Р
E Ш Е
Н И Е
№ ……………./03.12.2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в публично заседание на шести ноември две хиляди и двадесета
година в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИНА ГЕОРГИЕВА
при участието на
секретаря ТЕОДОРА КОСТАДИНОВА разгледа докладваното от съдията гр.д. № 21117/2019 г.
Производството по делото е
образувано по предявени от Р.В.Д., ЕГН **********, адрес: ***, Д.Д.Д., ЕГН **********, адрес: ***, Т.В.Д., ЕГН **********,
адрес: *** и Д.В.Д., ЕГН **********, адрес: *** срещу Р.Н.К., ЕГН **********,
адрес: *** и С.З.К., ЕГН **********, адрес: *** искове с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ответниците не са собственици на неурегулиран поземлен имот
пл. № 140 по плана на с. о. „***“, землището на с. ***, общ. Варна, приет с Протокол
№ 11/16.07.1994 г. на Експертен съвет при Община Белослав, с площ от 796.87 кв.
м., при съседи: север – ПИ № ***, запад – път, изток – ПИ № ***.
Ищците Р.В.Д., Д.Д.Д., Т.В.Д. и Д.В.Д. твърдят, че общият им наследодател Д.В.Д.,
починал на 17.04.2007 г., е бил собственик на поземлен имот в землището на с. ***,
а именно: овощна градина и лозе от 600 кв. м., част от имот с площ от 796.87
квадратни метра, находящ се в с.о. „***“, община
Варна, област Варна, представляващ имот бл. 3, парцел 42, при граници: север -
ПИ № ***, запад -път, изток - ПИ № ***и юг - ПИ № ***. Излагат, че описаният
имот е бил предоставен за ползване на Д. Д. по силата на ПМС № 76, като
последният е построил сграда в него преди влизане в сила на ЗСПЗЗ и е заплатил
земята по сметка на Община Белослав. По този начин поддържат, че наследодателят
им е придобил собствеността върху процесния поземлен
имот. Излагат, че от 30.04.1981 г. до смъртта си Д. Д. е владял и стопанисвал
имота, като владението е продължено от неговите наследници: Р.В.Д. – съпруга, Д.Д.Д. – дъщеря и Д. Д.Д. – син,
починал на 10.04.2015 г. и оставил за наследници Т.В.Д. – съпруга и Д.В. В. – син. Поддържат, че до настоящия момент друго лице не е
владяло имота и не е предявявало претенции към него. Посочват, че с Нотариален
акт № 30, том 4, рег. № 8573, дело № 574 от 2015г. на нотариус О.С.са признати
за собственици на имота. Обосновават правния си интерес от предявения иск с
твърдения, че на 20.08.2019 г. ответниците Р.Н.К. и С.З.К.
се снабдили с нотариален акт по обстоятелствена проверка № 58, т. III, peг. № 6793, н. д. № 411/2019 на нотариус П.С., поправен с
нотариален акт № ***на нотариус П.С., с който били признати за собственици на процесния имот по давностно
владение. Отправят искане до съда за приемане за установено в отношенията между
страните, че ответниците не са собственици на
неурегулиран поземлен имот пл. № 140 по плана на с. о. „***“, землището на с. ***,
общ. Варна, приет с Протокол № 11/16.07.1994 г. на Експертен съвет при Община
Белослав, с площ от 796.87 кв. м., при съседи: север – ПИ № ***, запад – път,
изток – ПИ № ***. Молят да бъде отменен издаденият в полза на ответниците констативен нотариален акт.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците
са депозирали писмен отговор, с който оспорват основателността на иска.
Заявяват, че по силата на договори за покупко-продажба, обективирани
в Нотариален акт № ***г. и Нотариален акт № ***г. на СВ-Варна, са придобили
собствеността върху неурегулирани поземлени имоти, находящи
се в землището на с.***, община Варна, местност „***“, представляващи: имот пл.
№ *** с площ от 600 кв. м., ведно с построената вилна сграда с площ от 35 кв.
м., и имот пл. № 144, с площ от 628 кв. м., които са съседни. Уточняват, че процесният поземлен имот се явява северна граница на имот
пл. № ***. Ответниците поддържат, че в поземлен имот
№ *** са изградили масивна двуетажна вилна сграда, в която живеят постоянно.
Посочват, че след закупуването на втория имот през м. април 2003 г. са
започнали да владеят процесния имот, като владението
им е непрекъснато до настоящия момент. Поради изложеното заявяват, че са
придобили имота по давност. Излагат, че в процесния
имот са извършили подобрения – оградили са го, поставили са в него резервоар за
вода, посадили са дървета. Оспорват ищците да са придобили собствеността върху
имота на сочените правни основания. Считат, че липсват доказателства на
наследодателя им да е било предоставено право на ползване, доколкото не е
представено решение на Изпълнителния комитет на Общинския народен съвет, а в
условията на евентуалност твърдят, че то е било прекратено и не се е
трансформирало в право на собственост. Оспорват ищците да са владели имота в
периода от края на м. април 2003 г. до настоящия момент. Оспорват имотът,
описан в Удостоверение № 843/30.04.1981 г. да е идентичен на процесния. Оспорват в имота да е била построена сграда от
наследодателя на ищците. Оспорват сумите по представените от ищците квитанции
от 08.02.1992 г. и 22.09.1994 г. да представляват оценка на земята, като
посочват, че по делото липсва оценителен протокол. Развиват доводи за нищожност
на Решение № 329/08.02.1993 г. на Поземлена комисия Белослав, като считат, че
същото противоречи на материалния закон, издадено е от некомпетентен орган, при
съществено нарушение на процесуалните правила и целта на закона. Заявяват, че
ПК може да възстанови правата на собствениците или техните наследници, които те
са притежавали преди одържавяването, но не и да предоставя права на ползватели.
Молят исковете да бъдат отхвърлени и да им бъдат присъдени разноски.
Съдът
след като се запозна с материалите по делото и събраните доказателства, намира
от фактическа страна следното:
Като писмено доказателство по делото
е приет нотариален акт за констатиране право на собственост върху недвижими
имоти № ***на нотариус № 196 с район на действие Районен съд – град Варна. От
същият е видно, че Т.В.Д., Р.В.Д., Д.Д.Д. и Д.В.Д. са признати за собственици на 600 кв.м. идеални
части от поземлен имот, целият с площ 796,87 кв.м., находящ
се в село ***, община Варна, област Варна, представляващ имот с планоснимачен номер 140 по кадастралния план на селищно
образувание „***“ ведно с изградените в същия поземлен имот сграда с площ 20
кв.м. па разрешение за строеж и удостоверение за данъчна оценка и склад за
инвентар /стопанска постройка/ с площ 5,45 кв.м. ведно с всички подобрения и приращения и трайни насаждения при граници и съседи: север
– поземлен имот пл.№ ***, запад – път, изток – поземлен имот № ***и юг – поземлен
имот № *** и път, при квоти за Р.В.Д. – 8/12 идеални части, придобити на
основание прекратена съпружеска имуществена общност и по наследство от покойния
съпруг Д.В.Д., за Д.Д.Д. – 2/12 идеални части по
наследство от покойния й баща Д.В.Д. и за Т.В.Д. и за Д.В.Д. – по 1/12 идеална
част, придобити по наследство от покойния Д.В.Д..
От нотариален
акт за собственост върху недвижим имот № 58, том 3, рег. № 6793, дело №
411/20.08.2019 г., издаден от нотариус с рег. № 335 и район на действие Районен
съд – град Варна се установява, че С.З.К. и Р. Н.К. са признати за собственици
въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна давност
на следния недвижим имот: неурегулиран поземлен имот № 140 по кадастралния план
на с.о. „***“, землището на с. ***, община Варна, област Варна.
Като писмено доказателство по делото е прието
разрешение № 165/19.07.1982 г., издадено от общински народен съвет, град
Белослав. От него е видно, че на Д.В.Д. се разрешава да изгради временна
стопанска постройка от употребяван дървен материал или леки панели до 20 кв.м.
без изба в парцел № 42, бл.3 по плана на местността „***“ в землището на с. ***.
В същият този документ е отразено, че след прекратяване правото на ползуване на мястото, постройката да се събори без право на
обезщетение.
От решение № 328 от 08.02.1993 г., издадено от
поземлена комисия – град Белослав се установява, че е възстановено правото на
собственост на Д.В.Д. в местността „***“, бл.3, парцел 42 при съседи – път, В.П.и
С.Д., представляващо овощна градина и лозе с площ 0.600 дк,
заявен с удостоверение № 843/30.04.1981 г. Издадена е квитанция №
360/08.02.1993 г. за сумата от 3888 лева.
Като писмено доказателство по делото е прието
удостоверение № 843/30.04.1981 г. за предоставяне право на ползуване
на земя. От него е видно, че на Д.В.Д. е предоставено правото на ползване на
земя, бл.3 № 42, в размер на 0,600 дка, находяща се в
землището на с. ***, местността „***“ при граници – ползуватели
– път, В.П., лозе, която може, която може да се използува
за трайни насъждения.
От удостоверение за наследници, издадено от Община
Варна, от 03.09.2015 г. се установява, че Д. Д.Д. е
починал на 10.04.2015 г. като негови наследници са Т.В.Д. – негова съпруга и Д.В.Д.
– негов син. От удостоверение за наследници, издадено от Община Варна, от
03.09.3015 г. е видно, че наследници на Д.В.Д., починал на 17.04.2007 г. са р.В.Д.
– негова съпруга; Д. Д.Д. – негов син и Д.Д.Д. – негова дъщеря.
Като писмени доказателства по делото са приети две
квитанции № 808/22.09.1994 г. и 360/08.02.1993 г., издадени в полза на Д.В.Д.,
от които се установява, че е извършено плащане във връзка с земя по
постановление в местността „***“.
По делото е приета и обяснителна записка от 1990 г.,
на Д.В.Д., от която е видно, че на 3 м от уличната регулационна линия и на 3 м
от границата на парцел № 49 е изградена сграда на един етаж, която се състои от
спарня, дневна, кухня – ниша и склад за инвентар със
застроена площ от 25,45 кв.м.
Като писмено доказателство по делото е прието
уведомление до Д.В.Д., от което се установява, че съгласно ЗСППЗ притежаваното
него място в местността ***, попадащо в землището на с. ***, се намира в 10 км.
крайбрежна ивица, поради което има право да бъде закупено само ако има
постройка в него при цена 35,50 лева за 1 кв.м. Сумата следва да се внесе в
срок до 30.09.1994 г.
От нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№ ***г., издаден от нотариус с рег. № 195 и район на действие Районен съд –
град Варна се установява, че К.Н.К.и Й.Н. К. като продавачи продават на С.З.К.
като купувач неурегулиран поземлен имот, находящ се в
землището на с. ***, община Варна в местността „***“, целият с площ 600 кв.м.,
представляващ имот № *** по плана на селищното образувание „***“, заедно с
построената в този имот вилна сграда с площ 35 кв.м., подобренията и трайните
насаждания, при граници: север – ПИ пл. № 140, юг – ПИ пл. № 144, изток – ПИ №№
144 и 145 и запад – път за сумата от 771 лева.
От нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№ ***г. на нотариус с рег. № 195 и район на действие Районен съд – град Варна е
видно, че М.К.Д.и П.Н.Д.продават на С.З.К. - неурегулиран поземлен имот № 144 по плана на
селищно образувание местност „***“, землище с. ***, община Варна с площ по
плана 628 кв.м., а по нотариален акт 600 кв.м., при граници: север – ПИ пл. № ***,
юг – ПИ пл. № 148, изток – ПИ № 145 и запад – път, заедно с всички подобрения и
насаждения за сумата от 145 лева.
Като писмено доказателство по делото е прието
разрешение за строеж № 11/05.08.2004 г., издадено от кметство ***, от което се
установява, че на С.З.К. е разрешено да извърши строеж на вилна сграда на два
етажа на основание чл. 140 от ЗУТ и одобрен ПУП – ПЗ в парцел *** по плана на
местност „***“ в землището на с. ***, община Варна.
От изисканото нотариално дело № 411/2019 г. на
нотариус с рег. № 335 и район на действие Районен съд – град Варна се
установява, че в същото се съдържа удостоверение от Община Варна, издадено на
18.07.2019 г., от което е видно, че поземлен имот № 140 с площ 796,87 кв.м. по
плана на местност „***“, землище с. ***, няма съставен АОС, няма извършено
отчуждаване и възстановяване. Същият попада в територия по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ,
за което предстои одобряване на ПНИ със заповед на областния управител на
област с административен център – Варна.
Събрани са и гласни доказателства чрез разпита на
свидетеля Ч.Т.К., брат на Д. Д.. От неговите показания се установява, че същият
е предоставил в заем парични средства през 1993-1994 г., с които е закупена
предоставената за ползване на Д. Д. земя в местността „***“. Уточнява, че след
1981 г. до 1983/1984 г. брат му е построил къща в имота, а също така е и садил
дървета и лозе в имота. В момента тази къща съществува, електрифицирана е, но
токът от 2014 г. е спрян. След смъртта на брат му имотът се владее от съпругата
му, дъщеря му, синът му, а след смъртта и на синът му и от съпругата и детето
на последния. Твърди, че ищците са ходили редовно в имота и са полагали грижи
за същия. Уточнява, че къщата е с бетонни основи, които са излети през
1984-1984 г. Заявява, че има изградена изба, която е с външен достъп, както и
външен тоалет – дървена постройка, която към настоящия момент не съществува.
През 1987-1988 г. е започнало изкопаването и на кладенец, но същият не е
реализиран докрай. Уточнява, че парцелът не е водоснабден като има три водосъбирателя, които са открити и не им е променяно
местонахождението. След смъртта на брат му непрестанно са ходили наследниците
му в имота да садят зеленчуци и да полагат грижи за лозето и дърветата. Ползвали
са имота като свой и никой не е заявявал претенции по отношение на същия. Знае
и името на един от съседите – С., който има изградена триетажна къща в неговия
парцел. Имотът на брат му е ограден с ограда с бетонни колчета на места и на
други места с опъната тел като последният се е и заключвал. След смъртта и на Д.
Д. наследниците посещават имота веднъж месечно с оглед осъществяване на
поддръжката му. Към момента има лозе и дървета, но същите не са гледани.
Сградата се състои от три помещения – кухня, в която има мивка с казанче,
хладилник; трапезария – с диван и дълга маса и трето помещение, в което има две
легла. Уточнява, че имотът на съседа С. се намира от западната страна на имота.
В имота на брат му няма посаден бук.
От показанията на свидетеля Д.А.Т. се установява, че същият
е семеен приятел на Д. Д. и Т.Д.. Знае за парцела на баща му в местността „***“
като заедно с Д. са го посещавали редовно, за да подрязват лозето, да берат
грозде, ябълки и понякога за да пият бира. В имота няма засаден бук, но от 1987
г., когато е било първото му посещение, в имота е имало изградена сграда с
бетонна плоча, веранда и едно помещение, обособено като стая, но без прегради.
Налице е и изградена изба, до която достъпът е външен. Заявява, че до смъртта
на Д., а и след това до смъртта на Д. имотът се е поддържал. Има електричество
в имота, но не е водоснабден като се е поливало със събрана във вани дъждовна
вода, които са били налични и при последното му посещение там през 2015 г. Не е
имало лица, които да претендират собственост върху имота като последния е
стопанисвах като техен. Ограден е с бетонни колове и ограда от мрежа, тел, но
някъде същата е паднала. Зад къщата има асфалтов път, който е от юг. Свидетелят
уточнява, че когато застане срещу имота от ляво има една къща. Заявява, че
имотът на Д. не е бил заключен, а за къщата не може да се сети.
От разпита на свидетеля П.Н.Г.се установява, че
познава ответниците от 2004 г. до 2005 г., когато са
дошли в имота в ***. Мястото на Г. е през едно място от тяхното. Уточнява, че
спорният имот е до неговото място като последният е ограден с масивна ограда от
изток и от север до половината, а останалата част е оградена с тел. Ограждането
е извършено от Р., след като се нанесъл. Пътят до имота е черен като същият се
пада от западната страна на неговия имот. Заявява, че в процесния
имот няма сграда, нито същият е електрифициран. Уточнява, че в него има ябълка,
огромен дъб и един орех. Посочва, че Р. е изградил в него резервоар за вода,
който е вкопан в земята. След като Р. дошъл в местността, започнал да се грижи
за процесния имот и да го обработват заедно със
съпругата му като садят зеленчуци. Никой не е предявявал претенции по отношение
на същия. Между имота на ответниците и процесния няма ограда. Съсед на име С. няма, нито в близост
има голяма къща. Свидетелят уточнява, че той е през ден в своя имот, в който
има сграда, в която може да се живее пълноценно. Посочва, че три места са
дадени на Флотски арсенал – едно от местата е неговото, другото на Д. Д., а
третото на М.М.като не е виждал Д. на мястото, а само
веднъж е видял жена му. Д. не е строил къща. Р. и С., когато са дошли мястото е
било буренясало и те са го изчистили и са го обработвали.
Събрани са и гласни доказателства чрез разпита на
свидетеля Н.Н.К.. От тях се установява, че познава ответниците от 1980 г. Има място в местността „***“, което
е през едно от това на ответниците. Познава процесния имот като посочва, че до него се стига по
чакълест път, който се намира от западната част на имота. От северната страна
има масивна ограда, откъм П.Г.оградата е до половина с тухли, а в останалата
част е мрежеста. Твърди, че в съседство
на процесния имот ответниците
имат къща като владееят и процесния
имот. В имота, който е между техния и този на П.Г., т.е. процесния,
няма сграда, има 5-6 дръвчета – орех, дъб, ябълка, смокиня и дива круша. В него
има и вкопан резервоар за вода. От 2002 г., от когато свидетелят е в
местността, никой не е строил сграда в имота, същият не е елекрифициран
и водоснабден и няма открити водни съобръжения за
събиране на дъждовна вода. Твърди, че не е имало претенции по отношение на процесния имот и показва на скица процесния
имот. Не познава съсед на име С., нито за лице на име Д..
По делото е допусната СТЕ, от чието заключение се
установява, че по действащия приет с протокол кадастрален план на местността ***,
процесният неурегулиран поземлен имот с пл. № 140 с
площ 796,87 кв.м. /600 кв.м. идеална част от 796,87 кв.м./ е записан на Р.Д., Д.Д., Т.Д. и Д. Д.. От графичната и текстова част на
скицата са видни границите на имота – от север – имот № *** – записан на П.Н.Г.;
от изток – имот № ***– записан на К.ж.; от юг – имот № *** – записан на К.Н.К.и
от запад – път. От удостоверение № 843/03.04.1981 г. се установява предоставено
право на ползване на Д.В.Д. върху следните земи – блок 3 -42 в размер на 0.600
дка, находящо се в землището на с. ***, честност *** при
граници – път, В.П., лозе. Вещото лице посочва, че се установява съвпадение на
местонахождение, запис в разписния лист, но не и по описани граници. В
удостоверението са описани два пътя, а имот № 140 по КП от 1994 г. има само
един път от запад и няма съсед В.П.. От извършения оглед на място, вещото лице
посочва, че имотът, който ползват ищците не е посочения процесен
имот, тъй като по КП -1994 г. се индивидуализира с пл. № 89, в който има
изградена дървена постройка като първоначално е записан неидентифициран, а в
последствие е записан на и.в., Н.Х.и В.Х.. Границите на имот № 89 от север –
празно място; от изток – имот № 80 записан на В.Г.Г.;
от юг – път и земеделски земи; от запад имот № 88 – записан на С. Д.С.. Вещото
лице посочва, че при оглед на процесния имот е процесния имот с пл. № 140, същият не е застроен и е
приобщен към имот с пл. № ***, и 144. От западната страна е ограден с телена
ограда, закрепена с бетонни блокове; от север – частично оградена с телена
мрежа, закрепена с бетонни колове и частично от масивна каменна ограда, както и
източната ограда. Мястото не е застроено, има плодни дръвчета, смокинов храст,
дъб и др. като същото се обработва и поддържа.
Останалите събрани по делото писмени доказателства са ирелевантни и не следва да бъдет
подлагани на доказателствен анализ.
С оглед
установената по делото фактическа обстановка, съдът намира следното от правна
страна:
Производството е образувано по предявени отрицателни установителни искове е с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК. Предвид характера на същите, ищците следва да установят наличието на свое
защитимо право, от което извеждат правния си интерес от търсената защита, а ответниците да установят, че са се осъществили
предпоставките, от които извеждат правото си на собственост, а че са придобили процесния имот на въведеното правно основание - давностно владение, т.е осъществявана фактическа власт в
периода от април 2003 г. до настоящия момент с намерение за своене.
Съгласно Тълкувателно решение № 8/2013 г. по
тълкувателно дело № 8/2012 г. на ОСГК на ВКС диспозитивното
начало в гражданския процес се проявява в това, че участникът в правен спор сам
определя кога, доколко и какъв обем защита да търси. Видът на иска е призван да
гарантира постигането на необходимата и достатъчна по вид и обем защита на
материалните права, каквато при отрицателния установителен
иск би се постигнала чрез отричане със сила на пресъдено
нещо на претендираното от ответника право. Установителният иск не е субсидиарна
форма на защита и правен интерес може да е налице и когато ищецът заявява
самостоятелно право, както и при конкуренция на твърдени от двете страни вещни
права върху един и същ обект.
В настоящия случай ищците обосновават правния си
интерес с това, че имат издаден нотариален акт, с който са признати за
собственици на поземлен имот с планоснимачен номер
140 по кадастралния план на селищно образувание „***“ в с. ***, община Варна
при граници и съседи - север – имот № ***;
от изток – имот № 141; от юг – имот № *** и от запад – път, а едновременно с
това е налице издаден нотариален акт, с който и ответниците
са признати за собственици на неурегулиран поземлен имот с планоснимачен
номер 140 по кадастралния план на селищно образувание „***“ в с. ***, община
Варна при граници и съседи - север –
имот № ***; от изток – имот № 141; от юг – имот № *** и от запад – път.
С оглед изложеното и предвид изложените в исковата
молба твърдения, съдът намира, че за ищците е налице правен интерес от
търсената защита предвид наличието на издадени и в тяхна полза и в полза на ответниците титули за собственост на един и същи имот,
който ищците твърдят, че е техен.
Ответниците се позовават, че са придобили имота
въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна
давност. Съдът не следва да се произнася по наведените възражение от ответниците във връзка с това защо ищците не са собственици
на процесния имот, доколкото при отрицателния установителен иск, ответниците
следва да докажат основанието, на което твърдят да се собственици и само същото
подлежи на изследване в производството. В случая същите твърдят да са придобили
имота въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна
давност.
Придобивната давност, като институт е един от
регламентираните в чл. 77 ЗС способи за придобиване право на собственост върху
вещи. Предвид разпоредбата на чл.79 ЗС
правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с
непрекъснато владение в продължение на 10 години, ако владението е недобросъвестно,
а ако владението е добросъвестно - с непрекъснато владение в продължение на 5
години. В нормата на чл.68 ЗС е дадена легална дефиниция на понятието
„владение" - това е упражняване на фактическа власт върху вещ, която
владелецът държи лично или чрез другиго, като своя. Следователно е редно да се
акцентира върху две обстоятелства - това са т.нар. „фактическа власт" и
факта, че веща се държи „като своя". Презумпцията относно субективния
елемент на владението, т.е. намерението за своене на
вещта (animus), е въведена в полза на владелеца и в
случай на отричане на владелческото му качество
тежестта за оборването й пада върху лицето, което оспорва осъщественото
владение. Елементите на фактическия състав на чл. 79 ЗС следва да се установят
по делото при условията на пълно и главно доказване. Няма спор, че основното
доказателство за установяване на придобивна давност
са гласните доказателства, каквито са ангажирани в настоящото производство. При
позоваване на придобивна давност следва да се посочи
от кого и от кога е установена фактическа власт върху имота, до кога е
продължило владението и на кого е противопоставено.
От приетата по делото СТЕ, която съдът цени като
компетентно изготвена и съответстваща на останалия събран по делото доказателствен материал се установява, че имотът, който
ползват ищците не е посочения процесен имот, тъй като
по КП -1994 г. се индивидуализира с пл. № 89, в който има изградена дървена
постройка като първоначално е записан неидентифициран, а в последствие е
записан на и.в., Н.Х.и В.Х.. Границите на имот № 89 от север – празно място; от
изток – имот № 80 записан на В.Г.Г.; от юг – път и
земеделски земи; от запад имот № 88 – записан на С. Д.С.. Вещото лице посочва,
че при оглед на процесния имот с пл. № 140, същият не
е застроен и е приобщен към имот с пл. № ***, и 144. От западната страна е
ограден с телена ограда, закрепена с бетонни блокове; от север – частично
оградена с телена мрежа, закрепена с бетонни колове и частично от масивна
каменна ограда, както и източната ограда. Мястото не е застроено, има плодни
дръвчета, смокинов храст, дъб и др. като същото се обработва и поддържа. В процесния имот вещото лице е въведено от ответниците. От тук следва и изводът, че процесния имот се владее от ответниците.
От съвкупния анализ на събраните гласни доказателства
чрез разпита на свидетелите П.Н.Г.и Н.Н.К. също се
установява, че ответниците владеят процесния имот с пл. № 140, намиращ се в местността „***“,
с *** 2004 – 2005 г. От приетите писмени и гласни доказателства и представената
скица към изготвената СТЕ се установява, че процесния
имот е съседен на закупения от тях неурегулиран поземлени имоти с пл. № *** по
плана на с.о. „***“. Видно от експертизата и от гласните доказателства е, че
имотът не е застроен като в него няма изградена сграда /каквато ищците твърдят,
че има в техния имот/, не е електрифициран и водоснабден като единствено има
вкопана цистерна за вода. Налице са и плодни насъждения.
Установява се по безспорен начин от събраните гласни чрез разпита на
свидетелите Г. и К., които са непротиворечиви и взаимодопълващи
се, че ответниците владеят необезпокоявано процесния имот, поддържат го и се грижат за него.
Установява се, че са го заградили, както и че са изградили цистерна в същия,
което безспорно доказва наличие на упражняване на фактическа власт и наличие на
намерение за своенето му. При съобразяване и началния
момент, от който е налице упражнявана фактическа власт по отношение на процесния имот, а именно от закупуването на имоти с пл. № ***
и 144 в местността „***“, което се установява от събраните по делото гласни
доказателства, които и в тази си част са непротиворечиви и съответстващи на
събрания по делото доказателствен материал и че
същата се упражнява и към настоящия момент, което се доказва от приетата по
делото СТЕ, се установява че е изтекъл 10 годишния период, предвиден в
разпоредбата на чл. 79 ЗС. С оглед гореизложените мотиви следва изводът, че ответниците действително са придобили право на собственост
по отношение на процесния имот въз основа на изтекла
в тяхна полза придобивна давност. Съдът не следва да
кредитира показанията на свидетелите Ч.Т.К. и Д.А.Т., доколкото от същите, а и
от СТЕ се установява, че те се отнасят до друг, а не до процесния
имот.
Предвид гореизложените мотиви, предявените от ищците
искове подлежат на отхвърляне.
По отношение на разноските:
Направено е искане за присъждане на
сторените в производството разноски от страна на ответниците.
Същите претендират заплатен адвокатски хонорар в размер на 1200 лева, 5 лева за
издаване на съдебно удостоверение, депозит 100 лева за изготвяне на СТЕ и 5
лева за издаване на препис от протокол или общо 1310 лева. Направено е
възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение, с оглед на което съдът дължи произнасяне по същото.
При съобразяване на разпоредбата на чл.7, ал.2 от Наредба № 1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения и като съобрази фактическата и правна
сложност на делото и предприетите процесуални действия от страна на ответниците, с оглед доказване на придобвиното
основание и факта, че предприетите действия ползват и двамата ответници като не се налага предприемането на различни
процесуални действия за всеки от тях, съдът счита, че претендираното
адвокатско възнаграждение следва да бъде редуцирано до размер от 800 лева. С
оглед гореизложените мотиви, в тежест на ищците следва да се възложат разноски
в размер на 910 лева, на основание чл. 78, ал.3 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Р.В.Д., ЕГН **********,
адрес: ***, Д.Д.Д., ЕГН **********, адрес: ***, Т.В.Д.,
ЕГН **********, адрес: *** и Д.В.Д., ЕГН **********, адрес: *** срещу Р.Н.К.,
ЕГН **********, адрес: *** и С.З.К., ЕГН **********, адрес: *** искове с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено в отношенията между
страните, че ответниците не са собственици на
неурегулиран поземлен имот пл. № 140 по плана на с. о. „***“, землището на с. ***,
общ. Варна, приет с Протокол № 11/16.07.1994 г. на Експертен съвет при Община
Белослав, с площ от 796.87 кв. м., при съседи: север – ПИ № ***, запад – път,
изток – ПИ № ***.
ОСЪЖДА Р.В.Д., ЕГН **********, адрес: ***,
Д.Д.Д., ЕГН **********, адрес: ***, Т.В.Д., ЕГН **********,
адрес: *** и Д.В.Д., ЕГН **********, адрес: *** да заплатят на Р.Н.К., ЕГН **********,
адрес: *** и С.З.К., ЕГН **********, адрес: *** сумата от 910 лева, представляваща сторени от последните разноски,
на основание чл. 78, ал.3 ГПК
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Окръжен съд, град Варна
РАЙОНЕН СЪДИЯ: