Р Е
Ш Е Н И Е
№……….../02.12.2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в публично съдебно заседание проведено на осми ноември през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: РАДОСТИН ПЕТРОВ
при секретаря Нели Катрикова,
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 653/2019
г., по описа на ВОС, ТО,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от „РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район
„Лозенец“, Експо 2000, бул. Никола Вапцаров №55, чрез ю.к. Е.Т., против Й.Т.И., ЕГН ********** ***, в
качеството й на съдлъжник, частичен иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД
вр. чл.430, ал.1 от ТЗ за заплащане на сума в размер на 80 000 евро (осемдесет
хиляди евро) - част от изискуема главница, цялата в размер на 390 500 евро
(триста и деветдесет хиляди и петстотин евро), дължима по Договор за
инвестиционен банков кредит от 07.07.2008г., изменен и допълнен с Анекс №1 от
30.07.2008г., Анекс №2 от 26.02.2009г., Анекс №3 от 27.04.2009г., Анекс №4 от
25.09.2009г., Анекс №5 от 25.03.2010г., Анекс №6 от 23.07.2010г., Анекс №7 от
30.07.2010г., Анекс №8 от 30.09.2010г., Анекс № 9 от 31.01.2011 г., Анекс №10
от 30.09.2011 г., Анекс №11 от 29.12.2011 г., Анекс №12 от 30.01.2012г., Анекс
№13 от 30.10.2012г., Анекс №14 от 16.01.2013г. и Анекс №15 от 11.02.201Зг.,
сключени между кредитодателя „Райфайзенбанк /България/” ЕАД, кредитополучателя
„Бели брези“ ООД, солидарния длъжник И Г И и солидарния длъжник Й.Т.И., ведно с
законната лихва върху главницата считано датата на предявяване на иска до
окончателното погасяване на вземането. Претендират се и направените по делото
разноски.
В исковата молба се излага, че „Райфайзенбанк /България/” ЕАД като
кредитодател е предоставило на основание Договор за инвестиционен кредит от
07.07.2008г. на кредитополучателя „Бели брези" ООД, ЕИК *********
инвестиционен кредит в размер на 460 000 евро (четиристотин и шестдесет хиляди
евро), с цел финансиране довършителни СМР на мотел, ресторант и подземен паркинг
в к.к. „Св. св. Константин и Елена“, с общо РЗП 2650.50 кв.м., хотелско и
кухненско дооборудване и изграждане на инфраструктура, с краен срок за
погасяване 25.06.2018г. Твърди се, че кредитът е усвоен в пълен размер в
периода 09.07.2008г. до 06.11.2008г., въз основа на 16 броя нареждания за
усвояване. Усвояванията и погасяванията по кредита са извършени по банкова
сметка *** ***. Едновременно със
сключване на договора за кредит И И и Й.И. в качеството си на „съдлъжници"
неотменимо и безусловно са се задължили солидарно за изпълнение на всички
задължения на кредитополучателя към банката така както са уговорени по договора
до окончателното погасяване на всички задължения на кредитополучателя към
банката. Договорът е изменян и допълван с 15 броя анекси към него, с които са
били предоговорени условията по кредита, в т.ч. преструктуриране на просрочени
главници в редовни и договаряне облекчени условия за издължаване на кредита,
без промяна в крайния срок за издължаване на всички суми по кредита, който е
25.06.2018г. Изискуемостта на всички вземания на Банката по Договора и анексите
към него е обявена на основание чл.9, буква „в“ от Договора за кредит във вр. с
чл.11 от Анекс №15 от 11.02.201Зг., а именно поради настъпване на случай на
неизпълнение по Договор за кредит - представляващ неплащане на падеж на парично
задължение към банката. Изявлението на банката е инкорпорирано в покана за
плащане на изискуеми суми по договора и анексите към него, които към датата на
поканата са в размер на 165 605.54 евро, което се явява случай на неизпълнение
по смисъла на договора. Със същото на основание чл.10.3. от договора всички
суми по кредита са обявени предсрочно изискуеми и незабавно платими.
Изявлението на банката, с изх.№001-31924/23.04.2014г. е връчено на законния
представител на кредитополучателя лично на 29.04.2014г., в потвърждение на
което той е отбелязал собственоръчно върху екземпляр от писмото „получил И Г И,
29.04.2014г. и положен подпис". Изявление на банката за обявяване на
предсрочна изискуемост с изх.№ 001-31925/23.04.2014г. е връчено лично и на
другия солидарен длъжник И И на дата 29.04.2014г. в потвърждение на което той е
отбелязал собственоръчно върху екземпляр от писмото „получил И Г И,
29.04.2014г. и положен подпис". Крайният падеж на всички вземания по
процесния договор и анексите към него е настъпил на 25.06.2018г. Плащания от
страна на задължените лица не са извършвани след 19.02.2014г. Ищецът излага, че
на основание чл.8.4 от договора всеки съдлъжник е длъжен при писмено поискване
от страна на банката да плати задължението по договора и анексите към него,
като поканата може да бъде отправена към всеки от съдлъжниците, независимо от
факта дали такова искане за плащане е било отправено или не към
кредитополучателя. Поради това с исковата молба ищецът поканва ответника Й.И.
за плащане на цялата изискуема главница по кредитното задължение, която към
датата на предявяване на исковата молба възлиза на 390 500 евро (триста и
деветдесет хиляди и петстотин евро). По изложените съображения ищецът моли
съдът да постанови решение, с което да осъди ответницата да заплати процесната
сума.
По делото е постъпил отговор от ответника Й.Т.И. в срока по чл.367 от ГПК чрез пълномощника й адв. Г.Л. ***. По същество в отговора на исковата молба
ответникът оспорва предявените искове по основание и размер. Твърди, че
договорът, от който ищецът черпи права е нищожен, поради противоречие с
разпоредбите на чл.58, ал.1, т.1, 2 и 3, ал.2 и чл.59, ал.2 ЗКИ (ред. ДВ бр.
109/20.12.2007 год., в сила от 01.01.2008 год.), поради липсата на конкретна
информация относно задълженията, свързани с разплащанията, а също и с неясното
за клиента формулиране на данни относно лихвения процент, изразен като годишен
лихвен процент, метода за изчисляване на лихвата, както и условията, при които
може да се променя лихвата до пълното погасяване на кредита. Излага, че е
налице неяснота относно начина на формиране на цената по договора
(възнаградителната лихва). Липсва ясно посочване на началния момент, от който
същата е дължима - от момента на отпускане на съответната сума, от 25.01.2009
год. (датата на първата вноска за главницата) или се касае за друга дата.
Размерът на дължимата лихва е обвързан от т.нар. „стойност на банковия ресурс“,
увеличена с фиксирана надбавка. Касае се за вътрешен показател на банката,
който е различен от обективните пазарни индекси (SOFIBOR, LIBOR, EURIBOR).
Отразено е, че падежът на всяка погасителна вноска е 25-то число на месеца, но
липсват данни относно общия размер на погасителната вноска (главница +
възнаградителна лихва). На клиента не е предоставена информация относно
възможността, реда и начина, с оглед правилото на чл. 76, ал. 1 ЗЗД, да заяви
погасяване на конкретно задължение - главница, лихва, други разноски по
кредита. Поради това договорът е нищожен, като сключен в противоречие с
императивни норми, на основание чл. 26, ал. 1, предложение първо ЗЗД.
С отговора е направено възражение за погасяване по давност на вземането.
Сочи, че видно от съдържанието на поканата от 23.04.2014 год., налице и
изразена от кредитора воля за обявяване предсрочната изискуемост на 15.04.2014
год. Исковата молба е депозирана в деловодството на Варненски окръжен съд на
24.04.2019 год., т. е. след изтичане на петгодишния давностен срок. Евентуално,
моли съдът да приеме за погасено по давност вземането, съставляващо сбор от
вноските, с падеж преди 24.04.2014 год. По изложените съображения моли предявения
иск да бъде отхвърлен. Претендира за присъждане на направените по делото
разноски.
В допълнителната искова молба ищецът е взел становище, в което излага,
че при подписване на процесния договор са спазени нормативните изисквания.
Предсрочната изискуемост е обявена на 29.04.2014г., когато поканата е
достигнала до кредитополучателя и от този момент е започнала да тече
5-годишната погасителна давност.
Постъпилият допълнителен отговор от ответника Й.Т.И., чрез пълномощника
й адв. Г.Л. ***, препраща към становището и възраженията по първоначалния
такъв. Сочи, че ответницата е потребител на банкови услуги по смисъла на § 13,
т.1 ЗЗП и чл.9, ал.3 ЗПК. Излага, че клаузи от договора са неравноправни и
поради това нищожни.
В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си
юрисконсулт Е.Т., поддържа исковата молба. Моли при постановяване на решението
съдът да съобрази неточностите в заключението на вещото лице, като вземе
предвид, че е налице техническа грешка в заключението. Моли за уважаване на
иска и присъждане на деловодни разноски.
В съдебно заседание
ответникът се представлява от адв. Г.Л., който поддържа доводите за
неоснователност на иска. Моли за присъждане на направените по делото разноски,
съгласно представения списък.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и
в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, прие за установено от
фактическа страна следното:
На 07.07.2008г. е подписан Договор за банков инвестиционен кредит, по
силата на който „Райфайзенбанк /България/” ЕАД е предоставило на
кредитополучателя „Бели брези" ООД, ЕИК ********* инвестиционен кредит в
размер на 460 000 евро, с цел финансиране довършителни СМР на мотел, ресторант
и подземен паркинг в к.к. „Св. св. Константин и Елена“, с общо РЗП 2650.50
кв.м., хотелско и кухненско дооборудване и изграждане на инфраструктура, с
краен срок за погасяване 25.06.2018г. Договорът е подписан от И Г И и Й.Т.И. в
качеството им на „съдлъжници". Съгласно чл.8 от договора, съдлъжниците
неотменимо и безусловно са се задължили солидарно за изпълнение на всички
задължения на кредитополучателя към банката така, както са уговорени по
договора до окончателното погасяване на всички задължения на кредитополучателя
към банката. Съгласно чл.4.1. от договора, крайният срок за погасяване на всички
дължими по договора суми е 25.06.2018г. Съгласно чл.4.2. от договора,
кредитополучателят се е задължил да погаси главницата по кредита на сто и
тринадесет равни последователни вноски от 4036 евро, считано от 25.01.2009г. до
25.05.2018г. включително и една изравнителна вноска на 25.06.2018г. от 3932
евро, като всяка вноска е дължима на 25-то число от съответния месец.
Съгласно чл.3.1 от договора, за ползвания кредит е дължима годишна лихва
в размер на стойността на банковия ресурс за евро, увеличена с 2.75 пункта
надбавка. Дадена е дефиниция на „Стойност на банковия ресурс за евро“ – лихвен
процент по междубанкови депозити за съответния период и валута по котировка
предлага + законоустановените разходи на банката, в т.ч. за поддържане на ЗМР и
свързаните с Фонда за гарантиране на влоговете, изчисляван текущо от отдел
„Ликвидност и инвестиции“ при банката. В чл.3.3 на договора е дадено право на
банката едностранно да променя лихвата в частта СБР. Уговорено е задължение на
банката да уведоми кредитополучателя за новия лихвен процент при поискване от
него.
Договорът е изменен и допълнен с 15 броя анекси към него, с които са
предоговорени условията по кредита, както следва: Анекс №1 от 30.07.2008г.,
Анекс №2 от 26.02.2009г., Анекс №3 от 27.04.2009г., Анекс №4 от 25.09.2009г.,
Анекс №5 от 25.03.2010г., Анекс №6 от 23.07.2010г., Анекс №7 от 30.07.2010г.,
Анекс №8 от 30.09.2010г., Анекс № 9 от 31.01.2011 г., Анекс №10 от 30.09.2011
г., Анекс №11 от 29.12.2011 г., Анекс №12 от 30.01.2012г., Анекс №13 от
30.10.2012г., Анекс №14 от 16.01.2013г. и Анекс №15 от 11.02.201Зг.
От извършена справка чрез публичния достъп до вписаните данни в
търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, воден
от Агенцията по вписванията, съдът констатира, че съобразно вписванията в
регистъра, от пререгистрацията на "БЕЛИ БРЕЗИ" ЕООД, ЕИК ********* в търговския регистър, воден от
Агенцията по вписванията, извършена на 15.05.2008г. до 27.05.2016г. съдружници
и управители на дружеството са били ответницата Й.Т.И. и И Г И.
Банката е изпратила писмо изх.№001-31924/23.04.2014г. до кредитополучателя
"БЕЛИ БРЕЗИ" ООД, ЕИК
*********, чрез управителя И.И., с което го е уведомила, че на основание
чл.10.3. от договора за кредит обявява за предсрочно изискуеми и незабавно
платими всички суми, дължими по договора за кредит и анексите към него, които
към 15.04.2014г. включително са в размер на 412334.58 евро. Писмото е връчено
на законния представител на кредитополучателя И И на 29.04.2014г.
Изявление на банката за обявяване на предсрочна изискуемост с изх.№
001-31925/23.04.2014г. е връчено лично и на солидарния длъжник И И на дата
29.04.2014г.
Заключението на вещото лице П.И. по съдебно-счетоводната експертиза не е
оспорено от страните, но въпреки това съдът не го възприема изцяло, т.к. в него
е налице неточно отразяване дали сумите са в евро или лева. От заключението по съдебно-счетоводната
експертиза се установява, че сумата от 460000 евро е усвоена по банкова сметка ***
"БЕЛИ БРЕЗИ" ООД в „РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/“ ЕАД. Установява се също
така, че последната вноска по Договора за банков инвестиционен кредит от
07.07.2008г. и анексите към него е извършена на 19.02.2014г. След 23.04.2019г.
до датата на изготвяне на експертизата плащания не са извършени. В съдебно
заседание на 08.11.2019г. вещото лице уточни, че в Приложение 2 на последната
страница е посочил непогасените задължения и под тях погасяванията. Общата погасена
сума е 205 848.92 евро, от която сума 69 500 евро е погасена главница,
136019.49 евро е договорна възнаградителна лихва и 329.43 евро е лихва за
забава.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
Предвид правилата за разпределение на доказателствената тежест и с оглед
премета на предявената претенция, ищецът следва да установи, че между страните
е сключен договор за кредит, с твърдените права и задължения (размер, срок,
падеж, лихви и т.н.), в това число и реално предаване на сумите от кредитора на
кредитополучателя. Следва да установи обявяването на предсрочната изискуемост
на длъжника по договора за кредит. На последно място ищеца следва да докаже
размера на претенцията за главница. Ответникът следва да установи правоизключващите
си възражения, за недействителност на процесния договор или че е изправна
страна по него, че е налице погасяване на задължението.
В разглеждания случай, сключването на процесния договор за кредит не се
оспорва от ответната страна, но същата възразява относно действителността на
същия, като се позовава на Закона за защита на потребителите и Закона за
кредитните институции.
Съгласно §13, т.1 от ЗЗП, "потребител" е всяко физическо лице,
което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за
извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице,
което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята
търговска или професионална дейност. Към датите на подписване на договора и
анексите ответницата Й.И. е била съдружник и управител на кредитополучателя
„Бели брези“ ООД, поради което тя няма качеството на потребител по смисъла на
ЗЗП и съответно не е обхваната от специалната защита по този закон.
Разпоредбата на чл.58, ал.1 от ЗКИ задължава банките при отпускане на
кредит да предоставят на своите клиенти данни за общите разходи по кредита
/такси, комисионни и други/ и за
обективните критерии въз основа на които тези разходи могат да се изменят,
данни за лихвения процент, изразен като годишен лихвен процент, метода за
изчисляване на лихвата, както и условията при които може да се променя лихвата.
Разпоредбата на чл.59, ал.2 от ЗКИ задължава банките да формулират ясно и по
разбираем за клиентите начин условията по кредитите. Конкретната формула за
изчисление на лихвата, съответно базовия лихвен процент, е съществен елемент от
съдържанието на банковата сделка. Когато на кредитополучателя не е предоставена
предварително достатъчно конкретна информация как банката може едностранно да
промени цената на доставената финансова услуга, както и методологията на
банката, включена във вътрешните и правила, която не е част от кредитния
договор, кредиторът не може да се счита за добросъвестен. Посочването като част
от съдържанието на договора на ясни и разбираеми критерии, при които цената на
заетите парични средства може да бъде
променена е законово задължение на банката, като то представлява и гаранция за
възможността кредитополучателя да предвиди както точните промени, които банката
би могла да внесе в първоначално уговореният размер на лихвата, така и да има
предварителна осведоменост каква би била дължимата от него месечна вноска. В
случая дължимата годишна лихва е в размер на стойността на банковия ресурс за
евро, увеличена с 2.75 пункта надбавка. Няма данни на кредитополучателя да е
връчена методиката по която се определя стойността на банковия ресурс за евро.
Банката дори не е поела задължение да уведомява своевременно кредитополучателя
за изменението на стойността на банковия
ресурс за евро, като в чл.3.3. от договора е уговорено това да се извършва едва
след поискване от кредитополучателя. Изложеното обуславя извода, че разпоредбите
на чл.3.1., 3.2. и 3.3. от договора противоречат на чл.59, ал.2 от ЗКИ и поради
това са нищожни на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
Нищожността на частите от договора досежно лихвите не влече нищожност на
целия договор. Размерът на отпуснатият кредит е 460000 евро, а общата погасена
сума е 205 848.92 евро, т.е. кредитополучателят и солидарните длъжници дължат
на банката 254151.08 евро главница. Поради това частичният иск за заплащане на
сумата от 80000 евро е основателен.
Предвид основателността на иска, съдът следва да се произнесе по
направеното с отговора на исковата молба възражение за погасяване на вземането
по давност. С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира, че
предсрочната изискуемост е обявена на 29.04.2014г., когато поканата е
достигнала до кредитополучателя и от този момент е започнала да тече
5-годишната погасителна давност. Доводите на ответницата, че предсрочната
изискуемост е обявена на 15.04.2014 год. са необосновани. Предсрочната
изискуемост настъпва с обявяването й на кредитополучателя, в случая с връчването
на писмо изх.№001-31924/23.04.2014г. на управителя на дружеството. Исковата
молба е подадена по пощата на 23.04.2019г., поради което вземането не е
погасено по давност. Неоснователно е и
възражението за погасяване по давност на вноските, с падеж преди 24.04.2014
год. Предсрочната изискуемост е обявена на 29.04.2014г., поради което от този
момент е започнала да тече 5-годишната давност за цялото вземане.
Предвид гореизложеното, частичният иск за заплащане на сумата от 80000
евро следва да бъде уважен
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и в съответствие с направеното искане, в
полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на
7408.66 лева, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева, на
основание чл.78, ал.8 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Й.Т.И., ЕГН **********
*** да заплати на „РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, район „Лозенец“, Експо 2000, бул. Никола
Вапцаров №55, при условията на частичен иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл.430, ал.1 от ТЗ, сумата в размер на 80 000 евро (осемдесет хиляди евро), представляваща част от дължимата
главница по Договор за инвестиционен банков кредит от 07.07.2008г., изменен и
допълнен с Анекс №1 от 30.07.2008г., Анекс №2 от 26.02.2009г., Анекс №3 от
27.04.2009г., Анекс №4 от 25.09.2009г., Анекс №5 от 25.03.2010г., Анекс №6 от
23.07.2010г., Анекс №7 от 30.07.2010г., Анекс №8 от 30.09.2010г., Анекс № 9 от
31.01.2011 г., Анекс №10 от 30.09.2011 г., Анекс №11 от 29.12.2011 г., Анекс
№12 от 30.01.2012г., Анекс №13 от 30.10.2012г., Анекс №14 от 16.01.2013г. и
Анекс №15 от 11.02.201Зг., сключени между кредитодателя „Райфайзенбанк
/България/” ЕАД, кредитополучателя „Бели брези“ ООД, съдлъжника И Г И и съдлъжника
Й.Т.И., ведно с законната лихва върху главницата от 80 000 евро (осемдесет
хиляди евро), считано датата на предявяване на иска – 24.04.2019г. до
окончателното й изплащане, сумата от 7408.66
лева (седем хиляди четиристотин и осем лева и 66 стотинки), представляваща
направените по делото разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, както и сумата
от 300 лева (триста лева), представляваща
юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78, ал.8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред Апелативен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: