РЕШЕНИЕ
№ 116
гр. Велико Търново , 02.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет
и пети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Теодорина Димитрова
Членове:Георги Драгoстинов
Лилия Ненова
при участието на секретаря Красимира П. Борисова
като разгледа докладваното от Георги Драгoстинов Въззивно гражданско
дело № 20204100500661 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 09.06.2020 година, постановено по гр. дело № 3416 по описа на
В. районен съд за 2019 година, предявеният от А. Д. К. против И. Б. Ц. иск, с който търси
сумата от 1 080 лв., обезщетение за причинени от ответницата в качеството й на частен
съдебен изпълнител вреди, е отхвърлен. В тежест на ищеца е възложено заплащането на
адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от закона за адвокатурата.
Решението е обжалвано от А. Д. К. с искане за отмяната му и постановяване
на ново, уважаващо иска му според предявеното. Позовава се на противоречие на
атакуваното решение с процедурния закон и задължителната практика на Върховния
касационен съд относно прага на несеквестируемия доход относно вземанията на длъжника,
съставляващи възнаграждение за труд или пенсия.
Ответникът по жалбата - И. Б. Ц. - излага доводи за безпорочност на
атакуваното решение.
Третото лице-помагач на ответната страна - ЗАД „Б. В. И. Г.“-АД, гр. С. –
становище не е изразило.
Съдът, като разгледа жалбата и обсъди доводите на страните по реда на чл.
1
271 от ГПК, приема:
Предявен е иск с правно основание чл. 74, ал. 1 от Закона за частните съдебни
изпълнители.
Ищцовата страна - А. Д. К. - излага в исковата си молба, че е длъжник по
изпълнително дело № 1254 по описа за 2017 година, а ответницата – частен съдебен
изпълнител по това дело.
В нарушение на правилата, регламентиращи несеквестируемост на доходите
от положен труд, ответницата, в посоченото длъжностно качество, наложила запор върху
получаваното от ищеца възнаграждение и за периода юли, 2018 – февруари, 2019 година и
септември, 2019 година му била удържана общо сумата от 1 080 лв. По реда на настоящото
производство претендира присъждането й, ведно с лихва и разноски.
Ответната страна - И. Б. Ц. – признава, че в качеството си на частен съдебен
изпълнител по изпълнително дело № 1254 по описа за 2017 година е наложила на запор
върху трудовото възнаграждение на ищеца за полагания труд в затвора в гр. Л., където
изтърпявал наказание „лишаване от свобода“. Оспорва иска с възражения в запорното
съобщение изрично да е указала на третото задължено по запора лице да прави удръжки от
заплатата на ищеца в рамките на чл. 446 от ГПК. Третото лице не е отговорило на съдебния
изпълнител, но по делото започнали да постъпват суми в изпълнение на запора. Не е знаела
точния размер на получаваното от ищеца възнаграждение.
Третото лице-помагач на ответната страна - ЗАД „Б. В. И. Г.“-АД, гр. С. –
становище не е изразило.
Съдът обсъди доводите на страните и като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК, приема:
Не се спори, установява се от обясненията на страните, че ответникът е частен
съдебен изпълнител и той води производството по изпълнително дело № 1254 по описа за
2017 година, а ищецът е длъжник по изпълнението. Няма спор и по това, че ищецът
изтърпява наказание лишаване от свобода в затвора в гр. Л. и че за исковия период е полагал
труд. От обясненията на страните е доказано също, че изпълнението е насочено върху
дължимото на ищеца трудово възнаграждение. По размер за 2018 година е възлизало на 510
лв., а за 2019 година – на 560 лв. От начислените за юли, 2018 година – февруари, 2019
година и септември, 2019 година възнаграждения, в изпълнение на наложени запор, са
правени удръкжки от по 120 лв. – писмо на Началника на затвора в гр. Л. рег. № ИЗ-553 от
06.05.2020 година. Страните не спорят, че удръжките са постъпили по особената сметка на
съдебния изпълнител и са послужили за удовлетворяване на взискателя и за покриване на
разноските по изпълнителното производство. За 2018 година минималната за страната
работна заплата е възлизала на 510 лв., а за 2019 година – на 560 лв.: Постановление на
2
Министерския съвет № 316 от 20.12.2017 година и Постановление на Министерския съвет
№ 320 от 20.12.2018 година.
Изложената фактическа обстановка, от съда възприета за безспорна, налага
извод за неоснователност на предявения иск. Съдът го отхвърля, водим от следните
съображения.
Макар съдебният изпълнител да не е изпълнил задълженията си по чл. 446,
ал. 1 от ГПК като изиска от Началника на затвора в гр. Л., трето задължено по запора лице,
информация за получаваното от ищеца възнаграждение и конкретно да му нареди дали и
каква сума да удържа, самият доход от труд на ищеца, действително е несеквестируем,
равни на минималната работна заплата, искът се явява неоснователен, защото ищецът не е
претърпял вреда от незаконосъобразното процедиране на съдебния изпълнител.
Отговорността на съдебния изпълнител е деликтна и безвиновна – чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ.
Това означава, че включва във фактическия си състав вреда – имотна загуба или пропусната
полза по терминологията на чл. 82 от ЗЗД. В казуса такава вреда липсва, защото с
удържаните от заплатата на ищеца суми се погасяват негови дългове – вземанията на
взискателя по изпълнителното дело и разходите по изпълнителното производство, съгласно
чл. 79 от ГПК. Това означава, че имуществото на ищеца е останало непокътнато: със
стойността на отнетия му чрез запора доход е намален пасивът на имуществото му. Без
налична вреда искът не може да бъде уважен.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
Потвърждава, по реда на чл. 271 от ГПК, решението от 09.06.2020 година, постановено по
гр. дело № 3416 по описа на В. районен съд за 2019 година.
Делото е разгледано и решението – постановено, при участие на трето лице помагач на
ответницата И. Б. Ц.: ЗАД „Б. В.И. Г.“-АД, гр. С..
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3