№ 5467
гр. С.. 06.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА
при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско
дело № 20221110148042 по описа за 2022 година
Производството е исково по молбата на ЗД „Б...“ АД, ЕИК ... със седалище
гр.С.. бул.“Д.., представлявано от изпълнителния директор чрез адв.Г. против
К. В. М. ЕГН: **********, гр.В.., ул. „С/адрес/ с правно основание по чл.500,
ал.1, т.1 от КЗ – а именно за осъждане на ответната страна като водач на лек
автомобил „Ландровер Дисковьри” с peг. № В...ВА, застрахован по ГО с
полица BG/02/... при ищеца, да заплати исковата сума, която ищецът е платил
като обезщетение на пострадалия водач на увредено от ответника МПС -
„Тойота Аурис” с peг. № В...ВА, при възникнало на 28.09.2018г. в района на
гр.В.., на ул.Струга 20 ПТП поради движение на ответната страна с
несъобразена скорост и употреба на алкохол, при което е блъснала вдясно
паркираните шест автомобила, един от които ‚Тойота Аурис“ с рег. № В ...
ВА – регресен иск за платено обезщетение.
Излага се, че събитието е установено с ППТП от 28.09.2018г. като се търси
от ищеца в качеството му на застраховател на виновния водач – ответника –
на регресно основание изплатеното на пострадалото лице обезщетение в
размер на 4115 лева ( платено с платежно нареждане от 07.11.2018г.) и още
25 лева за ликвидационни разноски. Претендира се и законовата лихва за
забава от датата на подаване на иска – 02.09.2022г. до окончателното
изплащане на задължението, както и за сумата от 1297.20 лева за мораторна
1
лихва за периода от 22.07.2019г. до 22.08.2022г. и като се ангажират
доказателства и се търсят разноски се претендира решение в този смисъл.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника чрез
упълномощения адвокат, с който искът се оспорва изцяло – без датата на
възникване и възникването на твърдяното ПТП. Оспорва се механизма на
случилото се събитие като и изключителната вина на ответната страна за
това, като се навежда, че вина за това има и водачът на ЛА Тойота Аурис,
който е паркирал неправилно. Не се оспорват ангажираните с исковата молба
писмени доказателства вкл. и ППТП и се ангажират др. такива. Желае се
решение в този смисъл и се претендират разноски.
Съдът е сезиран с иск с правна квалификация чл.500, ал.1, т.1, предл.
последно от КЗ във с чл.433, т.3 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Софийски районен съд като взе предвид разпоредбите на закона, исканията
и твърденията на страните и събраните по делото доказателства намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Страните нямат спор и от доказателствата се установява, че към датата на
възникване на исковото ПТП е съществувал договор за застраховка –Каско на
МПС – Тойта Аурис с рег. № В ... ВА по полица с № 00... при трето по делото
лице – Евро инс АД с период на покритие от 03.11.2017г. до 02.11.2018г., по
която е било платено застрахователно обезщетение по претенция с № ... в
размер на 4140 лева от застрахователя – Евро инс АД по повод случило се на
28.08.2018г. в гр.В.. ПТП. За платеното на пострадалото лице обезщетение
застрахователят по имуществената застраховка е сезирал ищеца като
застраховател по ГО с полица с № BG/02/... на водача на виновния за
случилото се ЛА – Ландровър Дискавъри – ответната страна да заплати
сумата по регреса в размер на 4115 лева.
Не се спори, че се е случило исковото ПТП, както не се оспорва и Протокол
за ПТП от 28.03.2018г. и не се оспорва вкл. и наличието на алкохол,
установен при виновния за случилото се водач – К., а това се установява и от
АУАН с № 876789/ 28.09.2018г. , талон за изследване за употребен алкохол,
както и Решение с № 1822/ 10.10.2019г. по НАХД с № 2029/ 2019г. по описа
на РС В.., с което се потвърждава НП за налагане на административно
наказание на К. В. М. за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП и чл.100, ал.1,
т.1 от ЗДвП – а именно за управление на МПС под въздействие на алкохол
2
над 0.8 до 1.2 промила. Не се оспорва от ответника и стореното плащане на
пострадалото лице.
От заключението на вещото лице се установява, че на 28.09.2018г., около
00:40 часа, лек автомобил „Ланд Ровер Дискавъри”, с рег.№ В...ВА, се е
движил по ул. „Струга“, и в района на № 20, поради движение с несъобразена
скорост, водачът е реализирал ПТП последователно с паркираните от дясната
му страна леки автомобили: „Мерцедес 124”, с рег.№ ТХ...АН, „Тойота
Аурис“, с рег.№ В...ВА, МПС „Хонда“, с рег.№ В...ВС, „Тойота Авенсис“, с
рег.№ В...РВ, „Ауди А 3“, с рег.№ ЕН...КМ и „Мерцедес Спринтер 515“, с рег.
№ В...НС. Експертът заключва, че всички увреждания по „Тойота Аурис“, се
намират в пряка и причинно - следствена връзка с настъпилото ПТП като
стойността, необходима за възстановяването му, изчислена на база средни
пазарни цени към датата на ПТП, е 12204,48 лв. Действителната (средната
паз..) стойност на процесният лек автомобил, определена към датата на
настъпване на застрахователното събитие е 7062 лв. , стойността необходима
за възстановяването му, определена на база средни пазарни цени - 12204,48
лв., надвишава неговата действителна стойност към датата на
произшествието - 7063 лв. Така заключва, че е налице тотална щета.
При тези доказателства съдът като съобрази разпоредбата на чл.500, ал.1,
т.1 предл. последно от КЗ, съгласно която застрахователят, освен в случаите
по чл.433, т.1 от КЗ, има право да получи от виновния водач платеното от
застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато е
настъпило ПТП поради допуснато от водача нарушение по ЗДвП в резултат
на управляване на моторното превозно средство под въздействие на алкохол с
концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон, намира, че в
конкретния случай за ищеца като застраховател по застраховка ГО се е
реализирало правото на регрес спрямо виновния водач на основание чл.500,
ал.1, т.1, предл. последно от КЗ, намира, че искът е основателен като доказан
и по основание, и досежно размера.
Стореното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат и от
страна на водача на пострадалия автомобил – неправилно паркиране на място,
за което не е разрешено, остана недоказано. От изисканите по искане на
ответната страна преписка и АУАН по Протокол за ПТП по случилото се на
28.09.2018г. по вина на К. събитие, не се установява за нарушение на
3
правилото на чл. 93 – 99а от ЗДвП – неправилно паркиране, на някой от
собствениците, пострадали от събитието, да му е наложно административно
наказание за това, поради което съдът приема, че не е имало неправилно
паркиране от страна на пострадалите лица ерго това води до недоказаност на
възражението за съпричиняване и до уважаване на иска изцяло.
С оглед нормата на чл. 500, ал.1, т.1, предл. последно от КЗ, която дава
право на застрахователя да търси от деликвента освен платеното от него на
увреденото лице обезщетение и стойността на сторените при определяне на
обезщетението разноски, които е ноторно, че са в размер от 15 до 25 лева,
следва да бъдат присъдени и такива от 25 лева.
Основателна е претенцията за законна лихва от датата на сезиране на съда –
02.09.2022г. до окончателното изплащане на вземането.
Претенцията за мораторна лихва обаче съдът намира за недоказана и като
такава за неоснователна. При осъществяване на фактическия състав по
чл.500, ал.1, т.1 от КЗ, в полза на изплатилия обезщетение застраховател се
поражда регресно право, което обаче разгледано като задължение на
виновния водач – в случая ответника, възниква като безсрочно. Следователно,
за да се счита изпаднал в забава по регресния дълг е следвало ответникът да
бъде поканен от ищеца по аргумент на чл. 84, ал.2 от ЗЗД. Представената
регресна покана и обратна разписка установяват, че "пратката не е
потърсена". Съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от Закона за пощенските
услуги условията за доставянето на пощенските пратки се определят съгласно
Общите правила за условията за доставяне на пощенските пратки и
пощенските колети, приети с решение № 581/27.10.10 г. от Комисията за
регулиране на съобщенията, които изключват фикцията, че липсата на
фактическо връчване, дори и при изпълнение на задълженията на пощенския
оператор по чл. 5, ал. 3, пратката ще се счита за доставена на получателя.
Общите правила не предвиждат условия, подобно на предвидените в чл. 47 от
ГПК, отсъствието от адреса да се удостоверят от длъжностното лице, а
съобщенията се считат за връчени, въпреки че не са получени от адресата – в
който смисъл е и практиката на ВКС- Решение № 180 от 23.11.2016 г. на ВКС
по т. д. № 2400/2015 г., I т. о., ТК, Решение № 101 от 19.08.2019 г. на ВКС по
т. д. № 439/2017 г., II т. о., ТК и Решение № 148 от 2.12.2016 г. на ВКС по т. д.
№ 2072/2015 г., I т. о., ТК, в които е прието, че след като ищецът е избрал да
4
връчи регресната покана чрез пощенска пратка преценката за редовността на
връчването се извършва според уредените в Общите правила начини на
доставяне и на удостоверяване на получаването на пощенските пратки. Това
мотивира съдът да приеме, че поканата до ответника за плащане на
регресната претенция на застрахователя, не е връчена надлежно на К.,
респективно тя не е поставена в забава за регресното си задължение към
застрахователя, поради което не може да се направи извод и че акцесорното
задлъжение за обезщетение за забава върху главницата е възникнало, респ. че
ответникът дължи заплащане на претендираното от ищеца обезщетение по
чл.86, ал.1 от ЗЗД в размера от 1297.20 лева. Или искът за обезщетение за
забава е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Съдът е надлежно сезиран от страните за присъждане на разноски, които с
оглед частичното уважаване на исковите претенции следва да бъдат
присъдени и на двете страни на основание чл,78, ал.1 и ал.3 от ГПК.
На ищеца са дължими разноски от 772.87 лева, което е редуцира сбор от
платени от ищеца държавна такса от 215.60 лева, възнаграждение за адвокат
от 600 лева и възнаграждение за вещо лице от 200 лева. Стореното
възражение от ответника за прекомерност на авд. хонорар е неоснователно
тъй като е съобразено с нормата на чл.7, ал.2, т.2 от НМРАВ, а разноските,
които се дължат на ответната страна са в размер на 143.14 лева, които са
редуциран сбор от адвокатско възнаграждение от 400 лева, определено на
основание чл.38, ал.2 от ЗА и 200 лева за възнаграждение на вещо лице.
При гореизложеното и на основание чл.235 от ГПК Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.500, ал.1, т.1, предл. последно от КЗ К. В.
М. ЕГН: **********, гр.В.., ул. „С/адрес/ да заплати на ЗД „Б...“ АД, ЕИК
... със седалище гр.С.. бул.“Д.., представлявано от изпълнителния директор
чрез адв.Г. сумата от 4115 лева – като регресно вземане по ГО с полица с №
BG/02/... за ЛА „Ландровър Дискавъри“ с рег. № В ... ВА за изплатено
обезщетение за ЛА „Тойота Аурис“ с рег. № В ... ВА по полица с № 00... и
претенция с № ... при трето по делото лице – „Евро инс“ АД с период на
покритие от 03.11.2017г. до 02.11.2018г., за което е образувана щета при
5
ищеца с № ********** във връзка с ПТП, настъпило на 28.09.2018г., около
00:40 часа в гр.В.., както и 25 лева ликвидационни разноски ведно със
законната лихва върху цялата главница от датата на подаване на исковата
молба – 02.09.2022г. до окончателното изплащане на сумата и
ОТХВЪРЛЯ иска на ЗД „Б...“ АД, ЕИК ... със седалище гр.С.. бул.“Д..,
представлявано от изпълнителния директор чрез адв.Г. за осъждане на К. В.
М. ЕГН: **********, гр.В.., ул. „/адрес/ да заплати на ищеца сумата от
1297.20 лева – обезщетение за забава върху главницата за периода от
22.07.2019г. до 22.08.2022г. и
ОСЪЖДА К. В. М. ЕГН: **********, гр.В.., ул. „С/адрес/ да заплати
на ЗД „Б...“ АД, ЕИК ... със седалище гр.С.. бул.“Д.., представлявано от
изпълнителния директор чрез адв.Г. на основание чл.78, ал. 1 от ГПК сумата
от 772.87 лева – съдебно-деловодни разноски и
ОСЪЖДА „Б...“ АД, ЕИК ... със седалище гр.С.. бул.“Д..,
представлявано от изпълнителния директор чрез адв.Г. да заплати на К. В.
М. ЕГН: **********, гр.В.., ул. „С/адрес/ на основание чл.78, ал. 3 от ГПК
сумата от 143.14 лева – съдебно-деловодни разноски
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщението до страните за неговото постановяване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6