№ 4091
гр. София, 11.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20241110157610 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „ГРУПАМА
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД срещу ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД.
Предявен е иск с правно основание чл.411 КЗ.
Ищецът твърди, че на 17.10.2023 г. в гр. София, на ул. „Черковна“ е
настъпило ПТП с участието на л.а. „Пежо 5008“ с рег. № ......... и л.а. „Опел
Астра“ с рег. № ........., управляван от Б. В. Ж., при следния механизъм: при
неправилно изпреварване от страна на водача на л.а. „Опел Астра“, в
причинна връзка с което са нанесени щети на л.а. „Пежо 5008“, застрахован
при ищеца по силата на имуществена застраховка „Каско“ (застрахователна
полица № 67012301782 със срок на валидност 09.10.2023 г. – 08.10.2024 г.).
Твърди, че на 24.11.2023 г. в качеството на застраховател е изплатил
обезщетение в размер на сумата 20 446, 44 лв. С изплащане на
застрахователното обезщетение ищецът е встъпил в правата на застрахования
срещу ответника в качеството на застраховател, при когото към датата на ПТП
е застрахована гражданската отговорност на делинквента – за изплатеното
застрахователно обезщетение в размер на 20 446, 44 лв. и ликвидационни
разноски в размер на 15 лв., както и за заплатената сума 94, 80 лв. за
репатриране, или общо за сумата от 20 556, 24 лв., от която ответникът е
погасил задължението до размера на сумата 10 278, 12 лв.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му
заплати сумата 10 лв. – частичен иск от 10 278, 12 лв., представляваща
регресно вземане по щета № 67012301782, ведно със законна лихва от датата
на исковата молба – 26.09.2024 г. до окончателното изплащане. Претендира
1
разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, с който оспорва иска по основание и размер.
Твърди, че е заплатил на ищеца сумата 10 278, 12 лв., с което е погасил изцяло
задълженията си към него, която сума включва: 10 168, 32 лв.,
представляваща половината от стойността на щетите, сумата 15 лв.
ликвидационни разноски и сумата 94, 80 лв. разноски за репатриране. Твърди,
че е изплатил половината от стойността на щетите, тъй като е налице
съпричиняване от страна на водача на л.а. „Пежо 5008“, който не се е уверил,
че при предприемане на маневра завой наляво няма да създаде опасност за
останалите участници в движението и не се е съобразил с положението на
изпреварващия го л.а. „Опел Астра“, което е в размер на 1/2. Моли съда да
отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
С протоколно определение от 27.02.2025 г., на основание чл.214, ал.1
ГПК, е допуснато увеличение в размера на предявения иск до сумата 10 278,
12 лв.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа
страна:
Безспорно е между страните, че на 17.10.2023 г. в гр. София, на ул.
„Черковна“ е настъпило ПТП с участието на л.а. „Пежо 5008“ с рег. № .........,
управляван от Й. С. И., и л.а. „Опел Астра“ с рег. № ........., управляван от Б. В.
Ж..
Установи се от заключението на АТЕ по делото, че произшествието е
настъпило при следния механизъм: л.а. „Опел Астра“ с рег. № ......... се движи
по ул. „Черковна“ в посока от бул. „Мадрид“ към бул. „Ситняково“ и в района
на кръстовището с ул. „Калиманци“ водачът предприема маневра за
изпреварване на движещото се пред него МПС. По същото време и посока
водачът на л.а. „Пежо 5008“ с рег. № ......... предприема маневра за завой
наляво, вследствие на което траекториите на двата автомобила се пресичат и
настъпва удар помежду им, като от съприкосновението л.а. „Пежо 5008“ се
отклонява и се удря с дясната си част в бордюр и впоследствие в метален знак,
в причинна връзка с което на последния са нанесени щети.
Стойността, необходима за възстановяване на автомобила по средни
пазарни цени, възлиза на сумата 21 171, 12 лв.
Вещото лице е уточнило по реда на чл.200, ал.2 ГПК, че в участъка,
където е настъпило ПТП, движението е двупосочно, като л.а. „Опел Астра“ е
предприел изпреварване на място, където това не е разрешено, през
насрещното, както и че на това място е бил разрешен предприетият от л.а.
„Пежо 5008“ завой наляво.
Безспорно е между страните, че към датата на ПТП л.а. „Пежо 5008“ с
рег. № ......... е застрахован при ищеца по силата на имуществена застраховка
2
„Каско“ (застрахователна полица със срок на валидност 09.10.2023 г. –
08.10.2024 г.).
С уведомление за настъпване на застрахователно събитие от 17.10.2023
г. застрахователят е уведомен за настъпване на произшествието, във връзка с
което е образувана щета № 67012301782. Съставени са опис и калкулация на
щетата.
Безспорно е между страните, че на 24.11.2023 г. ищецът в качеството на
застраховател е изплатил обезщетение в размер на сумата 20 446, 44 лв.
Безспорно е между страните, че ищецът в качеството на застраховател е
изплатил и сумата 94, 80 лв. за репатриране.
Безспорно е между страните, че ликвидационните разноски са в размер
на 15 лв.
Безспорно е между страните към датата на ПТП гражданската
отговорност на водача на л.а. „Опел Астра“ с рег. № ......... е била застрахована
при ответника по силата на застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите.
Безспорно е между страните, че ответникът е заплатил на ищеца сумата
10 278, 12 лв., представляваща сбор на: сумата 10 168, 32 лв., представляваща
1/2 от приета от ответника стойността на щетите, сумата 15 лв.
ликвидационни разноски и сумата 94, 80 лв. разноски за репатриране.
Пред СРС е разпитана свидетелката Й. С. И., която депозира показания,
че си спомня да е участвала в ПТП на 17.10.2023 г. в гр. София, на ул.
„Черковна“, при управление на л.а. „Пежо 5008“, с варненска регистрация,
преди обяд. Заявява, че се е движела съвсем спокойно по път с предимство, в
посока Румънското посолство по път, който е двулентов с непресечена
указателна лента, след което е подала мигач за завой наляво в една от
разрешените улици по „Черковна“, на която не може да посочи името, но
уточнява, че там има заведение – ресторант, отсреща на Военноисторическия
музей. Заявява, че е намалила скоростта, подала е мигач, както и че е видяла в
огледалото за задно виждане, че черен автомобил „Мерцедес“, който е трета
кола зад нея, се показва от колоната отзад, за да предприеме маневра да
изпревари, но се е прибрал обратно; че се е уверила, че всички зад нея я
виждат, след което е предприела нейната маневра и точно в този момент я е
ударил автомобил, който е дошъл зад нея, не непосредствено движещият се
зад нея, а поне четвърта според свидетелката кола от колоната, която се е
изнесла да извършва изпреварване. Заявява, че автомобилът е бил „Опел“,
който я е ударил странично в лявата врата или по-скоро – във веждата и леко
от вратата. Заявява, че при предприемане на маневрата, при която е завила в
малка тясна улица, е била почти в спряло положение, а той я е ударил толкова
силно, че е изгубила управление на автомобила, завъртяла се е, качила се е
през бордюр, ударила е колче на бордюра и се е врязала в оградата на
Военноисторическия музей, а другият автомобил се е врязал в стълб на
3
електропреносната мрежа. Депозира показания, че са извикали КАТ, както и
че са съставили протокол за произшествието, като потвърждава, че това е
предявеният й протокол за ПТП, намиращ се на лист 17 от делото, на който
разпознава подписа си за „участник 2“. Заявява, че водачът на другия
автомобил е било младо момче, като не са имали разногласия, че той е
виновен за произшествието. Заявява, че не е забелязала ударилия я л.а.
„Опел“ преди самия удар и че той е дошъл отзад от колоната зад нея; че е
виждала три коли назад и се е уверила, че жената зад свидетелката и тази зад
нея са я видели, както и че и двете са спрели като свидетели на
местопроизшествието, за да кажат какво са видели.
Пред СРС е разпитан и свидетелят Б. В. Ж., който депозира показания,
че си спомня да е участвал в ПТП на 17.10.2023 г. в гр. София на ул.
„Черковна“, сутрешно време, при управление на л.а „Опел Астра“ със
софийска регистрация; че е идвал от „Подуяне“ и се е движел в посока
Румънското посолство по ул. „Черковна“, където движението и двупосочно; че
там има един съд. Заявява, че доколкото си спомня, в неговата посока е имало
автомобил „Тойота“, спрян на аварийки, който е заобиколил и е продължил
движението си; че е тръгнал да изпреварва автобус 120 през насрещното, но
насреща е имало трафик и се е прибрал зад него, след което е тръгна втори път
през насрещното, при което автомобилът, който се е движел пред автобуса, е
завил наляво в пряка, където завой наляво е разрешен и помежду им е
настъпил удар. Заявява, че не е могъл да е реагира да намали скоростта, навил
е волана наляво и се е ударил в кол; че всичко е станало много бързо; че
неговият автомобил се е качил на тротоара и се е ударил в намиращия се там
стълб, а другият автомобил се е врязал в оградата на съда. Заявява, че в другия
автомобил е имало дете и че с другия водач не са имали разногласия, че
свидетелят е виновен за произшествието, както и че са съставили протокол за
ПТП, като потвърждава, че това е предявеният му такъв на лист 17 от делото,
на който разпознава подписа си за „участник 1“. Заявява, че когато за втори
път е тръгнал да изпреварва през насрещното, не е имало как да вижда, че
пред автобуса има друг автомобил и за пръв път го е видял вече след
изпреварването.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
По силата на разпоредбата на чл.411 КЗ с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, а в
случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка
„Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или
неговия застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ – до размера
на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне.
4
С оглед тази законодателна уредба предпоставките за уважаване на иск
на това основание срещу застраховател са: наличието на застрахователно
правоотношение по имуществена застраховка между ищеца и увредено лице
/в т.ч. и по застраховка „Каско“/; плащането на застрахователно обезщетение
по нея; осъществено непозволеното увреждане от трето лице по чл.45, ал.1
ЗЗД – деяние, вина, противоправно поведение, вреда и причинна връзка
между това деяние и претърпени от застрахования по имуществената
застраховка вреди, и наличие на валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ между делинквента и ответника по спора – изисквания, които в
дадената хипотеза са налице, с оглед отделените като безспорни между
страните обстоятелства, представените по делото писмени доказателства,
заключението на АТЕ и показанията на свидетелите.
Настъпването на процесното ПТП със сочения от ищеца механизъм се
установи от представените писмени доказателства, заключението на АТЕ и
показанията на свидетелите по делото. Като е предприел изпреварване през
лентата за насрещно движение на място, на което това не е разрешено, и то
пред пряка, по която е разрешен завой наляво, водачът на л.а. „Опел Астра“ с
рег. № ......... е осъществил противоправно деяние, в причинна връзка с което
са нанесени щети на застрахования при ищеца по силата на имуществена
застраховка „Каско“ автомобил.
Неоснователно е възражението на ответника, че ПТП не е настъпило по
вина на водача на л.а. „Опел Астра“ с рег. № .......... Тежестта за установяване
на елементите от фактическия състав на деликта се носи от ищеца, с
изключение на вината, по отношение на която нормата на чл.45, ал.2 ЗЗД
установява оборима презумпция, тежестта за оборване на която се носи от
ответника, като в случая с оглед ангажираните по делото доказателства тази
презумпция не е оборена.
Неоснователно е и възражението на ответника за наличието на
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на л.а. „Пежо
5008“ с рег. № .......... По делото не се установи последният да е предприел
поведение, с което обективно да е допринесъл за настъпване на
произшествието. Установи се по делото, че водачът на л.а. „Пежо 5008“ е
предприел маневра завой наляво от ул. „Черковна“ по пряка, където това е
било разрешено след подаден мигач и обезпечаване извършването на същата.
Свидетелката Т. депозира показания, че е съобразила маневрата дори с
подаващия се от колоната назад зад нея автомобил „Мерцедес“, който е
възприела като подготвящ се да изпревари през насрещното, виждала го е,
уверила се е, че се е прибрал в колоната и не се кани да изпревари, след което с
пуснат мигач е предприела разрешена маневра завой наляво. Няма как обаче
на водача на л.а. „Пежо 5008“ да се вмени задължение да съобрази маневрата
си с неправомерно изпреварващ през насрещното автомобил, който идва от
колона зад нея и който не се установява тя да е виждала, преди да предприеме
маневрата. Свидетелят Ж. потвърждава, че е изпреварвал през насрещното.
Заявява, че е искал да изпревари автобус 120, при което е ударил правомерно
5
завиващия наляво автомобил, който според него се намирал пред автобуса.
Горното по никакъв начин не промяна изводите на съда относно поведението
на водача на л.а. „Пежо 5008“ – дали свидетелят Ж. е изпреварвал колона от
автомобили, или автобус 120, това е извършвал все през насрещното и все при
липса на видимост за водача на л.а. „Пежо 5008“, за когото не се установява да
е допринесъл по какъвто и да било начин за настъпване на произшествието.
Установи се настъпването на щетите на застрахования при ищеца
автомобил в причинна връзка с произшествието.
Безспорно е между страните, че на 24.11.2023 г. ищецът в качеството на
застраховател е изплатил обезщетение в размер на сумата 20 446, 44 лв.
Безспорно е между страните, че ищецът в качеството на застраховател е
изплатил и сумата 94, 80 лв. за репатриране.
С оглед изложеното с изплащане на застрахователно обезщетение
ищецът се е суброгирал в правата на застрахования срещу ответника в
качеството му на застраховател, при когото към датата на ПТП е застрахована
гражданската отговорност на делинквента.
Обемът и съдържанието на суброгацията, респ. на суброгационното
вземане на застрахователя по имуществената застраховка, спрямо прекия
причинител на вредите, респ. срещу неговия застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност“, са изрично определени в закона, съгласно който
застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на увреденото
застраховано лице до размер на платеното застрахователно обезщетение и
обичайните разходи за определянетото му. Размерът на застрахователното
обезщетение по имуществената застраховка се определя в съответствие с
клаузите на договора и то трябва да бъде равно на размера на вредата към деня
на настъпване на събитието и се дължи от застрахователя в границите на
уговорената в договора застрахователна сума. Следователно на обезщетяване
подлежи действително настъпилата вреда, като нейната стойност е тази,
срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със
същото качество. При пълно или частично унищожаване на вещта,
действителната стойност се определя от пазарната цена, по която
застрахованото имущество от същото качество и вид може да бъде купено.
Застрахователното обезщетение не може да надвишава действителната
стойност на имуществото към момента на застрахователното събитие, а от
своя страна действителната стойност не може да надвишава пазарната му
стойност.
Установи се от заключението на АТЕ, че стойността, необходима за
възстановяване на увредения автомобил по средни пазарни цени, възлиза на
сумата 21 171, 12 лв.
Тази сума е в размер, по-голям от изплатеното от ищеца застрахователно
обезщетение.
Третото лице, респ. застрахователят, при когото е застрахована
6
гражданската му отговорност, не може да бъде задължено да заплати на
застрахователя повече, от колкото дължи на застрахования. В този смисъл
регресното право е в размер, който е равен на по-малката сума между
платеното застрахователно обезщетение и дължимото деликтно обезщетение.
С оглед изложеното в полза на застрахователя е възникнало регресно
вземането за сумата от общо 20 556, 24 лв. (20 446, 44 лв. + 15 лв.
ликвидационни разноски + 94, 80 лв. за репатриране), поради което
предявеният иск се явява изцяло основателен.
Безспорно е между страните, че ответникът е заплатил на ищеца сумата
10 278, 12 лв. /представляваща сбор на: сумата 10 168, 32 лв., представляваща
изчислена от ответника 1/2 от стойност на щетите, сумата 15 лв.
ликвидационни разноски и сумата 94, 80 лв. разноски за репатриране/.
С оглед изложеното е налице непогасен остатък в размер на сумата
10 278, 12 лв., поради което предявеният иск се явява изцяло основателен.
По разноските:
С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да се присъди, на
основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 ГПК, сумата 961, 12 лв. разноски и
юрисконсултско възнаграждение по делото.
Ответникът няма право на разноски по делото.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК ********* да заплати на
„ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл.411
КЗ, сумата 10 278, 12 лв., представляваща неизплатен остатък от регресно
вземане по щета № 67012301782 във връзка с ПТП, настъпило на 17.10.2023 г.
в гр. София, на ул. „Черковна“, ведно със законната лихва от датата на
исковата молба – 26.09.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК ********* да заплати на
„ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл.78,
ал.1, вр. ал.8 ГПК, сумата 961, 12 лв. разноски и юрисконсултско
възнаграждение по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7