Р Е Ш Е Н И Е
№ 260116/11.02.2021 г.
гр. Бургас
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, LI наказателен състав, в открито съдебно заседание, проведено на първи февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНДОН ВЪЛКОВ
при секретаря Красимира Андонова, като разгледа докладваното от съдия Вълков НАХД № 4674 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод на подадена жалба от Н.М.С., ЕГН **********, чрез адв. И Ц от БАК, срещу Електронен фиш за налагане на глоба Серия Г № издаден от ОДМВР-Бургас, с който за нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, вр. чл. 638, ал. 4 КЗ, вр. чл. 638, ал. 1, т. 1 КЗ, вр. чл. 461, т. 1 от КЗ, е наложена „глоба“ в размер на 250 лв.
Жалбоподателят оспорва наказателното постановление като незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява, представлява се от адв. И Ц от БАК, който поддържа подадената жалба и прави искане за отмяна на ЕФ и присъждане на разноските.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не изпраща представител.
Жалбата е
подадена от легитимирано лице, в преклузивния четиринадесетдневен срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН,
вр. чл. 189, ал. 8 ЗДвП, срещу
годен за съдебен контрол по реда на ЗАНН акт и пред надлежния съд, поради което
е процесуално допустима, а разгледана по същество е и основателна.
Анализът на събраните по делото доказателства налага извод за установеност на следната фактическа обстановка:
На 09.08.2020 г., в 16:59 часа, в гр. Бургас, по ул. Т. Александров, автоматизирано техническо средство – мобилна система за контрол на скоростта САИРН m*SpeeDet2D № SD2D 0021, заснело лек автомобил “Волво С 80”, с регистрационен номер Установено е, че към датата и часа на управление, за лекия автомобил не е имало сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“. Установено е, че МПС е собственост на жалбоподателя Н.М.С. /л. 32/.
Издаден е електронен фиш за налагане на глоба, с който за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, чл. 638, ал. 4 от КЗ, вр. чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ, вр. чл. 461, т. 1 от КЗ, била наложена „глоба“ в размер на 250 лева.
Техническото средство – мобилна система за контрол на скоростта САИРН m*SpeeDet 2D № SD2D 0021, към датата на заснемане на нарушението било годно за експлоатация (л. 34-35 от делото).
Няма данни за използването на мобилното техническо средство да е бил съставян протокол по реда на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.
Видно от представения договор за покупко-продажба на МПС /л. 5/, на 29.01.2020 г. Н.М.С. е закупил от „М-“ ЕООД, въпросния лек автомобил Волво С 80, с рег. номер АМ. По делото е представен договор за гражданска отговорност на автомобилистите за въпросното МПС от 06.01.2020 г. - /BG/03/520000149238/, за периода от 00:00 ч. на 19.01.2020 до 23:59 ч на 18.01.2021 г., сключен между „М-“ ЕООД и ЗАД „Б“, както и Добавък № 1 за изменение на застрахователната полица, по повод на промяната в собствеността на МПС, в сила от 29.01.2020 г., 14:38 ч.
Видно от представеното по делото писмо от Комисията за финансов надзор /л. 10-12/, се установява, че на 05.02.2020 г. полица № BG/03/520000149238 е прекратена поради неплащане на дължимата премия. Установено е, че полицата е сключена чрез посредничеството на „М-“ ЕООД, като между „М“ ЕООД и ЗАД „Б“ имало сключен договор за застрахователно агентство. Поради пропуск застрахователната премия не била преведена към застрахователя.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали, които съдът кредитира изцяло. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП, изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес, поради което и съдът кредитира изцяло, приложената по преписката снимка.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки направените възражения съдът прие, че в конкретния случай са налице нарушения при установяване на нарушението и издаване на ЕФ, довели до незаконосъобразност на издадения ЕФ.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Това означава, че техническото средство следва да установи автоматизирано, без намесата на служител, всички елементи от състава на нарушението, вкл. да събира данни за наличието на действаща застраховка ГО, и след това да се издава електронния фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител. В случая, нарушението е установено впоследствие, чрез справка в Гаранционен фонд за наличието на валидно сключена застраховка ГО, а не от АТСС, което води до незаконосъобразност на издадения ЕФ. След като процеса (системата) за установяване на всички елементи от нарушението не е изцяло автоматизиран, то АНО е следвало да приложи общите правила и да издаде АУАН.
На следващо място, съгласно разпоредбата на чл. 165, ал. 3 от ЗДвП, условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, каквато се явява Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. В случай на използване на мобилна АТСС протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредбата е задължителен, защото той е доказателство относно мястото и времето на извършване на нарушението, относно това, с какво по вид АТСС е заснето нарушението, относно посоката на движение, в която се осъществява контролът, относно автомобила, на който е поставено мобилното АТСС, както и дали са спазени другите изисквания на Наредбата. Липсата на протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредбата и приложенията към него, съгласно чл. 10, ал. 3 Наредбата, сочи на недоказаност на нарушението и е самостоятелно основание за отмяна на ЕФ.
На последно място съдът счита, че в случая не се доказва и субективната страна на нарушението. Видно от събраните по делото материали още на 06.01.2020 г. е била сключена застраховката "Гражданска отговорност" за процесния автомобил, в сила от 00:00 ч на 19.01.2020 г., като по повод на прехвърлянето на собствеността, с Добавък 1 е прието, че застрахован по полицата е Н.М.С., считано от 29.01.2020 г. В резултат на пропуск застрахователната премия не е била преведена на застрахователя, поради което и полицата е била прекратена. Това обаче не е станало по вина на жалбоподателя, и очевидно в случая жалбоподателят е действал с ясното съзнание, че за автомобила му има сключена застраховка. При това положение съдът счита, че няма как нарушението да се вмени във вина на жалбоподателя. За да е налице административно нарушение от субективна страна, следва деянието да е било извършено виновно, т. е. подведеното под отговорност лице да е наясно с фактите и обстоятелствата относно състава на вмененото му деяние и да го извърши, било то умишлено или непредпазливо /съгласно указаното в чл. 7, ал. 1 от ЗАНН/. В конкретния случай съдът счита, че това изискване на закона не е изпълнено, поради което и освен всичко останало, нарушението е и несъставомерно от субективна страна.
С оглед всичко гореописано, настоящият състав счита, че са допуснати нередовности, които са опорочили цялото производство и са довели до незаконосъобразно издаване на ЕФ, поради което и той следва да се отмени.
С оглед изхода на спора, разноските следва да бъдат присъдени в полза на жалбоподателя. В конкретния случай, заплатеното адвокатското възнаграждение е в размер на 150 лв., поради което Областна дирекция на МВР – гр. Бургас следва да бъде осъдена да заплати в полза на жалбоподателя тези разноски, на основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба Серия Г № 21972, издаден от ОД на МВР - Бургас, с който за нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ, вр. чл. 638, ал. 4 КЗ, вр. чл. 638, ал. 1, т. 1 КЗ, вр. чл. 461, т. 1 КЗ, е наложена „глоба“ в размер на 250 лв.
ОСЪЖДА Областна
дирекция на МВР – гр. Бургас да заплати на жалбоподателя Н.М.С., ЕГН **********, съдебно-деловодните разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 150 лв.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Административен съд – Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВО:К.А.