Мотиви
към присъда по НЧХД № 404/2019 год. по описа на РС – Лом
Срещу подсъдимия Е.П.Р., роден на *** г. в гр. Лом,
живущ ***, българин, бълг. гражданин, със средно образование, женен,
безработен, неосъждан, с ЕГН **********, от Л.В.Д. ***, с ЕГН **********, са
повдигнати две обвинения за това, че:
- на 18.08.2019 год., в
с. Станево, обл. Монтана й е причинил лека телесна повреда, изразяваща се в
причиняване на болка и страдание /контузия в областта на лицето и шията с оток,
рана и охлузване/, което е причинило временно разстройство на здравето неопасно
за живота – престъпление по чл. 130, ал. 1 НК, както и за това, че
- на 18.08.2019 год., в
с. Станево, обл. Монтана, публично й нанесъл обида, като я псувал на майка. –
престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 от НК.
Тъжителката е предявила
срещу подсъдимия и граждански иск в размер на 3 000 (три хиляди) лева,
представляващи обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в
резултат на горепосочените престъпления, от които 1500 лв. – за причинените
болки и страдания в резултат от побоя и 1500 лв. – за нанесените публично обиди
и в резултат от тях – уронване честта и достойнството, ведно със законната
лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата, като
претендира и подсъдимия да бъде осъден да й заплати и направените разноски по
делото.
Чрез повереника си адв. Н.
А., (МАК) тъжителката счита, че обвинението е доказано по безспорен и несъмнен
начин и моли съдът да признае подсъдимия за виновен по повдигнатото обвинение и
му наложи съответно наказание.
Подсъдимият Е.П.Р. не се
признава за виновен по повдигнатото обвинение. Чрез защитника си, адв. В. И. (МАК)
иска съдът да го оправдае, като го признае за невинен и по двете обвинения поради
тяхната недоказаност, като да отхвърли изцяло гражданските искове.
Съдът, като съобрази
поотделно и в съвкупност писмените доказателства по делото, обясненията на тъжителката
и подсъдимия Р., показанията на разпитаните свидетели, доводите и становищата
на тъжителката, повереника й и на защитата на подсъдимия, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Подсъдимият е с чисто
съдебно минало, а от приобщената характеристична справка е видно, че се ползва
с добро име в обществото, тих и спокоен човек, държи се възпитано. Без данни за
агресивни или криминални прояви. Не злоупотребява с алкохол.
Тъжителката Л.В.Д. ***, в
едно домакинство със сина си, свид. С.Г. и свид. И.С., с която последният
съжителства съпружески.
С подсъдимия, който е от
същото село се познават, а освен това са и колеги – в инкриминирания период
работели сезонно във фирма, занимаваща се с лозарство.
На процесната дата
18.08.2019 год. тъжителката заедно със сина си и снаха си трябвало да отиде на
работа в лозов масив, а подсъдимия – да транспортира работниците до масива с
микробус на фирмата.
В микробуса, на предната
седалка била свид. Л. Ф.. Отвън пред вратата на микробуса били сестрата на
подсъдимия – свид. С.В., тъжителката, нейният син, свид. С.Г. и свид. И.С..
В обясненията си пострадалата Л.Д. твърди, че вратата на
микробуса заяла и тя не могла да я отвори, поради което помолила подсъдимия да
излезе от превозното средство и да отвори. Той слязъл, вече ядосан, може би от
някой друг и като я напсувал с думите: "Да ти еба путката майна, седи си у вазе, като не можеш да отвориш",
я ударил през устата и ухото и започнал да я рита. Имала кръв по зъбите. Ако не
били сина и снаха й щял още да я бие. Преди това не са се карали. След това
тъжителката се обадила на свид. М. В. по телефона и я уведомила за случилото
се. Отишла и при свид. В.И., бригадир на смяната, на която показала какво й е
направил подсъдимия.
Свид. С.Г., син на тъжителката потвърждава нейните обяснения. Допълва, че
след като подсъдимия започнал да бие майка му, той го хванал за ръцете за да го
спре, на което подс. Р. му казал да не се намесва и отново посегнал да я рита. Видял
подсъдимия да удря майка му два пъти по лицето. След като тъж. Д. звъннала на
свид. М. В., подсъдимият се отдръпнал. После майка му се върнала на работа (като
отишла до базата пеша), с друг превоз, а той и съпругата му се прибрали, като
отказали да работят през този ден. Не е виждал свид. М. В. на място. Свид. С.В.е
била вътре в буса.
Показанията на свид. И.С. са в същия смисъл, като тя допълва,
че след случилото се тъжителката се чувствала зле, вдигнала и кръвно.
