Пловдивска районна прокуратура е внесла обвинителен
акт срещу М.Д.С., за това че в периода от месец юни 2020 год. до месец
август 2020 год. включително, в с. Долна махала, обл. Пловдив, след като е бил
осъден с Решение 230/20.02.2020 год. на ОС - Пловдив по гражданско дело
№1443/2019 год., влязло в сила на 27.05.2020 година, да издържа свой низходящ -
Р.М.С., ЕГН **********, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на
повече от две месечни вноски, а именно 3 месечни вноски от по 160 лева, всички
на обща стойност 480 лева - престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.
В хода на съдебните прения представителят на
Пловдивска районна прокуратура поддържа повдигнатото обвинение и моли да бъде
определено наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства. Счита, че
целите на наказанието могат да се постигнат с налагане на наказание лишаване от
свобода в размер на шест месеца, след редукцията по чл. 58а НК, чието
изпълнение да бъде отложено с изпитателен срок от 3 години. Моли в изпитателния
срок да бъде наложена пробационна мярка по смисъла на чл. 67 НК.
Защитникът на подсъдимия се солидаризира с казаното от прокурора
досежно доказаността на обвинението от обективна и субективна страна. Моли за
наказание при съобразяване на наличните по делото смекчаващи вината
обстоятелства.
В правото си на лична защита подсъдимият поддържа
казаното от своя защитник. С последната
си дума моли за пробация.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Подсъдимият М.Д.С. е роден на *** ***, ****,
безработен, неженен, неосъждан, ЕГН **********.
През 2017 г. св. С.П.Д. и подс. М.С. заживели на
съпружески начала. Постепенно отношенията между тях започнали да се влошават и
в края на 2017 г. двамата решили да прекратят съжителството си и да се
разделят. Св. Д. напуснала семейното жилище през месец декември 2017 г. и
отишла да живее при нейни роднини, където на **** се родила дъщеря й Р. С. Д. (Р.М.С.),
ЕГН **********.
С Решение № 230/20.02.2020 г. по гр.д. № 1443/2019 г.
по описа на Окръжен съд - Пловдив, влязло в законна сила на 27.05.2020 г. е признато
за установено по съдебен ред, че подс. С. е биологичен баща на детето Р. С.Д.,
като съдът определил с решението си презимето и фамилното име на детето да
бъдат Р.М.С.. Упражняването на родителските права спрямо детето било
предоставено на св. Д., а на подс. С. бил определен режим на лични отношения с
дъщеря му.
Със същото решение подс. С. бил осъден да заплаща на
дъщеря си - Р.С., чрез св. Д., като неин законен представител, издръжка в
размер на 150 лв. месечно от 21.08.2018 год. до 28.06.2019 год. и издръжка в
размер на 160 лева месечно, считано от 28.06.2019 г. до настъпване на
обстоятелства, налагащи нейното изменение или прекратяване, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска. Съдебното
решение било връчено лично на подс. С. на 04.03.2020.
След влизане
в сила на съдебното решение на 27.05.2020 г., св. С.Д. отглеждала
дъщеря си Р. *** и именно там подс. С. дължал изпълнение на задължението си да
заплаща месечна издръжка на дъщеря си.
Тъй като подсъдимият, макар и да знаел, че е осъден с
влязлото в сила съдебно решение да издържа дъщеря си, не изпълнявал това свое
задължение, св. Д. се снабдила с изпълнителен лист и образувала изпълнително
дело при ЧСИ М.. Въпреки съдебното решение на Окръжен съд - гр. Пловдив и
заведеното изпълнително дело, подс. С. не заплатил нито веднъж изискуемата
месечна издръжка.
Именно поради това бездействие на подс. С., св. Д.
сигнализирала Районна прокуратура – Пловдив. След образуване на досъдебното
производство подс. С. продължил да не изплаща месечна издръжка на детето си.
Така, подс. М.С. съзнателно не изпълнил задължението
си да заплаща месечна издръжка от по 160 лева на дъщеря си - Р.М.С., чрез
нейната майка и законен представител- св. Д., в периода от м. Юни 2020 г. до м.
Август 2020 г., включително, като не заплатил общо 3 вноски, чиято обща
стойност възлизала на 480 лева.
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Гореизложената
фактическа обстановка се установява от признанията на подсъдимия, дадени
по реда на чл. 371, т.2 НПК, както и от събраните на досъдебна фаза
доказателствени материали, а именно:
- свидетелски показания на С.П.Д.
- писмени доказателства, сред които: изпълнителен лист
от 09.06.2020г., Решение № 149/ 06.07.2020г. по гр.д. 1817/2019 по описа на
КРС, удостоверение за раждане, решение № 230/20.02.2020г. по гр.д. 1443/2019г.
на ПОС, съобщения и призовки по гр.д № 1443/2019г на ПОС, справка за съдимост,
характеристична справка, протокол за предупреждение, документи от НОИ
(удостоверения, разпореждания, справки, декларации за промяна в обстоятелства,
заверени в НОИ трудови договори, заповеди за прекратяване на ТПО, заявления-
декларация за отпускане на парично обезщетение за безработица), справки от НАП
за притежавано недвижимо и движимо имущество и актуално състояние.
В посочените доказателствени материали не се съдържат
съществени противоречия, същите еднопосочно и безпротиворечиво установяват
фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт
и призната от подсъдимата, поради което и по аргумент за обратното от чл. 305,
ал.3 НПК не се налага по-детайлното им обсъждане.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че
съгласно задължителната съдебна практика –т.4 от ТР № 1 от 06.04.2009 Г. по т.
д. № 1/2008, ОСНК на ВКС - изискуемата се от закона подкрепа на самопризнанията
от приобщения доказателствен материал не
следва да се отъждествява с необходимост от изключителна и пълна еднопосочност
на фактическите данни. Необходимо и достатъчно условие за приложението на
диференцираната процедура е доказателствата убедително да потвърждават фактите,
при това правно релевантните. Принципно незначителните
противоречия не представляват процесуална пречка за прилагане на процедурата
по чл. 371, т. 2 от НПК.
В този изричен смисъл Решение № 432 от 26.11.2014 г.
по нак. д. № 1182/2014 г. на Върховен касационен съд, Решение № 318 от
30.09.2015 г. по н. д. № 940 / 2015 г. на Върховен касационен съд, Решение №
347 от 23.10.2015 г. по н. д. № 956 / 2015 г. на Върховен касационен съд,
Решение № 318 от 30.09.2015 г. по н. д. № 940 / 2015 г. на Върховен касационен
съд.
При налична констатация, че събраната доказателствена
съвкупност подкрепя направеното самопризнание, съдът е обвързан да възприеме
фактическа обстановка, аналогична на изложената в обстоятелствената част на обвинителния
акт и призната от подсъдимия, без
да дължи обстоен доказателствен анализ на всички приложени по делото
гласни и писмени доказателства.
Така изрично Решение № 93 от 22.04.2016 г. по н. д. №
346 / 2016 г. на Върховен касационен съд.
В конкретния случай предвид констатираната абсолютна еднопосочност и
безпротиворечивост на събрания доказателствен материал, поставеният от
ВКС критерий за подкрепеност на признанието от доказателствата по делото не
само е достигнат, но и е надминат.
ОТ ПРАВНА
СТРАНА
С оглед гореизложената фактическа обстановка се
установява, че всички елементи от обективна и субективна страна на престъпния
състав по чл. 183, ал.1 от НК са налице.
Установява се, че в периода от месец юни 2020 год. до месец август 2020 год. включително,
в с. Долна махала, обл. Пловдив, след като е бил осъден с Решение
230/20.02.2020 год. на ОС - Пловдив по гражданско дело №1443/2019 год., влязло
в сила на 27.05.2020 година, да издържа свой низходящ - Р.М.С., ЕГН **********, подсъдимият съзнателно не е изпълнил задължението си в
размер на повече от две месечни вноски, а именно 3 месечни вноски от по 160
лева, всички на обща стойност 480 лева.
Налице са
съставомерните признаци от обективна страна на престъплението по чл. 183 НК- подсъдимият е осъден с влязло в сила решение
да изплаща издръжка на своята дъщеря, като за
периода след влизане в сила на решението, не са изплатени повече от 2 последователни
вноски, в конкретния случай –три.
Тук следва да се съобрази и имащото базисно значение
Определение № 9 от 4.II.1977 г. по н. д. № 54/77 г., I н. о. на ВС, в което е
изяснено, че издръжката следва да се
заплаща в хода на месеца, за който се дължи, като това следва от алиментния й характер. Задължението
за издръжка цели да задоволи ежедневните нужди на лицата, които са
неработоспособни и не могат да се издържат от имуществата си. Тя трябва да се
доставя периодично и редовно, за да се избегне противоправното състояние, при което
нуждаещият се би останал без средства, които да задоволяват нуждите му. Ето
защо законът посочва, че издръжката следва да се плаща ежемесечно, като с изтичането на съответния календарен месец, може да се приеме, че не е изпълнено и задължението
за заплащане на издръжка за този конкретен месец.
Същевременно, след
като веднъж е реализиран период от време, през който не са платени две дължими месечни издръжки,
престъплението се явява довършено,
като евентуално последващо погасяване на задължението може да има значение само
за прилагане на привилегията по чл. 183, ал.3 НК, но не и за преценката за съставомерност
на деянието.
Така Решение № 355 от 26.VI.1976 г. по н. д. № 331/76
г. на ВС.
Според трайната съдебна практика плащането на издръжка до навършване на пълнолетие на децата се дължи безусловно от родителите,
доколкото съгласно чл. 143 ал. 2 от Семейния кодекс – „родителите дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си." В този смисъл не подлежи на преценка от наказателния съд конкретната финансова възможност
на дееца да изплаща издръжката, още повече, че тя е съобразена от гражданския съд при индивидуализиране размера на
дължимата издръжка.
Така изрично Решение
№ 158/25 октомври 2017 по н.д №
690/2017 год. на ВКС, Решение № 182 от 09.11.2016 г. по н. д. № 601 / 2016 г.
на ВКС, Решение № 116/11 юли 2017 г., по
н.д № 416/2017 г. на ВКС, Решение № 126 от 06.04.2015 г. по н. д. № 205 / 2015
г. на ВКС, Решение № 188 от 04.07.2011 г. по нак. д. № 1157/2011 г. на ВКС,
Решение № 111/04.07. 2016 по н. д №
434/2016 година на ВКС, Решение № 47 от 02.02.2012 г. по нак. д. № 3081/2011 г.
на ВКС, Решение № 138/27 октомври 2017
г., по н.д № 612/2017 г на ВКС, Решение № 291 от 24.08.2015 г. по н. д. № 828 /
2015 г. на ВКС.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че
според вече цитираната трайна и актуална практика на ВКС, за да е налице
елементът „съзнателност“ на
неизпълнението е достатъчно да са налице кумулативно две условия:
-
деецът да е уведомен за решението на гражданския съд, с което е осъден
да изплаща издръжка. В конкретния случай това обстоятелство е налице, доколкото
от събраните доказателства се установява, че на подсъдимия са връчвани лично не
само призовките и съобщенията по гр.д. №1443/2019 год., но и самото решение, с
което е установен произхода на дъщеря му и деецът е осъден да й заплаща месечна
издръжка, чрез нейната майка и законен представител- св. С.Д..
-
да не са налице обективно съществуващи непреодолими
пречки, които да са
възпрепятствали подсъдимия да изпълнява имущественото си задължение.
Като такива примерни пречки практиката е приела:
-неработоспособната възраст;
- наличие на заболяване, което пречи на подсъдимия да
упражнява правото си на труд;
- продължителна безработица, която не е могла да бъде
преодоляна, въпреки надлежна регистрация
в бюрото по труда и положени добросъвестни усилия за намиране на работа и др.
Изрично следва
да се отбележи, че според цитираната
по-горе практика липсата на трудова
заетост, предвид безусловния
характер на задължението да се издържат низходящите по смисъла на чл.
143, ал.2 СК, не може сама по себе си
да обуслови извод за липса на субективна съставомерност на деянието,
ако дължащият издръжка е в трудоспособна възраст и здравословното
му състояние позволява да работи. Още по-малко може липсата на работа
да бъде извинителна причина, ако лицето притежава
секвестируемо имущество, което да бъде осребрено за изпълнение на
задължението му за издръжка или дееца не се е регистрирал в бюрото по труда,
доколкото това действие представлява израз на минималните възможни и необходими усилия, които всеки би могъл
да положи, за да създаде предпоставки за изпълнение на безусловното си
задължение да издържа своите низходящи. С липсата
на регистрация в бюрото по труда лицето само и съзнателно се поставя
невъзможност да изпълнява безусловното си задължение и не може
да черпи права от това си недобросъвестно поведение. Това е така доколкото невъзможността
за плащане на издръжката в случая би се намирала в пряка причинна връзка не с
някоя обективна непреодолима причина, а със субективното поведение на
задължения субект.
Евентуалните промени в имуществения статус на дееца
(намаляване на разполагаемите доходи) след постановяване и влизане в сила на
решението на гражданския съд също са неотносими към отговорността му, доколкото
той е разполагал с възможността по чл. 150 СК да поиска изменение или прекратяване на дължимата издръжка,
като при пропуск да реализира правата си по 150 СК, невъзможността за изпълнение на влязлото в
сила осъдително решение на гражданския съд не е обективна, а се дължи на
субективното поведение (под формата на бездействие) на самия издържащ.
Във връзка с безусловния
характер на задължението да се заплаща издръжка на низходящите следва
да се отчете и Решение № 47 от 02.02.2012 г. по нак. д. № 3081/2011 г. на
Върховен касационен съд, в което е прието, че дори пребиваването на издържащия в
затвора не води до обективна невъзможност за изплащане на издръжка, при
положение, че режимът който му е определен за изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода принципно е позволявал да полага труд в затвора, като с
липсата на упражняване на тази възможност деецът сам се е поставил в невъзможност да изпълнява задължението
си по влязлото в сила решение на гражданския съд, което е достатъчно за обуславяне на субективна съставомерност на деянието.
В аналогичен смисъл е и Решение № 77 от 05.03.2015 г.
по нак. д. № 1996/2014 г. на Върховен касационен съд, в което е прието, че
деецът не се освобождава от отговорност, ако се констатира, че липсата на
доходи и подлежащо на осребряване имущество се дължи на целенасочените му
действия по освобождаване от такова имущество чрез прехвърлянето му на трети
лица, доколкото в този случай деецът сам и съзнателно се поставя в невъзможност
да изпълнява задълженията си по закон.
В настоящия случай следва да се съобрази, че производството
е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие- чл. 371, т.2 НПК, като при
тази процедура според трайната съдебна практика признанието на дееца обхваща всички факти описани в обвинителния акт,
относими към съставомерността на деянието, както от обективна, така и от субективна страна, тоест признанието обхваща и „съзнателността на
неизпълнението“, което се явява основен факт от субективна страна на
престъпния състав. Същевременно, веднъж
направено, самопризнанието по реда на чл. 371, т.2 НПК е неоттегляемо.
Така Решение № 3 от 03.02.2015 г. по нак. д. № 1976 /
2014 г. на ВКС, Решение № 2/ 16 март 2018 по н. дело № 1254/2017 година на ВКС,
Решение №245/24.01.2020 по дело №743/2019 на ВКС, Решение № 246/ 16.11.2017 г.
по н.д № 885 по описа за 2017 на ВКС, Решение № 303/16 януари 2017 година, по
н.д. № 1046/ 2016 година на ВКС, Решение № 303/16 януари 2017, к. д. № 1046/
2016 на ВКС, Решение № 40/ 29.06.2017 г. по н.д № 1328/2016 г. на ВКС.
Освен това в
обстоятелствената част на обвинителния акт не е описано наличието на някоя от непреодолимите пречки,
поставящи дееца в обективна невъзможност да изпълнява безусловното си
задължение за издръжка- нетрудоспособност, влошено здравословно състояние и др.
Предвид характера на процедурата, по която е протекло производството, а именно
съкратено съдебно следствие с признание на всички факти обстоятелства, описани
в обвинителния акт, за съда съществува забрана
да установява нови факти относими към обективната или субективна съставомерност
на деянието, които не са
описани в обвинителния акт.
Така изрично Решение № 118 / 24.04.2017 г. по н.д 86/17
г. на ВКС, Решение № 142/ 04 юли 2017 г. по н.д № 533 по описа за 2017 г. на
ВКС, Решение № 140/ 03 октомври 2017
год. по н.д № 636/2017 год. на ВКС, Решение №165/01.10.2019 по дело
№571/2019 на ВКС, Решение №46/08.04.2019
по дело №47/2019 на ВКС.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че
съзнателността на неизпълнението на задължението за издръжка в процесния случай
реално се установява от доказателствата по делото, дори вън и независимо от направеното самопризнание
и процедурата, по която е протекло производството.
На първо място през целия инкриминиран период
подсъдимият не само, че е бил
трудоспособен, но и от приложената на л. 50 характеристична справка се
установява, че реално е работил
(макар и не по трудово правоотношение, а чисто неформално). Това е така
доколкото в характеристичната справка е уточнено, че подсъдимият притежавал лек
автомобил марка Форд Транзит с рег.№ ******, с който превозвал срещу заплащане лица, наети за работа по
селскостопански имоти, като именно по този начин изкарвал собствената си и на
останалите лица, с които живеел в едно домакинство ( втора жена и две деца).
На следващо място,
видно от приложените справки от НАП, деецът
притежавал недвижимо имущество ( ½ идеална част от поземлен имот), който
е подлежал на осребряване, за да може да изпълни задължението си да изплаща издръжка,
предвид безусловния му характер и предвид изричните разпоредби на чл. 445- 446 ГПК, според които при задължения за издръжка няма несеквестируем минимум на доходите и отпада несеквестируемостта на
единственото жилище.
От всичко гореизложено е видно, че деянието освен от
обективна, е съставомерно и от субективна страна. Подсъдимият е
съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на
обществено опасните му последици и пряко е желаел това. Налице е и изискуемото
от субективна страна съзнание за неизпълнение на задължението за плащане на
издръжка, съпроводено с осъзнаване на субективната възможност това да бъде
сторено, при полагане на дължимите от чл. 143, ал.2 СК необходими и възможни
усилия.
Обстоятелството, че подсъдимият има и нова жена и две
други деца, за които полага грижи, не го извинява, доколкото съобразно
господстващите нравствени императиви, той е длъжен да поеме отговорност за
всички свои деца, като появата на ново дете не го освобождава от задълженията
му спрямо предходните.
Така Решение № 443 от 20.10.2010 г. по к.н.д. №
421/2010 г. на ВКС.
Само за пълнота на изложението следва да се отбележи,
че съгласно трайната съдебна практика деянието е несъставомерно по чл. 183 НК при издръжка, дължима за минал период. Затова и изцяло
законосъобразно обвинението е повдигнато само
за периода следващ влизането на решението на гражданския съд в сила, но
не и за присъдената издръжка, дължима за предшестващи периоди, за които се носи
само гражданска отговорност.
Така изрично Решение № 484 от 16.Х.1980 г. по н. д. №
486/80 г., I н. о. Решение №
111/04.07. 2016 по н. дело № 434/2016 година на ВКС.
Отново за пълнота на изложението следва да се посочи,
че деецът е предаден на съд и за период (август 2020г.), който е последващ
образуването на досъдебното производство. Доколкото обаче инкриминираното
деяние по правната си същност представлява продължено престъпление (при което се
създава едно трайно престъпно
състояние, което е продължило и след образуване на досъдебното производство),
процедирането на прокуратурата се явява изцяло законосъобразно и съответно на
трайната съдебна практика.
Така Решение № 33 от 26.02.2018 г. на ВКС по н. д. №
46/2018 г., Решение № 452 от 10.12.2012 г. на ВКС по н. д. № 1634/2012 г.
ПО ВИДА И
РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
За престъплението по чл. 183, ал.1 НК се предвижда
наказание до една година лишаване от свобода или пробация. При преценка на
смекчаващите и отегчаващите обстоятелства по делото съдът намира, че следва да
се наложи наказание по реда на чл. 54 НК, като се предпочете по-леката от двете
алтернативно предвидени санкции.
Като смекчаващи
вината обстоятелства съдът отчете:
- липсата на предходна съдимост на подсъдимия;
- добрите характеристични данни, изразяващи се в липсата на други констатирани противообществени прояви
и осъществявания обществено полезен труд, с който изкарва прехраната си, макар и
същият да е полаган неформално, без да е юридически оформен;
- направеното признание на вината;
- относително ниския интензитет на засягане на
обществените отношения към настоящия момент, доколкото при минимално изискуеми за съставомерност на
деянието две неплатени месечни вноски, в конкретния случай са констатирани три.
Относно направеното самопризнание следва да се
отбележи, че съдът го съобразява като смекчаващо обстоятелство, но неговото
значение не следва да се надценява.
На първо място, то е направено едва на съдебна фаза и не
е спомогнало съществено за разкриване на обективната истина, доколкото на
досъдебна фаза вече са били събрани достатъчно доказателства за обективната и
субективна съставомерност на деянието, въпреки заетата от подсъдимия линия на
защита към този момент да не признава вината си.
На следващо място следва да се съобрази и че в
съдържателен план самопризнанието на подсъдимия не е съпроводено с типичните за
подобни случаи съжаление и разкаяние за стореното и готовност дееца да се
въздържа от подобни противоправни прояви. Действително подсъдимият е признал
вината си, но под уговорката, че го прави, защото за него не съществува
процесуална възможност да оспори влязлото в сила решение на окръжен съд, с което
е установен произхода на дъщеря му.
Поради изложеното съдът намира, че в процесния случай направеното признание е чисто формално
и не е резултат от един вътрешен коректив, който да индикира начало на вече
започнал процес на поправяне и превъзпитание на дееца.
В същото време в конкретния случай не е налице
забраната по смисъла на т.7 от ТР № 1 от 06.04.2009 по т. д. № 1/2008 на ОСНК
на ВКС направеното формално признание предвид проведената процедура по ССС да
се третира като допълнително смекчаващо обстоятелство. Това е така, доколкото
бонификацията за самопризнанието под формата на редукция на наказанието с една
трета е приложимо само при наказание лишаване от свобода, но не и при пробация.
Относно възрастта на дееца – 27 навършени години, съдът намира, че тя не може да се отчете като
смекчаващо обстоятелство. Действително тя е относително млада, но същевременно следва да се отчете, че
подсъдимият вече е преминал времето,
което съдебната практика
характеризира като период на социална незрялост, на
младежка импулсивност, на
незавършен процес на адаптация към правилата на социалното общежитие, на потепърва формираща се нагласа и отношение
към запретения характер на престъпните прояви и тяхното негативно отражение в
обществото.
Нещо повече за подсъдимия се
установява, че освен пострадалата Р.М.С.,
е създал още 2 деца, като по този начин обществото поставя пред него подчертано
завишени изисквания досежно грижите, които следва да полага за тяхната грижа и
възпитание.
Като отегчаващи обстоятелства следва да се отчетат констатираното
в хода на досъдебното производство пълно дезинтересиране на подсъдимия от
детето му Р.С. и от нейната майка, както и престъпната му дързост да продължи
да живее с новата си жена и новите деца в семейното жилище, което е закупено
със средства на св. Д. без да заплаща издръжка за детето си Р.С..
При ценене на гореизложените смекчаващи и отегчаващи
обстоятелства настоящият състав споделя трайната практика на ВКС, че при
индивидуализацията на наказанието няма място за механичен формален подход при
съпоставката между смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, тъй като не става
въпрос за математически величини, а за различни фактически констатации, които
следва да бъдат съотнесени към конкретната степен на обществена опасност на
деянието и дееца.
В този смисъл при отчитане съотношението на смекчаващи
и отегчаващи обстоятелства следва се съобразява не само техният брой, но и
тяхната специфика.
Така изрично Решение №144/20.02.2019 по дело №598/2018
на ВКС, Решение №75/21.08.2018 по дело №327/2018 на ВКС, Решение № 37 от
28.03.2017 г. по н. д. № 93 / 2017 г. на ВКС, Решение №90/18.09.2018 по дело
№329/2018 на ВКС, Решение № 208/29 ноември 2018 г. по н.д № 600 по описа за
2018г. на ВКС.
При съвкупния анализ на посочените смекчаващи и
отегчаващи обстоятелства съдът намира, че на дееца следва да се наложи
наказание пробация в размер на 1 година при следните пробационни мерки:
-
по чл. 42а, ал. 2, т. 1 от НК - задължителна регистрация по настоящ адрес:***, за срок от ЕДНА ГОДИНА, с периодичност два пъти
седмично;
-
по чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК - задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от ЕДНА ГОДИНА;
-
по чл. 42а, ал. 2, т. 4 от НК - включване в курсове за
професионална квалификация и програми за
обществено въздействие за срок от ЕДНА ГОДИНА, като конкретните курсове и
програми на основание чл. 215 от ЗИНЗС да се определят от пробационния служител
по местоизпълнение на наказанието;
-
по
чл. 42а, ал. 2, т. 6 от НК – безвъзмезден труд в полза на обществото в размер
на 100 /сто/ часа за срок от ЕДНА ГОДИНА
Съдът намира, че така определеното наказание ще
съдейства за постигане целите, както на генералната, така и на специалната
превенция, без същевременно прекомерно да се засягат правата на подсъдимия.
Определеният размер на наказанието съответства на степента на обществена
опасност на деянието и дееца. Така
наложеното наказание според съда не би се явило пречка за подсъдимия свободно да упражнява
трудова дейност, за да е в състояние за в бъдеще да изплаща издръжката за която
е осъден, като в същото време размера на определената санкция не позволява на дееца
да остане с впечатление, че е останал
ненаказан за неправомерната си и обществено опасна постъпка.
Съдът намира, че с оглед особеностите на конкретния
случай освен двете задължителни мерки следва кумулативно да се наложат и тези
по чл. 42а, ал.2 т.4 и т.6 НК.
От една страна според съда мярката безвъзмезден труд в
полза на обществото ще придаде на подсъдимия необходимите трудови навици, които
са необходими както за израстването му като личност, така и за да е в състояние
да полага нужните грижи за отглеждането и възпитанието на децата му.
От друга страна мярката включване в курсове за
професионална квалификация и програми за
обществено въздействие ще спомогне на
подсъдимия да осъзнае отговорностите, които има като родител и ще разшири
професионалните му компетентности, което от своя страна чувствително ще облекчи
положението му на пазара на труда и ще улесни намирането на работа, което пък
се явява важна предпоставка да избегне повторно носене на наказателна
отговорност по чл. 183 НК.
Във връзка с пробационната мярка по чл. 42а, ал.2, т.4 НК следва да се отбележи, че съобразно трайната практика на ВКС конкретните мерки и програми не следва
да се определят от съда, а на основание чл. 215 ЗИНЗС от пробационния служител, като
се съобразят наличните в конкретната пробационна служба по местоизпълнение
програми и курсове, както и оценката на осъдения, регистрираните зони на
нужда, необходимостта от снижаване на риска от повторно извършване на
престъпление, квалификацията, степента на образование и желанието на осъденото
лице.
В този изричен смисъл Решение №243/06.12.2019 по дело
№910/2019 на ВКС, Решение № 84 от 17.02.2011 г. по нак. д. № 701/2010 г. на
ВКС, , Решение № 307 от 03.07.2012 г. по нак. д. № 1003/2012 г. на ВКС.
Само за пълнота на изложението следва да се отбележи и
че съгласно трайната съдебна практика, спецификата на престъплението по чл. 183 НК е такова, че налагането на наказание
лишаване от свобода по него следва да бъде изключение, доколкото то се
явява неблагоприятно за интересите на
издържания. Затова и ако
съпоставката на смекчаващите и
отегчаващите обстоятелства го позволява, следва да се предпочитат наказания без
лишаване от свобода, при които подсъдимият запазва възможностите си за социална
интеграция, контакт с издържания и трудова заетост.
Така Решение № 447/06 януари 2014 година по
наказателно дело под № 1483/2013 година на ВКС.
Според съдът неприложим в случая е чл. 55 НК,
доколкото по делото не са налице нито многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, нито макар и само едно, но изключително такова, което би
обусловило извода, че и най – лекото, предвидено в закона наказание се оказва несъразмерно тежко. Цитираните
смекчаващи отговорността обстоятелства не са повече на брой от типичните
случаи, нито са изключителни по своя характер, което налага определяне на
наказанията то по реда на чл. 54 НК в посочените размер. Още повече, че по
делото са констатирани и отегчаващи обстоятелства.
Не на последно място следва да се съобрази, че при
приложение на чл. 55 НК наказанието пробация би се заменило с глоба, което се
явява изцяло неадекватно с оглед естеството на престъплението, за което е
осъден дееца.
Така
мотивиран, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: .....................................
Вярно с оригинала.
С.Д.