Определение по дело №915/2021 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 921
Дата: 18 август 2021 г. (в сила от 18 август 2021 г.)
Съдия: Светла Букова
Дело: 20211000600915
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 13 август 2021 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 921
гр. София , 17.08.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито
заседание на седемнадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Пламен Дацов
Членове:Димитър Фикиин

Светла Букова
като разгледа докладваното от Светла Букова Въззивно частно наказателно
дело № 20211000600915 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.440, ал.2 от НПК, вр. чл.341, ал.2, вр. чл.345 от
НПК.
Образувано е по жалба от защитника на Т. С. Г. срещу определение на СГС по
нчд № 2479/21 г. от 04.08.2021 г., с което е оставено без уважение искането на
жалбоподателя за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от
наложеното му наказание лишаване от свобода. Направено е възражение срещу
приетото от съда за липсващо поправително въздействие спрямо осъдения и се иска
уважаване на молбата, като се сочи малкият остатък на наказанието, липсата на
конфликтно поведение в затвора, полагането на труд, както и изпълнения вече план на
присъдата.
САС, като се запозна с материалите по делото, относими към настоящото
производство и доводите в жалбата, прие за установено следното:
Депозираната жалба срещу определението на СГС е допустима като изхождаща от
легитимирана страна, но по същество същата е неоснователна.
Спрямо лишения от свобода Т. С. Г. по нохд № 13818/20 г. на СРС е наложено
общо наказание лишаване от свобода в размер на една година и осем месеца за
престъпления по чл.196, ал.1 и по чл.276, ал.3 НК. Началото на наказанието е прието от
07.10.2020 г. с приспаднато предварително задържане, като към 04.08.21 г. осъденият е
изтърпял една година, шест месеца и двадесет дни, а остатъкът от същото е в размер на
1
един месец и десет дни. Според приложените по делото доклад и становище за
лишения от свобода, същият е постъпил в ЗО „Кремиковци“ , като за пореден път
търпи наказание лишаване от свобода. Спазвал установените правила, не е конфликтен
и агресивен, полага труд като чистач и се справя добре с възложената му работа. Не е
наказван дисциплинарно, а веднъж е награждаван. При него са били отчетени
дефицити в зоните, свързани с начина на живот и обкръжение /криминално
обкръжение , безразсъдно и рисково поведение/, като му липсват умения за
разпознаване на проблемите си и не съумява да намери адекватни решения за тях,
обяснява постъпките си с другите хора, импулсивен е и декларира дългосрочни цели,
но без да разбира стъпките, които следва да се предприемат за постигането им.
Акцентирано е на това, че Г. се стреми в известна степен да изпълнява заложените в
плана на присъдата цели и задачи, но с декларирана формална готовност за промяна в
криминалното поведение, като показва привидно позитивно отношение към
корекционно-възпитателния процес. В тази връзка при направена оценка на риска от
рецидив не е отчетено намаляване на същия от първоначалните 59 точки, независимо
от отчетените добро поведение и спазване на режимните изисквания. Изрично в
изготвения доклад е отразено, че с оглед фиксираните проблемни зони при лишения от
свобода и непроменения риск от вреди за обществото, който е в средни стойности, не
са показани достатъчно позитивни промени в начина на мислене и е необходимо да се
утвърди модел на поведение, адекватен на обществените очаквания. Даденото по
молбата на осъдения становище от администрацията при затвора, е отрицателно, като е
посочено, че не са изпълнени целите на наложеното наказание в цялост съобразно
прогресивната пенитенциарна система и следва да продължи работа по фиксираните
проблемни зони с оглед непроменения риск от вреди за обществото.
За да остави без уважение молбата за предсрочно освобождаване съдът е счел че
не е налице постигнат поправителен ефект спрямо осъдения, тъй като не са преодолени
констатираните проблемни зони и следва да продължи работа с него в рамките на
оставащия срок от наказанието.
Настоящият съдебен състав сподели така направения извод на първата
инстанция и изложените мотиви за обосноваването му, като прие, че законосъобразно е
отчетена липсата на предпоставката по чл.439а НПК за наличието на достатъчно данни
за завършен процес на поправяне на осъдения. Видно от изготвените по делото
становище и доклад спрямо Г. са отчетени дефицитни зони, за преодоляването на които
е провеждана възпитателна работа съобразно индивидуалния план на присъдата му,
като приложения по делото такъв е от 15.03.2021г. При сравнително
непродължителния времеви период на това въздействие спрямо него, може да се
приеме, че е започнала и отчетена положителна промяна към настоящия момент,
свързана единствено със спазване на режимните изисквания и трудова ангажираност.
2
Не е била констатирана, обаче значима промяна по основните му проблемни зони,
свързани с пълно осъзнаване криминалното поведение и последиците от него и най-
вече готовност за изграждане на умения за преодоляване на влияние от криминално
обкръжение. В тази насока следва да се посочи, че не е променен първоначално
отчетения риск от рецидив, за което обективно е необходим по-дълъг времеви период,
през който не просто да се спазват условията в затвора, но и да се постигне траен
поправителен ефект, гарантиращ последващо правомерно поведение. Отговорността
на лишения от свобода Г. е била ангажирана за извършено при условията на опасен
рецидив престъпление против собствеността, като настоящото изолиране от
обществото не е първо за него, тъй като е осъждан многократно и е търпял същия по
вид наказание. Отчитането на това обстоятелство в съвкупност с даденото отрицателно
становище от затворническата администрация и според настоящия съдебен състав
изисква по- продължителен времеви период на въздействие, за да се счете за трайно
постигната промяна в очертаните проблемни зони. Действително наличният остатък от
наказанието е малък и постановеният отказ за предсрочно освобождаване от
изтърпяването му практически означава изпълнение в цялост на същото, но с оглед
вече изложеното за непроменения риск от вреди за обществото, е обосновано
становището на затворническата администрация за нуждата от продължаване на
въздействието спрямо осъдения. Без основание в тази връзка в жалбата се твърди, че е
изтекъл посоченият в плана на присъдата едногодишен срок на предвидените за
изпълнение дейности, както и че същият не би осигурил заложените цели. От една
страна това не само обективно не е така /планът е от 15.03.21 г./, но и следва да се
отчете, че именно прилагането на предвидената прогресивна пенитенциарна система е
възможният способ за органите по изпълнение на наказанието да се постигне
въздействие спрямо лишения от свобода. Поради това правилно първоинстанционният
съд е счел, че не е налице обсъжданата предпоставка за освобождаване от изтърпяване
на оставащото наказание и постановеното в този смисъл определение следва да се
потвърди.
Водим от горното, САС

ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение на СГС, 34 с-в по нчд № 2479/21 г. от 04.08.2021
г., с което е оставено без уважение искането на Т. С. Г. за условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание лишаване от
свобода.

3
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4