Определение по дело №44/2023 на Окръжен съд - Силистра

Номер на акта: 101
Дата: 22 февруари 2023 г.
Съдия: Теодора Василева Василева
Дело: 20233400500044
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 31 януари 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 101
гр. Силистра, 22.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на двадесет и втори
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Люба Ст. Стоилкова
Членове:Теодора В. В.а

Добринка С. Стоева
като разгледа докладваното от Теодора В. В.а Въззивно гражданско дело №
20233400500044 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 435, ал.2 , т.6., във вр. с чл. 433, ал.1, т.8 ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от С. Р. Д., ЕГН **********, чрез адв. З. Паскалев
от РАК, против Постановление от 22.07.2021 г., постановено по изп. д. № 465/2011 г. на
ЧСИ Георги Георгиев, per. № 767, район на действие Силистренски окръжен съд, с което е
ОТКАЗАЛ да прекрати изпълнителното производство по делото на основание чл. 433, ал.1,
т.8 ГПК. Твърди, че същото е неправилно и незаконосъобразно, тъй като в периода от
23.07.2012 г., до 04.10.2014 г., взискателят по изпълнителното дело е бездействал и
съответно в производството не са били извършвани никакви изпълнителни действия, което е
основание да бъде уважена депозиланата от нея пред ЧСИ по изпълнително дело 465/2011 г.,
молба с вх. №10986/11.05.2021 г., с искане за издаване на нарочно постановление за
прекратяване на изпълнителното производство, предвид наличието на основанието по чл.
433, ал.1, т.8 от ГПК. С обжалваното постановление молбата не е уважена, поради което и
жалбоподателката иска отмяната му и претендира разноски.
Ответникът по жалбата, кредитор в изпълнителното производство “ФИНАНС
ИНФО АСИСТАНС“ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление :
гр.София, ул.“Врабча“ № 8, представлявано заедно от управителите Димитър Пламенов и З.
Атанасов Стоев, чрез юрк.Океана З., е депозирало възражение по реда на чл. 436, ал.3 ГПК,
с което заявява, че същата е недопустима, поради просрочие, тъй като е изтекъл
едоседмичния срок за обжалване на действието .Излагат се доводи и за неоснователност на
жалбата, предвид постъпвалите преводи по наложените от ЦСИ запори през визирания от
жалбоподателката период - 23.07.2012 г., до 04.10.2014 г.,което , според кредитора означава,
че не е имало бездействие от негова страна. Прилага извлечение за въпросните плащания.
В изложените по реда на чл.436, ал.3 ГПК мотиви, ЧСИ, чието действие се
обжалва, счита жалбата за недопустима, тъй като не е конституирана като длъжник по
делото на мястото на починалия длъжник Йордан Рачев Димов, респ. срещу нея няма
извършвани изпълнителни действия за удовлетворяване вземането на взискателя =
ОС, като съобрази доводите на страните и данните по делото, прие за установено
следното: Жалбата е недопустима.
Изпълнителното производство е образувано по молба и приложен към нея
изпълнителен лист с кредитор „Централна Кооперативна Банка“ , АД, против И. С. В.въз
основа на изпълнителен лист, издаден по Заповед №265/26.03.2010 г. по ч.гр.д. № 191/2010
1
г. на Дуловския РС. Впоследствие е депозиран и ИЛ по Заповед № 1108/04.10.2010 г. по
ч.гр.д. № 887/2010 г. на ДРС, с длъжнвик Йордан Радев Димов, , за задължения в общ размер
от 119 544,48 лв. Вземането произтича от Договор за който да запрати солидарно с
длъжника по предходната заповед същите суми . С договор за цесия от 28.12.2011 г. ЦКБ е
прехвърлила възмедно вземането, поради което с Постановление на ЧСИ от 15.06.2012 г. е
конституиран настоящият въззиваем като взискател на мястото на ЦКБ.
Жалбоподателката С. Р. Д., ЕГН **********, е депозирала по настоящото дело
молба от 11.05.2021 г. с искане да бъде прекратено изъплнителното производство, тъй като
не са извършвани изпълнителни действия в пордължение на две години и защото
посоченото от взискателя имущество е несеквестируемо. Приложила е удостоверение за
наследници, от което е видно, че длъжникът Йордан Радев е починал и тя , заедно с двете им
деца Нели Йорданова Р. и Димитър Йорданов Радев , са негови наследници.
Вместо да прекрати производството по отношение на починалия длъжник и да
конституира неговите наследници по делото като такива, ЧСИ е постановил обжалвания
отказ, като в този случай фактът, че молителката не е страна по дело делото не е било
пречка за него да извърши това процесуално действие. ЧСИ съобразява липсата на
процесуално качество на съпругата на покойния длъжвик едва когато същата обжлва отказа
му и счита, че жалбата е недопустима.
Съдът счита, че преди да допусне извършването на процесуални действия от
страна на жалбоподателката , ЧСИ е длъжен служебно да конситуира като длъжници в
производството наследниците на покойния Йордан Радев, по отношение на когото да
прекрати изпълинтелното производство. Пропуските на ЧСИ са довели до постановяване на
недопустим акт – обжалваното постановление, но недопустима е и жалбата, предявена
против него. Ето защо, предвид липсата на процесуално качество на жалбоподателката в
изпълнителното производство, същата няма право на жалба, което определя
недопустимостта на същата, а оттам и оставянето и без разглеждане и прекратяване на
производството по делото.
По делото остава отказа на ЧСИ, но няма пречка, след контитуирането и като
длъжник жалбоподателката отново да подаде молба със същото искане, като последвалият
отказ вече би бил обжалваем от нея.
Що се отнася до изложеиня от взискателя довод за недопустимост на жалбата,
поради просрочие, то същият не е налице- жалбоподателката е получила съобщение за
изготвеното постановление на 05.08 и го е обжалвала на 18.08, което се вмества в
двуседмичния срок по чл.436 ГПК за обжалване дествия на съдия изпълнител.
Наред с това съдът счита, че следва да отбележи и неоснователността на жалбата.
В разпоредбата на чл. 433, ал.1 ГПК са изчерпателно посочени хипотезите, при
наличието на които изпълнителното дело се прекратява с постановление. Според нормата,
изброяването им е свързано с първоначалното несъществуване или последващо отпадане на
условията за законосъобразно провеждане на започналия изпълнителен процес.
Постановлението на съдебния изпълнител само прогласява настъпването на някое от
визираните в чл. 433, ал.1 ГПК основания, то има декларативно, а не конститутивно
действие. Значението, придадено му от закона налага извода, че постановлението на
съдебния изпълнител не е условие за прекратяване на изпълнението и поради това неговото
настъпване не е предпоставено от издаване на постановлението, в какъвто смисъл е и
константната съдебна практика.
Според разпоредбата на ал. 1, т. 8, чл. 433 ГПК, производството се прекратява
когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на
две години, с изключение на делата за издръжка. Идеята на законодателя е да бъдат
прекратени тези производства, взискателят по които, с пасивното си поведение демонстрира
2
незаинтересованост от събирането на вземането. В тази връзка, съгласно ТР № 2/26.06.2015
г., постановено по ТД № 2 /2013 г. на ОСГК на ВКС „Прекъсва давността предприемането
на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, чл. 1
ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на
справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др.“
В настоящия случай, за отрязъка от време, посочен от жалбоподателката -
23.07.2012 г., до 04.10.2014 г., действително не са предприемани действия по изпълнението,
но, видно от справката, представена от взискателя, са постъпвали суми по наложените вече
запори, което означава, че предпиретите изпълнителни действия са давали резултат и не
може да се приеме, че е било налице бездействие.
Отделно от това, дори и да приемем, че е имало двугодишно бездействие,
предприетите след тази дата изпълнителни действия по делото биха довели до хипотезата,
посочена в решение № 37/ 24.02.2024 г. на ВКС, IVГО, съгласно която „Когато по
изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила,
съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ – той дължи
подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената
правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да
образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено
по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният
изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи той
е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Необразуването на ново изпълнително
дело с нищо не вреди на кредитора нито ползва или вреди на длъжника. То може да бъде
квалифицирано като дисциплинарно нарушение на съдебния изпълнител, само доколкото не
е събрана дължимата авансова такса за образуване на отделното дело и с това са нарушени
канцеларските правила по воденото на изпълнителните дела“.
Така или иначе, недопустимостта на жалбата води до резултат оставянето и без
разглеждане и прекратяване на настоящото производство.
Водим от горното ОС
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявената от С. Р. Д., ЕГН **********, чрез
адв. З. Паскалев от РАК, въззивна жалба против Постановление от 22.07.2021 г.,
постановено по изп. д. № 465/2011 г. на ЧСИ Георги Георгиев, per. № 767, район на
действие Силистренски окръжен съд, с което е ОТКАЗАЛ да прекрати изпълнителното
производство по делото на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК.
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр. дело № 44/2023 г. на Силистренския
окръжен съд.
Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от получаването му от
3
страните по делото пред Варненския апелативен съд.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4