№ 3809
гр. София, 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА
АНГЕЛОВА
при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. К.
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА АНГЕЛОВА
Гражданско дело № 20211110147775 по описа за 2021 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД,
вр. с чл. 149 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът-"Т.С." ЕАД твърди, че с оветника В. Л. Д. са в договорни отношения по
повод доставка на топлинна енергия за битови нужди, за топлоснабден имот-
апартамент 12, находящ се в гр. **********. Твърди, че е изправна страна по договора,
а ответникът не е изпълнил задължението си да заплати потребеното от него и
доставено от ищеца количество топлинна енергия, както следва-сумата от 802,79 лева–
главница, представляваща стойността на потребена и незаплатена топлинна енергия за
периода м.05.2017 г. – м.04.2019 год. за посочения по-горе недвижим имот, сумата от
124,16 лв. – лихва за забава от 15.09.2018 год. до 02.11.2020 год., сумата от 31,25 лева-
такса за дялово разпределение за периода от м. 10.2017 год. до м.04.2019 год. и сумата
от 6,56 лева-лихва за забава върху претендираната главница за дялово разпределение за
периода от 01.12.2017 год. до 02.11.2020 год., ведно със законната лихва върху
главниците, считано от 18.08.2021 год. /датата на депозиране на исковата молба/ до
изплащане на сумите, както и сторените разноски.
Ответникът-В. Л. Д., в срока по чл. 131 от ГПК, е депозирала писмен отговор
на исковата молба, в който оспорва предявените искове. Оспорва качеството се на
потребител на топлинна енергия за процесния имот. Прави възражение за изтекла
погасителна давност на част от претенциите.
Третото лице помагач-"Т.С." ЕАД не изразява становище относно
основателността на исковете.
1
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и
ал.3 от ГПК и приетият по делото доклад, установи следното от фактическа и правна
страна:
Съгласно регламентираното в нормата на чл. 154 от ГПК разпределение на
доказателствената тежест, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно
доказване наличието на договорно правоотношение с ответника, т.е. качесетвото му на
потребител на топлинна енергия, доставена от него топлоенергия до топлоснабдения
имот на ответника, в претендирания размер и за процесния период.
В доказателствена тежест на ответника е да установи факта на изпълнение, т.е.
че е изплатили на ищцовото дружество /изцяло или отчасти/ дължимите от него суми
за ползвана топлоенергия през процесния период.
Съгласно чл.153, ал.1 на Закона за енергетиката всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и
са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в Наредба №16-344. В настоящият случай ответникът
оспорва качеството си на потребител на топлинна енергия за апартамент № 12,
находящ се в гр. **********, за който са начислени процесните суми. Съдът приема
възражението за основателно. Видно от заповед за настаняване и писмо с рег. №Т-
7982/22.07.2019 год. от Столична община Район „Възраждане“ до ищеца, е че
ответникът в настоящото производство е наемател на топлоснабденото жилище, т.е.
той не е нито собственик нито ползвател. В случая договорната връзка е със Столична
община, в качеството й на собственик на имота. Съдът приема, че между Столична
община и ответника съществува договорно правоотношение по силата на договор за
наем, но това не му вменява качеството на потребител на топлинна енергия. Клиенти
на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива
качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла
на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи
цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице
и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК,
например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното
2
дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения
имот. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект,
различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените
от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи неразделна част от договора,
този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му
битови нужди / ТР 2/2017 от 17.05.2018 год. на ОСГК на ВКС/. В случая не са
ангажирани доказателства, с оглед твърдяните наемни правоотношения, за открита
партида на името на ответника, което би установило това му качество. С оглед
изложеното и доколкото ищецът не ангажира доказателства, че ответника е потребител
на топлинна енергия, съдът приема, че само на това основание искът е неоснователен и
недоказан и не следва да се обсъждат останалите възражения за недължимост на
процесните суми.
На основние чл. 38, ал.2 от ЗА вр. с чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА ищецът следва да бъде
осъден да заплати на адв. С.К. К. сумата от 400 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от "Т.С." ЕАД, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. ****** против В. Л. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София,
********, чрез адв. К., искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл. 149
от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 802,79 лева–главница, представляваща
стойността на потребена и незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2017
г.–м.04.2019 год. за посочения по-горе недвижим имот, сумата от 124,16 лв.–лихва за
забава от 15.09.2018 год. до 02.11.2020 год., сумата от 31,25 лева-такса за дялово
разпределение за периода от м. 10.2017 год. до м.04.2019 год. и сумата от 6,56 лева-
лихва за забава върху претендираната главница за дялово разпределение за периода от
01.12.2017 год. до 02.11.2020 год., като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА "Т.С." ЕАД да заплати, на основние чл. 38, ал.2 от ЗА вр. с чл. 38,
ал.1, т.2 от ЗА, на адв. С.К. К. сумата от 400 лева /четиристотин лева/, представляваща
адвокатско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач "Т.С." ЕАД.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4