МОТИВИ към
ПРИСЪДА от 06.03.2019г.на КРС по НОХД № 61/
2019г.
Повдигнато е
обвинение срещу Г.А.К. *** по чл.152 ал.1 т.2 вр.чл.18 ал.1 от НК за това, че на
27.08.2016г. в гр.Кърджали, направил опит да се съвкупи с лице от женски пол- Н.Д.С.
***, като я принудил към това със сила и заплашване, като деянието е останало недовършено
поради независещи от волята на дееца причини.
Производството
по делото се разглежда по реда на съкратеното съдебно следствие по чл.371 т.2
от НПК като подсъдимият Г.К. признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират
доказателства за тези факти. Поради това и след като установи, че
самопризнанието му се подкрепя от събраните в досъдебното производство
доказателства, и на основание чл.372 ал.4 от НПК съдът обяви, че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на дееца без да събира
доказателства за фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Прокурорът в
ход по същество моли съда да признае подсъдимия К. за виновен по повдигнатото
обвинение за недовършен опит за изнасилване с употреба на сила и заплашване,
представляващо престъпление по чл.152 ал.1 т.2 вр.чл.18 ал.1 от НК. Пледира, че
деянието е останало недовършено поради независещи от волята на дееца причини, а
именно бурната съпротива на пострадалата и случайната поява на двама минувачи.
Моли да му се определи наказание над долния минимум, който предвижда закона, а
именно „лишаване от свобода“ за срок от 2 до 8 години. По отношение на веществените
доказателства пледира дрехите да бъдат върнати на свидетелката С., а останалите
доказателства- да бъдат унищожени.
Пострадалото
лице по делото Н.С. е конституирано като граждански ищец и частен обвинител,
като е приет за съвместно разглеждане в наказателния процес на граждански иск
предявен от Н.С. против подсъдимия Г.А.К. за сумата в размер на 15000лв.,
представляваща обезщетение за причинени от престъплението неимуществени вреди
ведно със законната лихва считано от датата на извършеното престъпление-
27.08.2016г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по
делото разноски. Повереникът в ход по същество моли съда да признае подсъдимия
за виновен по така повдигнатото обвинение. Настоява, че от събраните по делото
доказателства били доказани признаците от обективна и субективна страна на
състава на престъплението. Самият подсъдим признавал деянието, което е
приключило във фазата на опита по независещи от него причини. Моли съда да
уважи изцяло предявения граждански иска в пълния му размер. Счита, че по този
начин би се получило едно справедливо възмездие за извършеното от подсъдимия. По
отношение на наказанието настоява съда да се съобрази с исканото от прокурора
със съответната редукция за режима при провеждане на съкратено съдебно
следствие. Пледира за разноски.
Защитникът на подсъдимия Г.К. настоява да се
вземе предвид, че деецът признава фактите в обвинителния акт. Моли съда да му наложи
наказание към минимума предвиден за това престъпление като на основание чл.58
от НК намали така определеното наказание с 1/3. Смята, че с него биха се
постигнали целите на специалната и генералната превенция. По отношение на
предявения граждански иск настоява, че бил прекалено висок по размер като моли
да се определи справедлив еквивалент на претърпените от пострадалата болки и
страдания причинени от подсъдимия.
Подсъдимият К.
се признава за виновен. В ход по същество изразява съжаление за това, че
нарушил душевното спокойствие на пострадалото лице. В последна дума моли съда
да смекчи наказанието му, тъй като вече си взел поука от случилото се.
Съдът като
обсъди всички доказателства, събрани по делото, прие за установено следното от
фактическа и правна страна:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА: Подсъдимият Г.А.К., роден на ***г***, български гражданин,
разведен, безработен, със средно образование, осъждан, с ЕГН **********.
Настоящата съдебна
инстанция възприема фактическата обстановка описана в Обвинителния акт предвид на
направените самопризнания от страна на подсъдимия по отношение на фактите в него
на основание чл.373 ал.3 от НПК, а именно: На 27.08.2016г. около 21,30ч.-
22,00ч. свидетелката Н.С. тръгнала пеша от дома си в кв.Възрожденци в
гр.Кърджали към клуб „Аура“, където работела като барман. Минала от южната
страна на Новия мост над р.Арда. Мостът не бил осветен. Когато приближила към
края му чула зад себе си стъпки, които били на идващия зад нея подсъдим Г.К.. Тя
се огледала, но заради тъмнината не успяла да види никого зад себе си. Ускорила
хода си, но подсъдимият К. я догонил с тичане и я обгърнал с две ръце през
корема откъм гърба, с което прихванал и ръцете й, и я стиснал силно. При това
свидетелката Н.С. залитнала, но успяла да се хване за перилата вдясно на
тротоара. Подсъдимият Г.К. я притиснал към перилата с тяло и крака.
Пострадалата С. се изплашила и закрещяла за помощ. Тогава деецът К. се опитал с
лявата си ръка да запуши устата й, но тя захапала пръстите му, с което наранила
вътрешната страна на горната си устна от дясната страна. Тогава той й наредил
„Млъкни, кучко!“, но въпреки това тя продължила да се съпротивлява. Примолила му
се с думите „Вземи чантата ми“, но той й заявил с пиянски завален говор „Не ме
интересува чантата ти, искам да те изнасиля! Ако не млъкнеш и не спреш да се
бориш, ще те заколя и това ще ти е последното, което кажеш!“ Въпреки това
свидетелката Н.С. продължила да се дърпа и да крещи за помощ. Усетила, че
подсъдимият Г.К. се опитва да свали панталона, при което силно притиснала
краката си един в друг, за да не му позволи това. Като не успял, той се опитал
да вдигне тениската на пострадалата нагоре и в същото време да я избута към
храстите намиращи се в края на перилата на моста. В това време на свидетелката Н.С.
й успяла да удари мъжа с лакътя на лявата си ръка и да се обърне с лице към
него. Хванала го за косата, която била мазна и дълга. Опитала се да го удари
или поне да го одраска по лицето и очите, но подсъдимият К. ударил дясната й
ръка в областта на предмишницата. На светлината на преминаващите автомобили свидетелката
Н.С. забелязала, че нападателят й е с тъмна коса, но има и бели коси, които
проблясвали, както и че бил висок около 1,70м. или малко по- нисък. Тя усетила,
че той мирише като клошар и на алкохол.
В един
момент пострадалата С. чула гласове и видяла две момчета, които вървели към нея
от кръстовището на улица Булаир с улица Републиканска. Подсъдимият Г.К. също
чул, че идват хора, при което веднага пуснал свидетелката Н.С. и се скрил в
храсталаците в края на моста. Тогава тя тръгнала към идващите момчета, които
били свидетелите Г.Д. и Й.Ц.. Вървейки извадила мобилния си телефон и набрала
ЕЕН 112. На оператор и пред двете непознати момчета съобщила, че някой се
опитал да я изнасили. След като приключила разговора тя се оплакала на свидетелите
Г.Д. и Й.Ц., че пиян мъж се опитал да я изнасили, че й запушил устата, но тя се
съпротивлявала. Помолила ги да останат с нея докато дойде полиция. Свидетелката
Н.С. в този момент била с леко смъкнати панталони и споменала, че от устата й
тече кръв. Двете момчета останали с нея до идването на органите на реда, тъй
като тя изглеждала силно уплашена.
На датата
29.08.2016г. подсъдимият Г.К. бил установен от свидетеля М.В., който бил
служител при РУ- Кърджали към ОДМВР- Кърджали. Пред него деецът К. признал, че
на 27.08.2016г. бил в гр.Кърджали, а вечерта когато бил много пиян минал по
моста и видял момиче, което поканил да изпият заедно по нещо, но тя се
развикала и той избягал от моста.
Видно от
извършеното на 29.08.2016г. разпознаване на лице свидетелката Н.С. разпознала
подсъдимия Г.К. като извършител на деянието.
С Протокол
за оглед на веществени доказателства от 09.09.2016г. са огледани дрехите, с
които пострадалата С. е била облечена вечерта на 27.08.2016г., при който са
установени зацапвания, които добре отговарят да са получени по време на
притискането й при перилата на моста.
От
съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 80/ 2016г. извършена по
отношение на свидетелката Н.С. е видно, че по лигавицата на горната й устна в
областта на десния устен ъгъл е установена цепковидна рана с дължина 0,6см. По
предната повърхност на лявата ръка в областта на гривнената става е установено
хоризонтално охлузване с ивицовидна форма и размери 1х0,2см. По вътрешната
повърхност на лявата предмишница в долната й трета е установено овално синкаво-
мораво кръвонасядане с диаметър 1 см.
Изразеното
самопризнание от страна на подсъдимия Г.К. се подкрепя от следните
доказателства събрани на досъдебното производство: на първо място от
свидетелските показания на Н.С., М.В., Г.Д. и Й.Ц.; на второ място- Съдебно
медицинско удостоверение № 217/ 2016г. от 29.08.2016г., Протокол за
разпознаване на лица и предмети от 29.08.2016г. ведно с фотоалбум, Протокол за
оглед на лице от 29.08.2016г. ведно с фотоалбум, Протокол за оглед на
веществени доказателства от 17.10.2016г., Протокол за оглед на веществени
доказателства от 09.09.2016г. ведно с фотоалбум; и на трето място от Съдебно- медицинска
експертиза по писмени данни № 80/ 2016г. Всички те са еднопосочни и
непротиворечиви помежду си.
ОТ ПРАВНА СТРАНА: За да е налице
престъпление по смисъла на закона следва деянието- действие или бездействие, да
е осъществено опасно, да е извършено виновно и да е обявено от закона за
наказуемо. Видно от разпоредбата на чл.152 ал.1 т.2 от НК непосредственият
обект на това престъпление включва обществените отношения, които осигуряват
половата неприкосновеност на жената. От обективна страна изпълнителното
деянието може да се осъществи само чрез действие, което се изразява в
съвкупяване с лице от женски пол. То се извършва против волята на жената чрез
използването на сила и заплашване. В случая и двете форми на изпълнително
деяние са осъществени. Подсъдимият К. е използвал сила спрямо пострадалата като
я държал с ръце, притискал я силно с тяло и крака към перилата на моста, за да
не може да избяга, опитал се да й запуши устата, за да не крещи, ударил я по
ръката. Деецът Г.К. отправял и устни заплахи срещу свидетелката С. за убийство
отново, за да осъществи намерението си, да я изнасили. Обектът на
престъплението е жена, за което подсъдимият е имал знание.
Извършител
на деянието изнасилване може да бъде само лице от мъжки пол, понеже единствено
то е в състояние да осъществи съвкупление с лице от женски пол. По делото е
безспорно установено, че подсъдимият Г.К. е мъж.
От
субективна страна престъплението се характеризира с пряк умисъл. По настоящото
обвинение е налице този елемент, защото Г.К. е извършил деянието съзнавайки, че
пострадалата е лице от женски пол, че не е съгласна с осъществяването на
съвкуплението с него, което изрично и недвусмислено е изразила като крещяла за
помощ, захапала пръстите на ръката му, примолила му се да й вземе чантата,
дърпала се от него, ударила го с лакътя си, хванала го за косата, но въпреки
това се е насочвал към постигане на желания резултат изнасилване чрез опитите
да свали панталона на Н.С. и да й вдигне тениската нагоре, както и да я избута
към храстите. С упражнената физическа сила и устни заплахи подсъдимият К. е
целял сломяване съпротивата на пострадалата с цел осъществяването на полов акт.
Показателно в тази посока е и установеното му поведение на бягство, когато чул
приближаващи гласове от други хора.
Престъплението,
в което е обвинен дееца Г.К. е резултатно, което означава, че за да е
съставомерно то следва да е осъществен полов акт между дееца и пострадалата
жена. По делото е безспорно установено, че съвкупление не е налице, поради
което обвинението е за опит по чл.152 ал.1 т.2 вр.чл.18 ал.1 от НК. В случая деянието
е останало във фазата на опита и то недовършен такъв, тъй като е
започнато изпълнението на умишлено престъпление, при
което изпълнителното деяние не е довършено и не
са настъпили предвидените в закона и искани от дееца общественоопасни последици. Подсъдимият К.
обаче е започнал изпълнението на престъплението, тъй като
той се е насочил с действия пряко и непосредствено към неговото осъществяване. От
обективна страна изпълнителното деяние не е довършено, защото в
процес на осъществяването му подсъдимият Г.К. е чул приближаващи гласове от други
хора, при което избягал от местопрестъплението. Само заради
това той не е извършил всичко необходимо, за да настъпи желания от него
престъпен резултат.
Причините за
извършване на деянието се коренят в неуважение на дееца към основните принципи
на законовия ред, незачитане на основните човешки права и свободи, половата
неприкосновеност, правото на личен живот и свободния избор на полов партньор, както
и стремеж за полово задоволяване по престъпен начин.
ПО
НАКАЗАНИЕТО: Съдът на първо място взе предвид степента на обществена
опасност на деянието- типична, предвид вида на засегнатите обществени отношения,
които осигуряват
половата неприкосновеност на жената и факта, че престъплението е двуактно. На
следващо място отчете и обществената опасност на самия деец- висока, с оглед лошата
му характеристика, обремененото съдебно минало, не е ангажиран нито семейно,
нито трудово, както и това че са налице и двете квалифициращи обстоятелства по
т.2 на чл.152 ал.1 от НК. Не на последно място се съобрази и смекчаващото
обстоятелство, че от извършване на престъплението до постановяване на присъдата
е изминал период от две години и половина, както и че деянието е останало във
фазата на опита, въпреки, че само случайността е тази, която е довела извършеното
от него престъпление да остане недовършено. Заради всичко изброено по- горе и
предвид разпоредбата на чл.36 от НК счете, че чрез наказание при баланс на
смекчаващите и отегчаващите обстоятелства, а именно „лишаване от свобода” за
срок от 30 месеца, ще бъдат изпълнени целите на закона. На основание чл.58а,
ал.1 от НК така определеното наказание бе намалено с 1/3 предвид диференцираната
процедура, по която се провежда производството, а именно съкратено съдебно
следствие по чл.371 т.2 от НПК, като наказанието което трябва да е изтърпи е
„лишаване от свобода“ за срок от 20 месеца. Настоящата инстанция намира, че са
налице формални пречки за приложение на института на условното осъждане по
чл.66 ал.1 от НК, тъй като подсъдимият Г.К. е бил реабилитиран по право по НОХД
№ 157/ 1990г. на Районен съд- Златоград. След това има осъждане по чл.78а от НК
и друго, по което му е наложено наказание глоба. Последната влязла в сила на
12.05.2011г. присъда е по НОХД № 359/ 2011г. постановена от Районен съд-
Кърджали, с която му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3
месеца с изпитателен срок от 3 години. Тази съдимост означава, че следва да се
преценят дали са налице условията на чл.88а от НК, тъй като подсъдимият К. е
бил веднъж реабилитиран по право като пълнолетен извършител, а на основание
чл.86 ал.2 от НК такава не може да настъпи повторно. Не са налице
предпоставките и за пълна реабилитация по чл.88а от НК, тъй като присъдата по НОХД № 359/ 2011г. на КРС е влязла в сила на
12.05.2011г. и наказанието по нея е изтърпяно на 12.05.2014г. поради наличието
на 3 годишен изпитателен срок. От тази дата следва да се брои срока по чл.88а,
ал.1 вр.чл.82 ал.1 т.4 от НК, който е 5
годишен и изтича на 12.05.2019г., която дата още не е настъпила. Поради
това и съгласно чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЛС наложеното наказание следва да изтърпи при
първоначален „общ” режим на изтърпяване.
По гражданският
иск: Настоящата инстанция предвид изхода на делото намира, че искът е доказан
по основание предвид извода за осъществено деяние от страна на дееца К.. Налице
са предпоставките на чл.45 от ЗЗД, поради което приема, че подсъдимият Г.К. е длъжен
да обезщети вредите, които е причинил на пострадалата Н.С. в резултат на виновно
и противоправно престъпно поведение извършено на 27.08.2016г. по чл.152 ал.1
т.2 вр.чл.18 ал.1 от НК. Претендираното обезщетение за неимуществени вреди трябва
да съответства на тежестта и характера на извършено. В настоящият казус е налице
засягане на половата неприкосновеност на гражданския ищец С. чрез осъществяването
на недовършен опит за изнасилване чрез сила и заплашване, с което е предизвикал
у нея страх и тревожност за продължителен период от време, поради което същата
е напуснала града и се е установила да живее в друго населено място. Предвид на
изразеното и отчитане на неудобството от настъпилия дискомфорт в нейния душевен
мир, при съобразяване на практиката на съдилищата и на критерият за справедливост,
въплътен в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, съдът приема, че предявеният граждански
иск от пострадалата, която е конституирана като граждански ищец, е доказан и основателен
в размер от 10000лв. Поради това бе осъден подсъдимият Г.К. да й заплати
посочената сума, която представлява причинени от престъплението извършено на 27.08.2016г.
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от инкриминираната дата до окончателното
изплащане на сумата. Настоящата инстанция на база изложените по- горе доводи
отхвърли иска до пълния му предявен размер от 15000лв. като неоснователен и
недоказан. На основание чл.189 ал.3 от НПК на гражданския ищец и частен
обвинител Н.С. бяха му присъдени и направените по делото разноски за адвокатска
защита в размер на 800лв., тъй като са поискани.
С оглед
изхода на делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия К. да
заплати направените по делото разноски както следва: в размер на 778,08лв. по
сметка на ОДМВР- Кърджали и 400лв. по сметка на КРС за държавна такса върху
уважения размер на гражданския иск.
Настоящата
инстанция постанови след влизане на присъдата в сила веществените доказателства
1 брой дамски панталон и 1 брой дамска тениска да се върнат на Н.Д.С. ***, тъй
като тя е правоимаща и от нея са иззети. По отношение на веществените доказателства-
изрязани нокти от двете ръце на Н.Д.С. и 1 брой диск, бе постановено да се унищожат
като вещи без стойност.
По
изложените съображения, съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: