№
ГРАД СОФИЯ,
23.03.2023 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-г
въззивен състав, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две
хиляди двадесет и втора година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИХАИЛ
МАЛЧЕВ
БОЖИДАР
СТАЕВСКИ
при секретар Алина Тодорова, като разгледа докладвано
от съдия Димитрова гр. д. № 11156/2020 г. по описа на СГС, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение от 01.11.2019 г.,
постановено по гр. д. № 15725/2018 г. по описа на СРС съдът е осъдил „С.А.“,
ЕАД на основание чл. 49 от ЗЗД, вр. с чл. 45, ал. 1
от ЗЗД и С.Х.М., на основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, да заплатят при условията
на солидрност на В.М. Т., сумата в размер на 5 000 лева, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди в следствие на неправомерно поведение
от страна на ответника С.М. на 01.09.2016г. в качеството му на служител на
ответника „С.а.“ ЕАД, при затваряне на
врата на автобус, движещ се по линия № 310, при което е затисната лявата ръка
на ищцата, ведно със законната лихва от 01.09.2016г. до окончателното плащане,
като е отхвърлен иска за разликата над
уважения размер от 5 000 лева до пълния предявен размер от 12 000 лева като
неоснователен. Осъдил е „С.а.“ ЕАД и С.Х.М., да заплатят на В.М. Т., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сума в
размер на 741.67 лева, представляващи разноски по делото. В.М.
Т.е осъден, да заплати на „С.а.“ ЕАД на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК сумата в размер на 145.83 лева – разноски по делото и на С.Х.М., на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата в размер на
764.17 лева - разноски по делото. Решението е
постановено при участието на З. „А.И.“ АД, като трето лице-помагач на на
страната на „С.а.“ ЕАД и
С.Х.М..
Недоволни от постановеното съдебно решение са останали
ответниците. Постъпила е въззивна жалба от С.Х.М., с която твърди, че първоинстанционното
решение, в обжалваната част е неправилно, в несъответствие с разпоредбите на материалния
и процесуалния закон, какво и несъответствие със събрания по делото
доказателствен материал и крайните изводи, до които е достигнал съдебния състав.
Моли съдът да обезсили решението, а в
условия на евентуалност, то да бъде отменено в обжалваните части като
неправилно и незаконосъобразно. Не прави доказателствени искания пред
въззивната инстанция. Претендира разноски за производството пред първата и пред
настоящата инстанция.
В законоустановения срок въззиваемият – ищец В.М. Т.представя
отговор на подадената въззивна жалба, с който обосновава твърдения за
правилност и законосъобразност на първоинстанционното съдебно решение,
съответно за неоснователност на подадената въззивна жалба. Не прави
доказателствени искания.
Постъпила е и въззивна жалба от „С.а.“ ЕАД, с която
твърди, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено
при съществено нарушение на процесуалните правила и неправилно прилагане на
материалния закон. Моли съдът да отмени първоинстанционното решение. Не прави
доказателствени искания пред въззивната инстанция.
В законоустановения срок не е постъпил отговор на
подадената втора въззивна жалба.
Постъпила е и въззивна жалба от З. „А.И.“, в която
твърди, че първоинстанционното решение е неправилно, необосновано и
несъобразено с материалния закон, както и че не са обсъдени представените и
приети писмени доказателства и събраните гласни доказателства по делото. Моли съдът да отмени първоинстанционното
решение. Не прави доказателствени искания пред въззивната инстанция. Претендира
разноски за производството пред настоящата съдебна инстанция.
В законоустановения срок не е постъпил отговор на
подадената въззивна жалба.
Страните не представят нови доказателства и не сочат
нови обстоятелства по смисъла на чл. 266 от ГПК.
За да се произнесе, Софийски градски съд съобрази
следното:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок, от
легитимирано лице в процеса и против акт, подлежащ на разглеждане по реда на
въззивното производство, поради което следва да се разгледа по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в
обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо, като съдът намира същото и за правилно, поради следните съображения:
От представените писмени доказателства се установява,
че първоинстанционният съд е сезиран от В.М. Т.с искове, субективно
съединени срещу „С.а.“ ЕАД и С.Х.М. както следва: 49,
ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 45, ал. 1 от ЗЗД от В.М. Т.срещу „С.а.“ ЕАД и С.Х.М. за заплащане на сумата в
размер на 12 000 лева - обезщетение за причинени неимуществени вреди в следствие
на неправомерно поведение от страна на ответника С. М. на 01.09.2016г. в
качеството му на служител на ответника „С.а.“ ЕАД, при затваряне на врата на
автобус, движещ се по линия № 310, при което е затисната лявата ръка на ищцата,
ведно със законната лихва от 01.09.2016г. до окончателното заплащане на сумата.
Страните
не са спорили за това, че към
01.09.2016г. ответникът М. е бил служител на ответника „С.а.“ ЕАД и че на същата дата е бил на смяна като шофьор на
автобус от градския транспорт по линия № 310 за времето от 4.25 часа до 12.23 часа,
когато на спирката следваща спирката на градския транспорт на ул. „Княз Борис I“, т.е на спирката на Сточна гара, е бил сменен от
друг служител на „С.а.“ ЕАД, тъй като смяната му е приключила. Наличието на трудово
правоотношение между двамата ответници се установява и от представения по
делото трудов договор № РД-12-33/30.07.2012г., от който е видно, че ответникът М.
е назначен на длъжност „водач на съчленен автобус“.
По
делото е представен и пътен лист серия А № 0109397/01.09.2016г., от който е
видно, че именно ответника М. е управлявал на процесната дата автобус – номер
2031 по линия № 310. По делото са били
приети
и констативен протокол № К-763/01.09.2016г., съставен от служител на МВР
относно посетено ПТП от дежурен ПТП – „ОПП“ – СДВР, настъпило на 01.09.2016г.,
около 12.20 часа. В протокола като участник в ПТП и пострадал е посочена ищцата
В.М. Т., като е направено отбелязване, че на същата е причинена фрактура на
лява предмишница и че е освободена от болница Пирогов. Във връзка с
обстоятелствата около настъпването на процесното ПТП от съставителя на
протокола е посочено, че по сведения на пострадалата на 01.09.2016г., при
качване в автобус по линия № 310, при затваряне на врата е захваната лявата и
ръка.
Представено е и ежедневно сведение за работата на
масовия градски транспорт и метро за датата 01.09.2016г., в която не е било отбелязано
да има подадени сигнали за за проблеми
до „С.а.“ ЕАД.
Безспорно по делото е било и обстоятелството, че срещу
ответника С.Х.М. е било образувано наказателно производство за това, че на
01.09.2016г., при управление на МПС – автобус на СКГТ, пътуващ по линия на
спирка на СКГТ № 1998, е нарушил правилата за движение по пътищата, като при
затваряне на вратите на автобуса и потеглянето му от спирката, по
непредпазливост е причинил средна телесна повреда на пътничката в автобуса
Вержухин М. Т.– престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал.
1, пр. 3 от НК, което производство е било прекратено от наблюдаващия прокурор
поради заявено от страна на ищцата желание по реда на чл. 343, ал. 2 от НК за
прекратяване на производството. Това обстоятелство се установява както от
приетото по делото в оригинал преписка по ДП № 11398/2016г. по описа на СРТП –
ОР – СДВР, пр.пр. № 30254/2016г. по описа на СРП и в частност от приетото и
неоспорено от страните постановление за прекратяване на наказателно
производство от 27.12.2016г., издадено от прокурор при СРП.
Не се е спорило, а и от представената по делото
застрахователна полица за застраховка „Злополука на пътници в средствата за
обществен превоз“ № BG/33/216000014576
от 22.07.2016г. със срок на валидност от 01.08.2016г. до 31.07.2017г., ведно с
приложения към нея списък на автобусите, се установява, че за управлявания от
ответника М. автобус, е била сключена валидна застраховка обезпечаваща
отговорността на „С.а.“ ЕАД с третото
лице помагач – З. „А.И.“.
Спорно между страните е наличието на предпоставките по
чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД дали е
настъпило процесното събитие по описания от ищцата механизъм и дали причинените
й вреди се намират в причинно-следствена връзка именно с действията на М..
Въз основа на събраните по делото доказателства,
въззивната инстанция намира мотивите, изложени в първоинстанционното съдебно
решение са правилни, поради което на основание чл. 272 от ГПК препраща
към тях и потвърждава решението. В допълнение съдът намира, че по делото е
безспорно, че към датата на събитието между „С.а.“ ЕАД и З. „А.И.“ е
съществувало правоотношение по договор за застраховка "Гражданска
отговорност". В разглеждания случай съставът на Софийски районен съд е
съобразил от една страна – вида и тежестта на причиненото на ищцата увреждане,
което е довело до счупване на горен крайник, във връзка с което на пострадалата
е поставен гипс за обездвижване на
ръката й. Съдът взе предвид и възрастта на пострадалата, която към момента на
злополуката е била на 88 год, което обстоятелство безспорно е повлияло и на
продължителността на оздравителния процес. Първоинстанционният съд е преценил и
обстоятелствата, при които е настъпило увреждането – при качване в автобус,
като е съобразил интензивността на физическите и страдания и тяхната
продължителност, доколкото съгласно заключението на вещото лице изготвило
съдебно-медицинската част от експертиза и показанията на разпитаната по делото
като свидетел внучка на ищцата, тя се е възстановявала в продължение на 3
месеца, като първия месец ръката и е била в гипсова шина. Следвало е да се
съобрази и обстоятелството, че ищцата е изпитвала и интензивни болки, които в
последствие макар и с по-малък интензитет са продължили да съпътстват оздравителния
процес. На следващо място е отчетен и дискомфорт изпитван от ищцата, поради
това, че се е налагало да бъде обгрижвана ежедневно от близките си, в каквато
насока са били показанията на свидетелката Б.. Районният съд е съобразил и
психическото страдание на ищцата, която според показанията на внучката си и е
била разстроена от случилото се, което е довело и до повишаване на кръвното и
налягане, довело до необходимостта да бъде хоспитализирана макар и в рамките на
един ден. Предвид всичко изложено Софийски районен съд е намерил, че
присъждането на 5000 лв. е справедливо по размер обезщетение за търпените
неимуществени вреди. Определянето на по-голяма от тази сума би довело до
несъответстващо на изискванията на справедливостта имуществено разместване, поради
което исковете за сумата над 5000 лева до пълния предявен размер от 12 000 лева
следвало да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд
с тези на първоинстанционния съд, въззивните жалби следва да бъдат оставени без
уважение като неоснователни, а обжалваното решение на СРС – потвърдено.
С оглед изхода на спора на въззиваемата се дължат
направените в хода на въззивното производство разноски в размер на 800 лв. на
основание чл. 78, ал. 3 вр. чл. 25 от Наредба за заплащане на
правната помощ.
Водим от изложеното, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 262255 от 01.11.2019 г.,
постановено по гр. д. № 15725/2018 г. по описа на СРС, III ГО, 150
състав.
ОСЪЖДА „С.а.“ ЕАД с ЕИК ******и със седалище и адрес
на управление ***, на основание чл. 78, ал. 8, вр. чл. 25 от Наредба за заплащане на
правната помощ. ГПК, и С.Х.М., с ЕГН **********, с адрес ***, на
основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 25 от Наредба за заплащане на
правната помощ. ГПК, да заплатят при условията на солидарност на В.М.
Т., с ЕГН ********** и адрес *** сумата в размер на сумата от 800 лв. деловодни
разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на трето
лице-помагач – З. „А.И.“ на страната на
„С.а.“ ЕАД и С.Х.М..
Решението подлежи на обжалване
пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.