Присъда по дело №1365/2021 на Районен съд - Пазарджик

НЧХД №1365/2021г.
Мотиви:

Обвинението е частно, образувано от тъжителя СТ. К. АНГ. от с.С.
против подсъдимия П. Д. АНДР. от с.В..
Тъжителят А. твърди, че на ...г. около ....00ч. бил на гости на свои
познати – И. и П.В.и в тяхната база в стопанския двор на бившето ТКЗС в
с.В..При тръгване от двора на В.и се качил в колата си и потеглил по пътя,
като при потеглянето върху колата му се спуснали и нахвърлили кучета, без
поводи и намордници, отглеждани на улицата от подсъдимия П.А., който
отглеждал в стопанския двор над 30 кучета, част от които са пуснати на
свобода. Твърди тъжителят, че едно от кучетата попаднало под колата му и по
този начин се самонаранило, както и било прегазено , но тъжителят в този
момент не разбрал какво точно е станало.
Твърди тъжителят, че след спускането на кучетата видял, че
подсъдимият А. му маха и спрял.Подсъдимият А. пристигнал до колата му,
отворил дясната врата и влязъл вътре видимо разярен, като започнал да го
налага с юмруци.Тъжителят успял да отвори лявата врата и излязъл, за да
избегне нанасянето на удари с юмруци по лицето му, тъй като в колата било
тясно , а и имал поставен предпазен колан.Подсъдимият се развикал защо е
ударил кучето му, като едва в този момент тъжителят разбрал защо
подсъдимия е ядосан.Тъжителят заобиколил колата отзад,за да опита да се
разбере с подсъдимия, но последният продължавал да налита и да го удря,
при което тъжителят бил принуден да се защитава.Освен че го удрят,
подсъдимият А. го обиждал с различни думи, както и го напсувал с думите
„Да ти еба майката, боклук такъв“.
Твърди тъжителят, че след нападението успял да се върне в колата и да
се прибере в село С..След около десет минути се върнал , тъй като си бил
забравил телефона, с който се обадил в полицията.Разправията му с
подсъдимия продължила , който се карал с него от едната страна на мрежата
на вратата на двора на В.и, докато тъжителят бил отвътре, до идването на
полицията.
Счита тъжителят А., че подсъдимият А. , на ...г. около ....00ч. в с.В. му е
нанесъл лека телесна повреда, изразяваща се в нанасянето на удари с юмруци
в областта на лицето и очите му, както и престъплението обида, с изразите
„Ще те смачкам, да ти еба майката , ще те ликвидирам, боклук“.
Допуснати са за съвместно разглеждане два граждански иска на
тъжителя А. срещу подсъдимия А., всеки от тях за сумата по 1000лв.,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди за извършено
престъпление по чл.130ал.2 НК и чл.146ал.1 НК.

1

В съдебно заседание тъжбата се поддържа от тъжителя лично и чрез
повереника адв.Н.Б., ведно с предявените граждански искове.
Подсъдимият А. се явява в съдебно заседание и дава обяснения.
Защитниците адв.Я. и адв.К. пледират за оправдателна присъда по
съображения, изложени в хода на съдебните прения.
Районният съд, след като обсъди и прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност, при спазване разпоредбите на чл.301
НПК, съобразно чл.14 и 18 НПК, от фактическа страна прие за установено
следното:
Към инкриминираната дата ...г. подсъдимият П.А. стопанисвал пункт за
изкупуване на метални отпадъци в стопанския двор на бившето ТКЗС с.В..В
имота си , охраняван и с видеокамери, подсъдимият А. също така отглеждал
кучета, като същият ден около ....00ч. три от кучетата му се намирали
непосредствено до пункта на А., върху черен път, свързващ портала на
бившия стопански двор с друг главен път.
В същия стопански двор, в съседство с пункта на подсъдимия А. имот
стопанисвал и св.И.В..На процесната дата - ...г. около ....00ч. подсъдимият А.
се намирал в офиса на пункта за изкупуване на метали, заедно със своя
племенник- св.З.Г., а св.И.В. бил със своя син – св.П.В..На гости на
свидетелите В.и бил тъжителя – С.А..В района на стопанския двор на бившето
ТКЗС с.В. се намирал и св. Д.Б., бивш служител на св.П.В..
Около ....30ч. тъжителят А. решил да си тръгва, при което потеглил от
имота на В.и с автомобила си – син П., по черния път , върху който лежали
трите кучета на подсъдимия А..Тъжителят А. преминал с автомобила през
едно от лежащите кучета, мъжки екземпляр, с което причинил на жИ.тното
тежки травматични увреждания, довели до неговата бавна и мъчителна смърт,
установено впоследствие с ветеринарномедицински аутопсионноконстативен
протокол от 18.03.2021г. на д -р М.Я.. Сцената на прегазването била
наблюдавана пряко от подсъдимия А., който незабавно се затичал по колата
на тъжителя, крещейки след автомобила да спре.Тъжителят А. спрял на
метри от прегазеното куче,в Близост до магазин за строителни материали,
като междувременно подсъдимият А. стигнал до автомобила на тъжителя,
отворил предна дясна врата , видял тъжителя А. и влизайки в кабината на
автомобила се развикал на тъжителя в смисъл „защо сгази кучето“, при
което тъжителят нанесъл на подсъдимия силен удар с лявата ръка в областта
на дясната вежда на подсъдимия, над окото.След този удар подсъдимият А.
тръгнал да заобикаля автомобила,афектиран , псувайки по адрес на шофьора
на автомобила, в посока към шофьорската кабината, от която междувременно
слязъл и тъжителя А., като двамата се пресрещнали зад автомобила.
Тъжителят и подсъдимият се сбили, като тъжителят успял да удари
подсъдимия с крак в областта на диафрагмата, а подсъдимият нанесъл на
тъжителя няколко удара в областта на лицето, причинявайки му цепковидна
2

рана на горната устна.Междувременно, към автомобила след подсъдимия А.
се придвижил бързо и св.З.Г., който достигнал до биещите се и ги
разтървал.Част от сцената била наблюдавана и от намиращият се наблизо
св.Д.Б.,чието внимание било ангажирано от квиченето на куче. След намесата
на св.Г., тъжителят се качил в автомобила си и потеглил, а подсъдимият
отишъл да види какво е състоянието на прегазеното куче.Подсъдимият се
обадил и на полицията – полицейският служител св.Д. З., който пристигнал в
стопанския двор около 40 минути по-късно заедно с колегата си св.Й., за
извършване на проверка по случая. Междувременно тъжителят А., още преди
пристигане на полицейските служители отново дошъл с автомобила си при
своите познати – свидетелите И. и П.В.и, като в района на входа на имота на
св.И.В. тъжителят и подсъдимият отново се скарали, като подсъдимият А.,
все още разгневен от случилото се псувал – „ ще ти еба майката, ще те
ликвидирам“, по адрес на тъжителя.
Такава фактическа обстановка Съдът възприе при съвкупна преценка
обясненията на подсъдимия А.,показанията на свидетелите П.В.,И.В., Д.Б.,
З.Г., А.С., Й.З., В.Й., изготвените съдебно медицинска експертиза и съдебно
техническа експертиза, както и релевантните писмени доказателствени
средства.
Преди да бъдат обсъдени събраните доказателства, Съдът намира за
нужно да отбележи, че съобразно изложената в тъжбата фактическа
обстановка, във времево отношение релевантна за повдигнатото частно
обвинение по чл.130ал.2 НК и чл.146ал1 НК – доклад по чл.276ал.1 НПК
/л.89/ , възприет и от страните, е само случилото се до потеглянето на
тъжителя с автомобила му , след като тъжителят и подсъдимият са били
разтървани от св.Г..Именно до този времеви момент е вменено от тъжителя
частното обвинение.Т.е . случилото се по-късно, след като тъжителят се
върнал с колата си в стопанския двор, при свидетелите В.и,е извън рамките
на частното обвинение - в тъжбата не ес твърди от тъжителя да е бил
нараняван или обиждан от подсъдимия, а само че „разправията
продължи“.Съответно и събраните в този аспект доказателства нямат пряко
отношение към предмета на обвинение.
Съдът кредитира изцяло обясненията на подсъдимия А., отчитайки
факта, че освен доказателствено средство, те са и защитна позиция. Само че
за основни факти обясненията му кореспондират с обективни доказателствени
средства. Така обяснението, че тъжителят нанесъл на подсъдимия силен удар
с лявата ръка в областта на дясната вежда на подсъдимия, над окото,
кореспондира с обективната находка при преглед на подсъдимия на
09.03.2021г. от д-р Пеев – Съдебномедицинско удостоверение
№54/2021г.–/л.69/., по повод нанесен му побой на ...г. от лице С./ с прякор
Огънчето/ .По главата е установено нараняване – дясната вежда и над нея се
вижда оток и синкаво кръвонасядане, с размери 6/4 см.
От друга страна, обвинението на тъжителя, че подсъдимият А. влязъл
3

вътре в кабината на автомобила му и започнал да го налага с юмруци, вън от
факта на възприетата от Съда цепковидна рана по горната устна, като
механизъм на причиняването и по този начин липсват каквито и да е
доказателства.
Единствен пряк очевидец на частното обвинение е св. Д.Б..Преди да се
анализират показанията му Съдът отбелязва, че от фактическа страна Съдът
възприе факта на присъствието на този свидетел в близост до П.а на тъжителя
при сбИ.ето с подсъдимия и съответно непосредствените му възприятия ,
доколкото това обстоятелство беше оспорено от защитата.Така с приетата
видеотехническа експертиза, която е анализирала видеофайлове от два броя
охранителни камери на подсъдимия А., предоставени чрез флаш памет, се
установи, че условно посоченото като лице №3 – фотокопие 1.5 и 1.6 , в
....34.18ч. / Камера №03/ е именно св.Б..Това обстоятелство се потвърди от
него и в нарочно съдебно заседание от 21.09.2022г. относно уточняване с
участието на страните и част от свидетелите кои са условно обозначените
лица в експертизата, под страх и от наказателна отговорност по чл.290 НК.Но
освен това показанията му в тази насока кореспондират и установяването на
лице №1 – подсъдимият А. и лице №2 – св.Г., като по тази идентификация
няма спор между страните.На фотокопия 1.1 и 1.2 е видим подсъдимия, който
тича към спрелия П. на тъжителя, а на фотокопия 1.3 и 1.4 е видим св.Г.,
който върви към синия П., в близост до който в следващите кадри е лице №3
– св.Б..
Показанията на св.Б. са в смисъл, че след като чул куче да квичи и
дошла една кола , видял П. да крещи и да търчи, а след него и З./ съотв.
подсъдимия и св.Г./ .Следващото , което вижда е как подсъдимия замахва да
удари тъжителя, вече зад колата, т.е . не е видял какво се случва
междувременно.Не видял П. да удари С./тъжителя/ който се отбранявал, не е
видял и обратното – тъжителя да удря подсъдимия, докато ударът във
веждата е несъмнено установен с цитираното СМУ и обясненията на
подсъдимия.Отделно, подсъдимият още с отговора на тъжбата/л.68/
признава, че отвърнал с няколко удара по лицето на тъжителя/ при сбИ.ето
зад автомобила/.Още повече, св.Б. е видял кръв по устата на тъжителя, която
е причинена именно от удар на подсъдимия – в този аспект са неговите
обяснения, и приетата съдебно-медицинска експертиза на д- р М., като това
нараняване е такова по смисъла на чл.130ал.2 НК.
По нататък св.Б. уточнява в показанията си, че чул П. / подсъдимия/ да
търчи и гони колата и да псува, след като тръгнал да се връща от магазина ,по
другата улица пак псувал / в смисъл по адрес на тъжителя, доста пъти до
псува и обижда/, без св.Б. да сочи конкретни думи изрази.
Той уточнява такива, за ситуацията около вратата на В.и – когато П.
казал „ще ти еба майката, ще те унищожа“.
При така дадените показания на св.Б. е видно, че относно времево
инкриминираната обстановка ,св.Б. е чул подсъдимия да търчи и гони колата
4

