Р
Е Ш Е Н И Е
№ 3946/27.9.2019
г.
гр. Варна, 27.09.2019 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение,
двадесет и шести състав, в публично заседание на седемнадесети септември две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА
При участието на секретаря Теодора Станчева разгледа докладваното
от съдията
гр.д. № 18004 по описа на ВРС за 2018 год. и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба н. „А.з.к.н.п.з.”
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** срещу А.Г.А., ЕГН **********,
с адрес: *** по реда на чл.415 от ГПК за установяване на вземането, предмет на
Заповед № 3849 от 29.05.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 7989/2018г. по описа на ВРС за следните суми: сумата
от 600 лева, представляваща дължима
главница по договор за кредит № 365879/30.03.2016г., сключен между „Фератум
България“ ЕООД и А.Г.А., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението – 25.05.2018г. до окончателното изплащане на
задължението; сумата от 138 лева,
представляваща договорна лихва за периода от 29.04.2016г. до 25.03.2017г.;
сумата от 100 лева, представляваща
административна такса за събиране на вземането; сумата 462 лева, представляваща такса гаранция по договор за гаранция №
365879/30.03.2016г., сключен между „Фератум Банк“ ООД и А.Г.А., като вземанията
са прехвърлени на заявителя „А.з.к.н.п.з.“ ООД с договор за цесия от
01.12.2017г. и Приложение Г от 01.12.2017г.
В исковата
молба са изложени твърдения, че между „Фератум България“ ЕООД и А.Г.А. е
договор за кредит № 365879 от 30.03.2016г. чрез средства за комуникация от
разстояние. По силата на договора заемодателят предоставил на заемателя паричен
заем в размер на 600 лева, който следвало да бъде върнат ведно с лихва в размер
на 138 лева в срок от 360 дни. На 30.03.2016г между същите „Фератум Банк“ ЕООД
като гарант и А.Г.А. като кредитополучател бил сключен и договор за гаранция №
365879, по силата на който гарантът се задължава в полза на кредитора „Фератум
България“ ЕООД да гарантира изпълнението на задълженията на кредитополучателя
като се задължава солидарно с последния. По силата на чл.5 от договора за
гаранция ответницата дължала на гаранта такса за предоставяне на гаранцията в
размер на 462 лева. Ответницата не изпълнила
в срок задължението си да върне отпуснатия кредит, предвид което
гарантът погасил дължимата сума в пълен размер, с което встъпил в правата на
кредитора. Последната вноска по кредита била на 25.03.2017г. ПО силата на чл.10
от Общите условия по договора за кредит, ако кредитополучателят не върне която
и да е от дължимите вноски по кредита до 20 дни от падежа, му се начислява
такса в зависимост от просрочието, която в настоящия случай в в размер на 100
лева и представлява административна такса за събиране на вземането. На
01.12.2017г. бил сключен договор за цесия между ищцовото дружество и „Фератум
Банк“ ЕООД, по силата на който и по Приложение Г от 01.12.2017г. вземането срещу
ответника било прехвърлено на ищеца. Твърди се, че ответникът не е извършвал
никакви плащания по договора за кредит и договора за гаранция.
В законоустановения срок ответникът не е депозирал
писмен отговор на исковата молба.
В съдебно заседание, процесуален представител на ищеца
не се явява.
Ответникът не се явява и не се
представлява.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за
установено от фактическа страна следното:
По делото е представен документ, на който е вписана информация за кредит №
365879.
Представени са Общи условия към договор за гаранция (поръчителство) .
Представен е договор за придобиване покупко-продажба на отписвания на
необслужвани потребителски кредити от 01.12.2019г7, сключен между „Herratum Bank p.l.c.” и „А.з.к.н.п.з.”
ООД.
При така установените фактически обстоятелства съдът
достигна до следните правни изводи:
По установителната претенция
Предявените искове са с правно основание чл.422 във
връзка с чл.415 от ГПК. Предявени са
след провеждане на производство по чл.410 от ГПК в срока, предвиден в
разпоредбите на чл.415, ал.1 от ГПК и са процесуално допустими.
Разпределението на доказателствената
тежест е такова, че ищецът следва да докаже валидно сключен договор за кредит и
договор за гаранция, изпълнение на задълженията на кредитора и на гаранта по
същите договори, основанието за начисляване на договорна лихва и
административна такса за събиране на вземането и размера на същите, изпадане на
ответника в забава и началната дата на същата, встъпване на гаранта в правата
на кредитора по договора за кредит, валидно сключен договор за цесия,
съобщаване на цесията на длъжника от стария кредитор. Ответникът следва да
докаже правопогасяващ факт – плащане, давност и др.
Ищецът въпреки разпределената
доказателствена тежест е доказал само и единствено сключването на договор за
цесия. Възникването на задълженията за плащане на посочените суми е останало
абсолютно недоказано.
По отношение на договора за кредит е
представен само един неподписан документ, очевидно представляващ разпечатка от
база данни, в който има информация за заявка за кредит от страна на
ответницата, но дори не става ясно към кого е отправена заявката.
По отношение на сключването на договор
за гаранция не са представени никакви доказателства, освен неподписани от никой
общи условия.
Липсват доказателства за изпълнение на
задължението на банката фактически да предостави сумата по кредита за ползване
от кредитополучателя, както и доказателства за твърдяното изпълнение на
задълженията на ответницата към банката от страна на гаранта.
По гореизложените съображения съдът
намира, че всички предявени искове са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени изцяло.
Мотивиран от горното, Варненският
районен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „А.з.к.н.п.з.” ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** срещу А.Г.А., ЕГН **********,
с адрес: *** иск за признаване за установено, че А.Г.А., ЕГН **********, с
адрес: *** дължи н. „А.з.к.н.п.з.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление *** следните суми: сумата от 600
лева, представляваща дължима главница по договор за кредит №
365879/30.03.2016г., сключен между „Фератум България“ ЕООД и А.Г.А., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
– 25.05.2018г. до окончателното изплащане на задължението; сумата от 138 лева, представляваща договорна
лихва за периода от 29.04.2016г. до 25.03.2017г.; сумата от 100 лева, представляваща
административна такса за събиране на вземането; сумата 462 лева, представляваща такса гаранция по договор за гаранция №
365879/30.03.2016г., сключен между „Фератум Банк“ ООД и А.Г.А., като вземанията
са прехвърлени на заявителя „А.з.к.н.п.з.“ ООД с договор за цесия от
01.12.2017г. и Приложение Г от 01.12.2017г, за които суми е издадена Заповед №
3849 от 29.05.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д. № 7989/2018г. по описа на ВРС.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: