Р
Е Ш Е
Н И Е № 161/18.12.2020
г.
Гр. Ямбол, 18.12.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, първи касационен състав, в публично заседание
на седемнадесети декември две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател: ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА
Членове: ВЪЛКО ДРАГАНОВ
ВАНЯ СТОЯНОВА
при секретаря Д. Димитрова и с
участието на прокурора Р. Лефтерова, разгледа докладваното от В. Стоянова КАНД
№ 146 по описа за 2020 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по касационна жалба,
подадена от ЦУ на НАП, отдел „Оперативни дейности“ против Решение № 260065/15.10.2020 г. по АНД №
784/2020 г. на ЯРС, с което е отменено Наказателно
постановление № 496076-F534929/19.02.2020
г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Бургас
в ЦУ на НАП, с което на осн. чл. 185,
ал. 2, изр. 2 във вр. с ал. 1 от ЗДДС
на ответника по касацията „КАПРИЗ – 2005“ ООД - * е наложена имуществена санкция в размер на 500
лева за извършено нарушение по чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, във вр.
с § 21, ал. 2 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. на МФ. Сочи се, че същото е незаконосъобразно, за което се
излагат подробни съображения в касационната жалба и се иска неговата отмяна и постановяване
на ново решение по същество, с което
наказателното постановление да бъде потвърдено.
В съдебно заседание касаторът
ЦУ на НАП, отдел „Оперативни дейности“, чрез процесуалния си представител юрисконсулт
К. поддържа жалбата изцяло така, както е депозирана. Счита, че извършеното нарушение е от
категорията на формалните такива и настъпването на вредоносни последици
(неотразяване на приходи) като негов резултат не е съставомерен
елемент от състава на нарушението, поради което не е необходимо това
обстоятелство да бъде изследвано и доказвано от административнонаказващия
орган, респ. и описано в наказателното постановление.
Ответникът по касацията „Каприз 2005“ ООД, редовно
призован, не изпраща процесуален представител в съдебно заседание. Същият не
взема и писмено становище по депозираната касационна жалба.
Представителят на
ЯОП изразява становище, че жалбата е неоснователна и като такава, следва
да бъде оставена без уважение.
ЯАС, първи касационен състав счита, че касационната
жалба е подадена от надлежна страна, в предвидения от закона срок и като такава
се явява процесуално допустима. Разгледана по същество обаче, тя се преценя като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението е правилно като краен резултат, макар и не по изложените в него съображения,
а по следните такива:
С Решение № 260065/15.10.2020 г. по анд № 784/2020 г. на ЯРС, с което е отменено Наказателно
постановление № 496076-F534929/19.02.2020
г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в ЦУ на НАП, с
което на осн. чл. 185, ал. 2, изр. 2 във вр. с ал. 1 от ЗДДС
на ответника по касацията „КАПРИЗ – 2005“ ООД - * е наложена имуществена санкция в размер на
500 лева за извършено нарушение по чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, във вр. с § 21, ал. 2 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ. За да постанови съдебния си акт,
решаващият съд е приел, че от наказателното постановление не става ясно на
какво основание административнонаказващият орган е извършил правната
квалификация на нарушението, тъй като не се съдържат данни дали нарушението е
довело до неотразяване на приходи, а наложената санкция е на основание чл. 185,
ал. 2, изр. второ от ЗДДС. Този извод не
се споделя от настоящата съдебна инстанция.
Видно от разпоредбата на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, извън
случаите на ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение
по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба – за
физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1 000 лева, или
имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от
3 000 до 10 000 лева. Когато нарушението не води до неотразяване на
приходи, се налагат санкциите по ал. 1. Последната предвижда имуществена
санкция за юридическите лица и едноличните търговци в размер от 500 до
2 000 лева. В конкретния казус на дружеството – ответник по касацията е
наложена имуществена санкция в размер на 500 лева на основание чл. 185, ал. 2,
изречение 2, във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС. При това правно основание за налагане
на санкцията и предвид размера на същата е ясно, че административнонаказващият
орган е приел, че е налице привилегированата разпоредба на чл. 185, ал. 2, изр.
2, която предвижда наказание за хипотезите, при които не е налице неотразяване
на приходи и значително по-нисък размер на имуществената санкция от тази,
предвидена в първото изречение, което по аргумент за противното предвижда
санкция за нарушения, свързани с неотразяване на приходи. Действително както в
акта, така и в наказателното постановление следва да се съдържа указание за
какъв вид нарушение става въпрос – такова, което води до неотразяване на
приходи или такова, което не води до такъв резултат и липсата му съставлява
нарушение. В тази връзка следва да се посочи, че настоящата съдебна инстанция
не споделя становището на процесуалния представител на касатора,
че нарушението е формално и не се налага изследване на въпроса дали е налице
неотразяване на приходи. Както вече бе посочено по-горе, самата разпоредба на
чл. 185, ал. 2 от ЗДДС предвижда две хипотези
и поради това е необходимо да се конкретизира дали нарушението води или
не до неотразяване на приходи. В настоящия
казус това не е сторено и само по себе си
представлява нарушение, което обаче в конкретния случая не е съществено,
предвид изложеното по-горе.
Налице е обаче друго нарушение, което от своя страна е
съществено и води до невъзможност да се прецени
кое точно е допуснатото, респ. извършено от страна на ответника по
касацията нарушение.
Както вече бе посочено по-горе, чл. 185, ал. 2 от ЗДДС
предвижда наказание за нарушение по чл. 118 от ЗДДС или на нормативен акт по
неговото прилагане, извън случаите на ал. 1 на чл. 185 от ЗДДС. С оглед на
това административнонаказващият орган
следва да посочи точно кое е нарушението, което приема, че е извършено и за
което налага санкция. В настоящия казус, видно от наказателното постановление,
като нарушена е посочена разпоредбата на „чл.
118, ал. 4 от ЗДДС, във вр. с § 21, ал. 2 от Наредба
№ Н-18 /2006 г.“ При тази правна квалификация не става
ясно дали ответникът по касацията е извършил нарушение по чл. 118, ал. 4 от ЗДДС или такова по § 21, ал. 2 от Наредба № Н – 18. Това обстоятелство е от
съществено значение, тъй като първата от посочените законови разпоредби – тази
на чл. 118, ал. 4 от ЗДДС изобщо не съдържа състав на
нарушение, а определя единствено
правомощията
на министъра на финансите да издаде наредба. Би могла да бъде нарушена втората
от посочените две разпоредби – тази на § 21, ал. 2 от Наредба № Н-18. Съдът
обаче няма право сам да избира нарушената разпоредба. Правната квалификация на
нарушението е задължение на актосъставителя и на административнонаказващия
орган, съобразно разпоредбите на чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН и
въз основа на тази правна квалификация съдът следва да извърши преценка дали
посоченото нарушение е извършено. В конкретния случай такава преценка не може
да бъде извършена, тъй като не е ясна волята на административнонаказващия
орган.
С оглед на
изложеното съдът намира, че подадената касационна жалба е неоснователна и като
такава, не следва да бъде уважавана.
Предвид изложеното ЯАС, първи касационен състав,
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 260065/15.10.2020 г.
по АНД № 784/2020 г. на ЯРС.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
не се чете ЧЛЕНОВЕ:
1./п/ не се чете
2./п/ не се чете