и да псува, а след като тръгнал да се връща от магазина ,по другата улица пак
псувал / по адрес на тъжителя/.Тук следва да се посочи, че и в двата случая,
ако и да е имало каквито и да е псувни и обиди,то тъжителят и в двата случая
не е присъствал и възприел обидни думи или изрази – обективен признак на
престъплението по чл.146ал.1 НК.Защото, когато подсъдимият е „търчал“ към
колата на тъжителя, последният е бил вътре.Отделно, към този момент
подсъдимият А. въобще не е знаел кой е шофьорът, прегазил кучето му – той
вижда и разпознава тъжителя едва след като отвара предната дясна врата.така
че от субективна страна няма как да иска да обиди тъжителя, а и което да е
конкретно лице.На следващо място сочи св.Б. най-общо, че подсъдимият бил
обиждал тъжителя , след като отивал обратно .действително, към този момент
подсъдимият вече е възприел кое точно е лицето, прегазило кучето му.Само
че към този момент тъжителя вече е бил тръгнал с автомобила си и
следователно , ако е имало каквито и да е обиди, не би могъл да ги възприеме.
За конкретни обиди – „ще ти еба майката, ще те ликвидирам“ в
присъствие на тъжителя св.Б. дава показания едва за случилото се
впоследствие – „около вратата на В.и“, като в тази насока са и показанията
свидетелите П.В. и И.В. – другите двама свидетели на частното обвинение.Но
както беше отбелязано по-горе , обвинение за тази фактология не е
повдигнато.
Свидетелите П. и И.В.и също сочат на установено наличие на кръв по
устната на тъжителя, но не са били очевидци по какъв точно механизъм и
обстоятелства е причинено това нараняване, а на практика преразказват
казаното им от тъжителя, като това именно подлежи на доказване в процеса.
Показания по делото даде св.С., посочен от защитата.Св. С. заяви, че
видял как син П. е сгазил кучето, но не и кой го управлява.Чул тъжителят и
подсъдимия да се разправят, но не и подсъдимия да да псува, а само да казва „
само майка ти ще разкарам“, без да уточнява към кой точно момент е чул
това.От гледна точка на тежестта на доказване при частното обвинение,
показанията на св.С. са неотносими.
Показания по делото даде и св.З.Г., племенник на
подсъдимия.Отчитайки това обстоятелство, Съдът кредитира показанията му
за това, че видял как тъжителят минава с П.а си през едно от кучетата,
веднага след което подсъдимия излязъл от офиса и се затичал към
автомобила, св.Г. тръгнал след подсъдимия – обстоятелство, което е видно и
от приетата видеотехническа експертиза.Дори и св.Б. заяви, че видял „З.“ да
тича след подсъдимия .
Въпреки, че е племенник на тъжителя, показанията на св.Г. за
случилото се до автомобила са обективни – посочи, че видял тъжителя да
удря и бута подсъдимия, вече извън автомобила, като факта на спречкването
между тъжителя и подсъдимия извън автомобила се твърди в самата
тъжба.Заяви св.Г., че не е чул подсъдимия да обижда тъжителя – пред вратата
на В.и, но пък от друга страна заяви, че „пред вратата се занимавах със С. и го
5

питах какво иска от мен“, т.е . вниманието му е било ангажирано с това, а не с
поведението на подсъдимия.доколкто св.Г. заяви още, че св.Б. е бил пряк
свидетел и се появил едва при идването на полицията, напълно е възможно
да е възприел присъствието на този свидетел в близост до П.а, предвид
напрегнатата ситуация по сбИ.ето между тъжителя и подсъдимия и
емоционалното напрежение непосредствено след факта на прегазване на
кучето.
Показания по делото дадоха и полицейските служители – свидетелите
Й.З. и В.Й..От показанията на първия се установи, че са се отишли на мястото
на проверка по сигнал от подсъдимия А..Не отговаря на обективната истина
твърдението в тъжбата, че тъжителят А. се обадил на
полицията.Включително , видно от писма на РЦ 112 Кърджали/ л.20/ , на дата
...г. в периода 14-...ч. не са установени регистрирани повиквания за възникнал
проблем в стопанския двор на бившето ТКЗС.
Св.Й.З., полицейски служител даде показания, с които преразказва
казаното от подсъдимия, а впоследствие и от тъжителя, на мястото на
проверка непосредствено след инцидента на ...г., в бившия стопански двор,
като двамата полицейски служители са условно обозначени лиза №8и №9 в
приетата техническа експертиза.
Прави впечатление обаче показанието на св.З., което по принцип е
неотносимо към обективната страна на доказване на частното обвинение, но
е показателно за гузната съвест на тъжителя А. – на същият било снето
обяснение в присъствието на адв.Б., на още при предварителната проверка по
случая.Т.е. тъжителят А. е почувствал нужда от адвокатска защита още на
такъв ранен етап.Като се имат предвид констаттациите на цитирания
ветеринарномедицински аутопсионноконстативен протокол от 18.03.2021г. на
д -р М.Я. и обстоятелствата, при които е прегазено кучето, налице са
признаци на евентуално извършено престъпление от общ характер по чл.325б
ал.2 т.2 и 3 НК – причинена протИ.законно смърт на гръбначно жИ.тно/куче/
по особено мъчителен за жИ.тното начин и на публично място.Това
обстоятелство обаче , от гледна точна на емоционалния заряд за собственика
– подсъдимия А., има значение с оглед субективното му отношение към
извършените от него действия непосредствено след прегазване на кучето .Той
не е имал умисъл нито да обижда, нито да нанася лека телесна повреда.

При така възприетата фактическа обстановка Съдът намери,че частното
обвинение против подсъдимия П. Д. АНДР. за това, че на ...г. около ....00ч. в
с.В. е нанесъл на тъжителя лека телесна повреда, изразяваща се в нанасянето
на удари с юмруци в областта на лицето и очите му, както и престъплението
обида, с изразите „Ще те смачкам, да ти еба майката , ще те ликвидирам,
6

боклук“, недоказано, поради което подсъдимият А. беше оправдан и по двете
обвинения.
Относно обвинението срещу подсъдимия за нанесена лека телесна
повреда, изразяваща се в нанасянето на удари с юмруци в областта на лицето
и очите му/ няма повдигнато обвинение за цепковидна рана на устната/ ,
Съдът наистина прие от обективна страна, че подсъдимият А. е нанесъл
няколко удара в лицето на тъжителя, което се признава от подсъдимия още в
писмения отговора му.С оглед възприетата фактическа обстановка обаче
Съдът намери, че тези удари са нанеси в условията на неизбежна отбрана, тъй
като тъжителят е трябвало да се защити след нанесеният му първоначално
силен удар в областта на дясната вежда.Отделно , от субективна страна
липсва умисъл в тези действия на подсъдимия А..
Относно обвинението по чл.146ал.1 НК , осъществено от подсъдимия А.
с изразите „Ще те смачкам, да ти еба майката , ще те ликвидирам, боклук“,
остана недоказано, съобразно относимата във времево отношение
фактическа обстановка, изложена от тъжителя.Такива думи и изрази са били
употребени от подсъдимия в присъствието на тъжителя на по-късен етап,
пред „вратата на В.и“, за които обстоятелства обаче не е повдигнато частно
обвинение.
Предвид обстоятелството, че подсъдимият А. беше оправдан по
повдигнатото частно обвинение, бяха отхвърлени като неоснователни и
предявените два граждански иск за сумата от по 1000лв., , представляващи
обезщетение за неимуществени вреди, с правно основание чл.45 ЗЗД. Не се
установи наличието на предпоставките на тези искове – наличието на
протИ.правно деяние, вреда, причинена от това деяние, причинна връзка
между деянието и вредата,вина на подсъдимия А..
По аргумент от чл.190ал.1 НПК, в тежест на тъжителя С.А. се възложи
сумата от 400лв. адвокатско възнаграждение, представляваща разноски на
подсъдимия П.А..
Мотивиран от горното, Съдът постанови присъдата си.

Районен съдия:

7

Номер на акта:	84
Дата:	21 септември 2022 г.
Съдия:	Камен Георгиев Гатев

Дело:	20215220201365
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	9 септември 2021 г.

Присъда по дело №1365/2021 на Районен съд - Пазарджик

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите