Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 05.02.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, ХІ-ми гр.състав, в
публичното заседание на първи февруари през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЯ ШИРКОВА
при секретаря Галина Карталска
като разгледа докл***аното от съдията Ширкова гр.дело № 4539 по описа за
2018г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск с правно основание с чл.422, ал.1 вр. с чл.124, ал.1 от ГПК.
Делото е образувано въз основа на
искова молба от “***” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***-6,
представлявано от Р.И.М.Т. - ***против З.Л. Я.с ЕГН ********** ***. Към молбата
са приложени писмени доказателства. Ищецът твърди, че на 02.06.2009г. между
ответника и „***“ АД бил подписан договор за потребителски кредит, по силата на
който ответникът получил кредит в размер на 2450 лева, като в замяна се
задължил да заплати на банката лихва в размер на 12 % за първата година, а за
всяка следваща до края, лихвата се формирала от базовия лихвен процент за
съответния период плюс договорна надбавка
в размер на 4,25 пункта. Договорено било по разплащателната сметка,
която обслужва кредита, ответникът да дължи такса за обслужване 2,50 на месец.
Твърди, че крайният срок на договора бил 02.08.2016г., като погасителните
вноски били 86 на брой. Твърди, че след усвояване на кредита, ответникът не
изпълнил задължението си за плащане на месечните вноски, поради което към
момента дължи сумата от 3844,85 лева. Твърди, че на 18.01.2016г. с договор за
продажба на вземания и приложение към него, *** АД продал вземането си срещу
ответника З. Я.на ищцовото дружество Е.М. ЕООД. Твърди, че за извършеното
прехвърляне на вземания, на адреса на ответника било изпратено уведомление,
като със същото уведомление бил поканен в 15 дневен срок да изпълни доброволно
задължението си. Твърди, че писмата били получени от негова племенница. Твърди,
че въз основа на продажбата на вземанията, ищцовото дружество е придобило едно
ликвидно и изискуемо парично вземане. Твърди, че поради липса на доброволно
изпълнение от страна на длъжника както към предишния, така и към настоящия
кредитор, ищецът подал заявление по реда на чл.410 ГПК. Длъжникът не е открит,
за да му бъде връчена заповедта за изпълнение, поради което същата била връчена
при условията на чл.47 ал.5 ГПК. Твърди, че с разпореждане му било указано, че
може да предяви установителни искове. Твърди, че и до момента погасяване на задълженията
по кредита не са правени. В заключение моли съда да постанови решение, с което
да признае за установено, че ответникът му дължи сумата от 1997,49 лева
главница, 1659,72 договорна лихва за периода 02.06.2009г. – 02.08.2016г.,
132,50 лева договорни такси и 55,14 лева мораторна лихва.
Ответникът не е
депозирал отговор и не е взел становище по предявения иск.
Съдът, като прецени
събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на ищеца, намира
за установено следното:
Видно от приложеното ч.гр.д.№***г. по описа на ПлРС, на
основание чл.410 от ГПК е издадена заповед срещу ответника, за сумата главница
в размер на главница в размер на 1997,49 лв.,
дължими по Договор за потребителски кредит с номер ***.; договорна
лихва: 1659,72 лв за периода от 02.06.2009г. до 02.08.2016г.; мораторна лихва в
размер на 55,14 лева за периода 03.08.2016г. до 09.03.2018г., сумата от 132,50
лева предвидени в договора за кредит такси,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението 12.03.2018 г. до окончателното изплащане на сумата,
както и разноски по делото за държавна такса. Вземането произтича от следните
обстоятелства: неизпълнено парично задължение на длъжника по Договор за
потребителски кредит № ***. от 01.06.2009г. сключен между „***“ и длъжника З.Л.
Я.с ЕГН ********** ***, по силата на който кредиторът е отпуснал на
кредитополучателя кредит в размер на 2450 лева при фиксирана годишна лихва от
12 %. На 18.01.2016г. е сключен Договор за цесия между „***“ АД и „Е.М.“ ЕООД, по силата на който
задължението на З.Л. Я.с ЕГН ********** *** е изкупено от „Е.М.“ ЕООД.
По настоящето производство, съдът е приел
за разглеждане искови претенции за следните суми: 1997,49 лв., дължими по Договор за потребителски кредит с
номер ***. от 01.06.2009г; договорна лихва: 1659,72 лв за периода от 02.06.2009г.
до 02.08.2016г.; мораторна лихва в размер на 55,14 лева за периода 03.08.2016г.
до 09.03.2018г., сумата от 132,50 лева предвидени в договора за кредит
такси, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението 12.03.2018 г. до
окончателното изплащане на сумата.
Ищецът е направил искане за
постановяване на неприсъствено решение по реда на чл.238 и чл.239 от ГПК.
Съдът констатира, че
ответника е редовно уведомен, връчени са му преписи от исковата молба и
доказателствата, не е подал в срок отговор до съда на исковата молба и
доказателствата, не е заявил становище по определението на съда от 23.11.2018г.,
не изпраща представител в с.з., за което е редовно призован и не е направил
искане делото да се разглежда в негово отсъствие.
Като взе предвид горното,
съдът намира, че са налице предпоставките по чл.238, ал.1 от ГПК.
Съдът констатира, че на
страните са указани последиците от неспазване сроковете за размяна на книжа и
от неявяването им съдебно заседание. Намира също така, че предявеният иск,
предмет на делото е вероятно основателен, поради което са налице и
предпоставките на чл.239, ал.1 от ГПК.
При това положение,
съдът приема, че ответникът не е изпълнил в срок задължението си за предоставените услуги и с поведението си е
станал причина ищецът да направи разноски по ч.гр.д. и по настоящето дело,
които следва да заплати на ищеца. Ответникът следва да заплати на ищцовото
дружество и направените по делото разноски. Разноските по делото са в размер на
169,39 лева за държавна такса , както и 200 лева за съдебно-счетоводна
експертиза.
Съобразно т. 12 от ТР №
4/2013г., съдът следва да се произнесе и
относно разноските в заповедното производство, които са в размер на 76,90 лева
за държавна такса.
По изложените
съображения, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА за установено на основание чл.422 вр. чл.124 от ГПК
по отношение на ответника З.Л. Я.с ЕГН ********** ***, че ДЪЛЖИ на кредитора “***” ООД, ЕИК*** със седалище ***-6,
представлявано от ***Р.И.М.Т., сумата от
1997,49 лв., дължима по Договор за
потребителски кредит с номер ***. от 01.06.2009г; сумата от 1659,72 лв договорна
лихва за периода от 02.06.2009г. до 02.08.2016г.; сумата от 55,14 лева
мораторна лихва за периода 03.08.2016г. до 09.03.2018г., сумата от 132,50 лева
предвидени в договора за кредит такси, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението 12.03.2018 г. до окончателното
изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед за изпълнение №***г. по
ч.гр.д.№***г. на ПлРС.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, З.Л. Я.с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на КРЕДИТОРА “***”
ООД, ЕИК*** със седалище ***-6, сумата в размер на 169,39 лева за държавна
такса, както и 200 лева за съдебно-счетоводна експертиза
ОСЪЖДА, З.Л. Я.с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на КРЕДИТОРА “***” ООД,
ЕИК*** със седалище ***-6, сумата 76,90 лв.- разноски по ч. гр.д.№***г. по описа на ПлРС.
Решението се постановява
при наличие на предпоставките по чл.238 и чл.239 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: