мотиви към присъда № 42, постановена по НОХД №392/2017г. по описа на
Русенски районен съд, V-ти наказателен състав
Русенска районна прокуратура е
обвинила подсъдимия Б.Г.М. в това, че на 13.06.2016г. в гр.Русе причинил на
Й.Л.К. *** по непредпазливост средна телесна повреда, изразяваща се в счупване
на челюст, резултат от счупване на долна челюст- престъпление по чл.133 вр. чл.129, ал.1 от НК.
Прокурорът поддържа обвинението.
Подсъдимият не се признава за
виновен и дава обяснения.
Съдът като взе предвид
събраните по делото доказателства, които обсъди в тяхната цялост , счете за
установено следното:
Подсъдимият Б.Г.М. е роден на
***г***, български гражданин, със средно образование, неженен, не работи, осъждан,
ЕГН **********.
През 2007г. подсъдимият и свид.Й.К. започнали интимно приятелство, продължило до
началото на 2016г., когато свидетелката решила, че връзката им е изчерпана. Тогава
се породила вражда между тях и семействата им, която се подклаждала и от
неуредени отношения относно парична гаранция, внесена от свид.К.
в досъдебното производство по мярка за неотклонение на М., парите за която били
получени в заем, чието връщане било обезпечено чрез залог на автомобил на
подсъдимия. М. настоявал да му бъде върната гаранцията лично и К. му издала
пълномощно за получаването й, което той изгубил. Продължил да търси срещи със
свидетелката, формален повод за който изтъквал паричната си гаранция.
Многократно, съпроводен от групи мъже, се явявал пред дома й в кв.”Средна кула”
в гр.Русе, където, късно вечер, шумно и неприлично заявявал претенциите си.
Това допълнително настроило негативно К., която отказвала всякакви контакти с
него. Последното довело подсъдимия до убеждението, че някой от семейството на
бившата му приятелката иска да му отнеме противозаконно парите, платени за
гаранцията му.
Подсъдимият описал подозренията
си в жалба и на 13.06.2016г. решил да я внесе в полицейския участък при Първо
РУП на МВР- Русе в кв.”Средна кула” в гр.Русе. Потеглил натам с автомобил,
управляван от свид.С., бил придружен и от сина си
В.М.. Пътят му преминал покрай автомобилен сервиз, собственост на свид.Н.,***, където в този момент се намирала свид.К., която, като племенничка на Н., често посещавала
работното му място. Свидетелите Ч. и К., работници в сервиза, изпълнявали
трудовите си функции, гост в сервиза бил свид.К., а
клиенти- свидетелите М. и Ч.. Вратите на автомобилния сервиз били широко
отворени, М. забелязал свид.К. и решил за пореден път
да изясни отношенията им. Свид.С. спряла автомобила
си пред обекта на Н., подсъдимият слязъл от него, влязъл в сградата на сервиза
и веднага повел спор със свид.К., който бързо
прераснал в открит конфликт, в който и двамата си разменяли обидни реплики и
посягали да се ударят, като подсъдимият правел това с листите на жалбата си/
намираща се и в двата тома на досъдебното производство/. К. нямала никакво
желание да комуникира с подсъдимия, в непродуктивността на което вече се била
убедила многократно, и правела всячески опити да преустанови спора им чрез
избягване на контакт с него, поддържайки разстояние от подсъдимия. Подсъдимият
обаче имал други намерения, преследвал я из помещението и на висок глас
защитавал тезите си. Така К. и М. се озовали в близост до масивна, метална
стиска, тя отново се опитала да се отдалечи от него и той, в желанието си да
продължат разговора си, хванал с дясната си ръка дясната ръка на К., силно я
издърпал към себе си и я пуснал. Пострадалата изгубила равновесие, залитнала,
подхлъзнала се на разлято на пода машинно масло и паднала върху стиската, като
ударила главата си в нея в областта на долната челюст и така получила счупване
на тази челюст, оток на лицето в ляво, охлузване на лицето в дясно и кръвонасядане на дясната лакетна
става. От устата на пострадалата потекла кръв, подсъдимият се притеснил от
това, подал на ръка на К. и така й помогнал да се изправи. Тя била в състояние
на силен стрес, плюела кръв и нападнала М. вербално и физически. М. напуснал
района на сервиза, свид.Н. откарал пострадалата до
дома й, откъдето, придружени от свид.Н., те се
насочили към МБАЛ- Русе за оказване на спешна медицинска помощ на К.. По пътя
натам пострадалата уведомила органите на МВР за случилото се. Не след дълго
подсъдимият се върнал на местопрестъплението и бил задържан от полицаите,
намиращи се вече там и изпратени за изясняване на случая.
Пострадалата била оперативно
лекувана и челюстите й били обездвижени за месец, за да бъде възможно
зарастването им.
Изложената фактическа обстановка
се установява от събраните по делото доказателства и доказателствени средства-
обясненията на подсъдимия, автобиография,
справка за съдимост, заключенията
на назначените и приети по делото съдебномедицинска и съдебно психиатрична и
психологична експертизи, както и от показанията на свидетелите по делото. В
абсолютно всички доказателства по делото, доколкото източника им е имал
възприятия по това обстоятелство, е обективирано
дърпането на ръката на пострадалата от подсъдимия непосредствено преди тя да
загуби равновесие, да се удари в металното съоръжение и така да получи
увреждането на челюстта си. Свидетелите К., С., М., Ч. и Н., чиито показания
представляват преки доказателствени средства, описват по идентичен начин
предшествалите травмата на пострадалата действия на подсъдимия- дърпане за
ръката й, което се отнася и за възприятията им за резултата от това действие-
залитането на пострадалата, удара на главата й в менгемето и падането й на
земята. Абсолютно същия механизъм на причиняване на процесната
телесна повреда се съдържа и в обясненията на подсъдимия, който единствено има
съображения по субективната страна на престъплението, за което ще стане дума
по- долу. Свид.К.,
който по време на процесните събития се е намирал в
канал в сервиза и е имал взор само към краката на пострадалата, също описва движения на
крайниците й по начин, напълно отговарящ на всички останали доказателства-
първо краката й се движат в посока противоположна на местоположението на
подсъдимия, т.е. тя се опитва да се отдалечи от него, а веднага след това
крайниците й правят крачки към него, което съответства на придадената от
дърпане на ръката й инерция на тялото в посока към подсъдимия.
Дадената фактическа обстановка и изложеното
във връзка с установяването й налагат правния извод, че с описаното в нея
деяние подсъдимия е осъществил от обективна и субективна страна състава и на
престъплението по чл. 133 във вр. чл.129, ал.1 от НК,
тъй като на 13.06.2016г. в гр.Русе причинил на Й.Л.К. *** по непредпазливост
средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на челюст, резултат от
счупване на долна челюст. От обективна страна не е налице неизбежна отбрана,
тъй като няма нападение от страна на пострадалата към подсъдимия, напротив, тя
през цялото време на процесните събития се е движила
по начин да избегне контакта с него, а той я застигал въпреки желанието й да стои далеко от него.
От субективна страна подсъдимият е действал по непредпазливост под формата на
небрежност- той не предвиждал настъпването на престъпния резултат, но бил
длъжен и можел да го предвиди. Той съзнавал опасното местоположение на тялото
на пострадалата, заобиколена от множество масивни,
метални машини, съзнавала е, че дърпайки ръката на й, ще я извади от равновесие
и така ще предизвика падането й върху стиската. Тук следва да се отбележи, че
подсъдимият съзнава много добре и значителната си физическа сила, която
демонстрира и в обясненията си, и поради това знаел, че дърпането му е от
естеството най- малко да я повали на земята.
При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия следва да бъде
отчетено като смекчаващо отговорността обстоятелство опита за оказване на помощ
на пострадалата след причиняването на телесната повреда. Отегчаващи вината
обстоятелства се явява многобройните му предходни осъждания и продължителния
период на възстановяване на пострадалата от причиненото увреждане. Предвид тези
индивидуализиращи вината обстоятелства, превес сред което имат отегчаващите
такива, на подсъдимия следва да бъде наложено наказание десет месеца лишаване
от свобода, което да се изтърпи при първоначален строг режим. Единственото
отчетено от съда смекчаващо вината обстоятелство не се явява изключително
такова, за да се стигне до приложението на института на чл.55 от НК.
Подсъдимия следва да заплати в
полза на ОД на МВР- Русе сумата 596.36 лева в за разноски на досъдебното производство и 100лв. в полза
на РРС за направените разноски на съдебното следствие.
Мотивиран така съдът постанови присъдата си.
Районен
съдия:
