният съд счита, че годен предмет на делба обаче е сградата, отразена в КК на [населено място] с идентификатор №02676.501.1147.6, тъй като макар незавършена, тя съществува изградена на етап груб строеж. Изложеното се установи от експертните заключения и налага извод за допустимост и основателност на искането на ищците за включването й в делбената маса. По отношение и на тази сграда съдът споделя изложените вече мотиви, че на основание необорената презумпция на чл. 92 от ЗС тя е съсобствена между страните по делото.

По искането за предоставяне ползването на имота до приключване на делбеното производство първоинстанционният съд се е произнесъл в атакуваното решение, което в тази част има характер на определение, като е отхвърлил искането на ищците за предоставяне ползването на тях на делбените имоти до приключване на настоящото производство. Съдът счита, че в тази част постановеното от съда е правилно, тъй като се установи, че същият се ползва от много години от ответниците. Предвид това, ще бъде нерационално и практически невъзможно на всеки от съделителите - ищци да се предоставя реална част от делбените имоти, съответстваща на притежаваната ид.ч. от съсобствеността. По своята правна същност това искане е за постановяване на привременна мярка по чл. 344, ал.2 от ГПК и съдът дължи произнасяне по нея в решението си по допускане на делбата, като тази мярка е допустимо да бъде постановена и прилагана само за напред, т.е. от влизане в сила на съдебния акт, с който е уважено искането на съделителите. Изложеното съдът отбелязва, за да укаже на ищците, че след като произнасянето по чл. 344, ал.2 от ГПК не се ползва със сила на пресъдено нещо, те могат да го направят отново пред делбения съд или да поискат друга привременна мярка, като например заплащането на суми между съделителите срещу ползването на имотите до приключване на делбеното производство. Този втори вариант на привременна мярка въззивният състав приема за най - подходящ в казуса, но такава привременна мярка не е поискана, а съдът не може служебно да разширява предмета на делото. Ето защо в тази част първоинстанционният съдебен акт, имащ характер на определение, следва да бъде потвърден.

С оглед изхода от въззивната проверка не следва да бъде уважавано искането на съделителите Г. Б. Л. и И. Б. Л. да им се присъждат разноски за първоинстанционното и за въззивното производство.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 1091/18.03.2014г. по гр.д.№492/2011г. на Районен съд - Разлог в частта, в която е отхвърлен предявеният от Г. К. С., ЕГН [ЕГН] от [населено място], ул. „Б” № 10, К. Д. С., ЕГН [ЕГН], от [населено място], ул. „Б” № 10, И. Р. С., ЕГН [ЕГН], от [населено място], ул. „Б” № 10, К. Л. Л., ЕГН [ЕГН], от [населено място],[жк], [жилищен адрес]0, Ю. Л. Л., ЕГН [ЕГН], от [населено място], ул. „Х” [жилищен адрес] В. Д. Л., ЕГН [ЕГН], от [населено място],[жк][жилищен адрес]0 и А. В. С., ЕГН [ЕГН], лично и със съгласието на майка си Е. К. Ц., ЕГН [ЕГН], и двамата от [населено място], ул. „А” № 15, всички чрез пълномощника им адв. С Л., АК – С., против Г. Б. Л., ЕГН [ЕГН], от [населено място], ул. „М” № 23 и И. Б. Л., ЕГН [ЕГН], от [населено място], ул. „С” № 5 иск за делба на Поземлен имот с идентификатор № 02676.501.1147 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-81/10.12.2009 година на изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес: [населено място], ул. „Я” № 12 и на построените в него сгради с идентификатор № 02676.501.1147.2 и сграда с идентификатор № 02676.501.1147.3, отразени заедно като сграда с идентификатор 02676.501.1147.7 по КК на [населено място], изменена със Заповед №КД-14-01-62/20.01.2012г. на началника на СГКК - Б. и вместо него ПОСТАНОВЯВА :

ДОПУСКА ИЗВЪРШВАНЕТО НА СЪДЕБНА ДЕЛБА върху следните недвижими имоти: Поземлен имот с идентификатор № 02676.501.1147 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-81/10.12.2009 година на изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес: [населено място], ул. „Я” № 12 и на построените в него сгради с идентификатор № 02676.501.1147.2 и сграда с идентификатор № 02676.501.1147.3, отразени заедно като сграда с идентификатор 02676.501.1147.7 по КК на [населено място], изменена със Заповед №КД-14-01-62/20.01.2012г. на началника на СГКК - Б.

МЕЖДУ И ПРИ ДЕЛБЕНИ КВОТИ:

3/24 ид. ч. за К. Л. Л., ЕГН [ЕГН], 3/24 ид. ч. за Ю. Л. Л., ЕГН [ЕГН], 6/24 ид. ч. за В. Д. Л., ЕГН [ЕГН], 3/24 ид. ч. за Г. К. С., ЕГН [ЕГН], 1/24 ид. ч. за К. Д. С., ЕГН [ЕГН], 1/24 ид. ч. за И. Р. С., ЕГН [ЕГН], 1/24 ид. ч. за А. В. С., ЕГН [ЕГН], 3/24 ид. ч. за Г. Б. Л., ЕГН [ЕГН] и 3/24 ид. ч. за И. Б. Л., ЕГН [ЕГН].

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1091/18.03.2014г. по гр.д.№492/2011г. на Районен съд - Разлог в останалата му част.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 1 - месечен срок от връчването му на страните пред ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :