№ 578
гр. София, 20.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело
№ 20211000502324 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 ГПК.
С решение № 261814 от 18.03.2021 г. по гр.д.№ 13400/2018 г. по описа на СГС, ГО, І-3
състав, е признато за установено по иска, предявен от Адвокатско дружество „П.“ с Булстат:
********* против Г. В. Х. с ЕГН: ********** с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, че
физическото лице дължи на ищеца сумата 25 094,08 лв., представляваща дължими
адвокатски възнаграждения за периода 01.01.2012 г. – 22.05.2013 г. по Договор за правни
услуги от 22.08.2011 г. ведно със законната лихва, считано 02.07.2015 г. до окончателното
изплащане, за което вземане по образуваното ч.гр.д. № 38406/2015 г. по описа на СРС, ГО,
46 с-в на 22.12.2015 г. са издадени заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК и
изпълнителен лист. Като следствие от това, Х. е осъден да заплати на дружеството разноски
в общ размер на 2 101.86 лв.
В срока по чл.259, ал. 1 ГПК решението е обжалвано в цялост от Г. В. Х. /чрез адв. К./ с
доводи за неговата неправилност, подробно изложени в жалбата. Към САС се прави искане
да се отмени атакуваното решение изцяло, да се отхвърлят исковете, да се обезсили
изпълнителният лист, издаден по ч.гр.д. № 38406/2015 г. по описа на СРС, ГО, 46 с-в, както
и в случай на уважаване на жалбата, да се издаде обратен изпълнителен лист за сумата от
27 929.75 лв., която по нареждане на ЧСИ Н. М. била принудително изтеглена от сметката
на въззивника в „Уникредит Булбанк“ АД по ИД 32/2016 г., образувано въз основа на
изпълнителния лист, издаден по ч.гр.д. № 38406/2015 г. по описа на СРС, ГО, 46 с-в.
1
Претендират се разноски.
Подаден е писмен отговор от процесуален представител на АД „П.“ /дружество по Закона за
адвокатурата/, в който жалбата на Х. се оспорва като неоснователна. Моли се за
потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на разноски.
Пред настоящата инстанция нови доказателства не са искани и не са събирани.
Въззивната жалба е подадена в установения от закона срок, от страна в процеса, имаща
право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим
съдебен акт, по правилността на който САС намира следното:
Съдът е сезиран с разглеждането на иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК за
установяване на парични вземания по издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
38406/2015 г. по описа на СРС, ГО, 46 с-в. Претендира се установяване дължимостта на
сумата от 25 094,08 лв., представляваща дължими адвокатски възнаграждения за периода
01.01.2012 г. – 22.05.2013 г. по Договор за правни услуги от 21.06.2011 г., за което вземане
по образуваното ч.гр.д.№ 38406/2015 г. по описа на СРС, ГО, 46 с-в на 22.12.2015 г. са
издадени заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК /а не по чл. 417 ГПК, както
погрешно е посочено на няколко места в обжалваното решение, вкл. и в неговия диспозитив/
и изпълнителен лист, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповедта за изпълнение – 02.07.2015 г. до окончателното
изплащане. Претендират се сторените разноски по заповедното и исковото производство в
общ размер на 1 003,72 лв.
В исковата си молба АД „П.“ твърди, че на 02.07.2015 г. ищецът е депозирал Заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника за сумата 12 830,40 евро
с ДДС, или 25 094,08 лв. с ДДС, представляваща сума за дължими адвокатски
възнаграждения, по Договор за правни услуги от 21 юни 2011 г., сключен между страните, за
периода 01 януари 2012 г. - 22 май 2013 г., ведно със законна лихва и разноските по делото.
На 22 Декември 2015 г. СРС е издал в полза на адвокатското дружество Заповед за
изпълнение на основание чл. 410 ГПК, а впоследствие и изпълнителен лист, въз основа на
които ищецът заявява, че е образувал изпълнително дело при ЧСИ Н.М., с рег. № *** на
КЧСИ.
Ответникът Г.Х. оспорва изцяло така предявения иск, както по основание, така и по размер.
Претендира разноски.
Оспорил е като неистински всички фактически твърдения, направени в исковата
молба. Счита, че не дължи сумата по издадената фактура, като освен това, заявява, че бил
заплатил претендираната сума.
Според заявеното от него, от момента на сключване на Споразумението за предоставяне на
правни услуги до месец юли 2013 г. ищцовото дружество не е съставило нито една
проформа фактура и не е изтовило нито един писмен отчет, поради което Х. не е имал
никаква информация за извършените действия в защита на интересите му. Нещо повече,
счита, че възложената работа не е била изпълнена с необходимото старание и липсва
2
резултат от извършените действия.
Заявява, че е възразил за прекомерност на поисканото възнаграждение, а остатъка, който е
признал, бил заплатил.
Софийският апелативен съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на
чл.235, ал.2 и 3 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
От събраните по делото писмени доказателства /в т.ч. и разменена кореспонденция между
страните чрез електронна поща, приложена като разпечатки на хартиен носител/ се
установява, че на 21.06.2011 г. от страна на АД „П.“, представлявано от управляващия
съдружник адв. С. П. се изпраща по e-mail „Писмо за ангажимент“ до Г.Х. относно
предоставяне на допълнителни правни услуги във връзка със „собствеността на семейство
Х. в София“. В този документ /на л. 15 от делото в исковото производство/ може да се
установи, че той представлява по своята същност оферта-предложение /по смисъла на чл.
13, ал. 1 ЗЗД/ за предоставяне на различни правни услуги /осъществяване, както на правни,
така и на фактически действия/ от дружеството в полза и за сметка на г-н Х.. Видно от и-
мейла на английски език /на л. 19/, предложението-оферта е прието от ответника Х. с
полагане на подпис до неговото име и посочена дата 22.08.2011 г., както и текст „I have read
the above letter and accept the terms and conditions set out teherein”, т.е. „Прочетох
приложеното по-горе писмо и приемам условията и сроковете, посочени в същото“.
Българското право познава сключването на договори от разстояние, като и по общите
правила, сделката се счита за сключена до достигането на офертата до неприсъстващия,
който се съгласява с нея, а след това - достигане на приемането до предложителя, за което
няма съмнение, че се е осъществило. Г.Х. в нито един момент от производството пред
първата инстанция, не е оспорил полагането на подписа от самия него, както това, че той е
положен на датата 22.08.2011 г., на която дата следва да се счита и сключен и процесния
договор за правни услуги. Поради изложеното, сделката следва да се счита за сключена на
22.08.2011 г. - с приемането й от ответника и при всички условия, посочени в мейла от адв.
П. от 21 юни 2011 г. Ето защо, САС приема, че между страните по делото е възникнала
валидна облигационна връзка с поемане на съответните двустранни права и задължения,
описани в писмото за ангажимент, т.е. за предоставяне на допълнителни правни услуги във
връзка със собствеността на семейство Х. в София и, по – специално, относно статута на
сграда „Котелна“, по силата на който договор ищцовото дружество се е задължило да
предостави правни услуги на ответника във връзка с възстановяване собствеността върху
недвижим имот и съществуващите съдебни спорове, предоставяне на консултации, правни
съвети, процесуално представителство и др., като е уговорено възнаграждение за
дружеството – преференциална почасова ставка в размер 120 евро с ДДС, при издаване в
началото на всеки месец на проформа фактура за почасовите хонорари, с дължим ДДС, въз
основа на дейността, подлежаща на осчетоводяване. Посочено е, че сумите са дължими в
едномесечен срок от издаване на месечните проформа фактури, по банковата сметка на
адвокатското дружество.
На 26.06.2015 г. дружеството - ищец е издало окончателна фактура № ********** за сумата
3
20 911,73 лв., с начислен ДДС в размер 4е 182, 35 лв., или общо за дължима сума – 25 094,08
лв.
По делото е приложено детайлно описание от 26.06.2015 г. на извършените по посочения
договор от страна на адвокатското дружество услуги през периода 01.01.2012 г. – 22.05.2013
г., както е и приложен протокол за извършени услуги от същата дата, който, обаче, носи
подписа само на ищеца, но не и този на ответника.
Поради неплащане от страна на ответника, ищецът е подал заявление до СРС и е образувано
гр.д. № 38406/2015 г. на СРС, 46 – ти с-в, приложено в настоящото производство, по което
на 03.08.2015 г. съдът е издал заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК и изпълнителен
лист за сумата 25 094,08 лв., ведно със законната лихва, считано от 02.07.2015 г. и разноски
в размер 501,86 лв.
За събиране на посочените суми въз основа на издадените заповед за изпълнение и
изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 20168410400032 при ЧСИ Н.М., рег.
№ *** на КЧСИ, също приложено в настоящото производство.
След уважено възражение, подадено от Г. Х. /чрез овластен пълномощник/ по реда на чл.
423 ГПК против заповедта по чл. 410 ГПК, изпълнението й е спряно /вж. приложеното
в.ч.гр.д. № 3099/2016 г. на СГС/, като е разпоредено да се предяви иск за установяване
вземанията по оспорената заповед за изпълнение.
Във връзка с предявения иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, по гр.д. № 13400/2018 г. на СГС са
представени и приети множество писмени документи, представляващи описание на
извършените от ищеца дейности за защита интересите на клиента му, съобразно подписания
Договор за правни услуги, включително, но не само - кореспонденция между страните във
връзка с искане от страна на ищеца, отправено към ответника, за заплащане на дължимите
суми, съобразно приложеното детайлно описание на дейностите, писмени доказателства –
подадени сигнал, молби и жалби до СРП и СГП във връзка с образувано разследване,
Протокол за доброволно предаване на книжа в рамките на досъдебно производство,,
документи за извършени проучвания в БАН. Представени са още Постановление на СРП от
11.06.2012 г. да се образува досъдебно производство по пр.пр. № 232/2012 г. относно
умишлено разрушаване на сгради, една от които е и тази, по отношение на която е сключен
договорът за правни услуги, Постановление на СГП по пр.пр. № 5635/2012 г. от 19.07.2012
г., с което е отменен отказа на СРП да се образува досъдебно производство по пр.пр. №
232/2012 г. Представена е и кореспонденция със Столична община във връзка с процесния
случай, както и други документи.
Отново в подкрепа на твърденията си, ищцовото дружество е представило писмени
доказателства за процесуално представителство, защита и съдействие, които е
осъществявало на ответника по водените във връзка със собствеността на сграда „Котелна“
граждански дела, съответно в СГС и ВКС, извършени действия по ИД № 20128520400835
на ЧСИ К. П., рег. № *** на КЧСИ.
4
При така установените факти съдът намира следното от правна страна:
Както вече, бе посочено и по-горе, САС е на становище, че страните по делото са обвързани
от валидна облигационна връзка, възникнала на 22.08.2011 г. В този смисъл, не отговарят на
действителността твърденията във въззивната жалба, че „в рамките на първоинстанционното
производство се променя твърдението за договор от 22 юни 2011 година и се поддържа, че
се касае за договор за правни услуги от 22 август 2011 година“ /стр.втора от жалбата, трети
абзац/. Следва да се подчертае изрично, че се касае за все една и съща сделка /описаната по-
горе/, както и за вземания за действия, извършени, но незаплатени от клиента за периода от
01 януари 2012 г. – 22 май 2013 г. Това твърдение е последователно поддържано и
идентично описано от ищеца, както в заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 ГПК, така и в исковата молба за установяване на вземанията по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК. Поради това, не са налице твърдените от процесуалния представител на
въззивника противоречия и разминавания в твърденията и позициите на ищеца в
първоинстанционното производство.
При приетата и от въззивния съд валидна договорна връзка, следва да се установи дали
страните са изпълнили задълженията си по същата, т.е. установява ли се изпълнение на
правни и фактически дейности съгласно предмета на договора за правни услуги, респ. дали е
възникнало задължение за плащане на свършената работа от страна на клиента на
дружеството, както и да се разгледат правопогасяващите възражения за плащане, т.е., че
извършените услуги били вече платени /или поне тези, които са приети от въззивника/.
В тази връзка, съдът приема, че приетите в производството пред СГС писмени
доказателства /на л. 41 до л. 191/, доказват, че в процесния период от време - 01 януари 2012
г. – 22 май 2013 г., от страна на адвокатското дружество и негови представители, са
извършени множество правни и фактически действия, които са в пряко изпълнение на
поетите от АД „П.“ ангажименти съгласно процесния договор за правни услуги от 22 август
2011 година, т.е. положен е адвокатски труд, който следва да се заплати. Съобразно
разясненията, дадени в решение № 94/20.04.2021 г. по гр.д. № 2752/2020 г. на ВКС, IV г.о.,
договорът за правна услуга е вид ненаименован договор, рамков по естеството си, който
може да бъде в различни разновидности, но най-често е смесен, а именно - съдържа както
елементи от договор за изработка (когато задължението на адвоката е да извърши нещо от
свое име и на свой риск), така и елементи от договор за мандат (когато задължението на
адвоката е да извърши нещо от името на доверителя и за негова сметка). По-важното обаче е
друго - основополагащо е виждането на ВКС, дадено в посоченото решение, че „…..правото
на адвоката да получи възнаграждение от полагане на труд в изпълнение на възложеното му
от доверителя по договор за правна услуга възниква тогава, когато е налице възлагане и
положен труд.“ С две думи, положеният адвокатски труд не може да остане невъзнаграден,
след като са ангажирани съответните доказателства за възлагане от доверител и извършване
/полагане/ на адвокатски труд. А както се изтъкна, такива писмени доказателства по делото
са налице. Няма съмнение, че е налице и възлагане с подписване на процесния договор от Г.
Х..
5
Вярно е, че от страна на адвокатското дружество липсва юридическа прецизност досежно
отчитането на извършената работа. Това е така, защото доказателствата по делото не
установяват изпълнение на задълженията на АД „П.“ съгласно договора от 22.08.2011 г.
досежно поетите ангажименти за ежемесечно издаване на проформа фактура за почасовите
хонорари, въз основа на стойността на подлежащите на осчетоводяване часове за правни
услуги на Клиента, като тази проформа фактура следва фактурата, за която се отнасят
услугите. Това е изрично посочено в т. 4 „Такси и разходи“ от Писмото за ангажимент от 21
юни 2011 г. От друга страна, там е посочено, че адвокатските хонорари в 30-дневен срок от
издаването на проформа фактурата. Очевидно е, че тези формалности не са били спазвани
/или поне липсват каквито и да са доказателства за това/ и поради възникнали спорове с
клиента за незаплатената работа, се е стигнало до издаване на една обща фактура за
дължимите адвокатски възнаграждения в размер на 25 094.08 лв. с ДДС за процесния период
01 януари 2012 г. – 22 май 2013 г., която обаче е с дата на издаване 26.06.2015 г. /вж. на л. 8
от приложеното гр.д. № 57293/2016 г. на СРС/ и Протокол за извършени услуги от
26.06.2015 г. /на л. 9, пак там/, неподписан от Г.Х..
Следва да се отговори на въпроса дали тези непрецизности рефлектират върху дължимостта
на адвокатските възнаграждения от въззивника? Според настоящият състав на САС,
отговорът на този въпрос е отрицателен, защото основополагащ, при разрешаването на
неуредените облигационни отношения, следва да е принципът, посочен във вече цитираното
решение № 94/20.04.2021 г. по гр.д. № 2752/2020 г. на ВКС, IV г.о., а именно – всеки
адвокат следва да получи възнаграждение за полагане на труд в изпълнение на възложеното
му от доверителя по договор за правна услуга, когато е налице възлагане и положен труд. А
че е налице възлагане и положен труд, това е несъмнено и доказано със съответните
писмени доказателства, вече обсъдени от въззивния съд.
Въззивникът Х. обаче е взел отношение към извършваните междувременно от различни
адвокати от АД „П.“ правни и фактически дейности в периода 01 януари 2012 г. – 22 май
2013 г. в изпълнение на договора от 22.08.2011 г. Този извод е несъмнен от приложената на
хартиен носител електронна кореспонденция, разменена между страните и приложена към
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК /вж. приложеното ч.гр.д.
№ 38406/2015 г. на СРС, л. 28 и следващите/. Страните не оспорват, че между тях е водена
такава кореспонденция по e-mail. Следва да се изтъкне, че от страна на въззиваемото лице са
положени усилия за извънсъдебно уреждане на сметките, видно от Уведомлението за
забавено плащане от 29 април 2015 г. /на л. 26-28 от заповедното дело/. Нужно е да се
отбележи, че и в по-ранни периоди от време, между представители на възиваемото
дружество и Г. Х. е разменяна кореспонденция по повод заплащането на положения
адвокатски труд. Така например, на л. 30 от заповедното дело, е налице признание от ищеца,
че се прави отстъпка от 10 %, вкл. и като „санкция за това, че не сме Ви предоставяли
месечни проформа фактури“, т.е. налице е признание за неизгоден факт от кредитора, който
следва да се вземе предвид от съда. Такова признание обаче е налице и от страна на Г.Х. – в
електронното си писмо-отговор от 18.09.2013 г. до лицата Х. Х., С. П., С. Г. и С. К. /л. 29 от
6
ч.гр.д. № 38406/2015 г. на СРС/, той прави волеизявлението „Въпреки, че не съм напълно
удовлетворен, ще платя 11 880 евро, без 10 %, което е 10 692 евро“. И по-нататък в същото
писмо - „Ще помоля г-н К. да се свърже с Вас и да Ви донесе 6000 евро. Ще уредя остатъка,
когато се срещнем в София на 10 или 11 октомври“. Хронологичното проследяване на
кореспонденцията /като дати и волеизявления/ сочи, че извънсъдебното признание от Г. Х.
за частично приемане на извършената работа и за дължимостта от него на сумата от 10 692
евро следва да се свърже с вземанията за адвокатски услуги, извършени, но незаплатени от
клиента за периода от 01 януари 2012 г. – 22 май 2013 г. съгласно рамковия договор от 22
август 2011 г.
Тук вече следва да се разгледа правопогасяващото възражение на ответника-въззивник, че
услугите били заплатени. По правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, той следва да докаже, че
такова плащане /частично или пълно/ е осъществено, вкл. и чрез натоварено от него за това
лице – „г-н К.“ /очевидно е, че това е лицето С. К., посочено от Х. в отговора му на исковата
молба по чл. 131 ГПК/.
Ответникът ангажира по делото разписки за получени суми от различни
представители на АД „П.“, които не са оспорени, но следва да се анализират дали доказват
факта на плащане на адвокатските услуги, извършени, но незаплатени от клиента за
периода от 01 януари 2012 г. – 22 май 2013 г. съгласно рамковия договор от 22 август 2011 г.
В тази връзка е налице и-мейл от г-н Х. /л. 76 и 77 от гр.д. № 57293/2016 г. на СРС/, от
който отново се вижда, че финалният спор между страните е именно за сумата от 10 692
евро, както и дали тя е платена.
Приложени са следните разписки от ответника с отговора му на исковата молба – на л. 78
от делото на районния съд /за 2500 евро, но тя е за „второ и финално плащане“ на
nd
адвокатски хонорар за второинстанционно дело „2 appeal instance“ в Софийски градски
съд “Sofia City Court”/. Единственото второинстанционно дело в СГС, за което са налице
доказателства по делото – това е производството по в.гр.д. № 17070/2011 г. на СГС, което е
касаело претенции на Х. по иск по чл. 108 ЗС против дружеството „Лиди-Р“ за
ревандикация на имот в гр. София, т.е. тези юридически действия и заплащането на тези
такси, не касаят процесния договор от 22 август 2011 г. и извършените адвокатски дейности
в периода 01 януари 2012 г. – 22 май 2013 г. и няма съответно правопогасяващ ефект. По-
нататък, на л. 79 /разписка за платени 150 лв., но представляващи допълнителни съдебни
такси по в.гр.д. № 17070/2011 г. на СГС/ - няма правопогасяващ ефект; на л. 80 - разписка
за получени от адв. П. 1982 евро – няма правопогасяващ ефект, защото разписката е с дата
22.12.2011 г., а и от нейния текст изобщо не става ясно за какво са получени тези пари, т.е.
те не могат да се свържат с процесния договор и задълженията за периода 01 януари 2012 г.
– 22 май 2013 г.; на л. 81 – разписка за сумата от 500 лв. – от текста й отново не става ясно
за какво е тази сума и не може да й се признае частичният правопогасяващ ефект; на л. 82 –
за 100 лв., но тя е за такси за започване на действия по принудително изпълнение, т.е. за
образуване на изпълнително дело /initiation of enforcement proceedings/ - няма
правопогасяващ ефект; на л. 83 – за 2500 лв., но тази сума е за заплащане на държавни такси
7
/state taxes in court/ - пак няма правопогасяващ ефект; на л. 84, 85, 86, 87 – тези разписки са
от дати 02.07.2010 г., 17.10.2007 г., 24.10.2007 г. /т.е. касаят други дейности, различни от
тези по договора от 22.08.2011 г./ или са за заплащане на възнаграждение за вещо лице по
в.гр.д. № 17070/2011 г. на СГС – нито една няма правопогасяващ ефект. На л. 88 е налице
превод на разписка от 15.02.2012 г., текстът на български, на която разписка е отзад на
същия лист, но и той по никакъв начин не може да се свърже с процесния договор, а и това
плащане е преди мейла на Х. до адвокатското дружество от 18.09.2013 г., с което се
признава дължимостта на сумата от 10 692 евро, поради което и не може да й се признае
ефект на частично плащане на услугите. Същите разписки /вкл. и с превод на български/ са
приложени на други страници и от производството по гр.д. № 13400/2018 г. на СГС, поради
което същите няма да бъдат обсъждани отново.
Изводът е, че Г.Х. не доказва плащането на признатите от него като дължими 10 692 евро за
заплащане на адвокатски услуги за периода 01 януари 2012 г. – 22 май 2013 г. съгласно
процесния договор от 22 август 2011 г. По фиксирания курс „лев-евро“ на БНБ, в
претендираната от АД „П.“ валута, дължимата сума възлиза на 20 911.73 лв. без ДДС.
Дължимият ДДС е 4 182.35 лв. или общо дължимото е 25 094.08 лв. с ДДС, т.е. точно
толкова, колкото са претендирали АД „П.“ в заповедното и исковото производство.
В заключение – въззивната жалба е изцяло неоснователна, поради което отпада
необходимостта да се обсъждат останалите доводи, релевирани в същата. Решението на СГС
трябва да се потвърди.
Право на разноски пред настоящата инстанция има въззиваемото лице. Претендират се
разноски – заплатено адвокатско възнаграждение от 3 284 лв. с включен ДДС. Адв. К.
/процесуален представител на Г. Х./ е направила възражение за неговата прекомерност по
чл. 78, ал. 5 ГПК, което САС намира за частично основателно. Предвид обжалваемия
материален интерес, възнаграждението следва да се намали до 1300 лв. без ДДС или 1560
лв. с ДДС. Макар и с обилен доказателствен материал, делото не е сложно правно, а пред
въззивната инстанция е изготвен отговор на въззивна жалба и е осъществено явяване в
съдебна зала, но без да се събират доказателства. Ето защо, именно 1560 лв. с включен ДДС
следва да се признаят като разноска за въззиваемия, като тази сума се възложи в тежест на
Х..
Воден от изложеното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261814 от 18.03.2021 г. по гр.д.№ 13400/2018 г. по описа на
СГС, ГО, І-3 състав.
ОСЪЖДА Г. В. Х. с ЕГН: ********** да заплати на Адвокатско дружество „П.“ с Булстат:
8
********* сумата от 1560 /хиляда петстотин и шестдесет/ лв. с ДДС – разноски във втората
инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9