Решение по дело №457/2021 на Районен съд - Бургас

  Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 260303

 

31.03.2021 г., гр. Бургас

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд - Бургас, в публично заседание на 10.03.2021 г.,

22. наказателен състав състоящ се от:

 

Председател: Николай Гемеджиев

секретар Милица Димитрова,

като разгледа докладваното от съдия Гемеджиев

НАХД № 457 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството по делото е образувано по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН по повод постъпила в съда жалба, подадена от Д.Н.Д., ЕГН ********** с адрес: ***.

            Жалбата е подадена против Наказателно постановление №458049-F501030/19.08.2019 г., издадено от Д** То***В*** – Началник на Сектор „Оперативни дейности” – Бургас в Централно управление на Национална агенция по приходите, упълномощен със заповед №ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП.

            С това Наказателно постановление (НП) на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН и чл.185, ал.2, изречение 2 във връзка с ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (издадена от министъра на финансите (Наредбата) във връзка с чл.118, ал.4 ЗДДС, на жалбоподателя е наложено административно наказание по вид „имуществена санкция” в размер от 500.00 лева.

            С жалбата се иска отмяна на процесното НП, като се посочва, че то е незаконосъобразно, недоказано и неправилно. Отрича се наличието на извършено нарушение.

            Административнонаказващия орган (АНО) след редовно призоваване не се явява. Явява се представител, който моли за потвърждаване на процесното НП, както и за присъждане на разноски.

 

            ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА:

Процесното НП е получено на 09.01.2021 г., видно от разписката, която е неразделна част от постановлението. Жалбата е постъпила при наказващия орган на 11.01.2021 г. с вх.№94-Д-9/11.01.2021 г. Ето защо съдът намира, че е процесуално допустима за произнасяне, тъй като е подадена в седемдневния преклузивен срок по чл.59, ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с 183, ал.3 и ал.4 НПК.

 

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Жалбоподателят е земеделски производител.

На 08.07.2019 г. в 01:10 часа в търговски нестационарен обект, представляващ бус, намиращ се на адрес: гр.Бургас, улица „Одрин“, стопанисван от жалбоподателя, била извършена оперативна проверка от Р.А. и Н*** Р*****– инспектори по приходите в Сектор „Оперативни дейности” – Бургас в Централно управление на Национална агенция по приходите.

В хода на проверката било установено, че обекта разполага с ЕКАФП марка „eXpert XS” с индивидуален №DY524031 и фискална памет №36682504, което било в изправност, въведено в експлоатация, свързано дистанционно с НАП и работещо към този момент с активирани функции „служебно въведени суми” и „служебно изведени суми”. С цел установяване на касовата наличност на паричните средства в обекта на проверка, в началото на тази дейност бил отпечатан дневен финансов „Х” отчет с №************* г. (л.13 от делото), съгласно който дневния оборот към часа и датата на отпечатванe и извършваната проверка, бил в размер на 180.00 лева.

Фактическата наличност на парични средства в обекта била в размер на 120.00 лева, а установената промяна в касовата наличност – 60.00 лева. Паричните средства, които по време на проверката се намирали в обекта били изброени от самия жалбоподател и били записани от него нарочен за това опис (л.12 от делото).

За извършената проверка бил съставен протокол №2343123/08.07.2019 г. Препис от този протокол бил връчен на жалбоподателя Д..

В резултат на посоченото и на 21.07.2019 г. в гр.Бургас и в тримесечния давностен^[1] срок по чл.34, ал.1, изр.2 ЗАНН, Р.А. съставил против жалбоподателя Акт №F501030/21.07.2019 г. за установяване на административно нарушение (АУАН) със свидетели С**** Х**** и Д.Д..

Конкретно отразеното в акта нарушение било в словесен и цифров вид за това, че в стопанисвания от дружеството-жалбоподател обект на 08.07.2019 г. била установена разлика в касовата наличност на парични средства в размер на 60.00 лева и не е била регистрирана в работещото фискално устройство, чрез операциите „служебно въведени” и „служебно изведени” пари в касата. Това деяние било квалифицирано от актосъставителя като нарушение на чл.118, ал.4 ЗДДС във връзка с чл.33, ал.1 от Наредбата.

На същата дата и срещу подпис, на жалбоподателя бил връчен препис от АУАН.

В предоставения тридневен срок по чл.44, ал.1 ЗАНН не било депозирано възражение срещу съставения АУАН или поне такова не е приложено към административната преписка, изпратена на съда.

 

На 19.08.2019 г., в рамките на инструктивния едномесечен срок по чл.52, ал.1 ЗАНН, както и в давностния[2] шестмесечен срок по чл.34, ал.3 ЗАНН от съставянето на АУАН, Д****Т***В****** – Началник на Сектор „Оперативни дейности” – Бургас в Централно управление на Национална агенция по приходите, упълномощен със заповед №ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП, издал процесното наказателно постановление. Конкретно посоченото нарушение, вменено на жалбоподателя, е идентично с отразеното в АУАН, както в словесен, така и в цифров вид.

На 09.01.2021 г. на жалбоподателя бил връчен препис от НП, а както бе прието по-горе - в рамките на преклузивния срок по чл.59, ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с чл.183, ал.3 и ал.4 НПК – на 11.01.2021 г., при наказващия орган била подадена процесната жалба с вх.№94-Д-9/11.01.2021 г.

 

            ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Съдът не установи процесуални нарушения или материалноправни пропуски при издаване на АУАН и НП, които да обуславят отменително решение.

             АУАН и НП са съставени от лица, компетентни да сторят това съгласно чл.193 ЗДДС във връзка със Заповед №ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП.

     От събраните пред настоящия съд доказателства, състава приема за установено по несъмнен начин, че на посочената в НП дата жалбоподателя не е изпълнил задължението си да регистрира в намиращото се в стопанисвания от него търговски обект фискално устройство въвеждането и изваждането на пари в касата чрез операцията "Служебно въведени суми" или „Служебно извадени суми”. Парите по установената разлика е следвало, независимо от предназначението и размера им, да бъдат задължително регистрирани в намиращото се в обекта фискално устройство чрез активираната му функция „служебно въведени суми”, а при действително заплащане на доставчик по-късно – да бъде регистрирано служебно изваждане от фактическата им наличност чрез функцията „служебно изведени суми”. Всичко посочено в този абзац от своя страна означава, че деянието е съставомерно.

Съгласно чл.33, ал.1 от Наредбата, извън случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми. Категорично въвеждането на пари от касата представлява „промяна на касовата наличност”, поради което е следвало да бъде регистрирана чрез операцията „служебно въведени суми”. Очевидно от приложеното фотокопие от дневен отчет, а е и безспорно, че се касае за фискално устройство, което притежава такива функции.

Доколкото административното нарушение е извършено от физическо лице – земеделски производител и наложената глоба е с минимален размер от 100.00 лева и максимален от 500.00 лева, поради което съществува възможност за намаляването му.

Не са налице и основания за приложението на чл. 28 ЗАНН, нито случаят може да се квалифицира като такъв по чл. 9, ал. 2 НК, доколкото се касае за отразяване на приходи във фискалното устройство на обекта, а оттам и до публично финансово задължение, какъвто несъмнено е данъкът върху добавената стойност.

Налице е разлика в касовата наличност в размер на 60.00 лв., за която сума наказващият орган приема, че представлява такава, която не е била служебно въведена в касата на търговеца, въпреки функционалните за това възможности на фискалното устройство, т.е. налице действително е нарушение на чл. 185, ал.2 ЗДДС. Нарушението е правилно квалифицирано, като нормата съдържа в себе си две възможности за санкциониране, а разграничителният критерий е дали нарушението е довело до неотразяване на приходи или не. В случая има фактическа констатация, че невъвеждането в касата на сумата от 60.00 лв. е довело до неотразяване на приходи, най-малкото защото не може със сигурност да се твърди произхода на тези средства, а от друга страна, след като органът се позовава на чл. 33, ал. 1 от Наредбата, то той приема, че не се касае за неотчетени продажби, в който случай е мислима хипотезата на неотчитане на приходи.

Нарушението обаче е налице - сумата не е надлежно въведена в касовия апарат. След като няма данни това да е довело до неотразяване на приходи, нарушението следва да се санкционира в хипотезата на изречение второ на чл.185, ал.2, което препраща към размерите на санкцията по алинея 1, където санкцията е от 100 лв. до 500 лв. Наказващият орган е наложил „глоба“ в максималния, предвиден за физически лица размер, като не са налице мотиви в обжалваното НП в тази посока. Това от своя страна поставя съда в невъзможност да прецени дали действията на наказващия орган по наказване на жалбоподателя са адекватни на извършеното нарушение.

Предвид посоченото дотук следва процесното НП да бъде изменено, като размера на наложената „глоба“ бъде намален до законовия минимум от 100.00 лева. С оглед очерталия се завършек на производството искането на процесуалния представител на НАП за присъждане на разноски е основателно и не съществува причина да не бъде уважено. Към момента е настъпила законодателна промяна и в разпоредбата на чл.63, ал.3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП принципно въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл.143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл.77 и чл.81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането им. В конкретния случай представителят на административнонаказващия орган е поискал да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, като с оглед изхода на делото следва дружеството-жалбоподател да бъде осъдено да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева съгласно чл.27е от Наредбата за правната помощ.

 

Предвид горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН Районен съд – Бургас

 

Р  Е  Ш  И:

 

ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление №458049-F501030/19.08.2019 г., издадено от Д*** Т*** В***– Началник на Сектор „Оперативни дейности” – Бургас в Централно управление на Национална агенция по приходите, упълномощен със заповед №ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП,

с което на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН и чл.185, ал.2, изречение 2 във връзка с ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (издадена от министъра на финансите, обн., ДВ, бр. 106 от 27.12.2006 г.) във връзка с чл.118, ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност,

на Д.Н.Д., ЕГН ********** с адрес: ***,

е наложено административно наказание

по вид „глоба” в размер от 500.00 лева, като НАМАЛЯВА този размер на 100.00 лева;

 

На основание чл.63, ал.3 във връзка с ал.1 ЗАНН ОСЪЖДА Д.Н.Д., ЕГН ********** с адрес: *** да заплати на Национална агенция по приходите сумата от 80.00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението, съгласно чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Бургас на основанията, предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс (чл.348 НПК) и по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (чл.чл.208-228 АПК)

в четиринадесетдневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

 

Районен съдия:___________________

Вярно с оригинала!

М.Д.