О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
гр.София ...........2020г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 9 въззивен
състав, в закрито съдебно заседание на девети октомври две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДРА ЙОРДАНОВА
СИЛВИЯ ТАЧЕВА
при секретаря ........... и с участието на прокурора ................,
изслуша докладваното от съдия Ангелова ВНЧД 2823 по описа за 2020г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
В Софийски градски съд е
депозирана жалба от Е.С.А. срещу определение от 13.07.2020г. по НЧД 7109/2020г.
на Софийски районен съд – Наказателна колегия, 99 състав, с което е потвърдено постановление
от 12.12.2019г. на прокурор при Софийска районна прокуратура за прекратяване на
наказателното производство по досъдебно производство № 15094/2019г. на 4 РУ-
СДВР, пр.пр.60/2019г. на СРП, образувано за престъпление по чл. 209, ал.1 НК.
В жалбата се
излагат твърдения, че първостепенният съд неправилно е приел, че разследването
е пълно, тъй като по делото не били разпитани сочените от жалбоподателя
свидетели – М.К., М.Ч., П.А., К. Н. и В.Ф.. Сочи се, че нито прокуратурата,
нито първостепенният съд са взели предвид „незаконосъобразната подмяна“ на
малък и голям талон на автомобил „Мерцедес ГЛЕ“, както и че е извършено престъпление
по чл. 313 НК по повод подписана декларация с невярно съдържание, че големият
талон е загубен въпреки знание на „всички свързани лица“, че по отношение на
този автомобил е наложен запор. Жалбоподателят коментира, че не е извършена
проверка на „заблуждаващи“ застрахователни полици по отношение на двата
автомобила „Порше“, както и не е извършена обстойна проверка къде е местоположението
на автомобилите, спрямо които има наложен особен залог, при кого са били преди
тяхното изчезване и кой се е разпоредил с укриването им. Жалбоподателят
декларира, че в атакуваното определение не са изложени аргументи относно
представените от А. 89 броя доказателства. След като цитира приложими според
него правни норми – чл. 206 НК и чл. 212 НК моли да бъде отменено атакуваното
определение като неправилно и незаконосъобразно и вместо него да бъде постановено
друго, с което да се отмени постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното
производство и делото бъде върнато на прокуратурата за продължаване на
разследването със задължителни указания по приложението на закона.
Настоящият съдебен състав счита, че
жалбата на Е.А. следва да бъде разгледана по същество, тъй като той спада към
кръга лица, притежаващи право да атакуват коментирания съдебен акт, явяващ се
пострадал съобразно дадената при образуване на досъдебното производство правна
квалификация на разследваното деяние, а и самата жалба е подадена в срока,
визиран в разпоредбата на чл. 243, ал.7 НПК.
При разглеждане по същество
на жалбата, въззивният съдебен състав счита, че тя е неоснователна.
Наказателното производство е
образувано въз основа на жалба от Е.А. от 02.01.2019г. относно „измама с
автомобили с учреден особен залог“. Досъдебното производство е образувано за това,
че на 19.04.2018г. с цел да набави за търговско дружество „А.“ ЕООД имотна облага
възбудил заблуждение у Е.С.А., с което му причинил имотна вреда - престъпление
по чл. 209, ал.1 НК.
Фактите, описани от първостепенния съд
в атакуваното определение, напълно съответстват на установеното по делото,
намерило отражение и в прекратителния прокурорски акт, въз основа на множеството
доказателствени източници – носители на относима информация и тази фактология
се възприема и от настоящия съдебен състав при извършен самостоятелен анализ на
доказателствената съвкупност.
На 18.04.2018г. бил сключен договор за заем между „А.“ ЕООД и св. Е.А., съгласно който свидетелят А. в качеството на заемодател се е задължил да предостави на заемателя „А.“ ЕООД с представител свидетелят И.К.сумата от 400 000 лева срещу заплащане на лихва в размер на 2,5 % месечно и със срок шест месеца за връщане на заема. На 18.04.2018 г. св. Е.А. в качеството на заложен кредитор сключил и договор за особен залог е „А.“ ЕООД с представител св. И.К.. По силата на този договор било поето задължение да се учреди залог върху четири моторни превозни средства - лек автомобил марка „БМВ“ модел „М4“, лек автомобил марка „Мерцедес“ модел „GLE 350d“ и два автомобила марка „Порше“ - модел „996 Turbo“ и модел „997 Turbo“, за да се обезпечи вземането на св. Е.А. по сключения договор за заем. Към момента на сключването на договора за заем свидетелят И.К.предупредил Е.А., че двата автомобила „Порше“ се намират в сервиз и не са в движение, а другите два автомобила се управляват от клиенти на фирмата му. Самият И.К.бил фактическият представител на „А.“ ЕООД, чийто управител била М.К.. Тя упълномощила св. К. да я представлява като управител на дружеството пред държавни институции, както и да подписва от нейно име и за нейна сметка договори за заем, договори за особен залог, конкретизирайки посочените по-горе четири автомобила. Предметът на дейност на търговското дружество „А.“ ЕООД бил търговска дейност на вътрешния и международния пазар, консултантстка и иновационна дейност, строителство и отдаване под наем на движимо и недвижимо имущество, лизингова, маркетингова дейност и др. На база сключения писмен договор за заем с нотариална заверка на подписите свидетелят Е.А. превел сумата от 400 000 лева на 19.04.2018г. по банкова сметка *** „А.“ ЕООД с представител свидетелят И.К.. В началото заемополучателят изплащал регулярно вноските по договора като месечната вноска била 10 000 лева. На свидетеля Е.А. били заплатени пет пълни вноски, а за шестата вноска получил 5000 лева. Както бе посочено, срокът за връшане на сумата бил шест месеца като пет месеца следвало да се изплащат по 10 000 лева, представляващи уговорената лихва, а последният месец следвало да бъде върнат и целият размер на главницата. Оставащите пари от предоставения заем – главница и дължима лихва за последния месец не били върнати на А. и в телефонен разговор свидетелят И.К.заявил, че не може да му върне дължимата сума. Впоследствие Е.А. установил, че двата автомобила „Порше“ били силно увредени и не можело да бъдат ремонтирани.
Тази
фактология въззивният състав възприема въз основа на показанията на свидетелите
Е.А., Ф.М., Н.Н., П.А., И.К., В.Ф., М.Ч., М.К.,
от писмените доказателства – уведомително писмо
от ЧСИ, фотокопия на талони на четирите автомобила, договор за особен залог от
18.04.2018г., договор за паричен заем от 18.04.2018г., пълномощно от М.К.за И.К.,
договор за финансов лизинг от 13.10.2017г., договори за продажба от 20.10.2017
и 18.04.2018г., предварителен договор за доставка на МПС, справка от търговския
регистър за „А.“ ЕООД, писмен отговор на ЧСИ М.П..
Тези
доказателствени източници са взети предвид от контролирания съд, за да
възприеме фактическа обстановка, която безпротиворечиво се установява в
резултат на извършени множество релевантни процесуално-следствени действия и
която, както бе отразено, се възприема и от настоящия съдебен състав. Всъщност,
от събраната в необходимия обем доказателствена маса се изяснява фактологията
по делото. Необосновани са възраженията на жалбоподателя, че не са уважени
негови доказателствени искания, тъй като по делото липсват обективни следи за
предявяване на подобни претенции, а освен това твърдяните в частната жалба като
неразпитани М.Ч., П.А. и В.Ф. всъщност са разпитани от разследващия полицай. Настоящата
инстанция е на позиция по отношение на другите залегнали в жалбата
доказателствени искания по установяване местоположението на автомобилите и
твърдяната подмяна на голям и малък талон, че изследването на тези обстоятелства
са ирелевантни за този процес, тъй като от наличната доказателствена маса се
изяснява основния относим факт – дали към момента на получаване на сумата в
заем са налице доказателства, че св.И.К.е имал или не намерение да я върне.
Именно върху това се е фокусирал и съдията в атакуваното определение, давайки негативен
отговор на въпроса по отношение налично изначално измамливо намерение у К. –
отговор, който напълно се споделя, включително и с изложените аргументи, от този
въззивен състав.
Както
правилно е отбелязал контролираният съд, за да е налице съставомерно деяние по
цитирания текст, то деецът трябва да е възбудил или поддържал заблуждение у
пострадалия и по този начин да му е причинил имотна вреда. В конкретния случай
възбуждане на заблуждение от страна на свидетеля К. у А. означава, че първият е
създал у Е.А. представи, несъответни на обективната действителност, с което го
е мотивирал да се разпореди с процесната парична сума. Апарухов, обаче, е имал
първоначална реална представа както за това, че двамата автомобила „Порше“ се
намират в сервиз, а другите два – се управялват от клиенти /свидетелите М.и Н../,
за които факти свидетелства самият А. като възприети от К.. Сама по себе си
невъзможността на последния да върне дължимата сума при петмесечно нейно
изплащане, не представлява престъпление по смисъла на Наказателния кодекс, а
гражданскоправни отношения между заемодателя и заемополучателя, за чието
разрешаване не следва да се търси и използва инструментариума на наказателния
процес /данни за което се съдържат и в приложени по делото на хартиен носител
извадки от електронна кореспонденция/. Правилно
районен съд е отбелязал и това, че за да се извърши преценка дали е осъществено
престъпление или е налице неизпъленние на договор, трябва да се изследва въпросът
относно намерението на заемополучателя /в случая И.К./ към момента на сключване
на договора относно изпълнението на задълженията му по договора, дали е
представил обективно фактите, касаещи заложените автомобили, обезпечаващи
вземането на А. и мотивирали го да се разпореди със сумата. Този, както и първостепенният
съд, стои на позицията, че е налице неизпълнение на поети договорни
ангажименти. Както беше споменато, недвусмислено се установи, че пострадалият А.
е предоставил паричния заем на свидетеля К., а впоследствие К. не му е върнал
изцяло дадената заемна сума, но по делото няма доказателства изначално
свидетелят К. да не е имал намерение да върне заема и да е целял само имотна
облага. Напротив, самият пострадал заявява, че в началото вноските са му били
плащани регулярно в рамките на пет месеца, а шестата е била платена частично,
като свидетелят И.К.изрично го е предупредил при сключване на договора, че
двата автомобила „Порше“ се намират в сервиз и не са в движение, а другите два
автомобила се управляват от клиенти на фирмата му. След като свидетелят К.
изначално не е имал намерение да не изпълнява задълженията си по договора,
плащал е първите няколко вноски и тази невъзможност за плащане е настъпила
впоследствие, то няма как да се коментира извършване на деяние, квалифицирано
като престъплението, за чието разследване е образувано наказателното производство.
При наличието на подобно гражданско правоотношение, изпълнението на което е
започнало, но нереализирано, която реализация е обвързана със срок, уговорен
между страните и след като парите са изплатени частично, не може да се прави
извод за въвеждане в заблуждение.
По
отношение искането за извършване на процесуално –следствени дейстивя, касаещи
поведение на лице или лица след спиране на плащанията, този съдебен състав
счита, че те не биха довели до изясняване на релевантни факти към разследваното
деяние, квалифицирано като престъпление по чл.209, ал.1 НК при образуване на
делото, още повече, че категоричната позиция и на второстепенния съд е, че
липсва изначална измамлива цел у И.К.да въведе в заблуждение Е.А., за да набави
за „А.“ ЕООД облага.
Воден от изложените мотиви съдът
О П Р Е Д
Е Л И :
Потвърждава определение
от 13.07.2020г. по НЧД 7109/2020г. на Софийски районен съд – Наказателна
колегия, 99 състав, с което е потвърдено постановление от 12.12.2019г. на
прокурор при Софийска районна прокуратура за прекратяване на наказателното
производство по досъдебно производство № 15094/2019г. на 4 РУ- СДВР,
пр.пр.60/2019г. на СРП, образувано за престъпление по чл. 209, ал.1 НК.
Определението е окончателно и
не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :
1.
2.