№ …………......
гр. Варна, ..............................г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, VІІ касационен състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и осми май през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ТАНЯ ДИМИТРОВА
С участието на прокурора при Окръжна прокуратура - Варна АЛЕКСАНДЪР
АТАНАСОВ и при секретаря ДЕНИЦА КРЪСТЕВА, разгледа докладваното от съдия Т. Димитрова кас. адм. нак. д. № 459 от 2020
г. на АдмС-Варна, като за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на „ЕР ДИ
АЙ КОНСТРУКШЪН“ ЕООД, с ЕИК *****, представлявано от Д.Р.Х., подадена чрез адв.
А.Д. от ВАК, против Решение № 51 от 14.01.2020 г., постановено по АНД № 3032/2019
г. на Районен съд – Варна (ВРС), с което е изменено Наказателно постановление №
03-009734 от 06.06.2018 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по
труда“ Варна, като е намалена наложената имуществена санкция от 3 000 лв.
на 1 500 лева.
С жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно,
необосновано и неправилно, поради допуснати нарушения на материалния закон и
процесуалните правила. Настоява се, че ВРС неправилно приема, че дружеството е
извършило процесното нарушение. Твърди се, че не е преценена в пълнота
незаконосъобразността на съставения акт за установяване на административното
нарушение (АУАН), което е довело до съществени нарушения на процесуалните
правила и до неправилно приложение на материалния закон. Според касатора, в
нарушение на чл. 57 от ЗАНН в наказателното постановление не са посочени факти,
които да сочат основните елементи на трудовото правоотношение. Алтернативно се
поддържа, че деянието е малозначително по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК, във
вр. с чл. 11 от ЗАНН, поради явно незначителната му степен на обществена
опасност. Сочи се, че в случая не става въпрос за прикриване на трудово
правоотношение – трудовият договор е сключен в деня преди проверката, а и
справката от НАП е с изходящ номер няколко часа след установяване на
нарушението. Настоява се, че няма никакви данни трудовите и осигурителните
права на работника да са били нарушени, няма никакви данни дружеството да е
извършвало идентични нарушения на трудовото законодателство, поради което
обществената опасност на извършеното е явно незначителна и налагането на административно
наказание в размера, определен от наказващия орган по-скоро би имало негативно,
отколкото поправително, възпитателно и възпиращо действие, каквито са целите на
ЗАНН и НК. Искането е да бъде отменено решението на ВРС и да се отмени
наказателното постановление.
Ответникът – Дирекция „Инспекция по труда“
Варна, представляван от ст. юриск. Б. Н., в съдебно заседание поддържа неоснователност на
жалбата и прави искане за оставяне в сила на обжалваното решение на ВРС, като
правилно и законосъобразно. Претендира се присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Участващият по делото прокурор дава заключение за неоснователност
на касационната жалба и пледира за оставяне в сила на въззивното решение.
Административният съд, като прецени доводите на страните, фактите, изведени
от ВРС от събраните по делото доказателства, както и мотивите на съдебния акт,
в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и предвид обхвата
на касационната проверка, очертан в разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, намира
за установено следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице, участвало във
въззивното производство, решението по което е неблагоприятно за него, поради
което е процесуално допустима.
С измененото от ВРС наказателно
постановление за извършено от „ЕР ДИ АЙ КОНСТРУКШЪН“ ЕООД нарушение на чл. 63,
ал. 2 от КТ, на основание чл. 416, ал. 5 и чл. 414, ал. 3 от КТ, на дружеството
е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лева. Нарушението според
наказателното постановление се изразява в това, че дружеството в качеството на
работодател е допуснало до работа лицето в.в.м. с ЕГН ********** на длъжност „общ
работник строителство“ с работно място - строителен обект, находящ се в
рибарско селище с. Осеново, община Варна, където дружеството извършва СМР,
преди да е предоставено копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено
от ТД на НАП. Според наказателното постановление нарушението е извършено на 16.05.2018
г. в 15:00 ч., в посочения строителен обект, а като доказателства са посочени
декларация от лицето от 16.05.2018 г. от 15:00 ч, справка, заверена от ТД на
НАП Варна, от 16.05.2018 г. в 17:57 ч. и трудов договор на лицето.
ВРС приема, че наказателното постановление
и АУАН са издадени от компетентни органи, при спазване на законоустановената
форма и в законоустановения срок, като не е налице нарушение на процесуалните
правила. Посочено е, че АУАН е връчен на нарушителя, същият е бил уведомен за
възможността да депозира възраженията си, ясно е описано, че нарушението е
извършено на територията на община Варна, с оглед компетентността на наказващия
орган, като е прието, че липсата на конкретен номер, УПИ и т.н. на имота, не е
съществено процесуално нарушение, поради което възраженията в тази насока не се
споделят. ВРС е отчел допуснатата техническа грешка при изписване на една от
буквите в наименованието на дружеството, но приема, че и този факт не води до
наличие на съществено процесуално нарушение. При проверка на съдържанието на
АУАН и наказателното постановление ВРС констатира, че в същите се съдържа
описание на всички елементи от състава на нарушението – посочено е конкретно
лице, обладаващото специфично качество работодател и конкретно лице – работник,
конкретизирана е датата на започване на изпълнението на трудовите функции на
наетото лице, както и непредставянето на уведомление по чл. 62, ал. 3 от КТ на
работника преди допускането му на работа, като правилно, според ВРС, въз основа
на описаните в обстоятелствената част на АУАН факти, е изведена нарушената
норма на материалния закон.
Досежно мястото на извършване на
нарушението, ВРС посочва, че по делото не са налице данни, които да
разколебават извода, че се касае за обект, находящ се в рибарското селище в
землището на с. Осеново, което фактически граничи с к.к. „Златни пясъци“.
Направен е извод, че противно на твърденията на наказаното дружество,
проверяващите органи всестранно и пълно са отразили фактическата обстановка на
база на събраните доказателства, а в АУАН е посочена правилната правна
квалификация на деянието, като е направен правилен извод, че е извършено нарушение
на чл. 63, ал. 2 от КТ и правилно е ангажирана отговорността на работодателя.
В подкрепа на неоснователността на
възраженията на наказаното дружество, ВРС се позовава на наличието на валидно
сключен трудов договор, който обаче не е бил регистриран към момента на
проверката.
Доколкото в случая се касае за първо
нарушение, ВРС стига до извод, че определената санкция следва да се намали до
законоустановения минимум от 1 500 лева.
Настоящият
състав на съда намира касационната жалба за неоснователна, а решението на
въззивния съд за правилно и законосъобразно като постановено при правилно
приложение на материалния закон и при липса на допуснато
съществено нарушение на процесуални правила, т.е. при липса на касационните
основания за отмяната му съгласно чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК.
ВРС е изследвал обективно, всестранно и
пълно всички обстоятелства по делото, извършил е правилна преценка на
релевантните по делото факти, които се правилно са изведени от всички относими
доказателства (разгледани поотделно и в тяхната съвкупност) и правилно е отнесъл
фактите към правото.
Касационният състав споделя изводите на
ВРС за законосъобразността на наказателното постановление и за неправилно
определяне единствено на размера на наложената имуществена санкция.
Неоснователно касаторът възразява, че при
описанието на нарушението не са посочени основните елементи на трудовото
правоотношение. Вмененото на дружеството административно нарушение се състои в нарушаване
на забраната по чл. 63, ал. 2 от КТ работодателят да не допуска до работа
работника или служителя, преди да му предостави уведомлението по чл. 62, ал. 3
за сключен трудов договор, заверено от териториалната дирекция на Националната
агенция за приходите. Фактът на наличието на трудово правоотношение не е
спорен, а и правилно ВРС приема, че АУАН и наказателното постановление съдържат
описание на всички елементи от състава на нарушението – посочено е лицето
работодател, лицето работник, датата на допускане до изпълнение на трудовите
функции от работника, както и факта на непредставяне на работника на
уведомлението до ТД на НАП за сключения трудов договор.
Правилно ВРС не установява и нарушение на
чл. 52, ал. 4 от ЗАНН при преценка на законосъобразността на АУАН, предвид
посоченото по-горе във връзка с описанието на нарушението, както и предвид
доказателствата в потвърждение на извършеното нарушение.
Безспорно се установява по делото
извършването на вмененото нарушение, поради което неоснователно касаторът
поддържа, че не е осъществено нарушението. Към момента на извършената от
инспектори по труда проверка – 16.05.2018 г., 15:00 часа, уведомлението за
сключения на 15.05.2018 г. трудов договор между дружеството касатор - „Ер Ди Ай
Конструкшън“ ЕООД, и в.в.м. не е било заверено от ТД на НАП Варна – същото е
заверено няколко часа по-късно в 17:57 часа, същия ден, а работникът Маринов е
бил допуснат до работа на строителен обект, изпълнението на който е възложено
на касатора. От декларацията на лицето, справката за приети уведомления от
16.05.2018 г., трудовият договор и показанията на свидетеля-актосъставител се
установява описаната в АУАН и наказателното постановление фактическа обстановка
във връзка с процесното нарушение.
Настоящата инстанция не споделя изложените
от касатора съображения за явно незначителна степен на обществена опасност на
деянието, респ. за малозначителността му по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК, във
вр. с чл. 11 от ЗАНН. Правилно касаторът посочва, че целта на нормата на чл.
63, ал. 2 от КТ е с оглед охраната на правото на работника да регулира
трудовите и осигурителните си отношения с писмен трудов договор, който да е
регистриран в НАП. Несъобразявайки забраната работодателят да допуска до работа
работник, на когото не е предоставено уведомлението за сключения трудов договор
в ТД на НАП, дружеството касатор е осъществило състав на административното
нарушение, визирано в чл. 414, ал. 3 от КТ. Целта на санкцията е тази по чл. 12
от ЗАНН - да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения
правен ред и се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите
граждани. Обстоятелството, че уведомлението за сключване на процесния трудов
договор е заверено от ТД на НАП Варна няколко часа след установяване на
нарушението, както и обстоятелството, че нарушението е формално – без видим
вредоносен резултат, не обосновават извод за явна незначителност на
обществената опасност на деянието, както и за по-ниска степен на обществена
опасност на деянието, които да обосновават малозначителност или маловажност на
деянието, респ. за приложимостта на чл. 9, ал. 2 от НК или чл. 28 от ЗАНН. В
случая липсват гаранции за добросъвестен подход на работодателя при изпълнение
на императивното задължение за изпращане на уведомление до ТД на НАП за
сключения трудов договор, което рефлектира негативно върху гаранциите, въведени
с КТ, във връзка с регламентацията на процесните правоотношения, с цел
надлежното уреждане на трудовите правоотношения и престиране на труд само
когато работникът разполага с уведомление за регистрирането на трудовия му
договор в ТД на НАП. Регистрирането на трудовия договор в ТД на НАП е и
гаранция за изпълнение на данъчните и осигурителните задълженията на
работодателя, както и за функционирането на пазара на труда и конкуренцията. Следва
да се има предвид, че нарушението, за което е ангажирана отговорността на
дружеството-касатор, е изрично изключено от законодателят от кръга на
нарушенията по КТ, за които може да бъде приложена разпоредба за маловажност на
нарушението - чл. 415в, ал.2 от КТ, което сочи на степента на обществената
опасност на процесните деяния, респ. значимостта на охраняваните права.
Настоящият състав на съда напълно споделя
мотивите на ВРС във връзка с изводите за правилно определяне на
административнонаказателната разпоредба и за наличието на основания за
намаляване размера на наложената с наказателното постановление имуществена
санкция и препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2 от АПК.
При
извършената служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на
съдебното решение с материалния закон, съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК, не се
констатират пороци. Решението е постановено от законен състав, при
законосъобразно упражнено право на въззивна жалба, при правилно приложение на материален
закон.
По изложените съображения настоящият състав на съда
намира, че касационната жалба е неоснователна, а решението на районния съд като
правилно, следва да се остави в сила.
С оглед изхода на спора, следва в полза на Дирекция
„ИТ“ Варна да се присъди на основание чл. 63, ал. 3 и ал. 5 от ЗАНН, във връзка
с чл. 143, ал. 4 от АПК и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ,
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. По делото не е представен писмен отговор по
касационната жалба. Юрисконсулта,
представляващ ответника по делото, се яви в открито съдебно заседание, но съдът съобрази и че спорът не се отличава с фактическа и правна сложност.
С оглед
горепосоченото и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административният съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 51 от 14.01.2020 г.,
постановено по АНД № 3032/2019 г. на Районен съд – Варна.
ОСЪЖДА
„ЕР ДИ АЙ КОНСТРУКШЪН“ ЕООД, с ЕИК *****, представлявано от Д.Р.Х., да
заплати на Дирекция „Инспекция по труда” (Д“ИТ“) Варна сумата в размер на 80 (осемдесет) лева,
представляваща направени разноски по КАНД № 459/2020 г. на АдмС-Варна за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.