Другата група свидетели се оформя от показанията на свидетелките М. В. –
служител на фирмата-работодател, без родство със страните, С.В.– сестра на
подсъдимия и В.И. – племенница на
подсъдимия (дъщеря на неговата сестра).
Първата от тях, свид. М. В. била в офиса си, в базата
на фирмата, пред която се случил инцидента. Микробусът бил на около 15 – 20 метра
от офиса. Базата била опасана от охранителни камери, като мониторите от
камерите били в офиса на тази свидетелка. Твърди, че чула суматоха и на
камерите видяла, че нещо се случва: тъжителката Л.Д. дърпала дръжката на
вратата на буса и нещо крещяла. Успяла да чуе думите: "Това е твое
задължение да го направиш". Подсъдимият слязъл и минал отвън, отворил
вратата. Тъжителката го "поздравила по женски", като част от думите,
които свидетелката цитира били: "Да ми
изядеш ... (М. В. отказва да повтори думата пред съда); Простак, да ти сера в устата", той
й отвърнал "по мъжки". Отново цитира: "Ще ти еба майката". И това било. Не е имало удари. Не се
виждала кръв по лицето й. Тъжителката си тръгнала заедно със сина си С.Г. и с И.С.,
но около половин час по-късно се върнала на работа, като до базата дошла със
свид. В.И., а до лозовия масив – с микробуса, управляван от подсъдимия.
Разбрала от свид. В. И., че синът и снахата на тъжителката не искали да се
върнат на работа и синът й отказал да спре колата си, за да слезе майка му,
поради което тя слязла в движение. (което категорично се отрича от Св. Г. и И. С.)
Предишия ден тъжителката
се била оплакала на свид. М. В., че бившият й съпруг й е нанесъл побой. На
процесната дата, 18.08.2019 год. не си помня дали тъжителката й е звъняла по
телефона. Ползва два мобилни телефона – личен, с № **********и служебен, с № **********.
Свид. В.И. не е присъствала пряко на инцидента. На 18.08.2019 год. си
била у дома за обедната почивка. Тръгнала за работа и срещнала тъжителката Л.Д.,
синът й свид. Св. Г. и И. С. да се прибират с неговата кола. Той карал бавно.
Тъжителката слязла от колата в движение и дошла при свид. И.. Оплакала й се, че
са се скарали с подсъдимия и се върнала с нея на работа. До масива пътували с
микробуса, управляван от подсъдимия. Тъжителката била конфликтна личност, а
няколко дни по-рано се била оплакала, че й е нанесен побой от бившия й съпруг,
с когото е в лоши отношения.
Свид. С.В., сестра на подсъдимия си спомня, че на процесната дата била
на работа, като до лозовия масив трябвало да отиде с микробуса, който
управлявал нейния брат. Вратата на буса по принцип се отваряла трудно. Тъжителката
започнала да дърпа вратата, за да я отвори. Сърдела се, че някои хора са с
предимство. Подсъдимия й казал: "Чакай,
по-леко" и слязъл да отвори вратата и само леко избутал тъжителката на една страна. Вратата се
отворила, а тъжителката започнала да крещи: "Всички сте с предимство, кога ще оправите тоя бус, не ви интересува
нищо, а искате пари да взимате". Подсъдимият препсувал тъжителката. Тя
от своя страна започнала да го обижда с най-вулгарни думи: "Може да не ме псуваш мен, а да идеш да ебеш твойта майка в ..., ти къде
се намираш, да ми ядеш... (свидетелката отказва да повтори циничните думи и
изрази).
Тъжителката била до
вратата на буса, с нея били синът й и снаха й, а свидетелката С.В.била пред
буса. Появила се отсреща, от към портала на базата и свид. М. В., която
попитала какво става. Тримата се качили в автомобила на свид. С.Г. и като
заявили, че днес няма да ходят на работа си тръгнали. Откъм портала на базата
имало пряка видимост към буса.
После се разбрало, че
тъжителката е звъняла на свид. М. В., която я накарала да сс върне на работа,
но другите двама не пожелали.
Свид. Л. Ф. твърди, че през цялото време си е била вътре в буса, на
предната седалка до шофьора и нито е
чула, нито е видяла какво точно е станало. Спомня си, че нещо са се спречкали,
подсъдимия излязъл от буса, по едно време дошла и свид. М. В., но не знае какво
са говорили. Установи се от неоспорените обясения на подсъдимия, че тази
свидетелка е сестра на бившия съпруг на тъжителката.
В обясненията си подс. Е.Р. разказва, че на процесната
дата трябвало да закара работниците, които пазят гроздето от косове до лозовите
масиви. Наложило се да слезе от микробуса и да отвори вратата отвън, тъй като
тя заяждала. И тъжителката започнала да се възмущава, че това било счупено,
друго било счупено ... "и ме нахрани
набърже – да й издем лайната и женските полови органи" пред всички.
Станала "галимация", сбутали се и той се качил обратно в буса, а те
си тръгнали с колата (тъжителката, С. и И.). После тъжителката твърдяла, че я
бил бил, но това не било вярно. Дошла М. В. и го "направила на бъзе и
коприва" защото е чула гюронтията. През това време тъжителката вече си
била тръгнала. По-късно се наложило да се върне и да закара В.и тъжителката Л.
до масива. После носил на работниците вода и храна, а след края на смяната
вечерта си ги прибрал, включително и тъжителката.
Няколко дни по-рано
тъжителката, обляна в сълзи го накарала да я закара при свид. М. В., за да се
оплаче, че бившият й мъж И.Н.Борисов я е бил, защото го била излъгала за
някаква кокошка. Този И.Н.е брат на свид. Л. Ф..
За отстраняване на
противоречията между показаниятана двете групи свидетели са проведени очни ставки между: С.Г. и М. В., С.В.и С.Г.,
С.В.и И.С., подсъдимия и С.Г. и между подсъдимия и И.С..
В хода на очните ставки
противоречията между показанията на съпоставените свидетели не се отстраняват,
но свид. М. В. пояснява, че е видяла как подсъдимия изблъсква тъжителката
от вратата на микробуса, за да може да я отвори и тогава започнали обидите. Свид. С. Викторова – че
свид. М. В. е дошла когато тъжителката и нейните близки се качвали в колата си.
Свид. С.Г. – че се е намирал на
разстояние от около 2 метра от микробуса, когато е видял, че подсъдимия удря
пострадалата, а също така, че страда от тежка
миопия – късогледство с -5,50
диоптъра на едното око и -7,00 диоптъра на другото, има очила, но ги носи
само когато шофира, защото не вижда надалече. По принцип е бил без очила по
време на инцидента.
От приетата по делото,
представена от тъжителката Детайлизирана
справка, издадена от Виваком, за мобилни телефони с № ********** (ползван
от свид. И.С.), № ********** (ползван от свид. С.Г.) и № ********** (ползван от
тъжителката Л.Д.) за процесния период се установява, че на 18.08.2019 год., в
14,29 часа свид. С. е позвънила на тъжителката. Свид. С.Г. е позвънил на
служебния мобилен телефон на свид. М. В. в 13,58 часа, а на тъжителката – в
14,01 ч., 14,06 часа и в 14,35 часа. От своя страна тъжителката Л.Д. е
позвънила на свид. М. В. в 13,44 часа, като разговорът е продължил близо 7
минути.
В Медицинското свидетелство от 19.08.2019 год., издадено от д-р Васил
Р. са описани следните увреждания: екскориация 1 см. на дясна горна устна,
разкъсно-контузна рана на дясната горна устна в лигавичната част на същата,
оток на шията в ляво.
От заключението на Съдебно-медицинската експертиза,
изготвена от в.л. д-р П.Г. и приета по делото се установява, че в резултат от
претърпян инцидент на 18.08.2019 год., на тъжителката Л.Д. е причинена контузия
в областта на лицето и шията с оток, рана и охлузване, което е причинило разстройтсво
на здравето неопасно за живота със срок на оздравяване две – три седмици до
месец при липса на усложнения, за каквито няма данни. Описаните увреждения –
рана, охлузване и оток са специфични и нехарактерни и е възможно да са в
резултат на тъпи травми и според вида и разположението си – да са причинени в
условията на описания инцидент – удари в областта на главата и врата от/върху
тъп предмет, възможно ръце и юмрук, какъвто механизъм и съответна давност се
съобщават от самата пострадала.
В съдебно заседание
вещото лице допълва, че най-тежкото увреждане е разкъсно-контузната рана в
лигавичната част на горна дясна устна, от която задължително има и кървене, но не е задължително то да е видимо. Тя може да се получи от шамар или от удар
със или върху тъп предмет, но в случая в медицинското свидетество не е описана
достатъчно подробно, поради което не може да се съди за давност, нито да се
конкретизира еханизма на причиняване. В резултат от тази рана тъжителката е
търпяла неудобства при хранене, при приема на топли или студени напитки.
Изпитала е болка и страдание.
По първото обвинение – за това, че на 18.08.2019 год., в с. Станево, обл.
Монтана, подс. Е. Р. причинил на тъжителката Л.В.Д. ***, лека телесна повреда,
изразяваща се в причиняване на болка и страдание /контузия в областта на лицето
и шията с оток, рана и охлузване/, което е причинило временно разстройство на
здравето неопасно за живота:
Характерът на
производството – наказателно от частен характер, както и конкретиката на казуса
– оформилите се две групи свидетели, които са в родствени връзки със
съответната страна, налагат повишеното внимание на съда при преценка на
доказателствата.
От тази преценка се
установява по-различна от изложената в тъжбата фактическа обстановка.
Съдът не поставя под
съмнение заключението на съдебно-медицинската експертиза приета по делото и
неоспорена от страните, от която се установява, че на процесната дата
тъжителката е получила следните увреждания: контузия в областта на лицето и
шията с оток, разкъсно-контузната рана в лигавичната част на горна дясна устна и
охлузване, което е причинило временно разстройство на здравето неопасно за
живота, които е възможно да бъдат получени при удар със или върху тъп предмет.
Получените от тъжителката
увреждания не са спорни.
Спорно е авторството на
деянието от страна на подсъдимия, като оспорването е концентрирано освен в
отричане, но и в опит да се установи, че е възможно то да е получено по друг, а
не по описания в тъжбата начин – твърденият побой от бившия съпруг на
тъжителката няколко дни преди инкриминираната дата, или при падане от движещия
се автомобил на сина й при опит да слезе от него в движение непосредствено след
инцидента.
И двете възражения съдът
приема за защитна теза, която не се потвърждава от събраните в хода на делото
доказателства въпреки усилията положени от защитата и от съда. Това е така, тъй
като се установи, че единственият свидетел без някаква връзка със страните по
делото, свид. М. В., макар да не е очевидец нито на процесното деяние, тъй като
през част от времето е била в кабинета си, а после се е придвижвала към мястото
на инцидента и е чувала, но не е имала непосредствена видимост към случващото
се, нито на твърдяното слизане на тъжителката от автомобила на сина й в
движение, за което била чула от свид. В.И., племенница на подсъдимия, нито на
нанесения от бившия съпруг на тъжителката побой няколко дни по-рано, за който
пък била узнала от самата тъжителка – все обстоятелства, които няма как да
бъдат проверени. Все пак тази свидетелка е видяла "сбутване между
подсъдимия и тъжителката", след което била започнала
"гюронтията".
От друга страна, макар и
в известна степен заинтересовани от изхода на делото, тъй като са близки
роднини – син и снаха, които освен това живаят с тъжителката в едно
домакинство, свидетелите С.Г. и И.С. са преки очевидци, които са възприели
непосредствено случващото се и под страх от наказателна отговорност са
категорични, че са видели как подсъдимия удря пострадалата.
Тези удари свидетелката С.В.–
третият свидетел-очевидец, (която също е косвено заинтересована от изхода на
делото, доколкото е сестра на подсъдимия), пресъздава с думите "само леко
я избута на една страна, за да може да отвори" – без да уточнява какво има
предвид под избутване и посредством какъв точно физически контакт е осъществено
то. За "сбутване" говори и подсъдимия в обясненията си.
При това единство на
преки и косвени доказателства, съдът намери, че е доказано по безспорен и несъмнен
начин, че на 18.08.2019 год., в с. Станево, подс. Е.П.Р. е осъществил от
обективна и субективна страна съставът на престъпление по чл. 130, ал. 1 НК.
От обективна страна, на
18.08.2019 год., в с. Станево, обл. Монтана, нанасяйки й удар с ръка в областта
на лицето, причинил на Л.В.Д. ***, с ЕГН **********, лека телесна повреда,
изразяваща се в причиняване на болка и страдание /контузия в областта на лицето
и шията с оток, рана и охлузване/, което е причинило временно разстройство на
здравето неопасно за живота.
От субективна страна
деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал.
2 НК. Подсъдимият е съзнавал обещественоопасния му характер, предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици и пряко и целенасочено се е
стремял към тяхното настъпване. Съзнавал е с оглед своята физика и тази на
тъжителката, че може да й причини телесна повреда, целял е да й я причини.
С
оглед на горното съдът призна за виновен подсъдимия по повдигнатото му
обвинение за извършено престъпление по чл.130 ал.1 от НК.
За
престъплението по чл. 130, ал. 1 НК е предвидено наказание "лишаване от
свобода" до две години или "пробация".
Доколкото
срещу подсъдимия са повдигнати и поддържани две обвинения, за извършени два
престъпни състава, в случая въпреки чистото съдебно минало е неприложима
разпоредбата на чл. 78а НК при определяне на наказанието – с оглед въведената в
чл. 78а, ал. 6 НК законова забрана.
Чистото
съдебно минало, както и добрите характеристични данни за подсъдимия следва да
се преценяват като смегчаващо отговорността обстоятелство наред с това, че в
случая липсват други вредни последици за пострадалата – установи се, че тя
няколко часа по-късно се е върнала на работа, при това с управлявания от
подсъдимия микробус и без да има особени притеснения.
За
това съдът наложи на подсъдимия наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2,
б. "в" от НК – Глоба в размер на 150 лв.
По второто обвинение – за това, че на 18.08.2019 год., в с. Станево, обл.
Монтана, публично нанесъл обида на Л.В.Д. ***, като я псувал на майка:
Това
обвинение също е доказано по несъмнен начин във всички свои елементи – както от
обективна, така и от субективна страна.
От
доказателствата по делото обаче категорично се установява и това, че
тъжителката незабавно – на същото публично място, е отвърнала на обидите –
т.е., в случая е налице реторсия, поради което и на осн. чл. 148, ал. 3, вр.
ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 2 НК съдът като призна подсъдимия за виновен,
съдът не му наложи наказание.
Относно предявеният
граждански иск:
Тъжителката е предявила
срещу подсъдимия и съдът е приел за съвместно разглеждане в наказателния процес
и граждански иск в размер на 3 000 (три хиляди) лева, представляващи
обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в резултат на
горепосочените престъпления, от които 1500 лв. – за причинените болки и
страдания в резултат от побоя и 1500 лв. – за нанесените публично обиди и в
резултат от тях – уронване честта и достойнството, ведно със законната лихва от
датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата, като претендира и
подсъдимия да бъде осъден да й заплати и направените разноски по делото.
Съгласно
чл. 45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму,
като вината се предполага до доказване на противното.
В
случая се претендират на практика две обезщетения за неимуществени вреди,
претърпени от всяко от двете престъпления, за които е предаден на съд
подсъдимия.
С
оглед признаването на подсъдимия за виновен и по двете обвинения, предявените
граждански искове се явяват основателни и подлежат на уважаване по
справедливост.
По отношение предявеният от тъжителката граждански иск за
неимуществени вреди, резултат от престъпление по чл.130, ал. 1 от НК, съдът
намери същият за частично основателен, тъй като ищцата безспорно е претърпяла
морални страдания от причинените ѝ телесни увреждания, макар да не са
налице данни за настъпили усложнения.
Съдът намира обаче, че размерът на предявения граждански
иск е несъразмерно висок и не съответства на претърпените страдания.
По тези съображения и в съответствие с разпоредбата на
чл.52 от ЗЗД, съдът счете за справедливо да уважи частично предявеният
граждански иск, като осъди подсъдимия да заплати на ищцата сумата от 250,00
лв., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането и отхвърли
искът в останалата му част до пълния предявен размер като неоснователен.
По отношение на предявения в съдебно заседание граждански
иск за неимуществени вреди, резултат от престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1,
вр. с чл. 146, ал. 1 от НК, съдът намери същият за частично основателен, тъй
като тъжителката несъмнено е претърпяла морални страдания от засягането на
достойнството ѝ.
Размерът на предявения иск обаче е прекалено висок и не
съответства на претърпените страдания, поради което съдът прецени, че е
достатъчно да уважи частично иска, до размер от 100,00 лева, ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането, а в останалата му част до
пълния предявен размер отхвърли същия като неоснователен по следните
съображения:
Както подсъдимия, така и тъжителката са извършили
посочените деяния, действайки с пряк умисъл, като са съзнавали свойството и
значението на извършеното и са могли да ръководят постъпките си. Не е
констатирано несъответствие в тежестта на отделните деяния, поради което съдът
прие, че са налице условията за приложение на чл.146, ал.2 от НК и освободи подсъдимия
от наказание по реда на тази разпоредба.
В тази връзка съдът намира за необходимо да посочи, че за
приложението на реторсията изискването е да е налице взаимно нанасяне на обида
между две лица, като е без значение кой от двамата извършители на това деяние
пръв го е осъществил /Решение №49/72г. на ВС, ОСНК/.
Освобождаването от наказание обаче не освобождава
деликвента от гражданска отговорност за вреди от непозволено увреждане по чл.
45 и сл. от ЗЗД.
Поради това, независимо от приложението на института на
реторсията, съдът намери предявените искове за обезщетения за имуществени
вреди, резултат от описаните в тъжбата деяния, за основателни
Предвид
изхода от делото, съдът възложи на подсъдимия сторените от тъжителката разноски
за водене на делото, както и следващата се държавна такса върху уважения
граждански иск.
Водим от гореизложеното,
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: