№ 430
гр. Русе, 31.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Елена Ив. Балджиева
при участието на секретаря Галя М. Георгиева
като разгледа докладваното от Елена Ив. Балджиева Гражданско дело №
20214520106184 по описа за 2021 година
Ищецът „Лено" АД, с ЕИК *********, че на 01.04.2019 г., в качеството си на
„3аемодател", от една страна, и ЕТ „Руми 64 — Румянка Гецова", с ЕИК ********* в
качеството си на „Заемополучател", Р. Г. Г., ЕГН **********, в качеството си на
„Солидарен длъжник" и „Ипотекарен длъжник" и В. Д. Г., ЕГН **********, в
качеството си на „Солидарен длъжник" и ,,Ипотекарен длъжник" от друга страна, е
сключен Договор за Заем Бизнес кредит с Клиентски №6139 от дата 01.04.2019 г. с
нотариална заверка на подписите, с рег. № 3433/2019 по описа на нотариус Г. Г., с
район на действие Районен сьд — гр. Русе, рег. №221 на НК. Договорът е обективиран
в Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот №198, том
1, рег. № 3430, дело №139 от 2019г., по oпиca на нотариус Г. Г., с район на действие
Районен сьд — гр. Русе, рег. №221 на НК, и вписан в Агенция по вписванията с вх. рег.
№ 3891 от 01.04.2019 г., Акт 188, том I, дело №1973/2019 г., като ипотекираният имот е
предоставен като обезпечение за изпълнение на задължението за връщане на
предоставения лихвоносен заем. Видно от съдържанието на чл. 2.1, 6. „а" и 6. „6" и чл.
2.2. на Договора за заем, уговорената и усвоена главница в размер от EUR 3 600 /три
хиляди и шестстотин евро/ се отпуска от Заемодателя в полза на Заемополучателя на
етапи, както следва:
Съгласно чл. 2.1., 6. (а) от Договора за заем, Заемодателят се задьлжава да
предостави на Заемополучателя Заем в размер на EUR 3 600 /три хиляди и шестстотин
евро/, а Заемополучателят се е задължил да върне Заема, заедно с натрупаната върху
него лихва, по реда предвиден в чл. 2.3 и чл. 2.4 от Договора. Уговорената главница на
1
Заема се предоставя поетапно по реда, предвиден в чл. 2.1, б. (b) от Договора за заем.
1.BGN 776.33, представляващи EUR 396.93 се удържат при подписване на
Договора за погасяване на такса за юридическо и административно обслужване.
Таксата се дължи от Заемополучателят и покрива всички юридически и
административни разходи свързани със заема обезпеченията. Страните се съгласяват,
че таксата за юридически и административни разходи се удържа от Заема, като
Заемодателят заплаща или удържа необходимите юридически и административни
разноски, на който са дължими.
2.BGN 5 868.84, представляващи EUR 3000.69 се удържат от „Пено" АД пpи
предварително усвояване на заема, която сума представлява и покрива дължимите до
01.04.2019 г. задължения на ЕТ Руми 64 - Румянка Гецова, с ЕИК ********* (като
Заемополучател), Р. Г. Г., с ЕГН ********** (като Солидарен и Ипотекарен длъжник),
В. Д. Г., с ЕГН ********** (като Солидарен и Ипотекарен длъжник) във връзка с
Договор за заем Бизнес кредит с Клиентски № 6139 от 15.10.2018 г. и Погасителния
план, приложен към него като Приложение № 1;
3.BGN 395.82 , представляващи EUR 202.38, се удържат от „Ленно" АД пpи
предварително усвояване на заема, която сума представлява и покрива Вноска № 6,
дължима от ЕТ „Руми 64 - Румянка Гецова", с ЕИК ********* по Договор за заем
Бизнес кредит с клиентски № 6139 от 15.10.2018 г. и Погасителния план приложен към
него като Приложение № 1, която вноска падежира на 15.04.2019 г. С цел избягване на
всякакво съмнение след извършване на удръжката по настоящата точка, Вноска № 6 по
описания в тази точка Договор за заем, се счита за погасена.
След погасяване на задълженията на Заемополучателя описани пo-гope и
учредяване на втора по ред ипотека в полза на Заемодателя и след като е удостоверено,
че върху имота предоставен като обезпечение няма други вещни тежести с приоритет
преди същата ипотека, остатькът от отпусната сума се превежда по сметка, посочена
от Заемополучателя за оборотни средства;
Общо отпуснатата по Договор за Заем Бизнес кредит №6512 от 05.11.2019 г.
сума (сбор от описаното пo-горе) е в размер на BGN 7 040.99, представляващи EUR 3
600. Както изрично е oпиcaнo в Договора за Заем всички суми, платени в лева, се
изчисляват по фиксирания курс на българския лев към еврото - 1.95583. От
представените по делото платежни нареждания и счетоводни документи се установява
по безспорен начин, че заемната сума е отпусната и усвоена от Заемополучателя
съгласно клаузите на договора.
Съгласно чл. 2.1. 6. „а" от Договор за Заем Бизнес кредит с Клиентски №6139 от
дата 01.04.2019 г. Заемополучателят дължи връщане на предоставения в негова полза
Заем, по реда предвиден в чл. 2.3. и чл. 2.4. и Погасителния план - Приложение №1 към
Договора за заем, чрез заплащане в полза на Заемодателя на анюитетни месечни
2
вноски в размер на EUR 91.21, представляващи BGN 178.39.
След сключване на договора за заем, поради липсата на доброволно изпълнение
на задълженията по договора за заем, Заемодателят пристъпил към принудително
изпълнение за събиране на падежиралите, но незаплатени вноски срещу
Заемополучателя. С подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение и изпълнителен лист, „Лено" АД е поискал осьждането на ЕТ
"Руми 64 - Румянка Гецова", с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Русе, п.к. 7005, ул. „З. С." №., вх.., ет.., ап.., да заплати следните суми:
1. EUR 3,594.98 - главница по Договор за 3аем Бизнес кредит с Клиентски
№6139 от 01.04.2019 г..;
2. EUR 1,989.30 по чл. 2.3, (а) и (b) от договора - възнаградителна лихва от
договора за заем за периода от 02.08.2019 г. до 17.06.2021 г.;
3. EUR 1,573.02 по чл. 2.3, (с) и (d) от договора - неустойка за забава от договора
за периода от 02.10.2019 г. до 12.03.2020 г.; 4. EUR 3,670.38 по чл. 2.3, (с) и (д) от
договора - неустойка за забава от договора за периода от 14.07.2020 г. до 27.07.2021 г.
Във връзка с подаденото заявление е образувано ч. гр. д. № 4375/2021 г. по
описа на Районен съд - гр. Русе. С издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч. гр. д. №4375/2021 г. сьдът е
уважил изцяло подаденото заявление и е осъдил на ЕТ "Руми 64 - Румянка Гецова", с
ЕИК *********, да заплати в полза на „Лено" АД посочените по-горе суми.
Уточнява, че процесният Договор за Заем Бизнес кредит с Клиентски №6139 от
01.04.2019 г. е обявен надлежно за предсрочно изискуем на дата 17.06.2021г., като
поканата с изх. № 1169/14.06.2021г. е връчена лично на ЕТ "Руми 64 - Румянка
Гецова". Покани са връчени и на Румянка Гецова с изх. №1170/14.06.2021 г. на
дата 17.06.2021г., на Валентин Гецов с изх. №1171/14.06.2021г. на дата 17.06.2021г.
На 28.10.2021 г., заявителят „Лено" АД в производството по ч. гр. д. №4375/2021
г. по описа на Районен сьд - гр. Русе, бил уведомен със съобщение, че срещу Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и
издадения към нея изпълнителен лист, е подадено възражение от длъжника. Със
същото съобщение съдът е указал на заявителя за възможността в едномесечен срок от
получаване на съобщението да предяви иск за установяване съществуването на
вземането за това задължение.
Във връзка с гореизложеното, счита, че за него е възникнал правен интерес от
предявяване по реда на чл. 422 вр. чл.415 от Гражданския процесуален кодекс и моли
съда да да признае за установено по отношение ответника ЕТ "Руми 64 - Румянка
Гецова", с ЕИК *********, че му дължи присъдените със Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ и Изпълнителен лист, издадени в
3
производството по ч. гр. д. № 4375/2021 г. по описа на Районен съд - гр. Русе, а именно
:
1. EUR 3,594.98 - главница по Договор за Заем Бизнес кредит с Клиентски
№6139 от 01.04.2019 г.,
2. EUR 1,989.30 по чл. 2.3, (а) и (b) от договора - възнаградителна лихва от
Договора за заем за периода от 02.08.2019 г. до 17.06.2021 г.;
3. EUR 1,573.02 по чл. 2.3, (с) и (d) от договора - неустойка за забава от
Договора за периода от 02.10.2019г. до 12.03.2020 г.;
4. EUR 3,670.38 по чл. 2.3, (с) и (d) от договора - неустойка за забава от
Договора за периода от 14.07.2020 г. до 27.07.2021 г. Претендира и направените в
заповедното производство и по настоящото дело разноски
Процесуалният представител на ответника е подал отговор на исковата молба, с
който счита, че исковете са неоснователни и моли да бъдат отхвърлени. Намира
процесния договор за нищожен, противоречащи на закона, принципите на търговското
право като забраната за злоупотреба с монополно положение, равни и еднакви условия
за извършване на стопанска дейност, еквивалентност на престациите, добросъвестност
и добри нрави.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателствата, становището
на страните и приложимия закон, съдът по вътрешно убеждение прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявени са искове с правно основание чл. 422 ГПК.
Предмет на исковата претенция са суми, представляваща непогасени от
ответницата задължения по договор за заем Бизнес кредит с кл. № 6139/01.04.2019 г.
Правният интерес от търсената защита се извежда от предходно развило се заповедно
производство по ч. гр. д. № 4375/2021 г. по описа на РРС, по което е била издадена
заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, срещу която ответницата е подала
възражение в срок.
Така очертаният предмет на спора, възлага в тежест на ищеца установяване на
следните твърдяни от него като възникнали факти: валиден договор за заем Бизнес
кредит с кл. № 6139/01.04.2019 г., по който е предоставил на ответника сума пари и
нейния размер; настъпила предсрочна изискуемост на вземането; дължимост на
възнаградителна лихва и нейния размер; наличие на валидни клаузи за
неустойка/отметнина и техния размер; валидна клауза за дължимост за нотариални
такси и такива за предсрочна изискуемост, техния размер; изпълнение на
задълженията, произтичащи от императивните правила за защита на потребителите
относно предоставяне на необходимата писмена информация за съдържанието на
условията по кредитите, вкл. обективните критерии, въз основа на които разходите
4
могат да се изменят и индивидуалното договаряне на условията по договора;
договаряне размера на лихвата в съответствие с типични разходи на кредиторите и
обичайна печалба. От своя страна ответника дължи доказване на наведените
положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по исковете, от които
черпи благоприятни за себе си правни последици и в частност твърденията си, че
сключването на договора не е свързано с търговската/ професионалната дейност на
търговеца.
От представените по делото писмени доказателства се установява следното: На
01.04.2019 г. между "Ленно" АД, вписано като финансова институция в регистъра по
чл. 3а от ЗКИ в качество на заемодател и ЕТ „Руми 64 — Румянка Гецова", с ЕИК
********* в качеството си на физическо лице- търговец и заемополучател , Р. Г. Г.,
ЕГН **********, и В. Д. Г., ЕГН **********, в качество на солидарен и ипотекарен
длъжник е бил сключен договор за заем Бизнес кредит клиентски № 6139. В раздел 2
именуван "заем", страните са уговорили, че заемодателят поема задължение да
предостави на заемополучателя лихвоносен обезпечен заем с максимален размер от
3600.00 евро, който може да се усвои и плати в левовата му равностойност по фиксинга
на БНБ към деня на плащането. Заемодателят се задължава да върне заема заедно с
натрупаната по него лихва по чл. 2. 3 и чл. 2. 4. Съгласно чл. 2. 1, б. "б",
заемополучателят се задължава да ползва целево заема, като усвояването се извършва в
един етап, описан подробно в договора, като е отбелязано че остатъкът от отпусната
сума следва да се преведе по сметка посочена от заемополучателя за оборотни
средства. Съгласно чл. 2. 2, б. "а" отпускането на остатъка на заемната следва да се
извърши в срок до три дни от датата, на изпълнение на задължението за надлежно
учредяване на обезпечение и представяне на документите за това, както и представяне
на документи от ипотекарните длъжници чисти удостоверения за наличие или липса на
задължения по чл. 87, ал. 6 ДОПК, с изключение на случаите по чл. 2. 1 б. b, т. i.
Съгласно чл. 2. 2, б. "б", т. i, остатъкът от заема следва да се преведе по конкретно
посочена сметка на заемополучателя. Съгласно чл. 2. 2, б. "б", т. d, ако
заемополучателят не представи нужните документи и не изпълни условията за
окончателното отпускане на целия заем, посочени в чл. 2. 2, б. "а" в рамките на един
месец от подписване на договора, заемодателят се освобождава от задължението да
предостави заема, при което заемополучателят дължи отметнина в размер на 10% от
целия заем, но не по- малко от 10 000.00 евро. В чл. 2. 3 б. "а" е уговорено, че
заемополучателят дължи фиксирана лихва от 30% върху усвоената и непогасена част
от главницата на заема. Лихвата се начислява ежемесечно върху неплатената главница
за периода от деня, следващ датата на получаването му до пълното изплащане на
главницата на дневна база 1/360 част от годишния размер на ден и се дължи в пълен
размер от започване на месеца, в който падежира. Съгласно чл. 2. 3 б. "с", при
неизпълнение, на което и да е имуществено или неимуществено задължение по
5
договора на падежа, както и при предсрочна изискуемост на кредита,
заемополучателят дължи неустойка за забава в размер на 0,27% върху сбора от цялата
непогасена част от заема и натрупалата се до момента договорна лихва за всеки ден,
считано от падежа на дължимото плащане до окончателното погасяване на всички
просрочени задължения за главница, лихва и неустойки, такси и разноски по договора.
Уточнено е, че неустойката се начислява върху цялата непогасена сума по заема по чл.
2. 1 и независимо дали е усвоен заемът изцяло. Съгласно чл. 2.3, б. "g" при предсрочна
изискуемост на заема, същият се олихвява с договорната лихва по чл. 2.3 а и неустойка
по чл. 2.3 с. Срокът за пълното погасяване на задължението съгласно чл. 2.4 е 175
месеца от датата на сключването му. В чл. 4. 1 страните са уговорили като
предварително условие за отпускане на заема, учредяване от заемополучателя и
солидарните и ипотекарни длъжници и вписване в полза на заемодателя втора по ред
ипотека върху конкретно описан имот. Съгласно чл. 4. 4,
б. b, т. i в случай на неизпълнение на задължения по договора, заемополучателят
покрива разноски и разходи по изпращане на покана или нотариална покана за
предсрочна изискуемост в размер на 1,5% от размера на заема по чл. 2. 1, б. а, но не по-
малко от 250 евро за всяко лице заемополучател, солидарен или ипотекарен длъжник,
чието начисляване се извършва еднократно с първото действие/основание за
възникването им. В раздел 5 "Неизпълнение" чл. 5. 2- последствия от неизпълнението,
б. а е предвидено, че при неизпълнение продължило повече от 7 дни, възниква правото
на заемодателя да обяви вземането по договора за предсрочно изискуемо, при което
срокът по чл. 2. 4 /за цялостно връщане на заема по погасителен план/ не се прилага и
заемополучателят дължи плащане на всички суми по договора, в т. ч. такса за
предсрочно погасяване по чл. 2. 4, б. е, т. ii. Въпросната такса е в размер на 8, 5% от
всички вноски, които заемополучателят би дължал според погасителния план, ако
заемът не бе изцяло или частично погасен.
Ответникът не е оспорвал сключване на процесния договор, поради което съдът
приема той да е валидно сключен. И независимо, че като заемополучател по договора е
посочен ЕТ "Руми 64-Румянка Гецова", а солидарен и ипотекарен длъжник Р. Г. Г. и В.
Д. Г., то единственият възможен дееспособен правен субект в правоотношението е
Румянка Гецова, доколкото едноличният търговец е регистриран от нея. А въпросът
дали спорното правоотношение предмет на спора е сключено от физическото лице с
последици относими към търговското му предприятие или такива от частния му живот
има значение към преценката дали физическото лице следва да се ползва и от закрилата
на ЗЗП или не.
С нотариална покана, връчена на 17.06.2021 г. на ответницата, същата е
уведомена от ищеца, че е в неизпълнение на договорните си задължения, като е
просрочила задълженията си за месечни вноски по договора за заем поради което и
6
заемодателят ползва правото си да направи заема за предсрочно и незабавно изискуем.
Даден е 7 дневен срок за доброволно изпълнение.
За установяване размера на претенцията по делото е изслушано и прието
заключението на в. л. Н.Х. по изготвена съдебно- икономическа експертиза. Същото
като даващо отговор на всички поставени му задачи, изготвено компетентно, въз
основа на събраните по делото доказателства, бива възприето в цялост от съда. От
заключението на в. лице се установява следното: С отпуснатата сума по договор за
заем Бизнес кредит №6139/01.04.2019г. в размер на 7040.99 лева са закрити
задължения по предходен договор за заем Бизнес кредит №6139/15.10.2018г. в размер
на 6264.66 лева и такса за юридическо и административно обслужване по Договор от
01.04.2019г. , т.2.1, б. b, т. i в размер на 776.33 лева. Установява, че ответника по
делото е направил погасителни плащания по Договор за заем Бизнес кредит
№6139/01.04.2019г. в бщ размер на 10 543.57 лева
Ищецът основава претенцията си на твърдения за настъпила предсрочна
изискуемост, за което ответницата е била надлежно уведомена. Дефакто, възражения
от последната в тази насока не са били релевирани в процеса. Налага се извод, че
твърдяната предсрочна изискуемост е била действително настъпила и то предхождащо
подаването на заявлението по чл. 417 ГПК. В т. 18 на ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС,
ОСГТК бе разяснено, че в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вземането
произтичащо от договор за банков кредит става изискуемо, ако кредиторът е упражнил
правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост е
уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по
реда на чл. 60, ал. 2 ЗКИ, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва изрично
да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Макар
ищцовото дружество да не е банка, а финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ,
даденото разрешение по аналогия следва да намери приложение и по отношение на
ищеца, защото то е принципно и следва да се прилага не само за настъпване на
предсрочната изискуемост на задължения по договор за банков кредит /който по
същността си е договор за заем/, но и по отношение настъпването на предсрочна
изискуемост на разсрочени парични задължения по други договори, по които
престацията на кредитора е била изпълнена в цялост, а задължението на длъжника е
разсрочено. В казуса, ищецът се позовава на настъпване на предпоставките заложени в
чл. 5. 2 вр. чл. 5.1 т. i от договора, а именно поради забава на плащане. Ответницата е
надлежно уведомена и чрез връчена й нотариална покана на 17.06.2021 г.
На първо място следва да се даде отговор дали ответницата има качество на
потребител по смисъла на пар. 13 ДР на ЗЗП, в който случай единствено би се ползвала
от закрилата на ЗЗП, доколкото по договора е договаряла в качеството си на търговец-
7
физическо лице ЕТ. Във връзка с преюдициални запитвания по приложението чл. 2, б.
"б" от Директива 93/13 е формирана практика на Съда на Европейския съюз /СЕС/.
Разпоредбата дефинира понятието "потребител" като всяко физическо лице, което в
качеството си на страна по договорите, предмет на директивата, участва поради
интереси, които са извън рамките на неговата търговска или професионална дейност.
При транспониране на директивата в националното ни законодателство е даденото
сходно определение на същото понятие пар. 13 ДР на ЗЗП, според което "потребител" е
всяко физическо лице, което придобива стоки и ползва услуги, които не са
предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко
физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на
своята търговска или професионална дейност. Принципно, регистрацията на ЕТ по
смисъла на чл. 56 ТЗ ползва физическото лице осъществяващо търговска дейност по
занятие за нуждите на водене на делата му по търговски начин, като формално
отграничава имуществото му от това на физическото лице, с оглед оперативно
обслужване на търговската му дейност и правоотношенията с други субекти, в които
встъпва при осъществяване на търговската му дейност, както и за нуждите на фиска.
Установената съдебна практика задължава съда да извършва конкретна преценка
съобразно обстоятелствата и доказателствата по делото, с оглед установяване на
качеството "потребител". Преценката най- общо казано се основава на обстоятелството
дали договорът има връзка с търговската или професионална дейност на
заемополучателя, респ. ако има връзка каква е тя, доколкото ако е слаба е възможно
обосноваване на извод за преследване основно лични цели на кредитополучателя.
Съобразявайки тези принципни положения, настоящият състав е на мнение, че
ответницата има качество на потребител, независимо, че е договаряла в търговското си
качество и е налице уговорка кредитът да се предостави за оборотни средства. В тази
връзка съдът съобрази уговорката между страните за целево разходване на средствата.
Очевидно е, че всички посочени разходи нямат връзка с търговското качество на
ответницата, а са свързани с такси, покриване на дължими към 01.04.2019г.
задължения на ЕТ във връзка с договора за заем от 15.10.2018г. Остатъкът от усвоената
сума, макар в чл. 2. 1 б. б, т. viii да е уговорено, че се превежда по сметка посочена от
заемополучателя за оборотни средства, като такава в чл. 2. 2, б. б, т. i е посочена
сметка на физическото лице Румянка Гецова, а не ЕТ. Така, че очевидно е, че
ответницата при сключване на договора е действала за цели, които не попадат в
рамките на дейността й по занятие, още повече че ЕТ е възникнал съобразно
вписването в ТР на 09.10.2018 г., т. е. шест дни преди сключване на първия договор от
15.10.2018г. и предмета му на дейност е- разработване и реализиране на
инвестиционни проекти; бизнес консултации; посредничество; комисионни сделки;
рекламни и информационни услуги; изработване и поддържане на софтуер; cдeлки c
интелектуална собственост и други сделки и дейности - незабранени със закон.
8
Посочените специфики на процесния договор, сочат, че при сключването му
кредитополучателя не е действал в търговско качество, т. е. в рамките на своята
професионална или търговска дейност, а е целил покриване на нуждата си от парични
средства за погасяване на стари свои и чужди задължения. Наред с това предвид
момента на регистриране на едноличния търговец в ТР на 09.10.2018 г., т. е. шест дни
преди сключване на първоначалния договор от 15.10.2018г., следва заключението, че
въпросните задължения не са акумулирани от ответницата, по време на развитие на
търговска дейност, т. е. че погасването им не обслужва търговеца.
С оглед гореизложеното, се налага изводът, че независимо от неговото
наименование и индивидуализирането на кредитополучателя като едноличен търговец,
процесния договор попада в приложното поле на Закона за потребителският кредит,
тъй като сключилото го физическо лице-ответницата, има качеството на потребител по
смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК, съответно че същото, се полза от общата императивна
закрила предвидена в посоченият закон.
Съгласно чл.7 ал.3 от ГПК съдът служебно следи за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
При извършената служебна проверка съдът намира, че процесният договор
съдържа множество неравноправни клаузи и такива нарушаващи потребителското
законодателство, които клаузи са недействителни и водят до недействителност на
целия договор.
Преценка относно действителността на договора се прави, доколкото не е
спазено изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК, регламентиращ сключването му в писмена
форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички
елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-
малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Според чл.
22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 договорът за потребителски
кредит е недействителен. Нормата е императивна и за спазването й, съдът следи и
служебно. От представените по делото договор и погасителен план е видно, че е
налице нарушение на чл. 10, ал. 1 ЗПК, доколкото текстът на договора и общите
условия е изписан с шрифт, значително по- малък от размер 12, което е видно и без за
това да са нужни специални знания. Изводът за несъответствие на договора с
изискванията, предвидени с разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК, обосновава такъв за
недействителност на договора. Съгласно чл. 23 ЗПК, ако договорът е недействителен,
потребителят дължи само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита. В случая чистата стойност на получения кредит е в размер на
7040,99 лева. Начислената и включена към главницата такса за юридическо и адм.
обслужване в размер на 776,33 лева се явява недължима, както на основание чл. 23
ЗПК, така и на основание чл. 10а, ал. 2 ЗПК съдържащ забрана за заплащане на такси и
9
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Видно от
съдържанието на чл. 2. 1, б. б, т. i е, че тази такса е удържана още при сключване на
договора и се дължи за всички юридически и адм. разходи свързани със заема и
обезпеченията /проучване и изготвяне на документи за заем, проучване и изготвяне на
документи за учредяване на обезпеченията, нотариални такси, държавни такси и други
необходими разноски/, които са за сметка на заемополучателя, т. е плащането им е
поставено и като условие за усвояване на сумата по кредита. Следователно с така
заплатената сума от 10 543, 57 лева следва да се погаси задължението за заплащане на
главница от 7040, 99 лева, поради което предявените искове следва да бъдат изцяло
отхвърлени.
Съответно, недължими се явяват и акцесорните вземания за договорна лихва,
неустойка за забава, отметнина, разходи за нотариални такси и такса за предсрочно
погасяване на заема.
За пълнота относно недължимостта на тези аксецорни вземания следва да се
посочи и следното: Дължимостта на възнаградителната лихва е уговорена в чл. 2. 3. б.
а, като размерът на това възнаграждение е предварително определен като фиксиран и
плащането й е разсрочено на вноски съобразно погасителен план. Възнаградителната
лихва представлява възнаграждение за ползваните пари, уговаряването й е допустимо в
ЗПК. Факт е, че липсват императивни норми регламентиращи максималния размер на
възнаградителната лихва към момента на сключване на договора. Доколкото обаче се
касае за потребителски договор, то прокламираната в чл. 9 ЗЗД свобода на договаряне
търпи ограничение ползвайки се от защитата на специалните закони- ЗЗП и ЗПК и това
са "добрите нрави". Накърняването на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3
ЗЗД е налице именно тогава, когато се нарушава правен принцип, какъвто е
добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения. Целта на спазването
му, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото
облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Затова и максималният
размер на лихвата, било възнаградителна, било за забава, е ограничен. Обратното би
означавало икономически по- слаби участници в оборота да бъдат третирани
неравноправно, като недостигът на материални средства за един субект да се използва
за облагодетелстване на друг. В този смисъл, по договорите за заем обичайната
минимална цена за ползване на заетите средства е законната лихва, т. е 10% годишно.
Съдебната практика приема, че е възможно уговаряне и на по- висок лихвен процент с
цел генериране и на печалба, като допустимият праг за това е 20% годишно при
обезпечени заеми и 30% годишно за необезпечени вземания. Предоставеният заем е
уговорен като обезпечен изцяло с учредяване на ипотека, уговорената лихва е
възнаградителна и нейният размер надхвърля двукратния размер на законната лихва за
вземания във валута, поради което уговорката е нищожна и следва да се приеме, че
лихва не е уговорена. /в този смисъл Решение № 378/18.05.2006 г. на ВКС по гр. д. №
10
315/2005 на Второ Г. О. /.
По отношение на неустойката за забава, като вид добавъчно вземане за
осъществяване на договорна отговорност на длъжника, без да е нужно кредиторът да
доказва действителните си вреди: Дължимостта й е уговорена в чл. 2. 3. б. b, т. i и
възниква при неизпълнение, на което и да е задължение на заемополучателя по
договора, в т. ч. при предсрочна изискуемост на кредита и е в размер на 0, 27% на ден
до момента на окончателното погасяване. Възприето е в съдебната практика, че за да е
нищожна клаузата за неустойка заложена в търговски договор поради накърняване на
добрите нрави, то уговарянето й следва да е свързано с постигане на цели извън
присъщите й функции- обезпечителна, обезщетителна и санкционна, като преценката
дали това е така се прави отделно за всеки случай преценявайки конкретиката му към
момента на сключване на договора /така ТР № 1/2009 г. от 15.06.2010 г. по тълк. дело
№ 1/2009 г. ВКС/. Тази преценка се извършва към момента на сключване на договора,
като се съобразяват примерно изброени критерии: естеството на задълженията
/парични или на непарични/, размерът на задълженията, изпълнението, на които се
обезпечава с неустойка, дали изпълнението на задължението е обезпечено с други
правни способи- поръчителство, залог, ипотека и др., вид на уговорената неустойка
/компенсаторна или мораторна/ и вида на неизпълнение на задължението- съществено
или за незначителна негова част, съотношението между размера на уговорената
неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди. Към датата на
сключването на тази клауза в рамките на свободата на договаряне /чл. 9 ЗЗД/ и по
волята на страните същите са се съгласили по начин, който да гарантира изпълнението
на задълженията на кредитополучателя за заплащане на погасителните вноски
/обезпечителна функция/, да осигури обезщетяване на заемодателя за евентуалните
вреди при неизпълнение /обезщетителна функция/, както и да санкционира
неизправния заемател чрез заплащане на допълнителна парична сума в полза на
изправната страна /санкционна функция/. Предвидената в тази разпоредба свобода на
договаряне е ограничена само от повелителни разпоредби на закона, както и на
добрите нрави- общоприети норми за справедливост и добросъвестност при
осъществяване на гражданските правоотношения в интерес на обществото. Към
момента на сключването на договора отпуснатата сума по него е в размер на 10хил.
евро. Задължението е договорено, че ще бъде обезпечено, освен с посочената
неустойка, но и с учредяване на ипотека. Същата се начислява върху цялата
непогасена част от заема, в т. ч. натрупана договорна лихва за всеки ден от забавата,
като предвид липсата на фиксиран краен момент на начисляването й, който е поставен
в зависимост от изпълнението на длъжника, то към датата на уговарянето й размерът й
е неопределяем. Дължимостта й е уговорена и след като заемодателят упражни правото
си да направи кредита предсрочно изискуем, от който момент всъщност размерът на
вредите му е равен на само законната лихва. При това положение, очевидно е, че при
11
уговарянето на неустойката в размер надхвърлящ почти два пъти очакваните вреди от
неизпълнението съизмерими с размера на законната лихва и съобразявайки, че
кредиторът е уговорил обезпечение, което се е съгласил, че покрива изцяло целия дълг,
то очевидно е, че така уговорената неустойка възлиза извън присъщите й функции. И
още към момента на сключване на процесния договор за заем уговорената неустойка
създава възможност за несправедливо обогатяване на кредитора, накърнява добрите
нрави и обуславя нищожност на клаузата на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
По отношение на отметнината: Дължимостта й е уговорена в чл. 2. 2. б. d. По
своята същност отметнината е средство за освобождаване от договора, по силата на
която клауза едната страна се задължава да даде или да направи нещо, с което
предварително си осигурява съгласието на другата страна договорът да бъде
прекратен, т. е да се откаже от него като изгуби даденото или обещаното като
престация. Нейната дължимост възниква и само в случай, че не е започнало
изпълнението на договора и страната, която е имала правото да се отметне, го е
упражнила. В този смисъл, прочитът на въпросната клауза налага извод, че по правната
си природа тази уговорка има характер на неустойка за неизпълнение на договорно
задължение за учредяване на обезпечение, а не на отметнина, още повече че
заемодателят е започнал изпълнение на задължението по отпускане на заема съгласно
уговорените етапи. Разглеждана на тази плоскост, така уговорената неустоечна клауза
се явява нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, доколкото излиза извън
присъщите й функции към момента на уговарянето й. Размерът й е равен на стойността
на заема, който е уговорен като обезпечен с ипотека. Предоставеният срок за
изпълнение на задължението по представяне на документите и условията по чл. 2. 2 б.
а, при неизпълнение на което са задейства клаузата за неустойка, е един месец, а
разпоредбата на чл. 2. 2 б. а касае уговорен тридневен срок за отпускане на заема след
изпълнение на посочените условия с изключение на случаите по чл. 2, 1. б. b, т. i. Т. е
уговорено е, че за да се отпуснат средствата по заема по следващите етапи извън първи
етап, следва да се представят документи за учредяване на обезпеченията, за което
обаче преди това следва заемодателят да е отпуснал средства по останалите шест етапа
от усвояването, което прави изначално неизпълнимо задължението чл. 2. 2. б. d. за
представяне на необходимите документи и изпълнение на условията по чл. 2. 2б. а.
Неизпълнението на това задължение не е било поставено и като условие за сключване
на договора, а само като такова за цялостно усвояване на заема и като ангажиращо
отговорност на кредитополучателя за вреди в случай на неизпълнението му. Т. е
уговарянето на тази неустойка изначално няма обезщетителна роля, а цели само
санкция на заемателя и извличане на допълнителна парична облага за кредитора, която
не му се следва.
По отношение на вземането за такса за нотариални покани по чл. 4. 4 б. /b/, т. /i/;
и такса за предсрочно погасяване на заема по чл. 5. 2 /а/ чл. 2. 4 б. /е/, т. /ii/.
12
Независимо от употребения израз по правната си същност представляват неустойки с
компенсаторен характер за неизпълнение на задължението на ответника да върне заема
на падежа. Посочените разходи целят обезщетяване кредитора за вредите от
неизпълнението, без да е необходимо те да се доказват, обезпечавайки го така изцяло.
Такава е и легалната дефиниция на неустойката по чл. 92, ал. 1 ЗЗД, и независимо от
наименованието, което е посочено в договора за съответното обезщетение- такси
значението му следва да се определя от вида и същността му, а не според начина, по
който е наименувано. Тези вземания са възникнало под условие за настъпил падеж на
главните задължения и забава в издължаването. Съобразно императивното правило на
чл. 33, ал. 1 ЗПК при забава на потребителя, кредиторът има право само на лихва
върху неплатената в срок сума за времето на забавата, каквато в случая е претендирана
наред с вземането за такси. На практика се постига заобикаляне на ограничението на
чл. 33 ЗПК и се въвежда допълнително плащане, чиято дължимост дефакто е изцяло
свързана с хипотеза на забава на длъжника. Подобна клауза противоречи на чл. 33
ЗПК, тъй като преследва забранена от закона цел да се присъди още едно обезщетение
за забава. Освен това твърдяните разходи на кредитодателя по естеството си са такива
по управление на кредита. Уговарянето им противоречи и на добрите нрави, защото в
крайна сметка цели неоснователно да обогати заемодателя. Още повече, че реално
липсват по делото ангажирани доказателства за направата на такива разходи за
нотариални такси. Поради това заплащането им от потребителя не се дължи.
Дължимостта на такса за предсрочна изискуемост пък, съдът приема, че влиза в
противоречие с добрите нрави, като морални норми, чието нарушаване има за
последица приравнена на тази с противоречие на договора със закона. Длъжникът не
извлича полза или изгода, т. е. не получава услуга, а само бъдещ сигурен пасив и
потенциална свръхзадлъжнялост. Липсва разумна и съразмерна икономическа връзка
между стойността на договорената неустойка за настъпили предпоставки за обявяване
вземането за предсрочно изискуемо и кореспондиращата й насрещна престация, т. е.
налице е очевидна нееквивалентност в дължимия резултат от противоположните
страни по облигационното правоотношение.
С оглед изхода на правния спор в полза на ответните страни и на основание чл.
78, ал. 3 ГПК следва да бъдат присъдени сторените, както в настоящото съдебно
производство разноски, така и тези в заповедното производство– арг. т. 12 от
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в
което се приема, че с решението по установителния иск съдът се произнася по
дължимостта на разноските за заповедното производство – относно размера им, както и
разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и
уважената част от иска.
Ответната страна е представлявана безплатно в настоящото исково производство
заповедното производство на основание чл. 38, ал. 1 ЗАдв., чийто минимален размер с
13
оглед цената на иска определен по реда на чл. 7, ал. 2, т.4 Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адв. възнаграждение е 1133,00 лева.
Претендират се разноски за адв. възнаграждение в размер на 600.00 лева в
заповедното производство по договор за правна защита и съдействие от 11.10.2021 г.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от "Лено" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, район Младост, бул. "Цариградско шосе" № 96, ет. 7, против
ЕТ „Руми 64 — Румянка Гецова", с ЕИК *********, пасивно субективно и
кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и по чл. 92, ал. 1 ЗЗД, за установяване на
солидарната отговорност на ответните страни за паричните притезания, удостоверени в
Заповед № 2254/06.08.2021 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 4375/2021 г. по описа на Районен съд
– Русе, както следва: 3,594.98 евро - главница по Договор за Заем Бизнес кредит с
Клиентски №6139 от 01.04.2019 г., 1,989.30 евро по чл. 2.3, (а) и (b) от договора -
възнаградителна лихва от Договора за заем за периода от 02.08.2019 г. до 17.06.2021 г.;
1,573.02 евро по чл. 2.3, (с) и (d) от договора - неустойка за забава от Договора за
периода от 02.10.2019г. до 12.03.2020 г.; 3,670.38 евро по чл. 2.3, (с) и (d) от договора -
неустойка за забава от Договора за периода от 14.07.2020 г. до 27.07.2021 г., ведно със
законна мораторна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 06.08.2021 г., до окончателното
изплащане на задължението.
ОСЪЖДА "Лено" АД, ЕИК *********, да заплати на основание чл. 78, ал. 3 на
ЕТ „Руми 64 — Румянка Гецова", с ЕИК *********, гр.Русе, ул.“З. С., №., вх. ,ет..
сумата от 600.00 лв. – разноски, представляващи адвокатско възнаграждение в
заповедното производство по ч. гр. д. № 4375/2021 г. по описа на Районен съд – Русе.
ОСЪЖДА "Лено" АД, ЕИК *********, да заплати на основание чл. 38, ал. 2
ЗАдв. във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, на адв. Р. К. от РАК, с адрес гр.Р., ул.“К. С.“,
№.., сумата от 1133.00 лв. – адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално
представителство в исковото производство по гр. д. № 6184/2021 г. по описа на
Районен съд -Русе.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
14
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
15