Решение по дело №1484/2018 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 23 юли 2018 г. (в сила от 2 ноември 2018 г.)
Съдия: Радостина Ташева Гергичанова
Дело: 20184430201484
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 юни 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

                                              23.07.2018г.

 

номер ..................                                                  град ПЛЕВЕН

 

                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенски районен съд

на втори юли

Четиринадесети наказателен състав

година 2018

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

РАДОСТИНА ГЕРГИЧАНОВА

Секретар: МАРИЯНА КОЛЕВА

Като разгледа докладваното от съдия ГЕРГИЧАНОВА НАХД № 1484по описа за 2018година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.

 

Обжалвано е Наказателно постановление № 35-0000128/09.05.2018г. на Началник ОО „АА“ - гр. Плевен, с което на М.Й.Д. с ЕГН ********** ***, Плевенска област са наложени следните административни наказания: 1.) на осн. чл. 93, ал. І, т.1 от ЗАвтП б–глоба в размер на 2000,00 лева и 2.) на осн. чл. 178в, ал. V от ЗДвП –глоба в размер на 500,00 лева за това, че на 28.03.2018г. около 09:30 часа в гр. Гулянци-Индустриална зона, като водач на автобус Мерцедес с рег. № *** извършвал обществен превоз на пътници по редовна автобусна линия от с. Сомовит до гр. Плевен с маршрутно разписание № ***и пътен лист № ***със следните установени нарушения:  1.) Водачът извършвал превоз на пътници със заверено копие на лиценз на Общността №***с изтекъл срок (лиценз №***на фирма „***“ ЕООД и изтекъл на 17.03.2018г.) и 2.) Водачът представил „Удостоверение за психологическа годност №247801, което е с изтекъл срок (валидно до 13.01.2018г.), с което виновно нарушил чл. 6, ал. І от ЗАвтП и чл. 8, ал. І от Наредба №36 от 15.05.2006г. на МТИТС.

Недоволен от така наложените административни наказания е останал жалбоподателят, който в срока по чл. 59 от ЗАНН, чрез наказващия орган е подал жалба до Районен съд  Плевен, с която моли съда да отмени по реда на чл. 63 от ЗАНН наказателното постановление като незаконосъобразно.  

В съдебно жалбоподателят лично и чрез пълномощника си адв. К.от ПлАК моли съда да постанови решение, с което да отмени като незаконосъобразно Наказателно постановление № 35-0000128/09.05.2018г. на Началник ОО „АА“ - гр. Плевен.

За ответната страна процесуален представител  не се явява.  

Съдът, като прецени събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Жалбоподателят М.Й.Д. на 28.03.2018г. около 09:30 часа в гр. Гулянци-Индустриална зона, като водач на автобус Мерцедес с рег. № *** извършвал обществен превоз на пътници по редовна автобусна линия от с. Сомовит до гр. Плевен с маршрутно разписание № ***и пътен лист № ***. При извършената му проверка, контролните органи констатирали, че: 1.) Водачът извършвал превоз на пътници със заверено копие на лиценз на Общността №***с изтекъл срок (лиценз №***на фирма „***“ ЕООД и изтекъл на 17.03.2018г.) и 2.) Водачът представил „Удостоверение за психологическа годност №247801, което е с изтекъл срок (валидно до 13.01.2018г.). Тези констатации, актосъставителят Д.Н.К. изложил в АУАН серия А-2017 с номер на бланката 244208 от 28.03.2018г. в присъствие на свидетеля Д.П. Ц.и жалбоподателя Д.. Въз основа на така съставения АУАН е издъдено обжалваното наказателно постановление, в което е възпроизведена описаната в АУАН фактическа обстановка и на жалбоподателя М.Й.Д. са наложени следните административни наказания: : 1.) на осн. чл. 93, ал. І, т.1 от ЗАвтП б–глоба в размер на 2000,00 лева и 2.) на осн. чл. 178в, ал. V от ЗДвП –глоба в размер на 500,00 лева.

Горната фактическа обстанвока изцяло се подкрепя от ангажираните по делото гласни доказателства чрез разпит на актосъставителя Д.Н.К. и свидетеля Д.П. Ц., чиито показания съдът приема с доверие като логични, непротиворечиви и взаимно допълващи се. Същите изцяло кореспондират с приобщените към доказателствената съвкупност по делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства, а именно:  наказателно постановление № 35-0000128/09.05.2018 година, акт за установяване на административно нарушение с номер на бланката 244208/28.03.2018 година, заверено копие от удостоверение за психологическа годност № 247801, справка от инф. Система на Агенция „АА“, заверено копие от пътен лист с номер на бланката ***/28.03.2018 година, заверено копие от заповед № РД-01-210/15.05.2015 година, заверено копие то заповед № РД-08-249/15.05.2015 година. Съдът обсъди и дадениета от жалбоподателя обяснения, като отчете, че същите освен доказателствено средство са и средство зазащита. След като намери, че същите не се опровергават от останалия по делото доказателствен вматериал намери, че следва да бъдат кредитирани с доверие. Жалбоподателят Д. признава, че е автор на нарушенията, но не е могъл да предотврати извършването им, тъй като не е получил исканото съдействие от страна на работодателя си – фирма „***с“ ЕООД да отсъства от работа, за 1 ден и получи аванс от 50,00 лв. и се е страхувал да не загуби трудовите си доходи. 

При тази установеност на фактите, съдът намира, че жалбоподателят формално е осъществил състава на нарушенията по чл. 6, ал. І от ЗАвтП и чл. 8, ал. І от Наредба №36 от 15.05.2006г. на МТИТС, за които е ангажирана административно-наказателната му отговорност. Санкционните разпоредби за същите се съдържат съответно в чл. 93, ал. І, т.1 от ЗАвтП и в чл. 178в, ал. V от ЗДвП.

Същевременно обаче съдът счита, че деянията на жалбоподателя макар и формално да осъществяват признаците на описаните в НП административни нарушения, с оглед многобройността на смекчаващите обстоятелства, представляват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушенията от съответния вид, поради които са маловажни. С оглед обстоятелствата на извършване на нарушенията: кратките срокове от изтичане срока на валидност на съответния документ – 17.03.2018г., респ. 13.01.2018г. до датата на проверката - 28.03.2018г., липсата на доказателства, установяващи други нарушения, извършени от жалбоподателя във връзка с упражняваната от него професия, несигурността и нестабилността на трудовия пазар в страната, който в конретния случай се явява причина за извършване на нарушенията и е обективен фактор, стоящ извън личността на жалбоподателя, съдът счита, че не са засегнати съществено целите на ЗАвП. Поради тези съображения и на основание чл.11 от ЗАНН във вр. с чл. 93, т. 9 от НК, съдът приема, че деянията са маловажни. В тази връзка административно-наказващият орган е следвало да приложи чл. 28, б.»а» от ЗАНН, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 година на тълк. н.д. № 1/2005 година на ВКС, общото понятие на административното нарушение се съдържа в чл. 6 ЗАНН. В чл. 28 и чл. 39, ал. 1 ЗАНН законът си служи още с понятията "маловажни" и "явно маловажни" нарушения. При извършване на преценка дали са налице основанията по чл. 28 ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи "маловажните" случаи на административни нарушения от нарушенията, обхванати от чл. 6 ЗАНН. Когато деянието представлява "маловажен" случай на административно нарушение, наказващият орган следва да приложи чл. 28 ЗАНН. Прилагайки тази разпоредба, той всъщност освобождава дееца от административно-наказателна отговорност, а това освобождаване не може да почива на преценка по целесъобразност. Изразът в закона "може" не обуславя действие при "оперативна самостоятелност", а означава възлагане на компетентност. Отнася се за особена компетентност на наказващия орган за произнасяне по специален, предвиден в закона ред, а именно - при наличие на основанията по чл. 28 ЗАНН, да не наложи наказание и да отправи предупреждение, от което произтичат определени законови последици.

 Поради изложените по-горе правни и фактически съображения, настоящият съд намира, че жалбата е основателна, поради което и на основание чл. 63, ал. І от ЗАНН Наказателно постановление № 35-0000128/09.05.2018г. на Началник ОО „АА“ - гр. Плевен следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

 

 Водим от горното, съдът

 

Р  Е   Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО на основание чл. 63 от ЗАНН Наказателно постановление № 35-0000128/09.05.2018г. на Началник ОО „АА“ - гр. Плевен, с което на М.Й.Д. с ЕГН ********** ***, Плевенскаа област са наложени следните административни наказания: 1.) на осн. чл. 93, ал. І, т.1 от ЗАвтП б–глоба в размер на 2000,00 лева и 2.) на осн. чл. 178в, ал. V от ЗДвП –глоба в размер на 500,00 лева за това, че на 28.03.2018г. около 09:30 часа в гр. Гулянци-Индустриална зона, като водач на автобус Мерцедес с рег. № *** извършвал обществен превоз на пътници по редовна автобусна линия от с. Сомовит до гр. Плевен с маршрутно разписание № ***и пътен лист № ***със следните установени нарушения:  1.) Водачът извършвал превоз на пътници със заверено копие на лиценз на Общността №***с изтекъл срок (лиценз №***на фирма „***“ ЕООД и изтекъл на 17.03.2018г.) и 2.) Водачът представил „Удостоверение за психологическа годност №247801, което е с изтекъл срок (валидно до 13.01.2018г.), с което виновно нарушил чл. 6, ал. І от ЗАвтП и чл. 8, ал. І от Наредба №36 от 15.05.2006г. на МТИТС.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: